Гоце Делчев е най-виден деец на македонското освободително движение. Той е вожд и ръководител на Вътрешната македонска революционна организация, неин задграничен представител в София и главен ревизор на четите в Македония. Той има най-голяма заслуга за изграждането на революционните комитети и чети сред поробеното население в Македония, за снабдяването им с оръжие и боеприпаси, с пропагандни материали, за популяризиране на освободителното дело на македонския народ. Гоце Делчев е в истинския смисъл на думата апостолът, душата и сърцето на ВМРО и македонската национална революция.
Животът и революционното му дело не могат да се разберат напълно, ако не се проследи развитието на мисълта му, ако не се хвърли светлина и върху дейността му като ръководител на македонската революционна организация. Автентичната историческа документация показва недвусмислено, че железните закони на революционната борба заставят този великан на делото да се превърне и в забележителен идеолог. През цялата си революционна дейност той обръща голямо внимание на въпросите за избистрянето и точното формулиране на принципите в името на които Организацията иска да вдигне поробеното население в Македония на борба за свободна и автономна Македония, т. е. за създаване на свободна и независима македонска държава. Идеите на Гоце и неговите съратници са онова знаме, под което се нареждат без колебание всички честни синове на Македония. Главната предпоставка за формиране на революционната идеология на Гоце Делчев трябва да се търси в нерадостната социалноико-номическа действителност в Македония след Берлинския конгрес от 1878 г. Изхождайки от положението за борба против “господарствената система” на турския абсолютизъм, Гоце постави за разрешаване пред Вътрешната македонска революционна организация освен националния въпрос, също така и социално-икономически и културни въпроси. “Аз не мразя османците като народ; аз воювам против османската тирания като господарствена система “-изповяда Гоце своето верую. Той вижда, че националното, политическото и икономическото освобождение на Македония могат да се осъществят само по пътя на революционната борба, т. е. програмата на ВМРО може да се осъществи единствено чрез всенародно въоръжено въстание. “Освобождението на Македония лежи във вътрешно въстание. Кой мисли другояче да освободи Македония, той и себе си лъже, и другите.” Проповядвайки обаче навсякъде идеята за въоръжено въстание, той е чужд на какъвто и да било авантюризъм. Според него всяка прибързаност може да се окаже гибелна. Победоносното въстание винаги е плод само на дългогодишна самоотвержена и всестранна подготовка - както морално-политическа, така и военнотехническа.
Гоце Делчев като идеолог на ВМРО има специални заслуги за задълбоченото разработване на проблема за пътищата и методите, чрез които трябва да се подготви народната революция. Именно това го налага като безспорен стратег на Организацията.
Гоце обръща голямо внимание преди всичко на политическата подготовка на македонското население за предстоящата революция. Той знае, че революцията се прави само с хора, дълбоко убедени в правотата на делото и готови да се жертвуват за него. Главната задача на Вътрешната македонска революционна организация той вижда именно в това - да раздвижва широките народни маси, да ги просвещава и сплотява, да ги учи и подготвя за предстоящото въоръжено въстание. Според него населението трябва да се възпитава в дух на самостоятелност и самоинициатива, на вяра в собствените сили. “Моралната революция - революция в ума, сърцето и душата на един робски народ - е най великата задача”, проповядва той и заявява, че Организацията се стреми преди всичко да разбие “робския дух” на народа в Македония.
Делчев говори с възмущение за онези лекомислени дейци, които си въобразяват, че въстанието може да се повдигне само с едно ядро от неколцина души екзалтирани революционери. Ако това е така, казва той, то “Македония отдавна щеше да бъде свободна държавица”. В други случаи той подчертава, че ше бъде престъпно да се освобождава народът чрез преднамерено създаване на пожарища и касапници, за да се предизвика чужда намеса. Той намира, че ако трябва да се предизвика намесата на Великите сили, то може да стане и без много излишни жертви. Достатъчно е с енергични терористични акции да се хвърли цяло Турско в анархия, да се установи де факто властта на революционната организация, “да се заставят ония, които днес, в името на всевъзможни интереси, треперят над едно варварско статукво, да предприемат, пак в името на тия интереси, промяна към една по-човешка наредба.”
Един от най-сложните въпроси на идейното развитие на революционната организация е въпросът за политическия статут на Македония след отхвърлянето на османското владичество. Гоце говори за “свободна и независима Македония с широки права за всички потиснати от всички нации, религии и езици в нея”. Тази стратегическа цел не била далеч от обещаните чрез Берлинския договор правдини, а именно - автономия на Македония. Автономията била целта, а девизът на борбата бил “Македония на македонците”.
Гоце е по убеждение републиканец. На създаването на една автономна Македония с републиканско устройство той гледа като на предпоставка за бъдещото демократизиране на политическите режими в балканските страни.
Републиканските убеждения на Гоце Делчев стоят в основата на неговите схващания за образуване на Балканска конфедерация или федерация, в която всички национални проблеми, предизвикващи търкания и конфликти между балканските държави, ще намерят естествено разрешение чрез самоопределението на нациите и националните групи.
Ахилесовата пета на всяка подготовка за реализация е проблемът за въоръжението. Затова Делчев прави всичко възможно за снабдяване на Организацията с така нужното й оръжие. Гоце намира за целесъобразно да се възползува и от насилието над някои богати турци, за да осигури средства за закупуване на оръжие. Същата мярка се налага и спрямо проникналите в редовете на Организацията шпиони. На терора Гоце гледа като на печална необходимост, като на път, по който трябва да се тръгне, за да се отсече навреме всяка ръка, която се вдига, за да хвърли кал върху знамето на македонската революция. “Ако тиранията е насилие - твърди той, - то революцията е насилие против насилието.”
Младият Гоце проявява особен интерес и се отнася с известни симпатии към анархистите в Македония. Един от участниците в солунските атентати през пролетта на 1903 г. - Павел Шатев, твърди, че Гоце бил натоварен от Вътрешната македонска революционна организация да смъмри анархистите, които по своя инициатива, излагайки Организацията на риск, решават с ефектни акции да заставят Европа да се обърне с лице към македонската кауза. Гоце обаче не осъжда остро дейността на атентаторите. Веднъж той казва: “Аз по душа съм анархист, по убеждение социалдемократ, а по дела революционер.”
Сериозно загрижен за идейно-политическата дейност на Организацията, която има първостепенно значение за подготовката на въоръженото въстание, Гоце полага неуморни грижи за снабдяване на комитетите на ВМРО с подходяща революционна литература. По думите на П.К. Яворов, Гоце често говори за един твърде голям пропуск в работата на Вътрешната македонска революционна организация: липсата на литература, посветена на чисто македонските проблеми. Той с болка констатира, че всичко се пише на български език и пита: “Толко ли няма кой да напише поне една книга на македонски?” Ако смъртта не го бе настигнала толкова рано, той щеше да види и прочете една знаменита прокламация на македонски език - това е прокламацията на Крушевската република, написана по време на Илинденското въстание от Никола Карев, и излязлата дни след въстанието книга на Кр. Мисирков “За македонцките работи” - също на македонски.
Една от най-важните особености на идеологията на Гоце Делчев е становището му, че Вътрешната македонска революционна организация трябва да брани своята независимост от всички опити да бъде подчинена на външно влияние, да бъде обезличена и дори унищожена. Именно като изхожда от тази възвишена политическа цел, Гоце се бори против домогванията на балканските правителства към Македония и пази Организацията от посегателствата на реакционните кръгове в София, Белград и Атина.
За твърдостта и принципността на Делчев по въпросите за самостоятелността на ВМРО свидетелствува разговорът му през 1896 г. с ген. Данаил Николаев, тогава председател на Върховния комитет в София. Излагайки потребностите на Организацията, Гоце слуша след това думите на генерала с дълбоко огорчение. Генералът заявява, че ще даде всичко, но при две условия: първо, ако вътрешните дейци признаят ръководната роля на Върховния комитет и неговото право да представлява революционното движение както пред българското, така и пред чуждите правителства; второ, ако се признае правото на Върховния комитет да има решителен глас по въпроса, кога трябва да се повдигне тъкменото въстание.
На тези искания Гоце възразява по възможно най-дипломатичния и в същото време твърд и недвусмислен начин. “Ние не можем да правим политика с Македония. Нашата борба, това е за нас живот или смърт. Ние няма да позволим други да решават дали да живеем или да умрем и кога. Кога да се прави въстание, ще реши народът... Кръвта на народа е скъпа и ние не искаме да освобождаваме трупове, а жив народ, за да живее и расте.”
На тази почва Гоце Делчев поведе непримирима, последователна борба против великобългарската политика спрямо Македония, против престъпния върховизъм в разните негови форми. Гоце високо издигна знамето на независимостта на македонското освободително движение, правото на македонския народ на самостоятелен живот. Непримиримата борба против великобългарската завоевателна политика на софийските правителства и техните върховистки агенти, която Делчев проповядваше и на практика осъществяваше и в България, и вътре в поробена Македония, възпитаха македонския народ в принципите на автономията и единството против присъединяването на Македония към балканските държави.
Гоце Делчев е склонен да гледа дори на материалната помощ, която българското правителство би оказало на Македонската организация, като на средство за постигане на определени користни цели. “Да отстояваме чистотата на освободителното движение и на Организацията - това е първото условие за нашия успех. Веднъж взети пари от правителството, при днешните политически условия и атмосфера, значи даден ангажимент, значи обвързване. Българското правителство щом почне да дава пари... няма да се задоволи с някакви платонически чувства, а ще иска реална власт.”
Гоце се отнася с братски чувства към съседните балкански народи. Той прави разлика между пакостната противомакедонска политика на софийските правителства, от една страна, и братските симпатии и съчувственото отношение на българската демократична общественост към освободителната борба на Македония - от друга. Неговите по-далечни идеи надхвърлят границите на неговата родина и се сливат с великата идея за братското сътрудничество на свободните балкански народи.
Но бляновете на Гоце отиват още по-далече и се присъединяват към великата идея за братство и мирно развитие на всички народи в света. Величествено и благородно звучат думите на Гоце: “Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите”.
В подготовката за предприемане на по-активни четнически действия на 4 май 1903 г. Гоце загива в сражение с турски аскер в с. Баница, Серско.
АВТЕНТИЧНАТА историческа документация не изключва предположението за предателство. Още Даме Груев твърди в спомените си, че “Гоце бил предаден в Броди от касиерина”. Други източници достигат до заключението, че Делчев бил предаден на турците от върховистите: Георги Шимов, братята Ванчо и Спас Запрови, Никола Тодоров, Никола Зафиров и Петър Маралиев.
Всичките те били членове на върховистки формации... Революционната идея, семената на която Гоце посява така обилно в народната душа, продължава да води македонските борци и след смъртта му. Тя разкрива величавата си сила по време на Илинденската епопея, озарила с могъщото си зарево македонската земя само три месеца след неговата преждевременна смърт.
ВТОРО ИЗДАНИЕ НА “ФИЛЕТИЗЪМ ИЛИ ПРОКЛЯТИЕ - АСПЕКТИ НА ВЕЛИКОБЪЛГАРСКИЯ ШОВИНИЗЪМ”
Отдавна изчерпаната и много търсена книга на доктор Костадин Георгиев “Филетизъм или проклятие - аспекти на великобългарския шовинизъм” предстои да се
появи на пазара. Можете да помогнете за побързото й отпечатване, като се абонирате за новото издание. Цената е 10 лв. Можете да се абонирате в секциите
на ОМО “Илинден” - ПИРИН или в редакцията на в. “Народна воля”.
Предишното издание имаше 537 страници. С излизането й от печат ще бъде прекратена поредицата, публикувана във вестник “Народна воля”.
Тиражът е ограничен, така че абонацията е най-сигурният ви шанс да получите книгата!
Телефон за информации 0898 369 050.
Нашите редовни читатели Ангел Спасов, Ангел Шапков и Ангел Андреев, живеещи в Съединените американски щати, направиха дарения на вестника от по 50
американски долара.
Редакцията на вестника благодари на спомоществователите за патриотичния жест и им пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на семействата им.
Гоце Делчев е най-виден деец на македонското освободително движение. Той е вожд и ръководител на Вътрешната македонска революционна организация, неин задграничен представител в София и главен ревизор на четите в Македония. Той има най-голяма заслуга за изграждането на революционните комитети и чети сред поробеното население в Македония, за снабдяването им с оръжие и боеприпаси, с пропагандни материали, за популяризиране на освободителното дело на македонския народ. Гоце Делчев е в истинския смисъл на думата апостолът, душата и сърцето на ВМРО и македонската национална революция.
