Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

АСТРАПА МИХАИЛ. Македонски зограф от края на ХIII и първата половина на ХIV век, заедно с Евтихий, с когото работел заедно, най-значимият и най-знаменитият фреско- и иконописец, автор на фреските в църквите “Св. Богородица - Перивлептос” в Охрид (1295), “Св. Никита”, Скопско, (1308), “Св. Георги”, Старо Нагоричане (1317) и др. Рисувал и икони. Заедно със зографа Евтихий от 1205 до 1320 година нарисували много фрески и икони из цяла Македония. Неговите фрески и икони, според качеството на портретите, спадат към най-ценното, което по това време е нарисувано във Византия. Рисувал и в Солун, на Света гора, в околността на Скопие, а и в Призрен и в Студеница, Сърбия. Заедно с Евтихий те произлезли от средата на солунските художници. Работили и като дворцови художници за сръбския крал Милутин. С Евтихий са най-значими представители сред художниците на ренесанса на Палеолозите.
МИТАН ТАНЕ. Прочут хайдутски байрактар от средата на ХVII век. Роден в село Чаирли, Битолско. Неговата чета водила много сражения с турската войска. Най-известна и най-жестока била битката край Безистена в Битола. Тогава той носел байрака, който символизирал военни юначества. Поради хайдутската дейност в отбрана на сиромашкия и поробен народ, осъден на смърт и през юни 1651 година екзекутиран.
ПАДАРЕВ НИКОЛА - ПЕТРОВ. Учител и водач на църковно-просветната борба на македонския народ в Източна Македония. Роден в с. Гайтаниново, Неврокопско. Учител в селата Старчища, Горно броди, Гайтаниново и др. През 1873 година по негова и по инициатива на учителя Георги Попиванов в Гайтаниново е основано сдружение с име “Просвещение”. Избран за негов председател. През 1895 година принуден да избяга от родния край и да се пресели в Дупница, където и починал.
ТОДОРОВСКИ БЛАЖО. Народен герой. Роден през 1902 година в село Ресава, Кавадаречко. Произлиза от сиромашко селско семейство. Запомнил комитите и техните войводи, запомнил и смяната на турското робство, идването на българите, пък и на сърбите и това робско положение го потискало. Включва се в прогресивното комунистическо движение, активно участва в изборите през 1938 година, агитирайки за опозицията. Веднага след окупацията се свързва с партийната организация в Кавадарци и през лятото на 1941 година става член на КПЮ. През декември 1942 година приема велешките партизани от разбития отряд. През април 1943 г. е в редовете на партизанските групи в Положкия манастир, от който е формиран партизанският отряд “Добри Даскалов”, на който става заместник-командир. На 16 юни 1943 година в сражение със засада на българския окупатор при атака е тежко ранен и след няколко дни починал.
ЗОГРАФСКИ ГЕОРГИ. Самоук зограф и художник, основоположник на македонското изобразително изкуство. Роден през 1871 година. Изработил много картини с религиозно съдържание. Изразителен фигуративен художник, от когото останали голям брой портрети, някои от тях влезли в антологията на македонското изобразително изкуство. Починал през 1945 година.
УРДОВ ГЕОРГИ - ДЖОДЖО. Активен борец. Роден през 1914 година във Воден. От млади години се посветил на работническото движение. От 1935 година член на Комунистическата партия на Гърция и участник във всички работнически демонстрации в града. Неговите качества намират израз по време на движението на съпротивата срещу окупаторите, когато станал втори политически секретар на Окръжния комитет на КПГ за Воденско. През юни 1944 година комисар на Воденския батальон на ЕЛАС, заместник - командир на Първата бригада на македонците в Гърция. Загинал при неизяснени обстоятелства като член на Щаба на Демократичната армия на Гърция (ДАГ) за Централна и Западна Македония през юни 1947 година по време на голямата офанзива на монархофашистката войска на планината Пиерия - Олимп.
БУДИЛОВИЧ С. АНТОН (1846 - 1906). Руски историк и филолог, професор по славянска филология на Санктпетербургския университет, член на Руската академия на науките, автор на изследването “Значението на Македония в гръцко - славянския свят” (1903). В него, за разлика от тези, които смятали, че тази земя е “ябълка на раздора” на Балканите, развил тезата, че македонската държавност и македонската културна традиция могат да бъдат обединяващ фактор на винаги неспокойния полуостров: “По този начин Македония взела по-голямо или по-малко участие: 1) в разработката на идеята за вселенска църква във века на апостолите и съборите и при възстановяването на православието, а по-късно и в организацията на православната славянска църква и нейното разпространяване между славянските народи; 2) в създаването на световната империя на Александър Велики, основана върху съюз на народи, обединени с културното наследство на Елада и елинистичките държави и народи на изток, естествено, не без влияние на римското право; 3) в следенето на стъпките на гръцката мъдрост и в нейната обширна преработка, която по-късно ще послужи като основа за александрийската научна школа, която пак, чрез Рим, чрез арабите, и чрез Византия, е свързана с новоевропейската и още повече с източнохристиянската наука. Решаващ момент и най-светла точка в този голям процес представлява дейността на Солунските братя, които ще станат всъщност и основоположници на този гръцко-славянски модел. Ако това е така, нима не заслужава тази свята земя любов от всички верни синове на нашия културен свят?”
(По „Личности од Македонија“)

Врати се на претходната страница   Врати се горе