Преживелите терора членове на кръжока продължават борбата

ПРОИЗХОДЪТ НА МАКЕДОНСКАТА НАЦИЯ

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
(Продолжува од минатиот број)

НИКОЛА КОНСТАНТИНОВ: Не е верно това.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Същото такова отношение на силите беше, Ангел Томов, и през време на Хуриета. Тогава всички чети от планината, а това означава, че всички бяха зад Яне Сандански, а не зад конституционните клубове, които бяха създадени по директива от София.
Верно ли е, че тази “обединистическа” тенденция била силна? Не е верно. Верното е обратното. Тия “обединисти” са великобългарски шовинисти и народът е бил против тях. И правилно е Ангел Томов да се съобразява с тези неща, които са известни факти, а не да обвинява другите, че си блъскат главите във фактите.
Аз трябва да завърша, понеже доста време говоря, че преди това искам да отговоря на един последен въпрос. Много често ще чуете да се казва, че македонската нация се поставя сега, от 1941 г. насам. В опозиционната преса се постави въпросът, че македонската нация е рожба на Комунистическата партия. “В ретортата на алхимическия кабинет на Комунистическата партия се роди, казват, македонската нация.” Аз не знам кой е писал тази статия, може Иван Хаджов да я е писал, но в края на краищата не е важно кой й е авторът. Тази идея за македонската нация, поставена вече научно, ясно и категорично не датира от 1941 г. Този въпрос не го поставиха македонските партизани, титовите партизани. Този въпрос го постави още ВМРО (обединена, през 1932 г. Верно е, че тогава, когато се постави този въпрос, ние, които поддържахме съществуването на македонската нация, бяхме наричани “предатели”, даже някои ни наричаха “сектанти” и т. н., обаче, въпреки това, тази идея си проби път, защото е исторически верна идея, защото с нея е истината. И в края на краищата тази идея разруши десетки години натрупваното, наслояваното великобългарско чувство. Това чувство се разчупи и се създаде истинска форма, каквато отговаря и на историческото съдържание - създаде се македонска нация, която знаете какви успехи има в Македония. Тази идея се уясни още от ВМРО (обединена). Когато през 1936 г. стана един провал и в София се гледа процесът на нашите другари - тук има и присъствуващи, които бяха подсъдими в този процес - всички те заявиха ясно и категорично в съда: ние не сме българи, ние не сме гърци, не сме сърби, ние сме македонци. Както виждате, още тогава ВМРО (обединена) беше поставила въпроса за македонската нация.
По това време излизаше негласният орган на ВМРО (обединена) “Македонски вести”, редактиран от Ангел Динев и от двама души на ВМРО (обединена), които бяха в нелегалност. Това списание тръбеше тази идея за южнославянската федерация и за македонската нация. По-късно се създаде хорът “Гоце Делчев”, който стоеше на същите позиции. Малко по-късно се създаде Македонският литературен кръжок, в който влязоха по-късно Венко Марковски, Коле Неделевски, като всички стоеха твърдо на позицията, че македонската нация съществува и че задачата на нас, македонските емигрантски писатели, е да създадем, доколкото можем, македонска национална литература. И тази македонска национална литература почнаха да я създават Венко Марковски, Коле Неделевски и Коста Рацин. Точно по това време, 1939-1940 г., излезе стихосбирката на Никола Йонков Вапцаров, който написа стихотворението “Земя”, в което каза: Ние с вас (българите) сме сродни, ние заедно се борим срещу врага, но ние по земя сме чужди. Тази земя, която тъпча, не е моя родна земя - българската земя не е негова родна земя. И по-късно, когато говори за Пирин, за Вардар, за Беласица, той казва, че са в неговата земя.
Още тогава ясно и твърдо стояхме на тези позиции за македонската нация.
През този период беше се разраснало едно широко македонско национално движение във Вардарска Македония, което беше завладяло всички хора. Тези хора идваха в България. През 1939 г. идваха студентите, водени от Кузман Йосифовски - Пито, който загина през 1941-1942 г. Тези хора донесоха в София между нас, македонците, лъха на македонското национално чувство, на македонския патриотизъм. По-късно дойдоха соколите. Между тях имаше много македонци, които също донесоха този силен македонски патриотизъм. Ясно е, че такова патриотично чувство, създаващата се вече македонска литература и македонски литературен език от поетите Венко Марковски, Коле Неделевски и Коста Рацин, повдигнаха духа не само на всички македонци в родината ни, но и на всички емигранти.
Няма защо да говорим за периода 1941-1944 г., който ви е известен и през който период се изживяха във Вардарска Македония и последните остатъци от великобългарския шовинизъм. Защото великобългарските шовинисти, чиито представители отидоха да експлоатират и да затварят македонските работници и селяни, отвратиха от себе си окончателно македонския народ, който загуби всичките си стари илюзии и пое пътя на самостоятелната борба, пътя към самостоятелната македонска държава. Тук трябва да ви кажа, че много от нашите опоненти казват: македонската нация се създаде затова, защото македонците нямаха куража в Сърбия да се наричат българи. За да не ядат бой, да не бъдат арестувани, затуй предпочитаха по-малко опасния термин - македонци. Това го поддържат г-н Шалдев и г-н Иван Хаджов.
СВЕЩ...: Не им позволяваха даже и македонци да се казват.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Ясно е, че това не е така. Но трябва да ви кажа и друго, че в това има и зрънце истина, че това третиране от страна на българите: вие сте гърци, вие сте сърби, или от страна на гърците: вие сте българи или вие сте сърбомани, този постоянен тормоз в края на краищата блъска мозъка на македонците и ги кара да видят обективно историческия процес и с пълно съзнание да разберат, че са македонци. В този смисъл терорът оказа известно благотворно влияние.
ВАСИЛ ИВАНОВСКИ: Когато ги псуваха на македонска майка тук, в България.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Искам да кажа две думи и за Мисирков, с което ще свърша. Извинявам се, че много време ви отнех.
Когато ставаше въпрос за Мисирков, аз бях изненадан от г-н Шалдев и от г-н Христо Ампов, които искаха да ни представят Кръстю Мисирков като някаква случайна, хвърчаща личност, че той не е могъл да мисли самостоятелно и че едва ли не служил на сръбска или друга кауза. Не бива така, г-да. Ние не знаем какво е представлявал Паисий, нито знаем неговата точна биография, нито знаем точно откъде е родом, не му знаем образованието, способностите, физическия образ, но му знаем идеята, делото. За нас Мисирков няма значение колко е бил културен, но е важно колко правилно е мислил. Той е мислил много правилно. Вземете неговата книга и ще видите, че той мисли не само по този въпрос правилно. Той поставя въпроса за македонската нация като едно условие сине ква нон, без което не може да се води македонска борба. Мисирков сложи началото на литературния македонски национален език още в 1903 г. Той апелираше за македонския патриотизъм.
Трябва да ви кажа и това. Че се отрича македонската нация от малцина хора, от много хора, ако щете, това не е никак чудно. Ще ви кажа само за една мисъл на Христо Ампов, който на два пъти повтори “Карпатските руси”. Значи, за Христо Ампов няма карпатски украинци, но всички за него са руси - и украинци, и белоруси, и великоруси, значи една нация. Не е само Ампов, който мисли така. Имаше редица видни социалдемократи, даже болшевики след революцията, които смятаха, че е най-голям абсурд да се смята, че има белоруска и украинска нация. Това са факти. Обаче в края на краищата тия нации си съществуват, развиват се, имат си свои академии на науките, свои училища, свои писатели, свои дипломатически представители. С други думи, връщам се на тази народна мъдрост, че псетата си лаят, а керванът си върви. (Ръкопляскания)
Вие не може да отречете и този най-голям факт в македонската нация, съществуването на македонската държава, извоювана с общи усилия на всички югославянски народи. Вие не можете да отречете - особено пък онези, които са ходили в Македония, аз три пъти съм бил там - че македонското национално съзнание е толкова силно, толкова голямо и така ярко видимо. Македонските селяни и граждани са станали толкова твърди по тази македонска национална линия. Човек трябва да отиде там, за да види това, защото не може да се опише. И такива хора като бай Стефан Аврамов, които видяха това нещо, без да могат да го изразят, почнаха да плачат. Защото наистина там не можеш да видиш ти роб, там не можеш да видиш колебаещ се човек. Там виждаш здраво стъпил на краката си един истински македонски здрав гражданин, изграден вече, готов вече, способен вече да преговаря и с българи, и със сърби, и с гърци като с равни. Това нещо не може да се предаде с думи и четка. Това може да се види само в говора, в очите, в ентусиазма на тези хора, който гори в продължение на две и половина години в Македония.
На нашия македонски език се намират дефекти, че имал една-две букви различни. Въпроса с езика ще го решим не ние, а ще го разреши македонският народ. Той ще го развива. Не можем да му кажем: турете ерголяма, или махнете ерголяма. Езикът е в процес на развитие и той ще се създаде такъв, какъвто го създаде нацията.
Там се издаде македонска граматика, там се издаде македонски буквар. Ние за пръв път имаме свой македонски буквар. А наред с буквара имаме и македонски национален университет. Ние там имаме музикална академия, десетки гимназии, стотици прогимназии и основни училища и всичко това на наш, македонски език. Онова, което ме порази, когато отидох през октомври месец във връзка с пренасяне костите на Гоце Делчев, то беше езикът. Навсякъде, където отидох, се говори смело и твърдо македонски литературен език, и то не само от наши македонци, но даже и от албанци, турци и от някои сърби и словенци, където можах да ги видя. Всички изучават и говорят нашия македонски език. Когато бях по-първите два пъти, не го говореха, защото не беше установен - как да се каже тази дума, как да се каже онази дума. Сега те чувствуват този език, мислят на него и говорят спокойно, и то не само, както казах, македонците, славяните, но и всички други малцинства.
НЯКОЙ ОТ ПРИСЪСТВУВАЩИТЕ: То беше още в турско време така.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Аз говоря за литературния македонски език. В турско се говореше на наречия.
На македонски език се правят преводи на големи и интересни научни и литературни съчинения. На македонски език излезе “Комунистическият манифест”, излезе “Историята на болшевишката партия”, на македонски език излезе романът на Максим Горки “Майка”. В завчерашния брой на в. “Нова Македония” прочетох, че е излязъл романът “Разораната целина” на Михаил Шолохов.
Остава ми да завърша с народната пословица: “Псетата си лаят, керванът си върви”. Вие може да отричате македонската нация колкото искате, господа “обективни историци”, до разпукване на вашите мозъчни центрове, но тя ще се развива, тя ще укрепва и ще способствува за създаването на южнославянската федерация. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ ЙОРДАН АНАСТАСОВ: Идущият път ще направи своето заключение референчикът Христо Калайджиев. Преди него за 10 минути ще дам думата на кореференчика Ангел Томов, който настоява, че някои негови мисли не са били разбрани точно.
Закривам заседанието.
(Закрито в 21 ч.)