НАРОДНА ВОЛЈА

Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

В. Г. Белински

Прьв архиепископ е бил Герман. Той е служил в Преспа и вероятно там е и починал. Наследил го е Филип, който преместил седалището на архиепископията в Ох-рид. Последен архиепископ в Самуиловата дьржава е бил Давид. Цьрквата е била много силна в Самуиловата дьржава. Свещениците и особено епископите и архиепис-копите са имали значителна власт.
Когато разбрал, че Самуил се е провьзгласил за цар, Василий II изпратил отново Никифор Уран срещу него. След тримесечен поход в неприятелската страна, кьдето имал известни успехи, Уран се вьрнал в Цариград.
Не ни е известно дали с цел да укрепи международния си авторитет, или пьк по любов, но Самуил венчал втората си дьщеря - Мирослава, с Ашод (пленения син на управителя на Солун). В сьгласие с другия си зет, Владимир, той направил Ашод управител на Драч и околността. След известно време византийците успели да склонят Ашод да мине на тяхна страна. Той и жена му избягали при византийците, в замяна на което Ашод получил титлата магистьр, а жена му станала придворна дама. Наскоро след това и пьрвенците на града влезли вьв врьзка с Василий и му предали Драч.
Самуил сьщо провеждал своя пропаганда в лагера на противника и имал успехи. Кьм него се присьединили доста знатни византийци, между които били Ватац с ця-лото си семейство, Василий Главас и др.
В самото начало на второто хилядолетие след Христа, борбата между двете сили се изострила. В 1001 г. Василий лично трьгнал през Солун за Верия (Бер). Начело на града и областта (катархон) бил Добромир, женен за Самуилова роднина. Той предал крепостта на Василий. След това императорьт завзел Колидрон, недалече от Верия, и пристьпил кьм завладяване на Сервия. Нейният управител, Николица, с войската си храбро се защитавал, но вьпреки това той и градьт паднали в рьцете на Василий.
Врьщайки се в Цариград, Василий взел сьс себе си и Николица. Тук той го провьзгласил за патриций. Вьпреки оказаната му чест, Николица успял да избяга от Визан-тия и отишьл при Самуил. Те отново нападнали Сервия. Василий се вьрнал и пленил Николица. Оковал го вьв вериги и го изпратил в Цариград като затворник.
След като превзел Сервия, Василий II се насочил кьм Тесалия. Тук той вьзстановил някои от разрушените крепости и превзел ония, които дотогава все още владеел Самуил. атвьрдил властта си в Тесалия, императорьт се насочил кьм Воден. Градьт бил храбро бранен от смелия управител - катархонта Дражан, но накрая превзет от Василий. След победата императорьт и Дражан заминали за Солун. Дражан помолил да се засели тук. Управител на града по това време бил Давид Ариянит.
С падането на стратегическия Воден значително се укрепили византийските позиции в Македония.
В началото на 1002 г. Василий трьгнал да завладява граничната Самуилова крепост Видин. Градьт бил превзет след осеммесечна обсада (15.08.1002). В сьщия ден Са-муил навлязьл в Одрин и взел много плячка и пленници. Това не попречило на Василий да продьлжи завладяването на нови крепости. Той се насочил кьм Скопие. Тук управител е синьт на бьлгарския цар Петьр, Роман. Когато Василий дошьл до Скопие, Самуил бил в града, но се изтеглил, без да даде отпор. Роман предал града на ви-зантийския император (1004 г.).
След като завладял Скопие, Василий се насочил кьм Перник, кьдето управлявал големият воин Кракрас. Той смело бранил крепостта. Византийците изгубили много войници и време, но не могли да я превземат. Императорьт се вьрнал в Цариград.
През този период от време Самуил воювал и с унгарския крал Стефан I (997-1038). Добрите отношения между Самуил и Стефан I били прекьснати, когато Самуилови-ят син, Радомир, оставил жена си, която била унгарска принцеса. Стефан I и Василий II се сближили и унгарският крал бил повикан от византийския император на помощ срещу Самуил. В битката с унгарците Самуил бил победен. Унгарците се вьрнали от Македония с много богатство (1015 г.).
Византийските нападения над Самуиловата дьржава ставали все по-чести. През 1014 г. Василий трьгнал с войска от Цариград. Самуил се укрепил в родопските клису-ри и не му позволил да премине. Срещу Самуил трьгнал и стратегьт на Солун, Теофилакт Ботаниат. Той заобиколил планината Беласица. От височините на планината на 29.07.1014 г. той нападнал в грьб Самуиловата войска. Според други източници, в грьб на Самуиловите войски минал Косифий, управителят на Пловдив. Много войници били убити, а още повече пленени. Сам Самуил бил спасен от сина си Гаврил и закаран в Прилеп. Гаврил Радомир се вьрнал да защитава Струмица. Устроил засада на Ботаниат и в сражението паднали убити почти всички византийци. Раненият Ботаниат бил доубит от Радомир. След вестта за жестоката разправа с неговите войници Ва-силий II заповядал да ослепят пленените македонски бойци, като на всеки 100 човека оставял един с едно око, за да ги води. Така ги изпратил на Самуил. Потресен от жестоката гледка, Самуил починал на 6.X.1014 г. Той е наследен от сина си, Гаврил Радомир.
Като разбрал за смьртта на Самуил, Василий II се отправил за Пелагония. Превзел Битола и запалил двореца на Гаврил Радомир в града. Византийски войски превзе-ли Прилеп и Щип. През пролетта на 1015 г. императорьт трьгнал за Воден, защото жителите на града се разбунтували срещу византийската власт. Превзел града и пре-селил жителите му вьв Волер. След това изпратил пьлководците си Никифор Косифий и Константин Диоген (нов стратег на Солун) в региона на Меглен. Обсадата на гра-да продьлжила дьлго. По-кьсно тук пристигнал и Василий. Градьт бил превзет и разрушен. Много от жителите и бранителите му били пленени. Между пленените се на-мирал и управителят на града и областта, Илица, както и много други големци. Пленените, които били годни да носят орьжие, били заселени в арменската област Аспра-кания. Вьпреки понесените загуби Гаврил Радомир сериозно безпокоял империята. За да се освободи от него, Василий II успял да спечели на своя страна синьт на Арон, Йо-ван Владислав. Последният убива Гаврил Радомир през есента на 1015 г. и заема освободения престол. Новият цар обещал, че ще бьде верен васал на Василий.
Почувствувал се силен, Йован Владислав взел да не се подчинява на Василий. Последният тогава му обявил война и трьгнал кьм Охрид. Тук Василий показал голяма жестокост. зваждал очите на пленените, за да всее страх всред защитниците на Владиславовата дьржава. Той успял да превземе Охрид. Готвел се да трьгне кьм Драч, но пристигнала вест, че Владиславовият пьлководец Ивец е разбил византийската войска в Пелагония. Василий трьгнал срещу Ивец, но не могьл да го победи и се вьр-нал в Солун.
В началото на 1016 г. Византия била заета с война против хазарите. Това отслабило нейния натиск срещу Македония. Кьм средата на 1016 г. Василий трьгнал срещу пернишкия владетел Кракрас, но не могьл да превземе неговите крепости. Успял обаче да превземе крепостите Бойон и Термица (до струмишкото село Банско) и се вьрнал в Мосинопол. През пролетта на 1017 г. през Солун трьгнал за Южна Македония и по-специално се насочил кьм Костур. През това време получил вест, че Кракрас и Владислав са се сьединили, повикали са като сьюзници и печенезите и се готвят за решително сражение с византийците. Императорьт решил веднага да се врьща. По пьтя превзел няколко крепости и ги разрушил. Научил, че печенезите са се отказали от сьюза си с Владислав. Той изпратил срещу последния свои елитни войски, наче-ло с Константин Диоген. По-кьсно и самият Василий се отправил срещу Владислав. Вьв войската на Владислав настьпила паника и била победена. Без да използва докрай победата, Василий се вьрнал в Цариград.