|
| Българският съд продължава да се бори срещу македонците в България |
ДИСКРИМИНАЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА
|
| ЛЮБОМИР МАРКОВ |
|
На 30 декември 2008 г. - седем дни след крайния законов срок - Софийският градски съд (СГС) е взел решение относно молбата за пререгистрация на ОМО “Илинден”-ПИРИН. На 5 януари 2009 г. в духа на вече традиционната българска практика да се комуникира с партията не чрез институциите, а чрез медиите, пресаташето на съда съобщи с две думи за взетото решение на медиите. Коварен ход, тъй като, не знаейки мотивите на присъдата, пиринци няма как да реагират на публикуваното в медиите. Бяха принудени да чакат още една седмица, докато присъдата някак си дойде до Благоевград, за да могат потърпевшите да се запознаят с нея.
И какво се оказа?
Първо, че СГС няма забележки относно подадените документи, подписи, устав и т. н. Предвид условията, в които се организираше Националната конференция на партията на 19 октомври 2008 г., и минималния срок, този факт може само да прави чест на всички онези членове на ПИРИН, които се включиха в подготовката на конференцията и на документите за съда. Направили са чудо!
Основните забележки на СГС са към документите, които ПИРИН не е внесла: списък от 5000 членове, Учредителна декларация, декларации за членство на учредителите и т. н. Все документи, които се изискват за напълно нова регистрация, а не за пререгистрация.
А ПИРИН искаше пререгистрация!
Искаше я по съвет от Страсбург. Това трябваше да бъде последен опит да се даде възможност на българските власти с добро да изпълнят присъдата на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и да регистрират ПИРИН. Този опит зависеше преди всичко от добрата воля на българския съд, за която България постоянно уверява Страсбург. Базира се на решението на ЕСПЧ от 2005 г., с което забраната на ПИРИН е определена като нарушение на Европейската конвенция по правата на човека, и на законовата възможност регистрирани към момента на влизане в сила на новия Закон за политическите партии да се пререгистрират само с промяна на уставите.
Ако ПИРИН не бе незаконно забранена, тя щеше да бъде регистрирана по въпросното време и да се пререгистрира, без да събира членове.
Но как постъпи СГС?
Той в решението си игнорира всички аргументи и примери от международното право. Заяви най-нахално, че решението на ЕСПЧ за ПИРИН няма нищо общо с молбата й за пререгистрация. Че тъй като ОМО “Илинден”-ПИРИН не е била регистрирана в момента на влизане в сила на Закона, то възможността за пререгистрация не може да се отнесе за нея. И точка.
Остава да се види и решението на Върховния съд. Но и отсега изглежда ясно, че подадената от Страсбург чрез ПИРИН ръка е отхвърлена. Ако през 2006 и 2007 ОМО “Илинден”-ПИРИН направи възможното, за да се регистрира, то през 2008 опита и невъзможното. Сега вече в ръцете на Страсбург е да намери начин да накара българските власти да регистрират ПИРИН. А наближават и нови присъди в Страсбург. Къде ще се крие тогава държавата?!
Че проблемът не е в самата партия ОМО “Илинден”-ПИРИН, както се опитват властите в България да докажат, а е в защита, която дава партията на правата на македонското малцинство в България, показаха недвусмислено още две присъди, този път от Благоевградския окръжен съд. Отхвърлени са молбите за регистрация на Съюза на репресираните македонци в България със седалище в Благоевград, както и на македонското културно дружество “Никола Вапцаров” - Петрич. И е отказано в директно нарушение на правилата, които изискват, ако има нещо не във ред, съдът да върне документите на молителите, за да ги поправят. Решенията са както винаги с изсмукани от пръстите аргументи. Например един от “сериозните” проблеми на СРМБ е в ... думата съюз. Това заблуждавало и не било наред, тъй като трябва да е сдружение. А стотиците сдружения, регистрирани в България с думата съюз в имената (виж например Български антифашистки съюз, Български съюз на пчеларите, Съюз на тракийските дружества и т.н.), те не са проблем. А случаят пък с дружеството “Никола Вапцаров” е направо гротеска, тъй като уставът му е копие на устава на Тракийските дружества, които са регистрирани. То така е в България: за едни - може, за други - ако са македонци! - не може.
Но въпреки този привиден неуспех създателите на двете дружества заслужават похвала. Примерът им трябва да бъде следван и от други. Македонците в България трябва да имат свои организации. А колкото повече отказват властите с “независимия” си съд да ги регистрират, толкова повече се изобличават. И дискриминацията, която ние си я знаем, защото се върши на наш гръб - става явна и неопровержима за всички. Нека после мошениците във властта пак обясняват в Европа, че нямало дискриминация към македонците (които иначе и ги нямало) в България. Ако баба лаже - трап не лаже. А право към трапа са се запътили властите.
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
|
|
|
|
| Глас од времето на окупацијата |
| |
| МАКЕДОНСКА ПЕСНА |
I.
Горо ле, горо жалосна,
Горо ле Пирин планино,
Имаш ли вода студена,
Водица да се напијам,
Ропска ми душа да оладиш,
Тагата да ми олесни!
II.
Горо ле, горо зелена,
Горо ле Пирин планино,
Имаш ли сенка ладовна,
Да седнам да се одморам,
Маките да ти прикажам,
Мои ропски маки-твои маки!
III.
Мома сум горо робинка,
Робинка мома Македонка,
Пиринска мома-егејска,
Како ме мајка родила,
Сонце не сум видела,
Ни бело, горо видело.
Ропство ми младост поцрни,
Тага ми душа помрачи,
Солза ми очи ослепи!
Туѓо ми име натуре,
Бугарско име татарско.
IV.
Горо ле пирин планино,
Горо ле мајко жалосна,
Учи ме горо разумно,
Од дома душман да истерам,
Така слобода да остварам
За мојот народ поробен.
V.
Пиринка гора зелена,
Жалосни солзи пророна,
И гласно на мома прозбори:
“девојка моја , Македонко
Девојка калеш-убава
Земи си пушка на рамо
На рамо пушка шмајзерка,
Опаши нагант револвер,
Развиј си знаме црвено,
Селанско знаме работничко
Црвено знаме вардарско,
Дојди си моме при мене,
Затруби туба борбена,
Борбена труба партизанска,
Нека се народ разбуди
Во цела земја македонска,
Борба на душман да отвори
Јуначка борба да оствари
За македонска слобода“.
РИСТЕ СПАСЕСКИ - Даскалот - Македонски
С. Тополчани 1943г.
|
|
|
|
|
|
|
