Гибелта на ръководителя на Вътрешната македонска революционна организация на 4 май 1903 г. занимава нашироко голяма част от българските всекидневници. Печатат се известия за сраженията в с. Баница, Серско, за проявения героизъм от страна на въстаниците, за жестокостите на турците, за опожаряването на селото и др.
Сред българския печат независимо от идейните различия и концепции се наблюдава единомислие по това, че борбата на македонския народ е справедлива и трябва да бъде приветствувана и защитена. В Македония, заключават българските вестници, след солунските атентати се стига до необявена война между Вътрешната македонска революционна организация и Османската империя. До това положение се достига главно по вина на османските власти и мълчанието на Великите сили.
Първата и най-свидна жертва на тази война е създателят на комитетите и фактическият ръководител на Организацията Гоце Делчев. Според вестниковата информация засилената бдителност на турските власти след атентатите в Солун и обявеното всъщност военно положение в Македония помагат да се проследи безстрашният революционер, напуснал Солун на 2 май 1903 г.
На 9 май 1903 г. се публикува в черна рамка първото тъжно известие за гибелта на най-ревностния апостол на македонското революционно движение. След това се печатат още пет траурни известия в българските вестници “Български глас”, “Вечерна поща”, “Демократически преглед”, “Реформи” и “Прапорец”. Сред тях написаният пространно некролог от Антон Страшимиров и траурното съобщение на в. “Прапорец” най-добре и най-пълно разкриват живота и революционното дело на Гоце Делчев. В сп. “Демократически преглед” са отпечатани и две стихотворения: едното на Кирил Христов, а другото на Христо Силянов, посветени на трагичната вест.
Неочакваната вест за смъртта на Гоце Делчев искрено и дълбоко вълнува и голяма част от българската демократична общественост, защото става дума за гибелта на фактическия ръководител на Вътрешната македонска революционна организация, за апостола на македонската свобода и най-ревностния създател на чети и комитети в Македония. В траурните известия се прави изводът, че загиналият македонски великан бил скромен, тих, който отбягвал да говори за себе си и за своите дела. С дейността си обаче пробуждал заспалите роби и вдигнал високо знамето на свободата и революцията в Македония.
В отпечатаните траурни съобщения е записано категорично: “Той създаде първите македонски чети в горите, първите македонски комитети, първите македонски конгреси в градовете. Той затварян не бе, но познаваше всичките турски зандани: посещаваше затворените си другари в тях.”
Гибелта на Гоце Делчев не се отбелязва само със скръбни съобщения и некролози. Тя е достойно зачетена с траурни събрания, панихиди, митинги и други обществени прояви. На 16 май 1903 г. Дружеството на публицистите изслушало кратко слово от страна на неговия председател Стефан Бобчев и присъствуващите със ставане на крака отдали своята почит към подвига на апостола на македонската свобода, който бил член на дружеството.
Софийската социалдемократическа организация изразява на събрание решителния си протест против поголовното изтребване на борците за свобода на Македония и Одринско.
В началото на юни 1903 г. в София, Кюстендил, Пловдив, Русе, Шумен и други градове на Княжество България се отслужват панихиди за “незабравимия бисер” между борците за свобода на Македония и Одринско, както го наричат отделни български вестници. Обикновено след като свърши черковната служба се произнасят слова, и то предимно от учители. След това се устройват начело с портрета на Гоце Делчев манифестации из улиците на градовете до някои забележителни исторически къщи или местности.
Антон Страшимиров, склонил чело пред величавото дело на апостола, иска вестта “Гоце не е вече между живите” да се чуе дори и от “детето в люлка”, защото “този великан е въплъщение на духа и на подвига на своя народ, а името му е знаме за нови подвизи”. “... А вий, македонски борци, ликувайте: Делчев загина вчера - от днес той възкръсва! Да живее Делчев” - завършва авторът, убеден твърдо, че личността и делото на македонския апостол ще привличат нови борци за свободна и независима Македония.
ВТОРО ИЗДАНИЕ НА “ФИЛЕТИЗЪМ ИЛИ ПРОКЛЯТИЕ - АСПЕКТИ НА ВЕЛИКОБЪЛГАРСКИЯ ШОВИНИЗЪМ”
Отдавна изчерпаната и много търсена книга на доктор Костадин Георгиев “Филетизъм или проклятие - аспекти на великобългарския шовинизъм” предстои да се
появи на пазара. Можете да помогнете за побързото й отпечатване, като се абонирате за новото издание. Цената е 10 лв. Можете да се абонирате в секциите
на ОМО “Илинден” - ПИРИН или в редакцията на в. “Народна воля”.
Предишното издание имаше 537 страници. С излизането й от печат ще бъде прекратена поредицата, публикувана във вестник “Народна воля”.
Тиражът е ограничен, така че абонацията е най-сигурният ви шанс да получите книгата!
Телефон за информации 0898 369 050.
Нашите редовни читатели Ангел Спасов, Ангел Шапков и Ангел Андреев, живеещи в Съединените американски щати, направиха дарения на вестника от по 50
американски долара.
Редакцията на вестника благодари на спомоществователите за патриотичния жест и им пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на семействата им.
