Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Защо Гърция, Сърбия и България се страхуват от името Македония
МАКЕДОНИЯ И НЕЙНОТО ИМЕ В МИНАЛОТО И ДНЕС
Добри Добрев
(Продължава от миналия брой)



Тези необосновани сръбски претенции спрямо Македония предизвикват остра реакция сред европейските научни среди. Видният немски учен Густав Вайганд и английският общественик Н. Брайлсфорд, автори на редица изследвания за Македония, с перо и слово защитават историческата истина за езика и народността на македонците.
Междувременно и някои български учени, като проф. Йордан Иванов и др., правят един почин да се замени името Македония с името “Фгозападна България”. Те имат за цел да изясняват македонския въпрос като български и започват през 1893 г. да издават в. “Фгозападна България”. Този опит обаче претърпял неуспех, защото македонската емиграция в България започнала да издава в. “Македонец”, “Македонски глас”, “Македония” и др. В. “Македонец” например в една своя уводна статия подчертава, че “македонската емиграция в Княжеството ще може да служи най-правилно за постигане на своята идея - освобождението на Македония, ако идеята се постави на чисто македонска почва”. Според вестника, “македонските дружества и организации в България би трябвало да се титулират изклфчително македонски, без да се прибавя: българо, румъно, сърбо или елино”. Основният въпрос, който в. “Македония” често разглежда на своите страници, е въпросът за необходимостта от организиране и обединяване на македонските сили в Княжество България. Отправя се укор към македонската емиграция, главно интелигенцията, за нейното бездействие и се подканва да се организира и подхване една системна дейност в полза на татковината Македония. Целта, в името на която трябва да се действа, е автономията - автономия в смисъл на приложение на обещаните с чл. 23 от Берлинския конгрес права.
Почти по същото време атинският проф. Клеантис Николаидис в издадената от него етнографска карта понятието “Северна Гърция” разпростира върху цяла Македония. Целта е да обоснове гръцките завоевателни цели към Македония.
В отговор на неоснователните гръцки, сръбски и български териториални претенции към Македония английският учен Х. Р. Уилкинсън, професор в Ливерпул, в свой научен труд пише: “Когато започна новият век и събитията се движеха към една кулминация, македонците можеха да се поздравят с успеха, с който се противопоставиха на сръбската, гръцката и българската пропаганда. Тук и там някоя позиция била загубена, но по-голямата част от Македония в очите на повечето от европейците още си оставала безспорно македонска. Меродавните атласи, тогава в употреба във Франция, Германия и Англия, се придържаха към гледището, че Македония принадлежи на македонците.
За отбелязване е фактът, че след поражението на кралска Сърбия във войната против България през 1885 г. сръбското правителство се заело с организирането на една планомерна и широка пропаганда за проникване и укрепване на сръбската идея в Македония с оглед на бъдещи завоевателни цели.
Да видим накратко как започнала при новата обстановка сръбската пропаганда и какви насоки и форми на дейност тя усвоила. В края на август 1886 г. сръбското правителство провело съвещание в Белград с участието на най-изтъкнати учени и общественици - професорите от Висшата школа - Стоян Новакович, Света Симич, Владимир Карич и др., на което се обсъдили обстойно задачите и програмата за действие на пропагандата. На това съвещание било решено: за по-успешна пропаганда в Македония в борбата срещу по-рано навлязлата там българска пропаганда да се потърси съфзник в лицето на македонския национализъм, който, както преценявали добре осведомените сръбски дипломати, бил в състояние да неутрализира, парализира и изхвърли българската пропаганда от Македония. В този дух поставено било искане пред турското правителство от страна на Стоян Новакович (в качеството му на сръбски пълномощен министър в Цариград), в началото на 1888 г. да се разреши издаването на един “македонски вестник” в Цариград, списван в благосклонен за Сърбия тон със сръбски букви, но на македонски говор. След дълги протакания Високата порта уведомила Ст. Новакович, че не се разрешава такъв вестник.
Но след първия свой неуспех Ст. Новакович успял да издействува през есента на 1888 г. разрешение за отпечатване на “Македонски буквар”. Това било сръбският буквар на проф. М. Веселинович, написан със сръбски букви и преведен в 2/3 от своя текст на македонски диалект. А в началото на 1890 г. излязла в Цариград и първата читанка на македонски диалект. Смятало се, че букварът и читанката били достатъчни за основните училища в Македония, за да може македонците да бъдат спечелени на страната на Сърбия. И действително множество македонски ученици, недоволни от политиката в егзархийските училища и примамени от обещанията на сърбите да учат на майчиния си език, заминали да следват в Сърбия. Сред тях са и някои от основателите на ВМРО, като Даме Груев, сред тях е и Мисирков. Но сръбските власти не били искрени в своите обещания. Те само искали да отцепят македонците от българската пропаганда и да ги спечелят на своя страна, а след това постепенно да ги сърбизират, та в недалечно бъдеще Македония да “получи сръбска боя”, както цинично се изразявал Ст. Новакович.
Точно за това идеята на Ст. Новакович не постигнала големи резултати в Македония. Македонците, виждайки сръбската неискреност и скрити антимакедонски цели, бързо започнали да я напускат, а пък Сърбия, осъзнавайки както неуспеха на своето начинание, така и обстоятелството, че македонската национална идея е далеч по-голяма опасност за сръбския експанзионизъм в сравнение с българската пропаганда, я изоставили.
Показателно е, че авторитетите на тогавашната географска наука отхвърлили тезите за “Стара Сърбия” и “Северна Гърция”, прокарани в някои сръбски и гръцки карти. Австрийският географ Карл Остерайх категорично и изобщо отрекъл термините “Стара Сърбия” и “Северна Гърция” като имена, които не означават географски области, а само историческа реминисценция, служеща на агитационна антимакедонска програма.
Илинденското въстание от лятото на 1903 г. като най-величавата епопея на македонския народ, най-крупното револфционно събитие в историята на македонското освободително движение, отекна силно и далеч извън пределите на Македония, развълнува общественото мнение в европейските страни, постави в тревога правителствата на тия страни и им наложи необходимостта да мислят за евентуална намеса, за да се подобри поне отчасти злата съдба на македонския народ.
Още от първия момент в повечето чужди отзиви - и това е най-важното - се изтъкваха истинският характер и цели на въстанието - борба за свобода и автономия на Македония.
Ръководителят на английската благотворителна мисия Х. Н. Брайлсфорд в своята книга за Македония след въстанието с удивление пише: “Първата изненада за мене беше, че това население въстана, и то масово. Втората изненада, по-поразителна от първата, беше, че всички тези страдания през есента не предизвикаха никакво негодувание против Комитета или против водителите му. Селата останаха лоялни спрямо Организацията, която ги беше потопила в това бедствие. Аз съм чувал доста стари хора да заявяват, че ако Комитетът издаде заповед за нова борба, те без колебание ще се подчинят на заповедта.”
С особено голямо внимание Илинденското въстание е следено от печата в европейските страни. Целият европейски печат, с незначителни изклфчения, се опълчва против жестокостите над македонския народ и настоява да се тури край на непоносимото положение чрез активна намеса на европейските държави, за да се даде свобода и автономия на Македония.

(Продължава в следващия брой)

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ВАСИЛ СТЕРЈОВСКИ ИЗБРАН ЗА ПРАТЕНИК ВО АЛБАНСКИОТ ПАРЛАМЕНТ
Читај
КАКОВ ЧОВЕК БИЛ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ?
Читај
С ПОЧИТ КЪМ ДЕЛОТО НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Читај


Вечна памет

ДЕН НА ГЕНОЦИДА

На 13 септември се навършват 84 години от Вартоломейските нощи, започнати в Горноджумайско и обхванали цяла Пиринска Македония и България, в които около 180 македонски революционери и публицисти загубиха живота си в акция, организирана от хората на Иван Михайлов и българските власти. Македонските организации в България са избрали този ден като възпоменание за геноцида, извършван от страна на екстремисти и българските власти срещу македонското движение в България. Този ден е също така символ на предателството на българските медии към принципите на журналистиката и тяхното съучастничество не само в тогавашните убийства, но и в преследването и оклеветяването на македонските активисти тогава и днес. Нека на този ден всички сведем глави и се помолим за душите на загиналите и за да дойде краят на антимакедонската политика в България!

Ново издание
Излезе от печат книгата на Ангел Динев

“ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ“

Излезе ново издание на вече легендарната книга на Ангел Динев “Илинденската епопея”. Излязла още в царска България, след идването на власт на Тодор Живков тя повече не е преиздавана в България и днес е библиографска рядкост. Авторът Ангел Динев е роден в с. Смоквица, Гевгелийско, на 1 октомври 1891 г. - - - умира в Скопје на 17 февруари 1952. Активен деец и ръководна фигура във ВМРО (об) за България, той през 1935/6 г. издава “Македонски вести”, в които смело защищава истината за самобитността на македонската нация. След 1944 г. взема активно участие в дейността на македонската емиграция в България и се изявява като последователен критик на опитите на някои среди да представят македонската нация като нещо случайно, ново и ограничено само в границите на Вардарска Македония. Динев е и един от основоположниците на македонската историческа наука заедно с Васил Ивановски. Автор е на книгите “Македонските славяни”, “Илинденската епопея” и “Политическите убийства в България.”
“Илинденската епопея” се смята за едно от най-добрите изследвания за епохата, базирано, освен на богата документация, също така и на множество свидетелства на участници в събитията.
“Илинденската епопея“ е на 400 страници. Цената й е 8 лв. Можете да я намерите в секциите на ОМО “Илинден”-ПИРИН. Телефон за информации 0898 369 050.

Дарение
БЛАГОДАРНОСТ!
Нашите редовни читателии спомоществoватели Костадин Пачов (от САЩ) и Лефтер Манче (Канада) направиха дарения и абонация за вестника: първият в размер на 300 американски долара, а вторият - 300 канадски долара.
Редакцията на вестника благодари на дарителите за патриотичния жест и пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на семействата им.
СЛАВЧО КОВАЧЕВ, една от жертвите на михайловисткия погром на 13. 09. 1924 г., оставил в наследство следния

ПОЛИТИЧКИ КАТЕХИЗИС НА МАКЕДОНСКИТЕ ФЕДЕРАЛИСТИ

- Ја сакам неизмерно Македонија повеќе од се друго на светот.
- Верувам постојано во нејзиното скорешно ослободување.
- Сметам само на нашите сопствени сили.
- Не верувам во интервенциите на големите сили.
- Ќе се трудам да ја придобијам општествената јавност за нашата кауза.
- На моите сонародници од другите националности и на нивните сонародници во соседните балкански држави ќе гледам како на родени браќа.
Никогаш нема да заборавам дека македонското прашање ќе се реши само со заедничките усилби на македонските националности и на балканските народи.
- Отворено и постојано ќе го проповедам федеративниот лозунг: Независна Македонија, како рамноправен член на Балканската федерација.
- Неизмерно верувам дека само во обединувањето на вистинските македонски сили е нашиот спас.
- Непоколебливо ќе го следам возвишениот полет на првоапостолите на македонската слобода: да го чуваме македонското ослободително дело далеку од политичките борби на балканските држави.
- Никогаш нема да дигнам рака против мојот идеен противник, туку секогаш ќе се стремам да го придобијам за федеративната идеја само со перото и со зборот.
- Најсовесно ќе дејствувам материално и морално на македонските организации кои за девиза ја имаат: Независна Македонија, како рамноправен член на Балканската федерација.
- Секогаш и секаде ќе се чувствувам и нарекувам Македонец, гордеејќи се со тоа симболичко име, без да го заборавам ни за миг нашето национално потекло.
- Секогаш ќе се трудам да го чувствувам поблиску тупкањето на моето чисто мкедонско срце и да се огледам во мојата кристална македонска душа.
- Пет минути од деноноќието ќе и ги посветам на маченицата Македонија, за да се соочам со мојата македонска совест за да се уверам за последен пат дека е безначајно она што досега сум го сторил за неа.
- При секое легнување ќе му ги упатам моите неизмерни и топли молитви на македонскиот Бог, за да ја излее својата штедра милост над моите намачени браќа и сестри во поробена Македонија, за што поскоро да ги усреќи со реализирање на нашата лелеана мечта: слободна и независна Македонија.


Македонија пее
 
МАКЕДОНИЈА
Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Како зрак од сонце
Како мирис од цвеќе
Ти си наш најубав цвет (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме
Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме

Нека знае Европа
Нека чуе сиот свет

Колку љубов носиш
Колку даваш сила
Од тебе нема помила (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
Вечно ќе те чуваме (2)

Македонијо ти си се што имаме
Ти си песна и радост
Сонце и младост
За тебе живееме (2)

СЕ СОБРАА КОМИТИТЕ
Се собрале комитите (2)
ќе ми одат суво поле (2)
напред оди војводата (2)
војводата Јордан Пиперка. (2)

Ќе ми фаќат Мемет Изин (2)
ќе ми го чекаат Алил Паша (2)
што ја грабил руса Стојна (2)
руса Стојна од Мало Црско. (2)

Проговара војводата (2)
да слеземе долу Брезово (2)
да го венчаме Алил Паша (2)
за невеста остра сабја. (2)




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2018 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting