Препечатано от вестник “Уикенд”
БОЖИДАР ДИМИТРОВ Е Остап бендер на българската история
Проф. ДИМИТЪР ОВЧАРОВ


Това се прави по категоричен и безапелационен начин. Тъй като противни мнения не се появяват, неговите словоизлияния се приемат от читатели, слушатели и зрители почти безусловно. А противни мнения няма, защото сериозните историци, социолози и политици не желаят да се занимават с него. И така тази посредственост започна да завладява ефира.
Най-добър пример за медийните изяви на Божидар Димитров е предаването му “Памет българска” по Канал 1. Предпочитана територия, на която се разгръщат творческите усилия на Димитров, са въпросите за изключителното превъзходство на българите над другите народи, което в императивна форма на доказване е направо мегаломанско. За него не е трудно да изрази твърдението, че българите са първите европейци.

И тук се питам къде ли са били древните гърци и римляни? (А и македонците?! - НВ). Според него българите са изключителни държавотворци. Където и да се установят, първата им работа е да създадат нова държава. Те също така са цивилизатори на останалите народи, за което те трябва да са ни признателни. Димитров е автор на още много подобни хрумвания, които дори аз не мога да изброя.Все ще изпусна някоя от милионните медийни изяви на “професора”. Любимото занимание на нашия автор е разобличаването на всякакъв вид митове в българската история. Според него тези митове са наслоени в съзнанието на българите, благодарение на некъдърността на нашите историци в миналото (да беше пожалил поне патриарха на българската историческа наука Васил Златарски).
Очевидно е, че Божидар Димитров не е наясно със същността на историческата митология и я обърква с историческите хипотези. Защото като всяка научна дисциплина и историята е изпълнена с различни, често пъти противоречащи си твърдения - в борбата за тяхната защита или отрицание се е раждала и се ражда истината. Именно затова тези хипотези не са митове, което важи и за произхода на българите, и за равнището на тяхната култура, и за датата на създаването на българската държава, и за ролята на покръстването на българите от княз Борис-Михаил, наричан от Димитров “цар”.
С особено настървение се отстоява отдавна изоставеното гледище, че българският народ не се е съпротивлявал на османското нашествие и сред него няма никакви юначни личности. Дали ще го чуе от гроба си севаст Огнян, който се сражава за вярата на цар

Иван Шишман, наричан от Димитров “негодник”?

Няма област, в която Божидар Димитров да не проявява изненадваща “компетентност”. Той може да се произнесе с еднаква увереност и за расовия тип на българите, и за това, че прабългарите са християни още по времето на хан Кубрат и неговите наследници. Защо ли е трябвало княз Борис да ги покръства. Компетентен е и за създателя на стенописите на Боянската църква и за още много подобни въпроси, изяснявани или неизяснявани от други български историци. Не е необходимо да се изброяват “ценните” исторически приноси, но за още един от тях е необходимо да се спомене. Търсейки някакъв мит около образа на Васил Левски, Димитров засяга отдавна изоставения въпрос, дали апостолът е “светец” или е само “най-успешен български политик”. Всеки здравомислещ човек може да отговори на това риторично запитване, че Апостолът на свободата е светец, но не е такъв в смисъла на християнската мисловност, а заедно с това е образ на политик-демократ... Димитров с ненадмината безцеремонност заявява: “Често ме питат, какво щеше да стане с България, ако Левски беше доживял Освобождението. Стефан Стамболов

на квадрат щеше да стане Левски

и щеше да действа в полза на българската кауза с не по-малка решителност и безпощадност към всички врагове на България”. Ще пощадя засегнатото преклонение на читателя към делото и жертвата на Левски, мерна единица за когото се явява Стамболов. Но няма да пропусна да кажа, че в дадения случай няма никакъв мит и не е допустимо историк да разсъждава какво би станало, ако... Изкушавам се да оприлича действията на Божидар Димитров с тези на класическия литературен герой Остап Бендер. Към това ме навеждат самоуверените му изявления, свързани с хора от съвремието: “ И двамата са ми приятели, но не съм се срещал през последните 20 дни нито с Бойко, нито с Първанов, за да знам какво е станало.” Без да търся отговор, защо двамата политици са пропуснали да осведомят за изминалите събития нашия политик и историк, ще кажа, че съм изоставил споходилото ме желание да гадая какво иска да каже Димитров, след като прочетох за неговите груби и невъзпитани реплики към Татяна Дончева и Нина Чилова, каквито галантният кавалер от съчиненията на Илф и Петров никога не би си позволил.

Врати се назад   Врати се горе