Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Пред стогодишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров
Неопровержимите факти говорят за македонското национално съзнание на разстреляния от българските фашисти поет
АЗ ПАК ТЕ ОБИЧАМ, РОДИНО НА ГОЦЕ И ДАМЕ...
БИЛЯНА ВАРДАРСКА
Подобни твърдения са кощунство с паметта на македонските великани, защото ги принизяват до онези “синове-изроди”, за които говори Гоце Делчев и от които македонският народ е страдал прекалено много.
Да се разглеждат македонските патриоти като потенциални бъдещи предатели на свободата на Македония - това е един от най-безогледните цинизми в човешката история. Ако някой може - нека му измери мащаба!
Аз - не мога!!!
Но мога да направя друго - като цитирам становищата и на други видни македонски дейци.
Един от тях е Иван Хаджиниколов - учител, книжар и печатар. По негова инициатива на 23 октомври (стар стил) 1893 година в Солун е основана Тайната македоно-одринска революционна организация (ТМОРО), член на нейния пръв Централен комитет; роден в Кукуш през 1861 година. Завършил търговска академия в Австрия.
Ето какво пише той в своите спомени:
“1. Организацията трябва да бъде тайна и революционна.
2. Нейната територия обхваща само Македония в нейните географски и етнографски граници, поради което ще се нарича вътрешна.
3. В нея ще членуват лица, родени и живеещи в Македония, без разлика на вяра и народност.
4. Политическото верую на организираните македонци е автономията на Македония.
5. Да се пази самостоятелността на организацията, за да не попадне под влияние на политиката на съседните държави.”
Съвременното българско неовърховистко и шовинистично ВМРО няма нищо общо с македонското. Те са диаметрално противоположни.
А Никола Карев, председател на Крушевската република, ето какво казва в интервюто си пред в. “Акрополис”:
“ - Македонец ли си?
- Да!
- И следователно - грък?
- За това не знам. Аз съм македонец.
- Директен наследник на Александър Велики?
- Да.
- Защо искате да се освободите с помощта на България?
- Ако България си мисли да ни превърне в нейна провинция, значи си е направила лошо сметката! Иначе нас не ни интересува какво мисли България, а обръщаме внимание само на следното: постигаме ли своята цел? Получаваме ли нашата свобода? Не ни интересува дали ще ни освободи Гърция или България! Единственото, което може да получи всяка от тях, е нашата благодарност...
- Вие какво искате?
- Искаме република.
- Демокрация и приятелство с България?
- Не само с България, а с всеки, който ни помогне да се освободим!
- Искате ли да се обедините с България?
- Не! Не!”
Даме Груев : учител, войвода, основоположник на ВМОРО (1893 г.), член на първия й Централен комитет, неин пръв секретар, един от апостолите на македонското революционно и освободително движение - ето какво споделя:
“На Македония не й достига интелигенция, която, след като се завърне в Татковината, да брани интересите на нейния народ под робство.
- Досегашният опит ни показа на нас, македонците, че само със собствени сили можем да се преборим за свободата на Македония.
- Ние с нищо не сме сгрешили пред българските закони. Нашият грях е в това, че си искаме нашето отечество. Когато дойдохме тук (в София - б. р.), ние се надявахме да ни помогнете... Както виждате - ние сме измамени!”
Гьорче Петров - един от апостолите и идеолог на революционното и националноосвободителното движение на македонския народ, публицист, социолог, автор на изследването “Материали по изучаването на Македония”, сътрудник на много вестници и списания, убит в София по заповед на Тодор Александров, ето какво пише:
“Македония по своя инициатива и по силата на своя собствен живот сама се оформи в отделна морално-политическа единица със своя специфична идеология и със свой политически лозунг - самоуправа на областта, като настоява да я реализира със собствени сили и средства.”
И още един исторически факт.
Манифестът на Крушевската република завършва с думите: “Ура! За автономна Македония!”
Ако твърденията на великобългарската пропаганда, че македонските патриоти са се борили за обединението на Македония с България, бяха верни, би следвало след подписването на Букурещкия договор и подялбата на Македония революционните дейци да ръкопляскат възторжено, че една част от нея е под българска власт.
“Да, ама не!” - казал го е още един римски император-философ.
Защото...
След подписването на Букурещкия договор и подялбата на Македония в София се събрали на съвещание македонските революционни дейци: Яне Сандански, Васил Чекеларов, Христо Чернопеев, Петър Чаулев, Смиле Войданов, Марко Иванов и др. Те направили анализ на положението в Македония след нейната подялба между съюзниците и взели решение - да се изпрати меморандиум до великите сили от името на македонския народ с цел да се поиска от тях да направят ревизия на Букурещкия договор и да се даде свобода и политическа автономия на Македония. В меморандума между другото се казва: “Ако мирните инициативи не дадат очакваните резултати, македонският народ ще бъде принуден да продължи революционната дейност и против новите поробители на Македония.”
Меморандумът бил изпратен на 11 август 1913 година до Едуард Грей, председател на Лондонската посланическа конференция, както и до пълномощните министри на Австрия, Англия, Германия, Италия и Русия в София.
“От името на македонския народ - се казва по-нататък в меморандума, - който е жертва на новите завоеватели на Македония, високо протестираме против Букурещкия договор... който постави македонския народ в робство, по-тежко от турското.”
Меморандумът завършва с апел към големите европейски държави да се застъпят за ревизия на Букурещкия договор и да се даде автономия на Македония в нейните географски и етнографски граници.
Букурещкият диктат предизвикал отпора и на патриотичните сили на македонската емиграция в Америка и Канада и те призовавали всички македонци да продължат борбата против новите поробители на Македония.
Най-трагичната последица от Букурещкия договор за Македония и македонския народ е губенето на неговата цялост. Раздробен, той останал да се бори против три поробителски режима, които с всички средства се трудели да обезличат неговата национална самобитност.
И започна безогледното унищожаване на македонските великани. И една от големите и първи жертви на това изтребление беше Яне Сандански.
За хегемонистичния апетит на българския царски дворец бяха опасни не само видните македонски дейци, но и обикновените македонци, защото при встъпването си във ВМРО те произнасяха съдбоносните думи:
“Заклевам се в името на своята чест и пред Бога, че верно и честно ще служа на интересите на своята татковина Македония...”
Борбата за “Македония - на македонците!” дава достоен отговор на фарисейските песнопения на демократичния цинизъм, че македонската нация е творение на ... Коминтерна.
Необходимо беше да си припомним тези основни неща, за да се види колко неудачни са опитите на оръженосците на демагогията на живковизма да побългаряват националното съзнание на Никола Вапцаров, който с безпределна и категорична откровеност заяви на целия свят:
“Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме...”
Тази Родина е само и единствено Македония и тя в никакъв случай не бива да се смесва с Родината на Ботев и Левски, защото ще се получи нещо смехотворно и нелепо, което бихме могли да наречем “родина-смес”.
При запознанството си с Никола Вапцаров Георги Караславов си спомнил още нещо: когато михайловистите комитаджийствували в Пиринския край, бил чел във вестниците, че над Горна Джумая на път за Бараково е бил извършен несполучлив атентат срещу Никола Вапцаров. “Да стрелят върху сина само за да отмъстят или да накажат бащата, не ми се вярваше, макар че “михайловистката” банда беше способна на всякакви безобразия и изстъпления.”
Такова е обяснението на Георги Караславов, което всъщност нищо не изяснява, освен едно противоречие - че онези, които са способни на всичко, не са извършили нищо.
Налага се отново да четем между редовете, защото да направиш и най-малък реверанс пред главореза, това напомня подранило предупреждение, че утре той може да ти стане съюзник в отричането на македонския етнос, история и култура.
В средата на март 1933 година внезапно изчезва Йонко Вапцаров - такъв е почеркът на михайловистите, който предвещава сигурна смърт. “Той е задържан от организацията на Ив. Михайлов, който вижда в лицето на стария Вапцаров свой сериозен противник за първенството в ръководството на ВМРО.” Йонко Вапцаров е подлаган на изтезания, но не е сломен. А е трябвало да бъде сломен. В лицето на Никола Вапцаров михайловистите не може да не са виждали сериозна заплаха за осуетяване на своето зловещо намерение. Те са знаели, че старият Вапцаров е човек на двореца, и незабавното му ликвидиране не е най-умният, а най-рискованият ход. За младия Вапцаров не може да не са знаели, че ако се разтича и потърси покровителите на баща си, нещата могат и неочаквано, и много бързо да ги подхлъзнат и вместо да постигнат, да отдалечат своята цел.
Тези предположения не са фантасмагория, а път към истината. В неиздадените си спомени Рупова-Спасова пише: “...но един път дойде Кольо и ни каза, че той заминава за София за неопределено време. Трябва да узнае нещо за участта на баща си, който е отвлечен от хората на Ив. Михайлов.” В своите спомени Бойка Вапцарова продължава: “Каза ми, че сутринта майка му пристигнала във фабриката. Някакъв приятел на баща му отишъл тайно при нея и й съобщил, че Йонката е жив, трябва да побързат да го освободят, като използват връзки с големци в София. Човекът помолил накрая да се запази всичко в тайна - иначе и него “ще го глътне месечината.”.
“Един от близките приятели на семейство Вапцарови беше художникът Константин Щъркелов. За него се знаеше, че се ползва с благоволението на цар Борис III. Михайловистите също бяха от дворцовата камарила и изпълняваха най-черната и мръсна работа на царската диктатура. Разбира се, Кольо не ми каза кога и какво са говорили с художника, но от откъслечните му думи разбрах, че Щъркелов е обещал да говори на царя... Той беше ходил при някои приятели на баща му, беше разказал какво е положението му... Спомням си фамилиите на Анкови, фабриканти на коприна, приближени на двореца, на адвоката Пупешков, близък на правителствени хора. “...ходил у Щъркелови. Посрещнали го изненадани, но радостни. Обяснили му, че вчера го търсили от редакцията на опозиционния на михайловистите вестник. Там се появило голямо заглавие: “За две нови жертви на Иван Михайлов - бащата и сина Вапцарови”.
“Отива отново в София, за да разбере от приятели на баща си дали е възможно отърваването му от лапите на Ив. Михайлов.”
Често ходи в Горна Джумая и става трън в очите на михайловистите.
Един път чухме някой да ругае и да се приближава към нас. От храстите излезе с пушка Църн Киро, известен палач на организацията... Каза, че сме арестувани...Кольо му отговори, че няма право - нищо лошо не сме извършили: нито сме в чуждо лозе, нито сме брали плодове от чужд имот, седнали сме си мирно и тихо. Изглежда, че Църн Киро е имал изрично нареждане да ни арестува в момент, когато преминем “границата на приличието между двама влюбени”. Михайловистите са търсели някакъв повод за арестуването на Кольо. Но на Църн Киро, изглежда, му беше омръзнало да ни следи. За да не се върне с празни ръце, арестува Кольо, а мене ме заплаши: ще каже на родителите ми, че скитам с мъже из полето...”
НАРОДНА ВОЛЈА
Слоганот „Македонија е бугарска“ прогласен за официјална стратешка цел на Бугарија е закана по мирот
Читај
ПОЧЕТОХА ПАМЕТТА НА ВОЙВОДАТА АТАНАС ТЕШОВСКИ
Читај
Гласовете ви чуваме
Читај
Бугарија да ги изврши пресудите во корист на здруженијата на Македонците
Читај
Бугарија сака да го наметне своето видување за историјата
Читај
НИКОЛА ВАПЦАРОВ: “НИЕ СМЕ МАКЕДОНЦИ! И НАШЕТО ТВОРЧЕСТВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ В СЛУЖБА НА МАКЕДОНСКАТА КАУЗА.”
Патриотска помош!
БЛАГОДАРНОСТ!
Во последните три години Македонска православна општина од Сиднеј, Австралија има помогнато на весник „Народна волја“ со вкупна сума од 16 500 австралиски долари. Без оваа помош единствениот македонски весник во Бугарија немаше да може да опстане и ќе требаше да прекине да излегува. За ова искажуваме најдлабока благодарност на патриотите од спомнатата црковна општина и им посакуваме многу здравје и среќа во животот и се најдобро!
Редакциски колегиум
на „Народна волја“
Глас од времето на окупацијата
МАКЕДОНСКА ПЕСНА
I.
Горо ле, горо жалосна,
Горо ле Пирин планино,
Имаш ли вода студена,
Водица да се напијам,
Ропска ми душа да оладиш,
Тагата да ми олесни!
II.
Горо ле, горо зелена,
Горо ле Пирин планино,
Имаш ли сенка ладовна,
Да седнам да се одморам,
Маките да ти прикажам,
Мои ропски маки-твои маки!
III.
Мома сум горо робинка,
Робинка мома Македонка,
Пиринска мома-егејска,
Како ме мајка родила,
Сонце не сум видела,
Ни бело, горо видело.
Ропство ми младост поцрни,
Тага ми душа помрачи,
Солза ми очи ослепи!
Туѓо ми име натуре,
Бугарско име татарско.
IV.
Горо ле пирин планино,
Горо ле мајко жалосна,
Учи ме горо разумно,
Од дома душман да истерам,
Така слобода да остварам
За мојот народ поробен.
V.
Пиринка гора зелена,
Жалосни солзи пророна,
И гласно на мома прозбори:
“девојка моја , Македонко
Девојка калеш-убава
Земи си пушка на рамо
На рамо пушка шмајзерка,
Опаши нагант револвер,
Развиј си знаме црвено,
Селанско знаме работничко
Црвено знаме вардарско,
Дојди си моме при мене,
Затруби туба борбена,
Борбена труба партизанска,
Нека се народ разбуди
Во цела земја македонска,
Борба на душман да отвори
Јуначка борба да оствари
За македонска слобода“.
РИСТЕ СПАСЕСКИ - Даскалот - Македонски
С. Тополчани 1943г.
Важно!
СООПШТЕНИЕ
На интернет можете веќе да најдете и бесплатно да користите Македонскиот толковен речник, како и Германо-македонскиот речник. Нивното објавување ги прави достапни за заинтересирани луѓе од целиот свет. Особено значаен е Толковниот речник кој во себе содржи повеќедецениски труд на македонските филолози. Можете да ги најдете и користите на следните интернет адреси.
http://www.germanski.com.mk/
http://www.makedonski.info/
Македонија пее
ЈАС СУМ МАКЕДОНЕЦ
Јас сум Македонец, чука срце македонско
животот ме понесе, во туѓина да живеам
и ти си сине Македонче во тебе тече
крв Македонска
Живеам за тебе гинам за неа за нашата Македонија. 2
Јас сум Македонец
пеам песна Македонска
од Вардаре Македонски
ти ја красиш Македонија.
Рефрен:
И ти си сине Македонче
во тебе тече крв македонска
живеам за тебе гинам за неа за нашата Македонија. 2
Јас сум Македонец
играм оро Македонско
дење ноЌе сине јас мислам
да се вратам во роден крај.
ИСПРАТИ МЕ МАЈКО НА СТАНИЦА
Далеку ќе одам јас
разделен од роден крај
како ќе ме испратиш
само твојто срце мајко знае.
Рефрен:
Не плачи, не плачи
стисни срце мајко затрај се
солзи течат нема граница
испрати ме мајко до станица.
Слушај сине мајка си
далеку да не одиш
кажи сине прозбори
кому ќе си мајка оставиш.
Две години ќе седам
назад пак ќе се вратам
ти ме роди порасна
долговите да ти исплатам.
Начална
•
За нас
•
Архив
•
За врзака
•
Линкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by:
TJ-Hosting
