НЯМА как да не се откликне на едно писание на в. “Труд” от 24 март тази година. То е под рубриката “Предизвикано” и носи ултиматив-ното заглавие “Македония в ЕС - ако спазва условията”. А условията в този случай ги диктува някой си Мирослав Мурджов, като под името му се съобщава, че е депутат от ВМРО-БНД. Логично е да се предположи, че щом не е посочено друго, е депутат от сегашното На-родно събрание. Човек не може да познава всички безличности в парламента, пък и без това те са само някакви немислещи машинки за гласуване...
Но да видим какво пише в споменатото съчинение.
Началото е окуражаващо: авторът се нахвърля върху председателя на СДС, който “насажда мнението, че имало македонска нация”. То има твърде много хора, които знаят и са убедени, че има македонска нация, но малцина са тези, на които им стиска да го кажат на глас в днешна България. Страхът е голям! Така че, излиза, че г-н Пламен Юруков е смел човек! Дано!
Споменава се, че бившият президент Петър Стоянов бил казал, “че Македония е най-романтичната страница от българската история”. Не се обясня-ва къде са били предците на автора и на бившия президент и какво са правели, когато македонските братя от Солун са създавали славянската аз-бука, когато те и учениците им са разнасяли светлината на словото по Европа, когато се е създавала християнската книжнина векове преди някои да станат християни, защо и как от Македония започва нечие възраждане и още, още, още... Така че - романтика има. Но, изглежда, авторът (цити-рам): “... е пропуснал голяма част от обучението си по история”. И няма как да не го е пропуснал, щом е чел новонаписана и удобна за някои исто-рия, а не тази, написана от реалния живот през вековете. Иначе щеше да знае какво е ставало на Балканския полуостров по времето, преди някой да почне да развява конска опашки из Североизточна България (днешната), и да научи истината за по-късните им военни “подвизи” из целите Бал-кани... И да се замисли дълбоко (разбира се, ако има с какво да върши тази толкова непривична за някои дейност) кой и защо фалшифицира исто-рията - България е окачествена като окупатор не само от македонците, но и от... българите! Справка - том III от “История на България”, издание на Българската академия на науките, за което в. “Народна воля” писа в бр. 1 и бр. 2 от тази година.
Аз не разбирам защо някои така дълбоко ги боли, че били ги наричали татари. В различни книги пише, че за етническото име “българи” има разли-чни тълкувания за неговия смисъл: “смесен народ”, “размирен народ”, “люде от покрайнина” и др. Пише още, че българите произлизат от тюркски-те племена, които са били съставени от хуните, оногурите, уногундурите, утигурите и кутригурите, аварите, хазарите, татарите, печенезите и узи-те. България е имала татарин за цар. Но да се абстрахираме от това, пак възниква въпросът: какво обидно има в названието татари? Та нали и те са хора, имат свой език (татарски език от тюркската група), своя култура и история (и то далеч по-славна и кървава от българската), автономна репуб-лика и т. н. (Подробности за всичко това има в книгата “Кратка българска енциклопедия”, в учебника “История” за 11-ти клас на СОУ - 1999 г., и на други места.)
Но да се върнем пак при в. “Труд” и да продължим четенето на статийката с условията... с коментар.
“... в Македония отношението към гражданите с българско самосъзнание придобива уродливи форми:
- полицейско преследване и тормоз,
- създаване на административни пречки,
- монтиране на съдебни процеси срещу изявени българи,
- дирижирана антибългарска кампания в медиите.”
Когато близо 6 000 македонци в България подадоха заявления за членство в ОМО “Илинден” - ПИРИН, бяха викани в поделенията на полицията, в кметства, бяха посещавани по домовете в неудобни часове от полицаи и други държавни служители, бяха предупреждавани, заплашвани, тормозе-ни. И то само за това, че действаха законно, открито, честно и отговорно. И Европа разбра за това. Така че полицейско преследване и тормоз е имало винаги, но в източния съсед на Македония.
Нека авторът да намери поне един смел или безумен човек, който открито, на всеослушание да заяви, че е македонец, и да поиска спазването на човешките му права, пък да тръгне да учи над средно образование или да търси подходяща държавна работа, ако е завършил обучението си, или да развива успешно и спокойно частен бизнес. Нека да видим тогава какви административни “улеснения” ще му се струпат на главата. Да не съм му на мястото!
Първо: доколко тези българи са изявени, е въпрос; второ - ако тези “изявени българи” възкресяват за нов живот сенките на терористи, убийци, мародери, кръволоци, фашисти и друга сган, то те си заслужават не само съдебни процеси, но и нещо повече отгоре.
По отношение на дирижирането - да твърди подобно нещо един български автор в български национален ежедневник си е непремерима наглост. В България изобщо не се дава думата на македонците, а всекидневно, всекичасно, всекиминутно, всекисекундно може да се чуе или прочете не-що, насочено срещу македонците. И то често с уличен език. И то често сътворено от индивиди, които са далеко от понятията съвест и морал. Да не говорим за знания, правдивост, компетентност и други от този род. И лавина след лавина безумна злоба, клевети, инсинуации се изливат върху македонците, без да могат те да се защитят. Не са един и двама тези, които по всяко време и без никаква причина като зли и разбеснели се псета се нахвърлят върху всичко македонско. Циничната антимакедонска дейност планомерно и целенасочено се води от бивши агенти на Държавна си-гурност, от т. нар. “Македонски научен институт”, от псевдоисторици, от фашизоидни елементи. И когато македонците направят опит да отвърнат на злостната пропаганда, за да се защитят, да се твърди, че те произвеждат “дирижирана антибългарска кампания в медиите”, а, как да го кажат... човек неволно се пита дали понякога си няма работа с хора, които май че не са добре с главите! Или пък главите им са пълни само с неовърхови-зъм и националшовинизъм.
По нататък има и други условия. Ето.
“1. Спазване правата на българското население и съхранение на българското културно-историческо наследство на територията й.”
Мисля, че когато се даде възможност: а) в българския парламент да има поне един депутат с македонско гражданство; б) в държавния и политичес-кия апарат да работят хора с промакедонски прояви, то тогава вемеровци ще могат да отправят такива искания, т. е. условия, като горното.
“2. Деиделогизация на учебниците, като се изчистят фалшификациите за националния характер на историческите личности на българското мнозинство от населението на областта Македония до 1944 г.”
Мисля, че е нужно като начало да се махне от българските учебници всичко, което напомня за върховизма, шовинизма, великобългаризма, и едва тогава някой може да поставя условия и да иска чужда държава да си оправя учебниците, а възпитаният политик да призове да се последва българ-ският пример. Но сега!?
“3. Реформиране и демократизация на съществуващите и до днес репресивни специални служби, наследство от тоталитарна Югославия. Над тях да има мониторинг и да докажат, че не извършват противобългарска дейност.”
Когато начело на антимакедонската дейност в България са хора, доказали своите “качества” като агенти на Държавна сигурност, такова условие ми звучи някак си като самокритика, да не употребя точната дума. За повече сведения писачът може безпрепятствено да се обърне към своя шеф Се-зиратора агент “Иван”...
“4. Сформиране на Европейска комисия от политици и общественици, която да наблюдава и отчита процесите на демократизация.”
С това условие не само аз, а предполагам и много други хора ще са абсолютно съгласни, стига и България да бъде под наблюдението на тази коми-сия.
Изглежда, че авторът на писанието във в. “Труд” се е изчерпал, защото отново пуска в действие една до болка позната стара и вече изтъркана “грамофонна” плоча, която гласи, че България е майка на Македония, и че Македония трябва като всяко дете да слуша майка си, ако не иска да бъ-де наказвано. А това по същество е едно неоценено до днес откритие в историята на човечеството. Та представете си поне следните неща: дете-то има около 30-вековна известна история, а майката е на 1 300 години; детето е владеело половината свят, а майката само в кошмарните си съни-ща е виждала някакви големи земи; детето е дало на много народи писменост и вяра, а и майката се ползва от тях след своето рождение. Да напо-мним за деянията на майката, която, в противоречие с библейската притча, сама разпарчосва “детето си”; да напомним ли за село Ваташа, когато пратениците на майката свирепо убиват на 16 юни 1943 година 12 млади хора - 15- до 20-годишни. Да й напомним ли на тази “майка” за Къщата на ужасите в Дъбница, за Крупнишките и Градевските събития, за кървавите септемврийски дни през 1924 година и след тях, когато върховистите на Иван Михайлов колеха, душеха и бесеха без съд и присъда цвета на обществото - и македонци, и българи? Майка ли?! Та тя и за лоша мащеха не става!
Накрая ми се иска да се спра на последните думи на вемеровеца: “... и преди, и сега Македония е българска.” Да отправи някой такива думи за стра-на, за държава, членка на ООН, усилено работеща за членство в НАТО и в Европейския съюз, за държава, призната от цял свят, трябва задължител-но да е голям гuонсурат! Или пък много да го боли от краха на неговите химери. И тези думи да са просто един вопъл по неосъществими блянове, един болезнено раздиращ душата стон по напразно пропилените усилия на поколения върховисти и националшовинисти, усилия, които вече ста-ват безполезни и глупави, защото миналото отстъпва на бъдещето и започват дните на нова история. А тази нова история се твори от достойни лю-де. Мрачните сенки, дошли до нас от преизподнята, са само фон, на който изпъкват светлите дела на истинските личности, които знаят и могат да творят бъдеще!
След всичко казано дотук, продължавам да се чудя на вестник “Труд”. По моето скромно мнение, този вестник и през най-мрачните дни на комуниз-ма не спря да се бори за чистотата на своето перо, за отстояване на истината, за трезво отразяване на обществения живот. От друга страна, вина-ги съм мислел, че антимакедонизмът е оръжие в ръцете (не казвам в умовете) на некадърници и продажници. И как стана така, че един правдив ве-стник с талантливи журналисти се превърна в глашатай и в рупор на неовърховизма, на национализма, на великобългаризма - все неща, водили на-шата страна към и до национални катастрофи! Та нима през годините мнението ми за вестника е било погрешно? Та нима съм се заблуждавал и лъ-гал? Или просто, както го е казал нашият поет Никола Вапцаров, навреме не открих “вълчата порода, муцуните под овчата им кожа, престъпната и плитка лицемерност”? Такъв наивник ли съм бил? Жал ми е за мен, ако е така!
В посоченото писание авторът върховист подчертава, че България първа призна независимостта на Македония. Премълчава факта, че България ни-кога не е признавала и не признава македонския етнос и македонския език. А след това зловещо “И преди, и сега Македония е българска” напълно основателно се ражда въпросът: всъщност какво е признала България?
НАКРАЯ да припомня приказката, в която се разказва как вълкът, като пиел вода от потока, видял надолу по течението едно невинно агне и го предупредил да не му мъти водата, че ще го изяде. Та и сега - някои наши политици и държавници, вече като членове на НА-ТО и на Европейския съюз (ауууу, колко страшно!) гледат отгоре на Македония и й нареждат да си пренапише историята, да не защита-ва македонците в странство, да величае убийци и кръволоци... въобще... да слуша, много да слуша, и да спазва условията им, много да ги спазва, защото иначе ...ще я изядат. И много им се иска да го направят. Но са на кръстопът. Дано само не изберат пътя към пропастта. Защото, ако тръгнат по него, няма да стигнат до... агнето! А пътят е съвсем, ама съвсем друг!
ВТОРО ИЗДАНИЕ НА “ФИЛЕТИЗЪМ ИЛИ ПРОКЛЯТИЕ - АСПЕКТИ НА ВЕЛИКОБЪЛГАРСКИЯ ШОВИНИЗЪМ”
Отдавна изчерпаната и много търсена книга на доктор Костадин Георгиев “Филетизъм или проклятие - аспекти на великобългарския шовинизъм” предстои да се
появи на пазара. Можете да помогнете за побързото й отпечатване, като се абонирате за новото издание. Цената е 10 лв. Можете да се абонирате в секциите
на ОМО “Илинден” - ПИРИН или в редакцията на в. “Народна воля”.
Предишното издание имаше 537 страници. С излизането й от печат ще бъде прекратена поредицата, публикувана във вестник “Народна воля”.
Тиражът е ограничен, така че абонацията е най-сигурният ви шанс да получите книгата!
Телефон за информации 0898 369 050.
Нашите редовни читатели Ангел Спасов, Ангел Шапков и Ангел Андреев, живеещи в Съединените американски щати, направиха дарения на вестника от по 50
американски долара.
Редакцията на вестника благодари на спомоществователите за патриотичния жест и им пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на семействата им.
