НАРОДНА ВОЛЈА

Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

През средновековието в Македония се появява едно явление, вероятно единствено в света - светогорското монашеско братство. Неговото начало е поставено през VII в., когато Византия е принудена да отстъпи на арабите без война значителни територии. Така най-големите центрове на монашеството - Палестина, Египет, Сирия - отиват в ръцете на мюсюлманите. Последните рушат манастирите и прогонват калугерите във Византия. Монасите се превръщат в тежест на империята и на VI Вселенски събор (680 г.) е взето решение да бъдат заселени в планината Атон на Халкидическия полуостров. Според предание буря принудила св. Богородица, която пътувала за Кипър, да спре на Атон. Тогава станало чудо и това място се счита за християнска светиня.
Отначало монасите живеели като отшелници сред природата, но по-късно започнали да строят манастири. Първият манастир - великата лавра “Св. Атанасий” - е построен в средата на X в. (Според М. Енев, първият манастир е построен от Йоан Колову през IХ в.). Постепенно възникват и други манастири, в които се настаняват монаси от различни народности. През средновековието манастирите получават от византийските, българските, сръбските и влашките владетели големи поземлени дарения. Те притежават богати сбирки от ръкописи, грамоти и др. документи. Света гора (на гръцки Орос Агион) играе значима роля в живота на македонското общество. Тя е символ на етническа търпимост, нещо, което е показвано много пъти на македонска територия. Манастирите развиват строителна и селскостопанска дейност, където са ангажирани и много не духовни лица от Македония и другаде. В Света гора се формира една от най-добрите зографски школи на територията на Византия, оказала влияние върху формирането на другите зографски центрове в Македония и на Балканите. През средновековието Света гора се обитава от високоинтелигентни богослови, като Григорий Палама и др. Монасите се занимават с наука, запазват много рецепти за приготовляване на лекарства.
Манастири никнат по цялата македонска територия. Манастирско огнище е Охридско-Преспанският регион. През втората половина на Х, целият ХI и началото на ХII в. се появяват манастирите в Североизточна Македония - “Прохор Пчински”, “Гаврил Лесновски”, “Йоаким Сарандапорски”, “Иоан Рилски”. (Понеже е ясна реакцията по отношение на Рилския манастир, цитираме края на писмото на рилските монаси до руския цар, писано в XVII в.: “Писано в Македонiи, в обители преподобнаго отца Iоанна Рûлüскего, лете 1627 Декабря 7-го.”
Манастирите стават център на преписваческа и литературна дейност. Но те са също учебни центрове, развиват стопанска дейност и т. н.
Средновековното изкуство (литература, музика, изобразително изкуство) в Македония, както и в цяла Византия, е тясно свързано с християнството. Редица църкви и манастири, построени през тази епоха, са шедüоври на архитектурното изкуство със световно значение (църквите “Св. София” и “Св. Димитър” в Солун, манастирите и църквите в Охрид и др.). Църквите са били зографисвани с икони, които и до ден-днешен разнасят славата на македонските зографи. Някои от църквите са изписани в традицията на византийското изкуство от онова време с мозаечни икони. (Например споменатите солунски църкви). Известни зографи в Македония през ХIII и началото на ХIV в. са Михаил и Евтихий.
Нашата страна дари световната цивилизация с един голям теоретик, реформатор, композитор и певец на византийското църковно пеене - Йоан Кукузел - Ангелогласният. Той е роден в с. Джерменци, Дебърско, през 1227 г. Проявявайки от ранна възраст музикални дарования, той е изпратен да учи в Константинопол. Византийските императори имали обичай да изпровождат пратеници, които да издирват “момчета красноречиви, остроумни и сладкогласни и да ги изпращат в столицата на обучение”.
От днешните български историци Кукузел е обявен за българин в съвременния смисъл на тази дума. Той композира полиелея “За българката” (“За славянката”), посветен на майка му. Според някои в текста на песента пише: MOA DE MILO IWANH GDE MH SEN OUW, той отговорил: овде (сум) майко (vde mhter). Това е казано така: “Мое дете, мил Йоване, где ми си?” “Ето ме, мамо! Тук съм”. Очевидно авторът нарочно е преиначил думите, характерни за македонските народни говори, и читателят получава чист съвременен български език.
За албанците Кукузел, под името Ян Кукузели, е албанец, а за гърците грък.
През средновековието в Македония са работили много рудници: в Тръновец (до Страцин, по Крива Река); в Злетово; в Саси; в Сидерокавсия (на Халкидическия полуостров). Желязо се добива по средното течение на р. Места (мървашките села). Рудодобивните и металодобивните традиции, създадени още в древността от македони и пеони, не прекъсват.
В началото на XIII в., подгонени от чумата, рудари от Вестфалия и Горен Харц намират спасение в Саксония и Трансилвания, а една част се заселват на Балканите. В Македония те се заселват в района на днешните рудници “Саса”.
Развито е текстилното производство. Голям производител на платове е Солун. Тук се произвеждат ленени, вълнени и фини копринени платове. Градът е втори по големина във Византийската империя, след Константинопол. Той е цветущ и деен град, град на производството, търговията и парите, оживен пристанищен център. За солунчани се говорело, че даже в църквите говорели за търговия и работа. Панаирът в Солун, който ставал през последната седмица на октомври, бил прочут както на Изток, така и на Запад. На него идвали хора от Константинопол, от балканските страни, от Италия, Франция, Испания и др. При това оживено производство и търговия тук се трупат и пилеят огромни богатства. Богатите солунчани живеят в небивал разкош.
Развива се и производството на облекло. Старомакедонските носии се обогатяват със славянски елементи и обратно. Византийското облекло е на по-високо ниво на развитие и несъмнено е, че дошлите тук славяни са възприели елементи от него. Твърденията на изследователи от БАН, че народните носии в Пиринска Македония са славянски и прабългарски (!?) (нерде Шам, нерде Багдад) принос не издържат критика. Без да влизам в спор с авторите на посочения труд, ще цитирам френския византолог Алфред Рамбо, който пише: “Понякога съюзните и брачните договори с чуждите народи са давали за съпруга на “господаря на света” (византийския император, б.м.) някоя хазарка със сплескан нос и дръпнати очи, някоя франка или българка, които влизали във Вечния град (Константинопол, б.м.), облечени в зле ощавени кожи, седнали в някоя примитивна кола.” Ако читателят вижда прилика между зле ощавените кожи и гиздавите народни носии на пиринските македонки, спокойно може да приеме шовинистичните внушения на посочените автори. (Ще обърна внимание, че солунчанки, с изисканите си облекла, са на един ден път с кон от най-южните точки на Пиринска Македония, а жителите на Меленикос, Хелиополис и Никополис на Места са тук.) Говорейки за празнуването на Коледа в София през първата половина на XX в., Михаил Топалов пише: “На Коледа хубавиците обикновено се обличаха с народни носии, най-вече македонски – като най-атрактивни” [в. Стандарт, бр.4658, 24.12.2005]. В заобикалящия ни свят действуват принципи. Според тях топлинната енергия се пренася самоволно от по-нагрятото тяло към по-студеното, а културните достижения най-вече се пренасят от по-високо културните региони към по-ниско културните. Цивилизаторският потенциал на Византия е несъпоставим с този на другите средновековни балкански държави.
Солун е голям производител на оръжие. През 908 г. тук са произведени 200 000 стрели, 3 000 копия, много щитове, лъкове и арбалети. Оръжия се произвеждат на много места в Македония. Счита се, че производител на оръжие е бил също Тетово.

Врати се на претходната страница

Врати се горе

КАК И ЗАЩО СЕ РАЖДАТ МИТОВЕТЕ
Читај

РАЗГОВОРИТЕ ВО ЊУЈОРК ПОКАЖАА ДЕКА ГРЦИЈА НЕ САКА РЕШЕНИЕ
Читај

ПРОБЛЕМОТ СО ИМЕТО Е СМЕШЕН И ДОАЃА ОД НЕКОЕ ДРУГО ВРЕМЕ
Читај

ХАГ ТРЕБА ДА ВИ ГИ ОТВОРИ ВРАТИТЕ ЗА НАТО ВО ЧИКАГО
Читај

КОГА ЩЕ ДОЙДЕ НАШИЯТ РЕД?
Читај

БЛАГОДАРНОСТ!

БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!
Нашиите редовни читатели македонците Ангел Шапков от Благоевград и Борис Петков от Кресна, живеещи и двамата в Съединените американски щати, за абонация и помощ на вестника дадоха: първият 100 американски долара, а вторият - 160 американски долара.
Редакцията на вестника изказва своята благодарност на г-та Шапков и Петков и им пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на семействата им!

Македонија пее

ОД КАДЕ ДОЈДОВТЕ ДА НЕ ДОЈДЕТЕ

Текст: Орце Стевковски
Пее: Орце Стевковски

Од каде дојдовте да не дојдете
што ви лошо сторивме та не јадете
во ова земја убава се ви дадовме
на наши стари огништа куЌи изградивте.

И тоа не е се што ни зедовте
наши мајки, браќа и сестри во црно завивте
ја расплакавте цела Битола
ја зацрнивте Македонија.

Душмани зверови да бог да се сотрете.
Дојде време, дојде час со вас да ја решиме.
Со години се спремате пушки зедовте
на овој мирен древен народ зло нанесовте.
Вие добро знаете што направивте.
Многу брзу наше добро заборавивте
и со пушки, клети да сте, на нас тргнавте
наши мајки браќа сестри во црно завивте.
Вие добро знаете што направивте.
Ова света родна земја ја испоганивте.
Ако треба се до еден живот даваме
Македонијо земјо мила Ќе те браниме.
А смело велам нема, не се даваме
Ова земја убава ќе ја браниме.

А господ златен гледа ќе ви врати се
што на моите другари живот зедовте.

Монолог

О тешко ми е земјо мила
Тешка тага во душа се свила
Пак ми те газат душмани клети
Пак ги палат твоите села
Пак сакаат земјо да ми те делат
О проклети да се проклети но верувај мајко
Над твоите чеда што нежалат живот
да останеш цела

Слава и почит на сите
што дадоа живот за тебе, за тебе Македонијо мила.

Нови издания

КНИГИ НА САРИСА ПАРАОС

Излязоха от печат втори и трети том на “Седем хилядолетия македонски писмена” от Сариса Параос. Те са по 270 и 240 страници и съдържат становището на автора по редица исторически въпроси. Цената им е 6 и 5 лв. Можете да ги намерите в секциите на ОМО “Илинден” - ПИРИН. Телефон за информации 0898 369 050.

Поезия

БАЛАДА ЗА ИМЕТО

О, майко Македонийо! Готова
по черната рецепта на смъртта,
отново свръхданайската отрова
поръси твоя път към радостта. -

В затворен кръг към нищото да тичаш
без памет, без реалност, без мечти,
от себе си сама да се отричаш,
за да забравиш, че това си Ти!

Веднъж ли инквизитори те клаха
върху дръвници с вързани ръце
и в крайна сметка колкото можаха
отхапваха от твоето сърце.

Когато хоризонтът се затвори
пред твоя дух и твоята сълза,
върху лицето на... Сатрапник Втори
съвременна усмивка изпълзя. -

Илюзия е пълната победа,
когато ослепяваш врагове,
ако скръбта с презрение те гледа
и побеждава в други боеве.

Най-истински духът се побеждава,
когато загуба не ражда срам,
ако народът сам се ослепява
и коленете си превива сам!

Когато те препънат отвисоко
пред прага на затворена врата,
това е и обидно, и жестоко,
че още е могъща подлостта.

Ала макар нелепа и могъща,
ще изпищи, когато след погром
сиракът на епохата се връща
да търси гроб или ограбен дом.

Но няма кой сирака да прегърне.
И ехото донася вълчи вой
срещу копнежа в дом да се завърне
и против правото да бъде Той.

Една огромна рана се разплака
от спомени за нож или куршум,
че трябва милосърдие да чака
от непоканен фарисейски кум.

Но трудно истина с лъжи ще спори,
когато прокурор е низостта.
И раната започва да говори
с най-искрения глас на доблестта. -

Преди да чуя укор и присъда,
аз търся отговор за моя грях,
грехът, че искам винаги да бъда
това, което и до днеска бях.

Но който не го види и не чуе,
но който го върти на празен ход,
не значи ли това - да се изплюе
в душата на един голям народ?

Аз себе си сама ако препъна,
ще триумфира вятърът: - Ехей!
Какво за Бога в бездната потъна:
голям народ или голям лакей?!?

Напразно ураганите от злоба
бушуват участта си да им дам:
отвъд червената черта е гроба
и всичко губи смисъла си там.

Аз нося вековете като жажда
и като вик за слънчева съдба,
че хлябът на епохите се ражда
от черни капки пот или борба.

Надеждата е винаги голяма,
когато се роди в безкраен ад
между сърца и съвести да няма
пространство за омраза или глад.

И даже да изглежда светотатство,
което въжделения руши,
тя води неминуемото братство
на хората с разплакани души!

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове