д-р Костадин Георгиев
(Продължава от миналия брой)
Посочваше се отново, че “ние сме похарчили от 33 години насам, откакто съществуваме като независима държава, повече от един милиард лева за военни приготовления, и то главно, за да не кажем, с едничката цел - освобождаването на Македония и присъединяването й към българската територия. Но имаме ли я? С тази грамадна сума можехме да купим тази Македония”.
Този период донесе нови жестоки изпитания на македонския народ и нова сериозна заплаха от асимилация и денационализация - тъй като “българската окупация на Македония в периода на Балканските войни и особено в периода на Първата световна война бяха използвани с желязо и огън да се постигне всичко това, което беше пропуснато по-рано да бъде направено от страна на българската национална пропаганда в Македония. Опасността от денационализация на македонците, от тяхното българизиране стана съвсем реална”. Заедно с това се демаскираха и върховистките банди, които безчинствуваха и вършеха престъпления в окупираните земи заедно с българските си покровители. След края на войните стана ясно за всички, че шовинизмът, агресията и денационализацията водят към едно - масови и чудовищни престъпления, които потресоха световното обществено мнение и за които България беше наказана. Тя, разбира се, нито за миг не се отказа от своите претенции, особено спрямо Македония. Като правилно пише Л. Мойсов, “България, която токущо беше загубила двете войни и от световната война излизаше отслабена, икономически разорена и с окончателен крах на “националните идеали”. Но макар победена, България мислеше за бъдещето. Българската държава искаше и по-нататък да спекулира с “македонския въпрос”. Приемайки желанието на гръцката държава, тя постигна македонците от Егейска Македония да бъдат официално признати и се съгласи като българи да ги прибере в България. Не бяха хуманитарните съображения, които накараха българската държава да даде “подслон” в България на македонците от Егейска Македония. Не, тя искаше да спекулира с тях и след това, след примирието, когато те от самата гръцка държава бяха признати за българи, да пази и по-нататък в резерв въпроса за македонците от Егейска Македония и въпроса за признаването на малцинствените им права, да го запази и в бъдеще в своя компетенция, а при по-нататъшно развитие на отношенията в света да го използува за ново поставяне на териториални претенции за Македония - както това в действителност и стана след влизането на Гърция във Втората световна война”. Така от македонския въпрос се получаваше филиация - т. нар. тракийски, за който ще стане дума по-нататък и който се оформи като второ генерално направление, по което се канализира шовинистичната експанзия.
Макар че “много пъти македонското население е преживявало ужасите на българските монархически домогвания”, станалото в хода на тия войни надмина всичко - и на първо място македонците разбраха истинските цели на българите и цената на демагогските приказки за “автономия” - че това е “ни повече, ни по-малко от един принудителен етап към “Велика България”. С навлизането на македонското освободително движение в нова фаза във връзка с развитието на буржоазията и новите и по-мащабни политически цели, които си поставяше, от една страна, а, от друга, консолидирането на монархията около новопроизведения цар, от 1908 г. става разцепление в самото него, при което открито се очертават две направления. Едното - продължител на заветите на Гоце Делчев и героите на Крушовската република, стоящо на позициите за независима Македония, не правещо разлика между Абдул Хамид и Фердинанд и борещо се срещу шовинизма; другото - върховистко, гравитиращо около двореца в София и все повече пропадащо в калните коловози на великобългаризма, които логично го изведоха до бунището на историята. Главният враг на дейците от първото направление, наречено Серска група, начело с Яне Сандаски, беше великобългаризмът - което се вижда от стигналите до нас документи, въпреки безцеремонните опити в днешна България този титан на македонското дело да бъде представен като “български патриот”.
Преди всичко дейците на тази група имаха да се преборят с домогванията на Екзархията - “тази непорината византийска воня”, която служеше на великобългарските цели чрез духовна пропаганда и привличане на подрастващите поколения към национален прозелитизъм в полза на България. “Сандански и другарите му бяха против Екзархията, понеже, както те се изразяват в един документ - тя е пръскателка на национална пропаганда, извор на гибелен шовинизъм и проводник на българските егоистични държавни стремежи”. Сандански и дейците около него се бореха против проникването на всички чужди национални пропаганди в Македония, но те успяха в лицето на българския шовинизъм да видят най-голямото и страшно зло, враг номер едно на македонския народ.
Както правилно отбелязва един автор от това време, “течението на серчаните се стреми да запази организацията независима от посегателствата на официална България. То излиза с мисълта, че Македония може и трябва да бъде освободена само за македонците и само чрез техните общи организирани усилия. То намира, че всяка намеса на външна сила в живота на движението ще бъде пагубна за него, тъй като ще го тласне в чужди нему пътища и затова не само че не търси помощта на българското правителство, но и енергично отстранява от своите редове всички, които бъдат уличени в каквито и да било връзки с това правителство. От своя страна българското правителство, в съдружие с течението на националистите, като видя, че не ще може да има серчаните на ръка, започна против тях едно зло и грубо преследване. Техните чети се разоръжават на границата от съединени харамийски и солдатски баталuони, а хората им се гонят като вълци от българските полицейски копои”.
В документ на Серския окръг от това време четем: “Общоизвестно е, че съединените балкански държави: Сърбия, Гърция и България, ръководими от своите икономически и политически интереси, под различни форми се опитват да заемат по-здрави позиции при евентуално разрешаване на македонския въпрос. Обаче, като най-силно заинтересована в случая, България първа е започнала използуването на освободителното дело за свои държавни и династически цели. По този начин тя още от самото начало е компрометирала независимостта на организацията и е предизвикала въоръжения курс на чуждите национални пропаганди, та страната постепенно се превръщала в арена на непрестанни разорения и борби. За да намали значението на организацията и я отклони от пътя на естественото й развитие, България употребява всички средства да всява раздори между дейците на вътрешността, като се стреми с това да я превърне в свое оръдие. Политиката на завоюване от нейна страна, еднаква с онази на Сърбия и Гърция, безусловно ни налага да си определим отношенията като към чужда, неприятелска сила”.
По блестящ начин в същия документ се дава отговор на баналното обвинение, отправяно и сега срещу всички опити за македонска народностна и национална консолидация - че това било ставало на “антибългарска основа”.
В отговора на серчани се казва: “Най-силният аргумент, сложен в изложението на “болшинството”, е грозното обвинение по отношение на нас, че сме били “интернационалисти” и едва ли не солидарни с действията на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда. Този абсурд е оставен за ефект и съдържа само предположения, но не и истини. Но все пак тук има едно различие, което не е в тяхна полза, защото те воюват срещу чуждите пропаганди не като самостоятелна революционна организация, а като друга - именно като българска пропаганда. Всъщност различието се състои в прилаганите от тях нецелесъобразни методи да преследват неспособното да съзнае националните си интереси население, вместо да целят центровете, които инспирират и ръководят тия пропаганди. Като се зачеква вече въпросът за отношението ни към България, прави ни се особен упрек, че сме имали омраза към нея, от която според тяхната логика сме можели в няколко полета да вземем показ. Ние не мразим България, а се противопоставяме на нейната политика, която е в разрез с нашите идеали и интереси”.
Сандански и другарите му правилно схванаха какво се крие зад българските приказки за “освобождение” и какво население виждат българските властници и техните върховистки слуги в Македония. Те пределно ясно схващаха, че “Македония се е борила и страдала през всичките времена, за да получи качеството на национална единица: единна и неделима”, разбираха кощунствения цинизъм на върховистката теза, че “макар присъединен към България, македонският народ би се радвал на политическа свобода”. Те прозряха за последен път “идеалите на България, под които се разбира едно колкото се може по-голямо парче от сегашна Турция”. В писаното от тях срещу панбългаризма и асимилацията откриваме принципите на истински и действен интернационализъм и полинационална толерантност, каквито днес виждаме да се осъществяват в Македония. Те разбираха, че “България се грижи само за съдбата на своите “сънародници” и не би се решила да бъде великодушна към другите нации, а в такъв случай следвало би тяхното положение да си остане неизменно. Инак, като компенсация за своя труд и жертви, тя би искала заработването и присъединяването на цялата страна, включая и всички народности. Каква стойност, или какво значение ще има впоследствие сегашният етикет за автономния принцип, когато единственият идеал на България е подчиняването икономически на “свободната” Македония”.
Борбата на серчани беше обречена главно поради това, че влиянието им беше съсредоточено в окръзите Серски и Струмишки. Те, като се започне от Яне Сандански, убит от наемниците на българския дворец в навечерието на включването на България в Първата световна война, до един загинаха от куршумите на побеснелите великобългарски фашисти по-късно. Но идеите, за които те се жертвуваха, останаха живи и под тяхното знаме около Федеративната партия и ВМРО (обединена) застанаха и проляха кръвта си още хиляди други борци. Нещо повече - борбата им доведе до едно безпрецедентно отрезвяване от великобългарския опиум у една част от българските политически дейци и на първо място тия около Ал. Стамболийски, за когото ще споменем по-нататък.
ВТОРО ИЗДАНИЕ НА “ФИЛЕТИЗЪМ ИЛИ ПРОКЛЯТИЕ - АСПЕКТИ НА ВЕЛИКОБЪЛГАРСКИЯ ШОВИНИЗЪМ”
Отдавна изчерпаната и много търсена книга на доктор Костадин Георгиев “Филетизъм или проклятие - аспекти на великобългарския шовинизъм” предстои да се
появи на пазара. Можете да помогнете за побързото й отпечатване, като се абонирате за новото издание. Цената е 10 лв. Можете да се абонирате в секциите
на ОМО “Илинден” - ПИРИН или в редакцията на в. “Народна воля”.
Предишното издание имаше 537 страници. С излизането й от печат ще бъде прекратена поредицата, публикувана във вестник “Народна воля”.
Тиражът е ограничен, така че абонацията е най-сигурният ви шанс да получите книгата!
Телефон за информации 0898 369 050.
Нашите редовни читатели Ангел Спасов, Ангел Шапков и Ангел Андреев, живеещи в Съединените американски щати, направиха дарения на вестника от по 50
американски долара.
Редакцията на вестника благодари на спомоществователите за патриотичния жест и им пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на семействата им.
Посочваше се отново, че “ние сме похарчили от 33 години насам, откакто съществуваме като независима държава, повече от един милиард лева за военни приготовления, и то главно, за да не кажем, с едничката цел - освобождаването на Македония и присъединяването й към българската територия. Но имаме ли я? С тази грамадна сума можехме да купим тази Македония”.
