|
| По повод на публикации във в. “Струма” |
ЗАГРИЖЕНОСТ ИЛИ МРЪСОТИЯ?
|
| ГЕОРГИ ХРИСТОВ |
|
Както е известно, националшовинистите в България не спират да ширят и насаждат на българската и световната общественост внушението, че Македония и нейното население винаги са били български. Мегаломански унеси, наситени с илюзии и халюцинации за велика санстефанска България. Тези великобългарски изблици са ежедневна практика в българските медии.
Вестник “Струма” от 19 януари т. г. също предлага на своите читатели идентични увлечения, но поднесени по свой маниер чрез статията на Д. Асенова, озаглавена “Със знанието на премиера на Македония Н. Груевски студентка в Благоевград 2-ра година не успява да се дипломира заради тормоз, че се пише българка”. Прочетеното заглавие, над него написаното като рубрика “Страна, кандидат за член на Европейския съюз, грубо погазва правата на гражданите си”, в левия край горе на страницата до заглавието на статията надписът “На вниманието на Сергей Станишев” предизвикаха любопитството ми да прочета и разбера аджеба, какво ли престъпление са направили спрямо тази студентка македонските власти. Още повече, че е споменат в това непочтено дело и премиерът на Република Македония Никола Груевски. Портретите на двамата премиери - на Македония и България - също са намерили полагащото им се място във вестника, за да се изтъкне “заслуженото” значение на проблема.
И така, въпросът е ясен: трябва да се анализира изложеното в статията на Асенова и да се види какъв тормоз и натиск са прилагали македонските власти на Спаска Митрова единствено поради това, че се пише българка.
Уважаема Асенова, вие пишете, че студентката Митрова “не успява да се дипломира заради тормоз, че се пише българка” и предоставяте добронамерено думата, вероятно от човешка загриженост, на българката мъченичка в Македония. Вие пишете, а и студентката потвърждава, че втора година пропуска датите за държавни изпити и не успява да се дипломира, и то не от мързел или нежелание, а защото е българка, и ето изведнъж: “... шокиращия факт разкри репортер от в. “Струма”. Питам ви, какво ви шокира, на какво се дължи вашето емоционално разтърсване? Може би от обяснението на студентката, която разказва, че големият й проблем е, че е българка, че и бабата и дядото й са българи, че се омъжила, че мъжът й е сърбин, подчертавам, не македонец, а сърбин, че постоянно й натяквал да прекъсне образованието си, защото мразел България (значи сърбин мрази България), че този сърбин я малтретирал, защото не зарязвала следването си, че била бременна, че е била заплашвана от него, ако не се откаже от българския си произход и родителите си щял да й вземе детето и ще я вкара в затвора, че внесла документи за български паспорт, че Спаска имала дъщеричка, че отишла да живее при родителите си, че имала разправии с мъжа си по съдилища за правото бащата да вижда детето си, че мъжът й я тормозел в нощните часове пиян или дрогиран и правил скандали, че пред Социалния център я обвинявал, че не му дава да види бебето, че имали разправии по съдилища, че той я е заплашвал, обиждал, псувал, че разбрала за бившия си мъж, че имал досие в полицията, че е наркоман, което досие вече е било чисто, че мъжът й не работил и тя предполагала, че парите, с които разполагал, са били от кражби и наркотици, че писала жалба до премиера Никола Груевски за положението си и той й отговорил протоколно - “въпросът ще се отнесе до компетентните органи”, че от 3 години не излизала навън, че не може да дойде до Благоевград, за да се яви на държавни изпити, че заедно с тези признания Спаска накрая дава преценка, за ето какво:
“Въпреки че официално тайната комунистическа политическа полиция УДБА вече не съществува в Македония, реално тя действа във всички свери и машината й те смазва. Не знам какво да правя и към кого да се обърна за помощ - отчаяна е Спаска Митрова”.
И какво излиза, че Митрова нито дума не може да каже, че е тормозена от македонските власти за това, че се пише българка. Въпреки че Спаска често споменава, че заради това, че се пише българка, е подложена на тормоз и натиск. Но от кой е този тормоз? От македонските власти или от мъжа й? От изказването на Спаска се разбира, че проблемите не са от македонските власти поради това, че тя се пише българка, а от мъжа й, който по националност е сърбин. (Добре, че е сърбин, защото, ако беше македонец, врявата щеше бе много по-голяма.) И какво се получава? Уважаемата Асенова грабва една семейна трагедия и я използва нагло, непочтено и безотговорно само и само да си изчеше набъбналите квазижурналистически страсти, мъчейки се да предостави нещо сензационно. И, разбира се, най-вероятно това го прави, за да помогне за приятелските и добросъседските отношения между Република Македония и Република България, в духа на европейската идея за приятелство и съжителство между народите. Нали е така, Асенова?!... Да се помогне на човек в беда е хуманно и благородно дело, но да предоставяш на читателите си статия, толкова обикновена и прозрачна, че дори и съдържанието й опровергава натрапеното внушение към тях за нещо несъществуващо, всъщност означава простащина, късоумие и липса на етика. Впрочем оставяме читателите да направят своите изводи!
(По-долу предлагаме на читателите на в. “Народна воля” буквално цялата статия от 19 януари т. г., за да се види доколко македонските власти са налагали тормоз над студентката майка, поради това, че се декларирала като българка.)
След написаното дотук прочетах и в. “Струма” от 23 януари, в който повторно Асенова пише за Спаска. Какво е написала? Описва, че тя е дошла в Благоевград и полагала държавните си изпити. Наново портретите на Станишев и Груевски, а сега и на Борис Ячев, депутат на ВМРО (върховисти), който е обещал на Спаска пълната си подкрепа. Митрова обаче пак хвърля вината на властите в Р Македония, за това, че като се декларира за българка, е подложена на тормоз. Но отново признава, че съдебните й проблеми са от мъжа й. Тук вече тя споменава и нещо ново, че е обиждала двама съдии в Гевгелия, които са я осъдили с 1 милион денари. Също така, че е осъдена на 10 месеца затвор. Сега тя нарича съпруга си сърбоман. Но всичко писано и казано дотук не дава никакво основание на Митрова да оправдава своите проблеми с това, че се пише българка, а е нужно да осъзнае, че неприятностите й идват от разправиите с мъжа й и обидите, които е отправяла към двамата съдии. Асенова пък с цялото си нахалство и непочтеност използва този неприятен факт и надува балона на антимакедонските си пристрастия, мислейки си, че върши подвизи. Преди години един голям българин - Илия Илиевски от Струмица, идваше в България и направи голяма пропаганда, като хвърляше упреци, че българите в Македония нямат права. Той достигна дори до българския президент, но се оказа, че на Илиевски ... “не му е чист косъмът” и българските шовинистически изблици изстинаха. А доколко се защитават правата на човека, това най-добре може да се види в България, с многогодишното непризнаване на македонците и многократните незаконни действия против тях от органите на властта (но, виж, за това Асенова е сляпа и глуха).
Мога много и много да пиша по въпросите, повдигнати в двете публикации във в. “Стума”, но умишлено се постарах да бъда кратък - читателите на “Народна воля”, на нашия вестник, са умни хора и сами могат да си направят необходимите изводи. Ще си позволя само още няколко думи.
В журналистиката има и един морален закон, спазван стриктно от всички нормални, свестни и кадърни журналисти, който гласи, че фактите, преди да бъдат поднесени на читателя, е необходимо добре да се проверяват и да се дава думата на всеки засегнат, за да бъде писаното ясно, точно и правдиво. Асенова (и “Екипът на в. “Струма”?) очевидно не знаят за горното и затова думата дават само и единствено (а може би тенденциозно!?) на Митрова. Никъде не прочетох какво е мнението на мъжа й, какво са казали институциите, които “тормозят” главната героиня, и не видях цитат или факсимиле от издадените присъди.
Усещат се професионализмът и нивото на журналистката и на “Екипът на в. “Струма”, които си служат с неприемливи похвати: в един чисто битов проблем намесват болезнения етнически въпрос; замесват в проблемите на едно нещастно семейство три балкански народа и две държави; опитват се да намесят (като го молят) премиера на България в съдебен и семеен проблем на граждани на чужда държава, и определят на министър-председателя на чужда държава какво задължително трябва да направи (да се намеси в съдебната власт!?!) (С патоса и професионализма, с които са тръгнали, чудно е, че не са дали думата и изтипосали снимките на “Гоце”, “Иван”, Барон Мюнхаузен и на други изтъкнати македонисти - македономразци!)
Необходимо е да изтъкнем “великодушието”, което проявява “Екипът на в. “Струма”, като изявява готовност да публикува позициите на българските власти и мерките, които ще вземат по проблем, който е далеч извън границите на България и касае закони, правилници и съд, които не са продукт на българския парламент. А позицията на компетентните в случая - македонските власти, дали ще потърсят и публикуват?
А от българските депутати какво се очаква? Да осигурят бодигардове, владеещи нужния им за Гевгелия македонски език? Да гласуват в българския парламент промени на законите в Македония, забраняващи тамошните съдилища да съдят по какъвто и да било повод македонските граждани с българско самосъзнание? Или, както са я подкарали от “Струма” да се месят в личния и семейния живот - да намерят и кандидат за женене по етнически признак - добър българин ли? Какво!?!
А легалният път е съвсем друг - чрез съдилищата в Македония, чрез правозащитните организации в Македония и България, чрез съда в Страсбург. Не истерии в “Струма” или в предаването на жално “прочулия се” Никола Григоров, не призиви към премиери. Но явно нуждата на деня е да се очерня съседната страна, за да има оправдание започналият нов етап на кра¼но враждебна политика срещу нея.
И ми минава през съзнанието една простичка, ама съвсем простичка житейска мъдрост: когато човек създава семейство, нужно е добре да мисли, да гледа, да чува и да вижда. Ако в този момент е кüорав (нали се казва “дойде му кüоравата неделя”), това съвсем не значи, че после целият свят (или целият Балкански полуостров без България) ще му бъде виновен. А нещастието върви по хората независимо дали са българи, македонци, сърби (сърбомани!?) или някакви други. И не гражданството на една или друга държава ще ги извади и спаси от бедата. И когато се проявява криво разбрана загриженост към някого, но се премине човешката граница, то тази загриженост се превръща в мръсотия, а в нашия случай се прибавя и воня на етническа вражда. (А авторката говори за самоопределяне. То само за българите ли важи?) А кой печели от това!?
Стана обезпокоителна практика за българската държава да взема безкритично под крилото си и да облагодетелства всеки в Р Македония, който заяви, че е преследван българин или че македонци няма. Въпрос на време бе да се появят и хора, които да се възползват от тази глупост на държавата. Но не е луд този, който яде баницата - а този който му я дава. Лошото е, че държавата плаща с нашите пари - на данъкоплатците. Така лудите се оказваме накрая всички ние - гражданите на Р България.
Напоследък стана модерно сред антимакедонците да се говори за “говор на омразата”. И да се обвинява в този грях Р Македония, а от време на време под върховисткия и националшовинистически унищожителен и безогледен огън попадаме и ние, македонците, живеещи в България. И когато във в. “Струма” пишат “Грубо нарушение на правата на човека в западната ни съседка”, нека се огледат трезво и да видят,, че нашите права тук и сега не само са грубо нарушени, но и са жестоко потъпкани и никакви ги няма. (При това - не само на разведените!) И питам: двете писания какво са - “говор” на любовта ли!?
ИЗ “ЕТИЧЕН КОДЕКС НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ”
1.1.1 Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация...
1.1.6 При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция
1.3.1 Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване, като търсим и използваме различни източници...
2.5.1 ... няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.
2.5.2 Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла на информацията.
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
|
|
|
|
| Глас од времето на окупацијата |
| |
| МАКЕДОНСКА ПЕСНА |
I.
Горо ле, горо жалосна,
Горо ле Пирин планино,
Имаш ли вода студена,
Водица да се напијам,
Ропска ми душа да оладиш,
Тагата да ми олесни!
II.
Горо ле, горо зелена,
Горо ле Пирин планино,
Имаш ли сенка ладовна,
Да седнам да се одморам,
Маките да ти прикажам,
Мои ропски маки-твои маки!
III.
Мома сум горо робинка,
Робинка мома Македонка,
Пиринска мома-егејска,
Како ме мајка родила,
Сонце не сум видела,
Ни бело, горо видело.
Ропство ми младост поцрни,
Тага ми душа помрачи,
Солза ми очи ослепи!
Туѓо ми име натуре,
Бугарско име татарско.
IV.
Горо ле пирин планино,
Горо ле мајко жалосна,
Учи ме горо разумно,
Од дома душман да истерам,
Така слобода да остварам
За мојот народ поробен.
V.
Пиринка гора зелена,
Жалосни солзи пророна,
И гласно на мома прозбори:
“девојка моја , Македонко
Девојка калеш-убава
Земи си пушка на рамо
На рамо пушка шмајзерка,
Опаши нагант револвер,
Развиј си знаме црвено,
Селанско знаме работничко
Црвено знаме вардарско,
Дојди си моме при мене,
Затруби туба борбена,
Борбена труба партизанска,
Нека се народ разбуди
Во цела земја македонска,
Борба на душман да отвори
Јуначка борба да оствари
За македонска слобода“.
РИСТЕ СПАСЕСКИ - Даскалот - Македонски
С. Тополчани 1943г.
|
|
|
|
|
|
|
