Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)
Василий22 умира на 15.12.1025 г. Неговата смърт е превратна точка във византийската история. Макар че страната изживява един дълъг мирен период, необичаен за византийската история, вместо да се засилва, тя слабее. Това е времето на слаби императори. Василий е наследен от брат си Константин V222 (1025-1028), който половин век дотогава бил съвладетел на брат си, но не вземал никакво истинско участие в управлението на държавата. Наследявайки властта в стара възраст, той продължил да се държи както дотогава. Управлението оставил в ръцете на други, а той се занимавал с игрите на Хиподрума, дворцовите тържества и гуляи и харчел голямото богатство, събрано от брат му.
Възникнал и сериозен проблем с наследяването на властта, тъй като Константин V222 нямал мъжки деца. Три дни преди да умре венчал петдесетгодишната си дъщеря Зоя за цариградския епарх Роман Аргир. Той се настанил на императорския престол под името Роман 222 Аргир (1028-1034). Той е също слаб император. Императрицата се залюбила, с цялата жар на закъснелите страсти, със селянин от Пафлагония, Михаил, вкаран в императорския гинекей от брат си, който бил евнух там. В резултат на тази любов Роман 222 неочаквано умрял в банята (11.04.1034 г.). Същия ден императрицата се омъжила за красивия си любовник и той сяда на престола като император Михаил 2V (1034-1041). Той е способен човек, но боледувал и властта фактически била в ръцете на брат му, евнухът Йован Орфанотроф. Увеличили данъчните тежести на населението. Както и другите императори след Василий 22, не поддържали неговата антиаристократска политика. Селските и войнишките имоти преминавали в собственост на феодалите. Започнали да събират данъците в пари и от населението на Македония (по-точно на бившата Самуилова държава). Всичко това засилило недоволството на населението.
След смъртта на Василий II неговите наследници се стремели да елинизират Охридската архиепископия. В 1037 г. на мястото на Йован Дебарски бил избран елинофонният Лъв. Нисшето духовенство и по-нататък оставало от славофонните. Счита се, но засега без сериозни доказателства, че елинофонните архиепископи са се стремели да омаловажават славянския език, да превеждат на гръцки и да унищожават славянските писмени паметници на територията на Македония.
През разглеждания период и в Македония настъпили съществени социално-икономически изменения. Започнали да се разлагат свободните селски общини. Засилила се имотната диференциация. Ангажирането на селяните във войската също водело до разбиване на компактността на селските общини. Богатството на феодалите растяло. Феодали имало както от старото население на Македония, така и от славянските князе. Феоди получили в Македония и представители на другите народи в Империята - гърци, арменци и др.
Населението било обременено с три вида феодална рента: работна, натурална и парична. Работната рента се изразявала в безплатна работа (ангария) за строеж на крепости, строеж и поправка на пътища и мостове, строеж на кораби и др. Натуралната рента се изразявала в даване на продукти на държавата, феодалите и църквата. Широк размер взела и паричната рента. След данъчната реформа през 1040 г., редовните държавни данъци започнали да се събират в пари. С това в Македония се засилили стоково-паричните отношения.
Наред с тежестите, налагани от държавата, населението претърпяло и сериозни природни бедствия. Големи земетресения разтърсили Македония в 1026, 1037-1039 г. След земетресенията последвали невиждани суши. Пресъхнали реки, кладенци и извори. Това довело до небивал глад през 1030 г. В 1037 г. след шестмесечна суша се появили облаци от скакалци, а след тях паднала опустошителна градушка. Природните бедствия и гладът предизвикали епидемии. Според хронистът Скилица в 1040 г. в Македония от тифус умирали толкова хора, че живите не смогвали да ги погребват.
Срещу засилената феодална експлоатация свободолюбивото македонско население давало отпор. През 1040 г. то се дигнало на въстание, което било оглавено от Петър Делян (или Долян), син на Гаврил Радомир, от жена му, дъщерята на унгарския крал.
Въстаническата войска, която се събрала към Белград, провъзгласила Петър Делян за свой цар и тръгнала към Ниш и Скопие. Навсякъде въстаническата войска била посрещана от недоволния народ. Тя непрекъснато се увеличавала. Скоро превзела Скопие. Тогава византийската власт се изплашила и изпратила драчкия гарнизон против въстаниците. Но византийската войска, съставена най-вече от славяни, отказала да се подчинява на своите началници. Вдигнала въстание и провъзгласила за цар един от войниците - Тихомир. Така се създали два въстанически центъра, които застрашавали успеха на въстанието. Но Тихомир бил снет от власт и убит.
Делян, поддържан от населението, превзел Драчката тема. След това се насочил към Солун. Тук по това време се лекувал византийският император Михаил IV, който избягал в Цариград. В Солун оставил Манил Ивец, произлизащ от стар и виден македонски род. Той се присъединил към въстаниците.
Въстаническата армия се насочила към Гърция. Тук превзела Деметриада и стигнала до Тива. Въстаниците завладели обширна територия, включваща почти цяла Македония и части от България, Сърбия, Албания и Гърция.
Императорът решил да отиде в Македония. В своите намерения той бил улеснен от станалите сред въстаниците събития. Научавайки за въстанието, Алусиян, вторият син на Йован Владислав, който бил патриции и стратег на град Теодосиопол в Армения, тръгнал за Македония. Петър Делян го приел и му поверил командването на 40 000 въстаници. С тях Алусиян тръгнал към Солун. Тук той бил победен от ненадейно излезлите от града византийски войници. В сражението изгубил около 15 000 човека. Това поражение довело до раздори в лагера на Петър Делян. Алусиян успял да го ослепи и избягал при византийския император. Сариса Параос счита, че Алусиян е изпратен сред македонските въстаници от византийския император като провокатор.
През пролетта (или лятото) на 1041 г. императорът се упътил към центъра на въстанието - Острово. Там слепият Петър Делян бил заловен и изпратен в Солун. Императорът се отправил към вътрешността на Македония. Тук, в Прилепско, той срещнал отпор от Манил Ивец, но и той бил пленен. Императорът се върнал в Цариград, водейки пленените Делян и Ивец.
След разгрома на въстанието много от въстаниците били принудени да бягат далеч от Македония. Анонимен автор на т.нар. “Барски анали” (по името на гр. Бари в Южна Италия) за 1041 г. пише, че “оттам (Сицилия, б.м.) пристигнаха нещастните македонци, павликяни и калабрийци”. Й. Иванов счита, че “нещастните македонци и павликяни” са бежанци от Македония след ликвидирането на въстанието на П. Делян.
В 1043 г. избухнало ново въстание под ръководството на Георге Манияк. Въстаниците тръгнали от Драч за Солун, но при Острово претърпели поражение.
Печенези, узи и унгарци нападали и ограбвали Балканския полуостров, в т.ч. и македонските земи. Печенезите през 1048 г. минали през Дунава и Мизия и навлезли в Северна Македония. Те опустошавали всичко. Когато достигнали до Кумановско, насреща им излязъл княз Михаил, феодал в Македония, управител на Брегалнишки район. В началото войската на княз Михаил не издържала на напора на неизброимите азиатски пълчища на Мавроган и отстъпили към Овче поле. Организирали се по-добре, разбили печенегите и ги отблъснали зад Стара планина. Заради тази победа населението дало на княза победител титлата Михаил Велики. В житието на светеца Гаврил Лесновски е записано: “ ...когато в тази държава и област владееше Михаил Велики, княз македонски, той добре управляваше владението и държавата”. Пленени печенези били разселени във Византия и в частност в Овче поле.
Към средата на XI в. религиозният спор между Рим и Константинопол се разгаря с нова сила. Начело на двете църкви стоят амбициозни мъже в Рим - Лъв 2Х, а в Константинопол - Михаил Керуларий. Спорят върху основните принципи на вярата (догмата) и върху литургийни практики - с безквасен или квасен хляб се прави причастието. Керуларий е подкрепян от антиохиския патриарх Петър и охридския архиепископ Лъв. На 16.07.1054 г., папски легати поставят на олтара на черквата “Св. София” в Константинопол вула с анатема (проклятие и отлъчване от църквата) на Керуларий и неговите привърженици. От своя страна Керуларий свикал събор и хвърлил анатема на римските легати. Това разделя окончателно двете църкви.
В това време се активизират селджукските турци. Те нанасят голямо поражение на византийските войски през 1071 г. край Манцикерт, М. Азия. Това принудило Византия да изтегли войските си от европейската част на империята, в това число и от Македония, за да стабилизира положението си на изток. Възползвайки се от слабостта на Византия и нарасналото недоволство на населението, македонски феодали от Северна Македония, водени от Гuорге Войтех, крупен феодал от Скопие, дигнали въстание. Ръководителите на въстанието се обърнали към сръбския княз Михаил да им изпрати собствения си син Константин Бодин за цар на Македония. Ще отбележим, че в жилите му текла Самуилова кръв. Неговата баба Косара е дъщеря на цар Самуил. Княз Михаил се отзовал на предложението. В Призрен пристигнали Константин Бодин и сръбският войвода Петрила с 300 души войници. Тук К. Бодин е провъзгласен за цар. Въстанието взело широки размери. Въстаниците, след превземането на Скопие, били разделени на две части. Първата, под личното ръководство на Бодин, тръгнала към Ниш. Втората част под командването на Петрила се насочила към Южна Македония. Превзела Охрид и се насочили към укрепения Костур, но тук били победени. По-късно византийската войска победила и войската на Бодин на Косово поле.
ВТОРО ИЗДАНИЕ НА “ФИЛЕТИЗЪМ ИЛИ ПРОКЛЯТИЕ - АСПЕКТИ НА ВЕЛИКОБЪЛГАРСКИЯ ШОВИНИЗЪМ”
Отдавна изчерпаната и много търсена книга на доктор Костадин Георгиев “Филетизъм или проклятие - аспекти на великобългарския шовинизъм” предстои да се
появи на пазара. Можете да помогнете за побързото й отпечатване, като се абонирате за новото издание. Цената е 10 лв. Можете да се абонирате в секциите
на ОМО “Илинден” - ПИРИН или в редакцията на в. “Народна воля”.
Предишното издание имаше 537 страници. С излизането й от печат ще бъде прекратена поредицата, публикувана във вестник “Народна воля”.
Тиражът е ограничен, така че абонацията е най-сигурният ви шанс да получите книгата!
Телефон за информации 0898 369 050.
Нашите редовни читатели Ангел Спасов, Ангел Шапков и Ангел Андреев, живеещи в Съединените американски щати, направиха дарения на вестника от по 50
американски долара.
Редакцията на вестника благодари на спомоществователите за патриотичния жест и им пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на семействата им.
Василий22 умира на 15.12.1025 г. Неговата смърт е превратна точка във византийската история. Макар че страната изживява един дълъг мирен период, необичаен за византийската история, вместо да се засилва, тя слабее. Това е времето на слаби императори. Василий е наследен от брат си Константин V222 (1025-1028), който половин век дотогава бил съвладетел на брат си, но не вземал никакво истинско участие в управлението на държавата. Наследявайки властта в стара възраст, той продължил да се държи както дотогава. Управлението оставил в ръцете на други, а той се занимавал с игрите на Хиподрума, дворцовите тържества и гуляи и харчел голямото богатство, събрано от брат му.
