Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Бегли размисли

ЕДНООБРАЗЕН, НО ИЗПИТАН СЦЕНАРИЙ
Горан Костов
КОГАТО България стана член на Европейския съюз, радостта бе голяма. Но в редица прояви се вижда, че управници и партийни водачи (а и не само те) още не са узрели за тази Европа, към която се стремим. Красноречив пример за това са думите, които днес, в навечерието на изборите за Европейски парламент, се чуват постоянно: “Да изберем личности, които там да отстояват (да бранят, да защитават, да воюват за) българския национален интерес.” Че ако стремежите на обединена Европа противоречат на българските, че ако българските интереси в Европейския съюз са застрашени, то кой ни тикаше да влизаме в него?!

А ето и някои други неща, които не ми звучат по европейски.
ДЪЛГИ години нашата Партия за икономическо развитие и интеграция на населението (ПИРИН) води борба за регистрация (след като тя й бе отнета). И все неуспешно. Срещу нас при всички дела се използват едни и същи методи:
- съдът в началото заявява, че подадените документи са в ред, а впоследствие открива нередности - ту липсващи неща, ту пропуснати срокове, ту нещо друго;
- признава се, че всеки има право да се самоопределя какъв да бъде, но в същото време се подчертава, че македонци няма, а пък етнически партии (?!) по конституция не се допускат;
- в присъдите 99,99% от причините за нерегистрация са смехотворни и политически, а не правни;
- ние, македонците, надигаме глас против споменатите политически причини, които унищожават независимостта на съда, но гласът ни остава глас в пустиня - никой не го чува или пък не иска да го чуе;
- същевременно в действие влизат в помощ на съда прокуратурата, полицията и националвърховистите, които вадят тежката артилерия - страх, тормоз, терор, лъжи, инсинуации, подписи под измислени творения или на бели листове, заплахи и т. н.;
- преди всяка наша проява във всички медии се вдига такъв шум, че сякаш съществуването на конституционния ред и на самата държава са поставени под заплаха;
- мобилизират се огромни полицейски сили, за да се създаде впечатление, че става нещо извънредно опасно - често полицаите са повече от македонците, участници в проявата;
- при това при почти всички наши прояви се пускат провокатори (лумпени с бръснати глави, с мътни погледи - човек да се чуди и мае пияни ли са, дрогирани ли са, откачени ли са), чиято главна цел е да се опорочи мирното ни събиране, като техният вандализъм се приписва на мирните македонци;
- понякога след вандалите върви полицията и се втурва да бие невинни хора;
- и винаги се използва името на едно и също македонско сдружение, за да може деянията на болната глава да се припишат на здравата (Дали пък “болната глава” не е творение на определени органи?!);
- когато се чака намесата на Европа, тогава се прибягва до друго изпитано средство: съдията, който води делото за регистрация, се бил разболял, затова се бавело решението и не се нарушавал законът; когато облаците се разсейват, съдията “оздравява” и пак се чуват старите и изтъркани от употреба съдебни творения, наречени присъда;
Да не изброявам всичко. Само ще допълня, че понякога се допускат или малки изключения, или незначително разнообразие в действията срещу нас.
ПРЕДИ известно време се направи опит за протести - разрешени от закона! - от страна на студенти, млекопроизводители, животновъди, пенсионери и др. Какво стана?
- първо се вдигна шум, че едва ли не редът в страната и сигурността на гражданите са застрашени;
- след това край мирния протест на мирните граждани се разположиха полицейски сили, които, ако не равни, бяха повече от протестиращите;
- в редиците на протестиращите се врязаха провокатори (лумпени с качулки, за да не ги разпознаят, с бръснати глави, с мътни погледи - да се чуди и мае човек пияни ли са, дрогирани ли са, откачени ли са), чиято цел беше да опорочат мирния протест, като техният вандализъм се припише на мирните граждани;
- полицията не се зае да обуздае вандалите, а се втурна да бие и преследва де когото свари;
- в следващите дни се правеха списъци на участниците в протестните митинги (като се вземаха пълните данни от личните карти), всяваше се страх и редиците на протестиращите оредяваха - никой не искаше да попада в полицейските списъци! - и протестите умряха;
- създаде се лъжливото впечатление, че исканията на хората са политически, а не социални и икономически, че зад тях стоят нечисти политически сили и... полицията получи благодарност за перфектно свършената работа!
В НАВЕЧЕРИЕТО на тазгодишните избори т. нар. “десни сили” се опитаха да се обединят. Какво последва?
- оказа се, че в съда са представени нередовни документи;
- откри се, че определена партия няма старо ръководство, а новото е неправилно избрано:
- появи се съобщение, че съдията, който води делото по регистрацията на новата дясна коалиция, се е разболял и затова решението на съда щяло да се забави. Но...
последва ново известие: за три (3) дни двама съдии, определени да водят посоченото дело, си подали оставките и трябвало да се назначи трети съдия;
- един по-висш съд реши, че старото ръководство на СДС е нелегитимно, но Софийският градски съд не регистрира новото и... СДС увисна:
- в общественото пространство се замотаха най-различни имена на партии с близки букви, на стари и нови лидери и ръководства, на неясни коалиции, така че човек да не може да се ориентира какво става;
- изтъкна се, че доводите на съда за мотаене регистрацията на новата коалиция са политически, а не правни;
- подчертава се, че така очерталото се политическо подчинение на съда унищожава неговата независимост, но гласът на десните остана глас в пустиня - никой не го чу или не поиска да го чуе;
- възникна въпросът: има ли провокатори, които умишлено и съвестно провалят дясното обединение и с подкрепата на кого;
- не възникна въпросът в чия полза е цялата създадена бъркотия. Ясно е защо.
Остава да видим резултатите от изборите, предвидени за 7 юни и 5 юли...
И ОСТАВАТ да висят без отговор две неизвестни:
- след като партийни лидери (не само на ПИРИН) открито и ясно заявиха, че над Софийския градски съд се упражнява голямо политическо насилие и той взема не правни, а политически решения, оправдано ли е съществуването му и ще вземе ли някой да върне на правосъдната система нейната безпристрастност, независимост и компетентност, да й върне правосъдието въобще (нужно е да се знае, че Софийският градски съд единствен има правото да регистрира политически партии и коалиции); - след като на ПИРИН бе отнета регистрацията и с лавина от непочтени средства (подкрепяни и от съда) се воюва срещу нея (т. е. срещу мирни граждани на тази държава), идва ли времето, когато и за СДС ще се говори само добро или нищо, или ще се прибегне към изпитаното вече правило за македонците да се говори или само лошо, или нищо! НЯМА да е лошо да кажа и две думи за един куриоз: и полицаите започнаха да стачкуват! А хората подкрепиха техните искания. Но когато самите граждани излязоха на протестни митинги, полицаите се втурнаха да ги бият. А после пак стачкуваха. Мъка! Пък стачкуващите се броеха за българи, не за македонци! Поне всички се чувстваха български граждани.

* * *

Може би ви направи впечатление, че има някои повторения при описването на различните събития? Вината не е на автора. Просто в нашето ежедневие за насилие се използва почти еднакъв сценарий навсякъде. Защо ли?
Ами защото хората и доносниците от политическата полиция (ДС), които до 10.ХI.1989 година стояха на тъмно и оттам направляваха и контролираха живота ни, сега вече станаха герои - писатели, държавници, политици, журналисти, дипломати - излязоха на светло и открито направляват и контролират живота ни. А какво ни чака ли? Отговорът може да се намери, ако човек се запознае със станалото от есента на 1944 година до днес...

ОЧАКВАНИЯТА ни са, че само Европа може да разруши усъвършенствания години наред сценарий. И се надяваме това да стане по-скоро. Да, но... знаем ли защо надеждата умира последна? Много просто - защото този, който живее с надежда, умира преди нея... А като че ли Европа повече се интересува от парите и много не се трогва от съдбата на малцинствата, на малките народи, на обикновения човек. Или не е така?

Врати се на претходната страница   Врати се горе
 
СТРАСБУРГ ПОИСКА ПРИЗНАВАНЕ НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ
Читај
САМО ЛИЧНА ЛИ Е ПОЗИЦИЯТА НА МИНИСТЪР?
Читај
САМОУБИЙСТВОТО НА ЕДИН ГРАД
Читај
УСПЕСИ ЗА МАКЕДОНЦИТЕ ВО АЛБАНИЈА
Читај
НЕНАУЧНА ФАНТАСТИКА
Читај
ИСТИНИ ОТ МИНАЛОТО
Читај
СТАНОВИЩЕ НА ОМО “ИЛИНДЕН” - ПИРИН
Читај


БЛАГОДАРНОСТ!

БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!
Нашиите редовни читатели македонците Ангел Шапков от Благоевград и Борис Петков от Кресна, живеещи и двамата в Съединените американски щати, за абонация и помощ на вестника дадоха: първият 100 американски долара, а вторият - 160 американски долара.
Редакцията на вестника изказва своята благодарност на г-та Шапков и Петков и им пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на семействата им!
Македонија пее
 
ОД КАДЕ ДОЈДОВТЕ ДА НЕ ДОЈДЕТЕ

Текст: Орце Стевковски
Пее: Орце Стевковски
Од каде дојдовте да не дојдете
што ви лошо сторивме та не јадете
во ова земја убава се ви дадовме
на наши стари огништа куЌи изградивте.

И тоа не е се што ни зедовте
наши мајки, браќа и сестри во црно завивте
ја расплакавте цела Битола
ја зацрнивте Македонија.

Душмани зверови да бог да се сотрете.
Дојде време, дојде час со вас да ја решиме.
Со години се спремате пушки зедовте
на овој мирен древен народ зло нанесовте.
Вие добро знаете што направивте.
Многу брзу наше добро заборавивте
и со пушки, клети да сте, на нас тргнавте
наши мајки браќа сестри во црно завивте.
Вие добро знаете што направивте.
Ова света родна земја ја испоганивте.
Ако треба се до еден живот даваме
Македонијо земјо мила Ќе те браниме.
А смело велам нема, не се даваме
Ова земја убава ќе ја браниме.

А господ златен гледа ќе ви врати се
што на моите другари живот зедовте.

Монолог

О тешко ми е земјо мила
Тешка тага во душа се свила
Пак ми те газат душмани клети
Пак ги палат твоите села
Пак сакаат земјо да ми те делат
О проклети да се проклети но верувај мајко
Над твоите чеда што нежалат живот
да останеш цела

Слава и почит на сите
што дадоа живот за тебе, за тебе Македонијо мила.
Нови издания



КНИГИ НА САРИСА ПАРАОС

Излязоха от печат втори и трети том на “Седем хилядолетия македонски писмена” от Сариса Параос. Те са по 270 и 240 страници и съдържат становището на автора по редица исторически въпроси. Цената им е 6 и 5 лв. Можете да ги намерите в секциите на ОМО “Илинден” - ПИРИН. Телефон за информации 0898 369 050.
Поезия
 
БАЛАДА ЗА ИМЕТО
О, майко Македонийо! Готова
по черната рецепта на смъртта,
отново свръхданайската отрова
поръси твоя път към радостта. -

В затворен кръг към нищото да тичаш
без памет, без реалност, без мечти,
от себе си сама да се отричаш,
за да забравиш, че това си Ти!

Веднъж ли инквизитори те клаха
върху дръвници с вързани ръце
и в крайна сметка колкото можаха
отхапваха от твоето сърце.

Когато хоризонтът се затвори
пред твоя дух и твоята сълза,
върху лицето на... Сатрапник Втори
съвременна усмивка изпълзя. -

Илюзия е пълната победа,
когато ослепяваш врагове,
ако скръбта с презрение те гледа
и побеждава в други боеве.

Най-истински духът се побеждава,
когато загуба не ражда срам,
ако народът сам се ослепява
и коленете си превива сам!

Когато те препънат отвисоко
пред прага на затворена врата,
това е и обидно, и жестоко,
че още е могъща подлостта.

Ала макар нелепа и могъща,
ще изпищи, когато след погром
сиракът на епохата се връща
да търси гроб или ограбен дом.

Но няма кой сирака да прегърне.
И ехото донася вълчи вой
срещу копнежа в дом да се завърне
и против правото да бъде Той.

Една огромна рана се разплака
от спомени за нож или куршум,
че трябва милосърдие да чака
от непоканен фарисейски кум.

Но трудно истина с лъжи ще спори,
когато прокурор е низостта.
И раната започва да говори
с най-искрения глас на доблестта. -

Преди да чуя укор и присъда,
аз търся отговор за моя грях,
грехът, че искам винаги да бъда
това, което и до днеска бях.

Но който не го види и не чуе,
но който го върти на празен ход,
не значи ли това - да се изплюе
в душата на един голям народ?

Аз себе си сама ако препъна,
ще триумфира вятърът: - Ехей!
Какво за Бога в бездната потъна:
голям народ или голям лакей?!?

Напразно ураганите от злоба
бушуват участта си да им дам:
отвъд червената черта е гроба
и всичко губи смисъла си там.

Аз нося вековете като жажда
и като вик за слънчева съдба,
че хлябът на епохите се ражда
от черни капки пот или борба.

Надеждата е винаги голяма,
когато се роди в безкраен ад
между сърца и съвести да няма
пространство за омраза или глад.

И даже да изглежда светотатство,
което въжделения руши,
тя води неминуемото братство
на хората с разплакани души!

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ
Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове
© 2006-2010 Narodna Volja - All Rights Reserved.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting