Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ДЕЛЯН ПЕТЪР. Водач на македонското въстание през 1040-1041 година. Живял през ХI век. Син на Гаврил Радомир (от втората му жена, унгарка, която след прогонването от съпруга си се прибрала в Унгария при брат си - унгарския крал.) Възпитаван и придобивал военни умения в унгарския двор. Когато през 1040 година в Моравско - Белградската област избухнало въстание, Петър Делян, като внук на цар Самуил, е избран за водач на въстанието. Въстаниците завзели Ниш, а после и Скопие. В Скопие към тях се включили и въстаниците на Тихомир от Драчката област. Петър Делян, след като убил Тихомир, успял да се наложи над обединените въстанически войски и с тях да постигне успех, разширявайки въстанието в областта на Драч, Епир и Елада. За съвладетел назначил своя роднина Алусиян, внук на Арон, по-възрастния брат на Самуил, и син на Йован Владислав. След неуспеха на Алусиян в битката за Солун между двамата братовчеди отношенията се влошили. Алусиян използвал една възможност и сам ослепил Делян, а след това минал на страната на византийците, които не след дълго заловили ослепения Делян в лагера му в Острово. Въстанието било потушено.
ВИШАНОВ ТОМА - МОЛЕРА. Иконописец, фрескописец. Роден около 1750 година в Банско, днешния Пирински дял на Македония, по времето, когато в този град се развивала богата търговия. Като резултат на благосъстоянието на населението се дошло до силен подем на просветата, архитектурата, живописта. Учил фрескопис във Виена. Дебарската иконописна школа извършила сериозно влияние върху него. Основател на известната Банска живописна школа. Работил в Банско и в Рилския манастир. Автор на много ктиторски портрети. Не е известна датата на неговата смърт. Неговата дарба и богатото иконописно изкуство преминали като наследство на неговия род. Синът му Димитър Молеров (1780 - 1870) и внукът му станали прочути хора на изкуството, иконописци, главни представители на Банската школа.
ОТЕЦ ГЕРАСИМ. Свещеник и учител, познат под гражданското име Трайко Попатанасов. Роден в село Тръсйе, Леринско. Млад заминал за Света гора, където се замонашил под името Герасим. В 1864 година се завърнал в родното си село и със собствени спестени средства и с помощта на селяните изградил прекрасна църква, а след това отворил и училище, първо в Леринско, в което учел децата да четат и пишат на своя майчин, македонски език. Пламъкът от скромното училище на дядо Герасим обхванал цяло Леринско. Много негови ученици станали свещеници и учители.
ЕВРОВ НАУМ. Национален деец в последните десетилетия на ХIХ век. Член на Тайния македонски комитет, формиран нелегално в София през 1885 година. Според ограничените национални възгледи на софийската историография, тази проява в развитието на македонския народ била квалифицирана като “македонски сепаратизъм”, защото “Македонците отказват да се включат - и себе си, и своята татковина - в границите на България, а се борят за самостоятелен културен и политически развой”. През 1887 година Евров изпратил меморандум до дипломатическите представители на великите сили в Цариград против апетитите на съседните монархии за завоюване на Македония. Малко преди това дал и молба до великия везир с програма за издаване на вестник “Македонски лист” на македонски език. Вестникът “трябвало да държи сметка за своите народни особености, език, обичаи” и т. н. Що се отнасяло до филоложката страна на вестника, той би се печатал “на чист македонски език”. Нещо подобно има и в политическия дял на Програмата на дружеството: вестникът да има задача да “повдигне църковното питане за отказване на Македония от българския екзарх”, да се търси обновление на Охридската архиепископия, която наистина да бъде под Цариградската патриаршия, между това под нея да бъдат обединени “всички македонски епархии”. Вестникът също така трябва да покаже на македонския народ, че “не е български, че с българите няма вече никакви връзки, че българите са неприятели на македонския народ”.
AВКСЕНТИЙ ВЕЛЕШКИ II. Църковен деец. Богословие завършил в Русия. От 1894 до 1907 година бил Велешки митрополит. След смъртта на митрополит Грегорий Пелагонски преместен в Битола. По време на младотурския режим избран за пратеник в османския парламент. Починал в Цариград.
АБАЗОВ СЛАВЧО. Деец на националноосвободителното движение. Произлиза от Злетово, Кратовско. Бил войвода на чета. Поради македонската национална кауза, на която се посветил, осъден на доживотен затвор от турците. Бил пръв касиер на Илинденската организация. Починал през 1928 година.
БАДЕВ НИКОЛА. Един от върховните изпълнители на македонската народна песен. Роден през 1918 година в село Глишиу, Кавадаречко. Певческата си кариера започнал със спечелването на първото място на фолклорните срещи в Скопие през 1948 година. Член на Народния оркестър на Радио Скопие - тамбураджия, певец, а по-късно и негов ръководител. Изпял над 500 македонски народни песни. Незабравими са интерпретациите му на песните: “Сбогом, майко, аз отидох”, “Сечи, моме, руси коси”, “Трудна беше нашата раздяла” и други. Притежател на много признания, между които и Златна и Сребърна плоча на РТВ - Белград.