Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински
ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма
Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)
С падането на България под турско(1393 г.) българската църква се обръща към константинополския патриарх Антоний ²V и император Мануил ²² Палеолог да я вземат под свое покровителство. Търновският архиепископски престол е понижен до митрополитски и е зает от молдовлашкия митрополит Йеремия – грък. Още по-рано владетелят на Добруджа, Добротица (Добротич), е подчинил църквата си на Константинополския патриарх, а видинският цар, Иван Страцимир, отделил Видинската епархия и я подчинил на Охридската архиепископия, която териториално е извън неговите владения. Твърдението на българи, че диоцезът на Търновската патриаршия насилствено, без волята на българския народ е подчинен на Константинопол, се опровергава от факта, че България се владее от турците, а Константинопол е все още Византия. Лишено от логика е твърдението “българската църква запази българския народ”. Когато българският народ трябва да се запазва, българска църква няма.
С падането на Цариград и княжеството на Скендербег, изчезва и искрицата надежда, съществувала дотогава сред македонския народ. Отношението на македонското население към Византия не е еднозначно. Споменът за някогашното величие на Македония е карал обикновените македонци и феодалите да мечтаят за възобновяване на това величие. През хилядолетното съществуване на Византия македонците са въставали против византийския ред. На македонска територия са възниквали независими държавни образувания. Стигало се е до кървави сблъсъци. Но в същото време се знае, че Византия възникна на територията на някогашната Македонска империя. Велики императори на Византия са и синове на македонската земя. Константинопол е смайвал обикновените хора с архитектурните си чудеса - дворците, църквите (особено “Св. София”), Хиподрума (побиращ 100 000 зрители), с красивите статуи (някои от които били творби на Лизип и Фидий), с висшите си училища, с богатството си, с излъчваното величие. Това създавало у тях чувство на преклонение и уважение. Македонците тачат своя духовен глава - Охридският архиепископ, но знаят, че върховният духовен баща на всички православни християни, Божият наместник на Земята, е в Цариград - Вселенският патриарх. Това е друга причина за благоговеене на вярващите пред великия град. С падането на Константинопол под властта на друговерци, е засегнато религиозното чувство на православните християни.
Материална
и духовна
култура през средновековието
Македонската култура през средновековието е тясно свързана с византийската. Тя е нейна съставна част. Като държавно-политическа единица Византия възниква при разделянето на Римската империя, но в културно отношение тя е наследница на традициите на македоно-елинистичните държави, възникнали от разпадането на Македонската империя. Нейната духовна и материална култура е ярка и своеобразна. Тя съчетава македоно-елинистичните и римските културни традиции с водещите своето начало от дълбоката древност култури на народите, населяващи империята – финикийци, сирийци, египтяни, арменци, грузинци и др. Всичкото това наследство е поставено в една нова духовна среда - християнството. Народите, населяващи Византийската империя, и преди възприемането на християнството са имали свои богове, свои религиозни вярвания, но разликата между тях и християнството е, че последното разчита на божието откровение посредством пророци за опознаването на света. Според А. Азимов християнството, а вероятно това важи и за другите монотеистични религии, въвело нова насоченост на философията, на научните търсения. Засилило интереса към философията на морала и намалило интереса към философията на природата. Според него от 200 до 1200 г. европейците се занимавали изключително с философия на морала. Изучаването на природата било изоставено. И това ясно се вижда в културното наследство на Византия.
Византийската култура е по-слабо засегната от унищожителната вълна на варварските народи, идващи от север и североизток. И тук рушат варварите - хуни, авари, славяни, тюрко-българи, печенези, нормани и др., но империята устоява. Тя приема някои от тях. От тези народи трайни следи оставят славяните, и то южнославянските племена, и най-вече македонските славяни. Те сравнително бързо са асоциирани към византийската култура. Това приобщаване става по много пътища, но може би основният е християнската религия. От варвари рушители, славяните постепенно се превръщат в съзидатели - славяни по кръв, византийци по дух. На тази основа се появява един своеобразен културен феномен - славянската писменост и литературен език.
Византия разполага с мощен култивиращ потенциал. Той включва училища, манастири, библиотеки, Магнаурската школа в Цариград, най-авторитетното висше училище през средновековието, Константинополския университет, с два факултета - юридически и философски, и др. Според някои автори началото си това учебно заведение води от Константин Велики (царувал 306-337 г.). Според други историци на образованието Константинополския университет е открит през 425 г. под влияние на жената на император Теодосий II - Атенаида-Евдокия. Тя е дъщеря на езически професор по реторика в Атина. Възприема християнството, но остава вярна и на античната елинска култура. Като поет тя пише както стихове със светски характер, така и църковни песни. По нейно настояване Теодосий II реорганизира и разширява Цариградското висше училище, основано от Константин Велики, и го превръща в университет. Много македонци са възпитаници на константинополските учебни заведения. Училища съществуват и в Македония (Солун, Охрид и др.). Във Византия, в т.ч. и в Македония, има много библиотеки в градовете, в дворците на владетелите, в епископските и митрополитските центрове, в манастири и църкви. На много места има скрипторски центри за преписване на книги.
Още през римско време западат старите огнища на македонската култура: Еге, Пела, Дион и др. Появяват се нови, като Стоби, Никополис ад Нестум (близо до днешния гр. Гоце Делчев), Скупи (Юстиниана прима, Скопие), Охрид и др. Запазват блясъка си и някои от старите македонски градове като Тесалоника (Солун), Филипи и др.
През ранновизантийския период това положение в голяма степен се запазва. Сега в Македония израстват и нови културни огнища, но само Солун може да съперничи на големите културни центрове на империята - Александрия, Антиохия, Константинопол, Атина.
На македонска територия се твори култура и през този период. През V в. излиза трудът на Йоан Стобски (Iohan Stobaios) - “Антология”. Този труд е достигнал до наши дни. Той съдържа откъси от произведения на поети, философи, историци, оратори и медици. От него можем да заключим, че през разглеждания период град Стоби е значителен културен център.
В Солун през 839/40 - 843 г. работи като митрополит един от най-големите учени на средновековието - Лъв Математик. Широка известност му създава изобретената от него система на светлинния телеграф. Счита се, че той пръв използва буквените знаци като математични символи и с това полага основата на алгебрата, превърнала се по-късно в мощен инструмент за определяне на неизвестни величини. Той е интересна личност. Занимава се с математика и механика. Разработва автоматична система от механизми в тронната зала на императора. Около трона поставил златни лъвове и птици, които при тържествени аудиенции се движели, а птиците и пеели.
(Продължава в следващия брой)
НАРОДНА ВОЛЈА
Слоганот „Македонија е бугарска“ прогласен за официјална стратешка цел на Бугарија е закана по мирот
Читај
ПОЧЕТОХА ПАМЕТТА НА ВОЙВОДАТА АТАНАС ТЕШОВСКИ
Читај
Гласовете ви чуваме
Читај
Бугарија да ги изврши пресудите во корист на здруженијата на Македонците
Читај
Бугарија сака да го наметне своето видување за историјата
Читај
НИКОЛА ВАПЦАРОВ: “НИЕ СМЕ МАКЕДОНЦИ! И НАШЕТО ТВОРЧЕСТВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ В СЛУЖБА НА МАКЕДОНСКАТА КАУЗА.”
Патриотска помош!
БЛАГОДАРНОСТ!
Во последните три години Македонска православна општина од Сиднеј, Австралија има помогнато на весник „Народна волја“ со вкупна сума од 16 500 австралиски долари. Без оваа помош единствениот македонски весник во Бугарија немаше да може да опстане и ќе требаше да прекине да излегува. За ова искажуваме најдлабока благодарност на патриотите од спомнатата црковна општина и им посакуваме многу здравје и среќа во животот и се најдобро!
Редакциски колегиум
на „Народна волја“
Глас од времето на окупацијата
МАКЕДОНСКА ПЕСНА
I.
Горо ле, горо жалосна,
Горо ле Пирин планино,
Имаш ли вода студена,
Водица да се напијам,
Ропска ми душа да оладиш,
Тагата да ми олесни!
II.
Горо ле, горо зелена,
Горо ле Пирин планино,
Имаш ли сенка ладовна,
Да седнам да се одморам,
Маките да ти прикажам,
Мои ропски маки-твои маки!
III.
Мома сум горо робинка,
Робинка мома Македонка,
Пиринска мома-егејска,
Како ме мајка родила,
Сонце не сум видела,
Ни бело, горо видело.
Ропство ми младост поцрни,
Тага ми душа помрачи,
Солза ми очи ослепи!
Туѓо ми име натуре,
Бугарско име татарско.
IV.
Горо ле пирин планино,
Горо ле мајко жалосна,
Учи ме горо разумно,
Од дома душман да истерам,
Така слобода да остварам
За мојот народ поробен.
V.
Пиринка гора зелена,
Жалосни солзи пророна,
И гласно на мома прозбори:
“девојка моја , Македонко
Девојка калеш-убава
Земи си пушка на рамо
На рамо пушка шмајзерка,
Опаши нагант револвер,
Развиј си знаме црвено,
Селанско знаме работничко
Црвено знаме вардарско,
Дојди си моме при мене,
Затруби туба борбена,
Борбена труба партизанска,
Нека се народ разбуди
Во цела земја македонска,
Борба на душман да отвори
Јуначка борба да оствари
За македонска слобода“.
РИСТЕ СПАСЕСКИ - Даскалот - Македонски
С. Тополчани 1943г.
Важно!
СООПШТЕНИЕ
На интернет можете веќе да најдете и бесплатно да користите Македонскиот толковен речник, како и Германо-македонскиот речник. Нивното објавување ги прави достапни за заинтересирани луѓе од целиот свет. Особено значаен е Толковниот речник кој во себе содржи повеќедецениски труд на македонските филолози. Можете да ги најдете и користите на следните интернет адреси.
http://www.germanski.com.mk/
http://www.makedonski.info/
Македонија пее
ЈАС СУМ МАКЕДОНЕЦ
Јас сум Македонец, чука срце македонско
животот ме понесе, во туѓина да живеам
и ти си сине Македонче во тебе тече
крв Македонска
Живеам за тебе гинам за неа за нашата Македонија. 2
Јас сум Македонец
пеам песна Македонска
од Вардаре Македонски
ти ја красиш Македонија.
Рефрен:
И ти си сине Македонче
во тебе тече крв македонска
живеам за тебе гинам за неа за нашата Македонија. 2
Јас сум Македонец
играм оро Македонско
дење ноЌе сине јас мислам
да се вратам во роден крај.
ИСПРАТИ МЕ МАЈКО НА СТАНИЦА
Далеку ќе одам јас
разделен од роден крај
како ќе ме испратиш
само твојто срце мајко знае.
Рефрен:
Не плачи, не плачи
стисни срце мајко затрај се
солзи течат нема граница
испрати ме мајко до станица.
Слушај сине мајка си
далеку да не одиш
кажи сине прозбори
кому ќе си мајка оставиш.
Две години ќе седам
назад пак ќе се вратам
ти ме роди порасна
долговите да ти исплатам.
Начална
•
За нас
•
Архив
•
За врзака
•
Линкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by:
TJ-Hosting
