Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

(По “Личности од Македонија”)

СЕЛЕВК ПЪРВИ - Крал на Сирия (301-280), македонски генерал от времето на Александър Македонски, който формирал династията Селевкиди. През 323 г. пр. Хр. се провъзгласил за крал на Вавилон, а през 302 г. воювал против краля на Македония Антигон и се обявил за крал на Македония, но наскоро бил убит.

ДЕМЕТРИЙ ПОЛИОРКЕТ - Македонски крал (294-287 пр. н. е.), най-млад между диадохите, син на Антигон I. Роден в Македония, живял при баща си във Фригия. Изра-снал като талантлив войвода след смъртта на Александър. Водил походи в Гърция, Палестина, Кипър, Хевеспонт и Вавилон. В 307 г. пр. н. е. завоювал Атина, а след това превзел и флотата на египетския владетел македонеца Птоломей I Сотер, като установил властта си над Егейско море и над източното средиземноморие. Прякора Поли-оркет (превземач на градове) получил след познатата обсада на Родос през 305 - 304 г. пр. н. е. След смъртта на баща му се отдръпнал в континентална Гърция. В 294 г. пр. н. е. провъзгласен за крал на Македония. Неговото кралство се простирало до Тесалия, на голям дял на Пелопонес, Халкис, Пирея, Коринт и т. н. Поради дългото му живеене в Мала Азия смятан за чужденец. Кралската титла загубил през 287 г. пр. н. е. Починал в заточение в Селевк, Северна Сирия.

АНТИГОН II ГОНАТ - Македонски крал (276-239 г. пр. н. е.). Син на Деметрий I Полиоркет. В 283 година след смъртта на баща си се провъзгласил за крал, а през 276 след бляскавата победа над келтите край Лизимахия се коронясал за крал на Македония. Това е началото на властта на новата династия Антигониди. Бил успешен воена-чалник и дипломат. Воювайки през 274 - 272 г. пр. н. е. с епирския крал Пир, разширил македонската власт до Коринт. След победата в Хермонидската война (от 267 до 261 г. пр. н. е.) принудил и Атина да капитулира. В морската битка край остров Кос (255 г. пр. н. е.) победил египетската флота и постигнал надмощие в Егейско море. Бил любител на философията и книжовността. Починал през 239 година преди новата ера.

АНТИГОН ІІІ - ДОСОН - Македонски крал (229 - 221 год. пр. н. е.). Първо управлявал като регент на малолетния Филип, син на Деметрий II. След победите над дардан-ците и етолийците през 227 год. избран за легален крал на Македония. Постигнал значителни резултати в стабилизирането на държавата и в укрепването на нейната външна политика. Водил успешни битки, постоянно разширявайки територията на своето владение. Завоювал Аркадия, а през 222 год. пр. н. е. принудил да капитулира и Спарта.

ФИЛИП ПЕТИ - Македонски крал ( 221 - 179 год. пр. н. е.). По време на неговото властване Македония израснала като най-силна държава на Балканите. Способен вла-детел, който водил успешни войни срещу дарданците и Етолийската лига. Обаче силната позиция на Македония била заплашена от завоевателските стремежи на римс-ката държава. Във войната, която се водила в периода от 215 до 205 год. пр. н. е. (т. нар. Първа македонска война), победа извоювал Филип. Но втората война (200 - 197) загубил и бил длъжен да се откаже от териториите извън Македония. И въпреки поражението заздравил своята държава и й възвърнал военната сила.

ПЕРСЕЙ - Последният македонски крал (179 - 168 год. пр. н. е.) от династията на Антигонидите, син и наследник на Филип V. Умел воин и дипломат, успял да заздрави македонската държава и да прошири нейното влияние в Тракия, Дардания и Илирия. Такъв подем заплашвал интересите на Рим на Балканския полуостров. Пред опасно-стта от римското нашествие с умение и вещина търсел съюзници и при илирите, и при гърците. Обаче гърците, плашейки се от разширяването на Македония, се поста-вили в услуга на Рим. В голямата война (т. нар. Трета македонска война) с Рим от 171 до 168 год. пр. н. е. македонците няколко пъти излизали победители над римските легиони. Последната голяма битка решила изхода на войната в полза на Рим. Войската на македонския крал Персей била разбита от римляните в битката край Пидна през 168 год. пр. Хр. Персей успял да се спаси, обаче бил заловен и закаран като пленник в Рим, където и починал след две години - в 166 година преди новата ера.

ПАЛАШЕВА СЛАВКА - Основателка на първото женско училище в Прилеп, негова първа главна учителка. Живяла от средата на ХIX до началото на ХХ век. Учителка във Велес и в Прилеп. Същевременно развивала и друга значителна обществена дейност - ограмотяване на девойките и тяхното включване в обществения живот на града.

АНТОНОВ ИВАН - Пионер на македонското радио- и телевизионно говорителство. Роден в село Хума, Гевгелийско, през 1924 година. В Радио Скопие започнал да работи през 1947 година. Неговият глас, ораторският талант и познаването на македонския литературен език били разпознаваем белег първо на Радио Скопие, а след това и на Македонската телевизия. Починал през 1983 година в Скопие.

Врати се назад   Врати се горе