Българският съд продължава да се бори срещу македонците в България

ДИСКРИМИНАЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА

ЛЮБОМИР МАРКОВ

На 30 декември 2008 г. - седем дни след крайния законов срок - Софийският градски съд (СГС) е взел решение относно молбата за пререгистрация на ОМО “Илинден”-ПИРИН. На 5 януари 2009 г. в духа на вече традиционната българска практика да се комуникира с партията не чрез институциите, а чрез медиите, пресаташето на съда съобщи с две думи за взетото решение на медиите. Коварен ход, тъй като, не знаейки мотивите на присъдата, пиринци няма как да реагират на публикуваното в медиите. Бяха принудени да чакат още една седмица, докато присъдата някак си дойде до Благоевград, за да могат потърпевшите да се запознаят с нея.
И какво се оказа?
Първо, че СГС няма забележки относно подадените документи, подписи, устав и т. н. Предвид условията, в които се организираше Националната конференция на партията на 19 октомври 2008 г., и минималния срок, този факт може само да прави чест на всички онези членове на ПИРИН, които се включиха в подготовката на конференцията и на документите за съда. Направили са чудо!
Основните забележки на СГС са към документите, които ПИРИН не е внесла: списък от 5000 членове, Учредителна декларация, декларации за членство на учредителите и т. н. Все документи, които се изискват за напълно нова регистрация, а не за пререгистрация.
А ПИРИН искаше пререгистрация!
Искаше я по съвет от Страсбург. Това трябваше да бъде последен опит да се даде възможност на българските власти с добро да изпълнят присъдата на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и да регистрират ПИРИН. Този опит зависеше преди всичко от добрата воля на българския съд, за която България постоянно уверява Страсбург. Базира се на решението на ЕСПЧ от 2005 г., с което забраната на ПИРИН е определена като нарушение на Европейската конвенция по правата на човека, и на законовата възможност регистрирани към момента на влизане в сила на новия Закон за политическите партии да се пререгистрират само с промяна на уставите.
Ако ПИРИН не бе незаконно забранена, тя щеше да бъде регистрирана по въпросното време и да се пререгистрира, без да събира членове.
Но как постъпи СГС?
Той в решението си игнорира всички аргументи и примери от международното право. Заяви най-нахално, че решението на ЕСПЧ за ПИРИН няма нищо общо с молбата й за пререгистрация. Че тъй като ОМО “Илинден”-ПИРИН не е била регистрирана в момента на влизане в сила на Закона, то възможността за пререгистрация не може да се отнесе за нея. И точка.
Остава да се види и решението на Върховния съд. Но и отсега изглежда ясно, че подадената от Страсбург чрез ПИРИН ръка е отхвърлена. Ако през 2006 и 2007 ОМО “Илинден”-ПИРИН направи възможното, за да се регистрира, то през 2008 опита и невъзможното. Сега вече в ръцете на Страсбург е да намери начин да накара българските власти да регистрират ПИРИН. А наближават и нови присъди в Страсбург. Къде ще се крие тогава държавата?!
Че проблемът не е в самата партия ОМО “Илинден”-ПИРИН, както се опитват властите в България да докажат, а е в защита, която дава партията на правата на македонското малцинство в България, показаха недвусмислено още две присъди, този път от Благоевградския окръжен съд. Отхвърлени са молбите за регистрация на Съюза на репресираните македонци в България със седалище в Благоевград, както и на македонското културно дружество “Никола Вапцаров” - Петрич. И е отказано в директно нарушение на правилата, които изискват, ако има нещо не във ред, съдът да върне документите на молителите, за да ги поправят. Решенията са както винаги с изсмукани от пръстите аргументи. Например един от “сериозните” проблеми на СРМБ е в ... думата съюз. Това заблуждавало и не било наред, тъй като трябва да е сдружение. А стотиците сдружения, регистрирани в България с думата съюз в имената (виж например Български антифашистки съюз, Български съюз на пчеларите, Съюз на тракийските дружества и т.н.), те не са проблем. А случаят пък с дружеството “Никола Вапцаров” е направо гротеска, тъй като уставът му е копие на устава на Тракийските дружества, които са регистрирани. То така е в България: за едни - може, за други - ако са македонци! - не може.
Но въпреки този привиден неуспех създателите на двете дружества заслужават похвала. Примерът им трябва да бъде следван и от други. Македонците в България трябва да имат свои организации. А колкото повече отказват властите с “независимия” си съд да ги регистрират, толкова повече се изобличават. И дискриминацията, която ние си я знаем, защото се върши на наш гръб - става явна и неопровержима за всички. Нека после мошениците във властта пак обясняват в Европа, че нямало дискриминация към македонците (които иначе и ги нямало) в България. Ако баба лаже - трап не лаже. А право към трапа са се запътили властите.