Календар
ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
(По “Личности од Македонија”)


НИКОЛА. Комес (комит), управител на област в Западна и Югозападна Македония, баща на комитопулите Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Мощен велможа на българската държава и близък до цар Петър. Науката след дълги проучвания е утвърдила, че четиримата синове на комит Никола по потекло са арменци (поне по майка) и произхождат от Армения. Това не е нещо ново, защото във Византийската империя много арменци заемали високи постове и били уважавани личности. Неговият най-млад син - Самуил, поставил надгробна плоча в памет на най-близките му: в памет на баща му - Никола, майка му - Рипсимия, и най-стария брат - Давид, край сегашното преспанско село Герман, където най-вероятно бил погребан комит Никола. Текстът на плочата е един от най-старите намерени текстове, написани на старославянски език и на кирилица.
САМУИЛ (ЦАР САМУИЛ). Македонски цар от вероятно 997 до 1014 година, един от четиримата синове на комит Никола: Давид, Мойсей, Арон и Самуил, които поради това били наречени комитопули (синове на комит). Майка му е от арменски произход, а арменският историограф Асохиг смята за арменец и самия Самуил. Самуил и неговите братя вдигнали въстание през 969 година в българската държава, съдбата на което е неизвестна. По един или друг начин след 972 г. те са били принудени да се подчинят на византийския император Йоан Цимисхий, но след смъртта му вдигнали ново въстание, което довело до създаване на тяхна държава. След смъртта на тримата си братя властта поел Самуил. Византийски хронисти пишат, че бил гениален военачалник и войнствен човек, който не търпи мир. В продължение на около четиридесет години, колкото съществувала Самуиловата държава, царството му се разпростряло на голям дял от Балканския полуостров. Столицата на царството се премествала според военно-политическата обстановка от Меглен до Воден и Преспа и най-после в Охрид. Голям противник на Самуил се оказал византийският император Василий II, който при битката край Беласица през 1014 година, когато войската на Самуил била пленена, нанесъл смъртоносен удар и на Самуил, и на неговото царство. Самуил умрял от сърдечен удар на 6.Х.1014 година, когато видял своите войници ослепени от безмилостния Василий.
РАДОМИР ГАВРИЛ. Македонски владетел, син на цар Самуил. Още по времето на Самуил участвал в управлението на държавата. Участвал в повечето важни битки: край Ихтиман (986), край Сперхей (996) и на Беласица (1014). Властвал от 1014 до 1015 година. Положил усилия да запази териториалното наследство на Самуиловото царство. Това обезпокоило Василий II и той уговорил неговия братовчед Иван Владислав да убие Гаврил, обещавайки му да стане владетел. По време на един лов Владислав убил Гаврил край мястото Петерско, Преспа, през 1016 година. (За отбелязване е, че когато преди време Самуил ликвидирал по-стария си брат Арон и цялото негово семейство, Гаврил Радомир спасил братовчеда си Владислав, който, единствен от Ароновите синове, по този начин останал жив.)
АРОН. Брат на Самуил. Живял през Х век. Участник във въстанието, вдигнато от комитопулите в българската държава през 969 г., както и във въстанието против Византия през 976 г. Заедно с тримата си братя - Давид, Мойсей, Самуил, участвал в много походи за разширяване на новосъздадената държава. Убит е заедно с цялото си семейство по заповед на по-малкия си брат- Самуил, като е пощаден само синът му Иван Владислав - бъдещият цар. Нито времето, нито причината са сигурно установени в науката. В източниците се посочват две възможни причини - желанието му да вземе цялата власт за себе си или приятелското му отношение към ромеите.
ЕПАФРОДИТ. Македонски християнин от Филипи, близък сътрудник на апостол Павел. Живял през първи век от нашата ера. Като виден гражданин, според Евангелието на Лука, лично от апостол Павел бил поставен начело на филиписката християнска община и бил пръв нейн епископ.
ГРИГОРИЙ. Охридски архиепископ от началото на ХIV век. В Охрид през 1317 година на мястото на стария трем на църквата “Св. София” иззидал монументален ексомартекс, който, като архитектурно постижение не само в македонското, но и във византийското изкуство, е завършен шедьовър. По негово време в Охрид били издигнати църквите “Св. Никола Болнички” и “Св. Богородица”.
КОКАЛЕ/СКИ/ ГЮРЧИН. Изтъкнат представител на стопанския и политическия живот в Македония през първата половина на ХIХ век, княз, скотовъд, ктитор. Роден в Лазарополе през 1775 година. Като голям търговец на животни имал силно влияние при турската власт. Самоук. Владеел активно всички балкански езици. В културната история на Македония влиза със своя труд “Наказание...” (1823) - първа автобиография на хубав македонски език (галички диалект), в която под формата на летопис изнася ценни сведения за стопанските и политическите условия в Македония за времето от 1775до 1824 г. Починал в Лазарополе през 1863 година.
ФИЛИПОВ ИВАН. Един от първите лекари в Македония. Роден през 1870 година в Галичник. За лекар дипломиран в Малтерйе, Франция. Училищен лекар в Скопие от 1900 до 1912 година. Вършел лекарски прегледи в амбулаторията на аптеката на училищната управа в Скопие. През 1903 година лекувал ранени въстаници по време на Илинденското въстание.

Врати се назад   Врати се горе