Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Защо Гърция, Сърбия и България се страхуват от името Македония
МАКЕДОНИЯ И НЕЙНОТО ИМЕ В МИНАЛОТО И ДНЕС
Добри Добрев
(Продължава от миналия брой)



Тези необосновани сръбски претенции спрямо Македония предизвикват остра реакция сред европейските научни среди. Видният немски учен Густав Вайганд и английският общественик Н. Брайлсфорд, автори на редица изследвания за Македония, с перо и слово защитават историческата истина за езика и народността на македонците.
Междувременно и някои български учени, като проф. Йордан Иванов и др., правят един почин да се замени името Македония с името “Фгозападна България”. Те имат за цел да изясняват македонския въпрос като български и започват през 1893 г. да издават в. “Фгозападна България”. Този опит обаче претърпял неуспех, защото македонската емиграция в България започнала да издава в. “Македонец”, “Македонски глас”, “Македония” и др. В. “Македонец” например в една своя уводна статия подчертава, че “македонската емиграция в Княжеството ще може да служи най-правилно за постигане на своята идея - освобождението на Македония, ако идеята се постави на чисто македонска почва”. Според вестника, “македонските дружества и организации в България би трябвало да се титулират изклфчително македонски, без да се прибавя: българо, румъно, сърбо или елино”. Основният въпрос, който в. “Македония” често разглежда на своите страници, е въпросът за необходимостта от организиране и обединяване на македонските сили в Княжество България. Отправя се укор към македонската емиграция, главно интелигенцията, за нейното бездействие и се подканва да се организира и подхване една системна дейност в полза на татковината Македония. Целта, в името на която трябва да се действа, е автономията - автономия в смисъл на приложение на обещаните с чл. 23 от Берлинския конгрес права.
Почти по същото време атинският проф. Клеантис Николаидис в издадената от него етнографска карта понятието “Северна Гърция” разпростира върху цяла Македония. Целта е да обоснове гръцките завоевателни цели към Македония.
В отговор на неоснователните гръцки, сръбски и български териториални претенции към Македония английският учен Х. Р. Уилкинсън, професор в Ливерпул, в свой научен труд пише: “Когато започна новият век и събитията се движеха към една кулминация, македонците можеха да се поздравят с успеха, с който се противопоставиха на сръбската, гръцката и българската пропаганда. Тук и там някоя позиция била загубена, но по-голямата част от Македония в очите на повечето от европейците още си оставала безспорно македонска. Меродавните атласи, тогава в употреба във Франция, Германия и Англия, се придържаха към гледището, че Македония принадлежи на македонците.
За отбелязване е фактът, че след поражението на кралска Сърбия във войната против България през 1885 г. сръбското правителство се заело с организирането на една планомерна и широка пропаганда за проникване и укрепване на сръбската идея в Македония с оглед на бъдещи завоевателни цели.
Да видим накратко как започнала при новата обстановка сръбската пропаганда и какви насоки и форми на дейност тя усвоила. В края на август 1886 г. сръбското правителство провело съвещание в Белград с участието на най-изтъкнати учени и общественици - професорите от Висшата школа - Стоян Новакович, Света Симич, Владимир Карич и др., на което се обсъдили обстойно задачите и програмата за действие на пропагандата. На това съвещание било решено: за по-успешна пропаганда в Македония в борбата срещу по-рано навлязлата там българска пропаганда да се потърси съфзник в лицето на македонския национализъм, който, както преценявали добре осведомените сръбски дипломати, бил в състояние да неутрализира, парализира и изхвърли българската пропаганда от Македония. В този дух поставено било искане пред турското правителство от страна на Стоян Новакович (в качеството му на сръбски пълномощен министър в Цариград), в началото на 1888 г. да се разреши издаването на един “македонски вестник” в Цариград, списван в благосклонен за Сърбия тон със сръбски букви, но на македонски говор. След дълги протакания Високата порта уведомила Ст. Новакович, че не се разрешава такъв вестник.
Но след първия свой неуспех Ст. Новакович успял да издействува през есента на 1888 г. разрешение за отпечатване на “Македонски буквар”. Това било сръбският буквар на проф. М. Веселинович, написан със сръбски букви и преведен в 2/3 от своя текст на македонски диалект. А в началото на 1890 г. излязла в Цариград и първата читанка на македонски диалект. Смятало се, че букварът и читанката били достатъчни за основните училища в Македония, за да може македонците да бъдат спечелени на страната на Сърбия. И действително множество македонски ученици, недоволни от политиката в егзархийските училища и примамени от обещанията на сърбите да учат на майчиния си език, заминали да следват в Сърбия. Сред тях са и някои от основателите на ВМРО, като Даме Груев, сред тях е и Мисирков. Но сръбските власти не били искрени в своите обещания. Те само искали да отцепят македонците от българската пропаганда и да ги спечелят на своя страна, а след това постепенно да ги сърбизират, та в недалечно бъдеще Македония да “получи сръбска боя”, както цинично се изразявал Ст. Новакович.
Точно за това идеята на Ст. Новакович не постигнала големи резултати в Македония. Македонците, виждайки сръбската неискреност и скрити антимакедонски цели, бързо започнали да я напускат, а пък Сърбия, осъзнавайки както неуспеха на своето начинание, така и обстоятелството, че македонската национална идея е далеч по-голяма опасност за сръбския експанзионизъм в сравнение с българската пропаганда, я изоставили.
Показателно е, че авторитетите на тогавашната географска наука отхвърлили тезите за “Стара Сърбия” и “Северна Гърция”, прокарани в някои сръбски и гръцки карти. Австрийският географ Карл Остерайх категорично и изобщо отрекъл термините “Стара Сърбия” и “Северна Гърция” като имена, които не означават географски области, а само историческа реминисценция, служеща на агитационна антимакедонска програма.
Илинденското въстание от лятото на 1903 г. като най-величавата епопея на македонския народ, най-крупното револфционно събитие в историята на македонското освободително движение, отекна силно и далеч извън пределите на Македония, развълнува общественото мнение в европейските страни, постави в тревога правителствата на тия страни и им наложи необходимостта да мислят за евентуална намеса, за да се подобри поне отчасти злата съдба на македонския народ.
Още от първия момент в повечето чужди отзиви - и това е най-важното - се изтъкваха истинският характер и цели на въстанието - борба за свобода и автономия на Македония.
Ръководителят на английската благотворителна мисия Х. Н. Брайлсфорд в своята книга за Македония след въстанието с удивление пише: “Първата изненада за мене беше, че това население въстана, и то масово. Втората изненада, по-поразителна от първата, беше, че всички тези страдания през есента не предизвикаха никакво негодувание против Комитета или против водителите му. Селата останаха лоялни спрямо Организацията, която ги беше потопила в това бедствие. Аз съм чувал доста стари хора да заявяват, че ако Комитетът издаде заповед за нова борба, те без колебание ще се подчинят на заповедта.”
С особено голямо внимание Илинденското въстание е следено от печата в европейските страни. Целият европейски печат, с незначителни изклфчения, се опълчва против жестокостите над македонския народ и настоява да се тури край на непоносимото положение чрез активна намеса на европейските държави, за да се даде свобода и автономия на Македония.

(Продължава в следващия брой)

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
ДА ПОГЛЕДНЕМ ИСТИНАТА В ОЧИТЕ
Читај
“АЗ СЛУШАХ РАЗКАЗИТЕ НА БАБИТЕ И ДЕДОВЦИТЕ СИ И ТЕ МЕ ЗАПАЛИХА ЗА МАКЕДОНИЯ”
Читај
ПОЗИЦИЈА НА ОМО „ИЛИНДЕН“ - ПИРИН ВО ВРСКА СО РЕФЕРЕНДУМОТ ЗА ИМЕТО НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЈА
Читај
НАШАТА ГЕНЕРАЦИЈА Е ОБВРЗАНА ДА ГО ЗАЧУВА ЗАВЕТОТ ОД ПРЕДЦИТЕ И ДА ИМ ГО ПРЕДАДЕ НА ПОТОМЦИТЕ
Читај
ЗАСЕДАНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ОМО „Илинден“ - ПИРИН
Читај



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2018 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting