|
| Българските затвори бяха неговият университет |
КРУМ СОЛУНОВ МОНЕВ - БОРЕЦ ЗА НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ, ПИСАТЕЛ И ПАТРИОТ
|
| Проф. ГЕОРГИ РАДУЛОВ |
|
ПРЕЗ януари-февруари тази година се навършват 61 години от разгрома на отряда на Герасим Тодоров и 8 години (18.02.2001 г.) от смъртта на един от най-големите македонски писатели и патриоти – Крум Солунов Монев. Поради голямата си скромност приживе той не беше оценен по достойнство. Да сведем глави пред паметта на тези достойни мъже!
Крум Солунов Монев е роден на 05.05.1927 г. в с. Ощава, Светиврачко, Пиринския дял на Македония, в бедно, многодетно семейство. Много отрано познава проблемите на бедния човек. На осем години остава без баща. Поради сиромашията е принуден рано да напусне училище. Той учи само до 4-то отделение. На 12 години става ратай по чужди домове, най-често възнаграждението му е било само изхранването, някоя дрешка и цървули от свинска кожа.
Твърде рано се осъзнава като македонец. Много типично в “Македония моята опора” (стр.36,37) е описал осъзнаването на пиринското македонче като македонец и откриването на истинската му родина. В училище е започнал със стихотворението от Вазов “Българче” – “Аз съм българче, обичам …”. Постепенно обаче се появява съмнение, че “аз съм българче”. Редица исторически факти карат мислещия да се замисли. И той вижда фалша, заблудата. Като юноша на организираните по селата тържества той рецитира стихотворения на македонска тематика. До края на живота си остава твърд и непоколебим македонски патриот.
Българските служби за сигурност са наясно с неговите промакедонски чувства. Когато трябва да отбива военната си служба, той не е определен да отиде в българската армия, а е извикан да служи в Трудови войски. Там се изпращат всички неблагонадеждни, всички, за които се смята, че нямат българско национално съзнание (турци, македонци, помаци, власи и др.). Те не трябва да имат добра военна подготовка.
Вместо към съответното трудово поделение Крум Монев хваща пътя към хайдушкия Пирин. Това са първите дни на 1948 г. От края на 1947 г. в Пирин има няколко партизански формирования, борещи се против новия режим. Най-известен е отрядът на Герасим Тодоров. Именно в този отряд отива Монев. След по-малко от три месеца Пирин планина е блокирана от войска и милиция. Отрядът е разгромен. Десетки са убити, други десетки са съдени и осъдени на различни години затвор.
Крум Монев е осъден на петнадесет години строг тъмничен затвор. След малко повече от осем години, от които три години в лагера на остров Белене, той е освободен. Изпратен е да служи в Трудови войски. Няколко месеца по-късно бяга от поделението и през Югославия иска да отиде в Италия или Австрия. Хванат е от югославските власти и върнат в България. Отново е в българските затвори. Така изкарва в затворите общо около 16 години. Българските затвори стават неговият университет. И като имаме предвид неговото творчество, този “университет” му е дал добра подготовка. Но да пази Бог и други македонци там да я получават!
Ужасните условия, при които излежават присъдите си политическите затворници в българските затвори, съсипват здравето на Кр. Монев. На 18.02.2001 г. той напусна този свят.
Когато става дума за Крум Монев като творец, за мен, като неспециалист, е трудно да дам оценка на неговото творчество от литературна гледна точка. Това трябва да направят други, които имат съответната подготовка. Ще кажа само това, той има хубав, много образен език. ×удесни са неговите словесни портрети и пейзажи. ×итателят просто вижда пред себе си описвания човек или пейзаж. Те са толкова ясни, че по тях талантливият художник може да ги нарисува.
Крум Монев ни остави като творческо наследство два свои труда – “Македония моята опора”, художествена автобиография в 4 части (три тома), и романа “Змеят”. Като обем това прави общо 1539 страници. Нито много, нито малко. Но значението на това творческо наследство за Македония е огромно. За нас – пиринските македонци, той направи много. Има писано от изследователи на по-новата македонска история, че един сериозен пропуск за македонското национално формиране е липсата на патриотична историческа и художествена литература. Това го подчертава още Гоце Делчев. Той казва, че имаме добри революционери, но нямаме добри хора на перото. К. Монев е изключение. Благодарение на него, на неговата книга “Македония моята опора”, днес можем да спрем фалшифицирането в България на борбата на македонски патриоти непосредствено след края на Втората световна война.
С първата си книга той иска да разсее една от многото заблуди, разпространявани в България – целите, които си е поставила дружината на Герасим Тодоров. И тук авторът е неотразим, защото сам е участник в борбата, водена от Тодоров. Боец е от тази дружина. Той цели да “разкрие прикритото, грижливо пазеното в абсолютна тайна”.
Дейността на Герасим Тодоров и на неговите другари не намери правилна оценка нито в българската, нито в македонската историография. Заради отношението на Герасим Тодоров към македонския учител в Пиринска Македония тя получи отрицателна оценка в Република Македония. Единствена оценка тази дейност намери в творчеството на Крум Монев.
От творчеството на Кр. Монев научаваме много за Герасим Тодоров, командирът на тази дружина, бореща се за освобождение на Македония. От официалните власти той е представян като безсърдечен убиец, като човек, на когото окото му не мига при разстрелването на себеподобни. А Монев, говорейки за своя войвода, ни го представя като много човечна, мислеща личност. Трогателно е дългото, многократно молене към осъдения предател да каже нещо, за да намери войводата оправдание за себе си да го освободи и да не взима грях на душата си. Впечатляващо е описанието на Герасим Тодоров на светлината на огъня, напален на гроба на току-що убития предател. Много добре е предаден моментът (стр.55,56,57), когато чувствителният Монев е потресен от жестокото отношение към човек, та бил той и предател. Това нарушава душевното му равновесие и той става мрачен и раздразнителен. Неговото състояние е забелязано от командира Тодоров. Но той, също чувствителен, добре разбира душевните терзания на младия “комита”. Само чувствителна душа може да разбере друга чувствителна душа. Не го нахоква, не го обвинява в мекушавост или в неразбиране на законите на революционната борба. Просто му дава носените свитъци “ Записки по история на древна и съвременна Македония”. Така сам младият комита да разбере необходимостта от строго отношение към предателите.
Монев в труда си “Македония моята опора” ни дава възможност да оценим един епизод и един герой от по-новата македонска история – Герасим Тодоров, и неговото нелегално движение през периода 1947/1948 г. Освен че е представян от тогавашните власти като коравосърдечен убиец, той е представян и като михайловист, като борец за присъединяване на Македония към България. Това решително не е така. Вижда се на много места от книгата. Най-близки до сърцето са му най-изявените македонци – Георги Сучев и Крум Монев. Но ако това са само косвени доказателства, Монев ни дава и много директни доказателства за голямата обич на Тодоров към своята родина, за чувството на отговорност, която той, като ръководител на въоръжени македонци, има по този проблем. Вижда се, че много е мислил върху отношенията Македония – България, македонци – българи. Много показателен за неговия чист македонски патриотизъм е това, което сам е отбелязал в своя партизански бележник. Ето какво е записал като размишления върху предложенията на бивши величия на някогашното ВМРО, предлагащи му да се постави на тяхно разположение и да получава указания какво да прави. Той пише: “Горчиво е миналото ни, горчиви и пресни са спомените от “братската” помощ на вашата София – грешките на нашите деди и бащи никога не трябва да се повтарят за напред”. Това е добър съвет към македонците в Пиринския дял на Македония и емиграцията в България и днес.
Някои и в България, пък и в Р Македония от отношението му към македонския учител в с.Влахи правят заключение за неговата антимакедонска дейност. Монев в книгата си пресъздава подробно този момент. Дебело подчертава, че те не съдят учителя за неговата промакедонска дейност. Напротив - те му казват да учи децата на македонски език. Те осъждат сдружаването му с местните управници и извършените съвместни злосторства. И Герасим Тодоров, и неговите партизани, не бива да забравяме това, са антикомунисти. В лицето на учителя Макревски те виждат и един опасен комунист. Те са борци за независима Македония. Трябва да се отчита и влиянието на антисръбската пропаганда в България, наслоявано в тяхното съзнание. На всички нас ни е внушавано, че Сърбия от столетия се стреми да заграби Македония, и че създаването на Р Македония е тънък, добре замислен ход за заграбване на голям дял от нея, или, ако е възможно, цялата. Това е една от причините те – македонските патриоти, да не са възхитени от създаването на Р Македония в рамките на Югославия. Оставяме засега разсъжденията имало ли е друг път за освобождението на Македония при тогавашната геополитическа ситуация.
Поставя се въпросът: защо, като виждат неблагоприятната перспектива за партизанска борба в Пиринския дял Македония, не се присъединиха към партизаните в Егейска Македония? Не знам какво са знаели за целите на Гражданската война в Гърция. Но вероятно са знаели, че тя се води по сталинско внушение, че там се бият комунисти срещу демократи. Поставете си въпроса: при кои да отидат те? Десните са поробители на Македония, левите са комунисти?! Не бива да съжаляваме, че партизаните на Герасим Тодоров не се присъединиха към армията на Маркос Вафиядис. От висотата на времето днес ние виждаме, че Гражданската война в Гърция изигра най-гадната антимакедонска роля в цялата ни история. В резултат на нея Егейска Македония беше прочистена от македонци. Сам Маркос, когато се завръща в Гърция след амнистията, на въпрос на журналисти какъв е резултатът от Гражданската война, заявява: “Изгонихме македонците от Гърция.” Дебело искам да подчертая мнението си, че тези македонци, които считат Герасим Тодоров и неговите партизани за михайловисти, наливат вода във воденицата на враговете на Македония. Възприемат и разпространяват чужди на македонските интереси внушения.
Голяма тъга навява случаят, когато Монев, борецът за независима Македония, попада в ръцете на официалните власти на Р Македония. Вместо да видят в негово лице героя, чието име трябва да стои редом с имената на великите мъже на Македония, той е предаден в ръцете на неговите джелати, на българските власти, да го пратят отново в българските затвори, където вече е прекарал години. Как не се сети един да попита: „Кой е този човек? За какво се е борил?”
Величието на човека и патриота Монев проличава, когато той скърби за дадените жертви. От неговите другари и съратници загиват десетки, но той най-много скърби за Георги Сучев. Ще цитирам автора (стр.85): “… Рядък младеж с изключителни познания в много области, особено из историята на ВМРО и на Македония като цяло. … Гошката Сучев беше младеж с изключителни и завидни за възрастта му знания и с необикновена начетеност! И жалко, жалко наистина, че почти детският му живот толкова рано се прекърши, че толкова млад си отиде; жалко за Македония, че толкова рано загуби едно така талантливо и надарено от природата свое скъпо дете! Жалко, жалко за всички ни!”
ЩЕ допълня само това: Жалко, много жалко, че сравнително рано си отиде от тоя свят големият македонски патриот и талантлив писател Крум Солунов Монев. Жалко за нас, жалко за Македония. Той не можа да бъде оценен приживе. Дано намери оценка от своите съотечественици след смъртта си. Дано!
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
|
|
|
|
| Глас од времето на окупацијата |
| |
| МАКЕДОНСКА ПЕСНА |
I.
Горо ле, горо жалосна,
Горо ле Пирин планино,
Имаш ли вода студена,
Водица да се напијам,
Ропска ми душа да оладиш,
Тагата да ми олесни!
II.
Горо ле, горо зелена,
Горо ле Пирин планино,
Имаш ли сенка ладовна,
Да седнам да се одморам,
Маките да ти прикажам,
Мои ропски маки-твои маки!
III.
Мома сум горо робинка,
Робинка мома Македонка,
Пиринска мома-егејска,
Како ме мајка родила,
Сонце не сум видела,
Ни бело, горо видело.
Ропство ми младост поцрни,
Тага ми душа помрачи,
Солза ми очи ослепи!
Туѓо ми име натуре,
Бугарско име татарско.
IV.
Горо ле пирин планино,
Горо ле мајко жалосна,
Учи ме горо разумно,
Од дома душман да истерам,
Така слобода да остварам
За мојот народ поробен.
V.
Пиринка гора зелена,
Жалосни солзи пророна,
И гласно на мома прозбори:
“девојка моја , Македонко
Девојка калеш-убава
Земи си пушка на рамо
На рамо пушка шмајзерка,
Опаши нагант револвер,
Развиј си знаме црвено,
Селанско знаме работничко
Црвено знаме вардарско,
Дојди си моме при мене,
Затруби туба борбена,
Борбена труба партизанска,
Нека се народ разбуди
Во цела земја македонска,
Борба на душман да отвори
Јуначка борба да оствари
За македонска слобода“.
РИСТЕ СПАСЕСКИ - Даскалот - Македонски
С. Тополчани 1943г.
|
|
|
|
|
|
|
