Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

Между Баязид и християнските му васали е съществувало недоверие. След смъртта на Костадин неговите наследници и роднини избягали в Западна Европа, в Савоя. Княжеството му поема потурчилият се наследник на Костадин Драгаш - Юсуф. След неговата смърт Турхан паша превзел крепостта през 1460 г. и пропъдил християнското население от града. Княжеството е присъединено към Турция.
През 1383 турците нападат Солун. Виждайки своята слабост, солунските власти признават господството на султана и се задължават да му плащат 10 000 аспри ежегоден данък. В 1391 г. султан Баязид отнема автономията на Солун и превръща някои черкви в джамии. Същата година “Pasayigit Beg” превзема Скопие.
В началото на XV в. турците са господари на голяма част от Балканския полуостров. Македония, Албания, Тракия и българските царства (Видинското, Търновското) последователно са завладени след съдбоносната турска победа на Косово поле. Насърчавани от големите успехи, османците насочват погледи на запад, на север и към Цариград. Тъкмо когато Баязид се готвел да нападне и превземе Цариград и да приключи с Византия, към Османската империя се насочила страшна стихия откъм Средна Азия - монголите начело с Тамерлан (Тимур). Битката между тях и войските на Баязид станала при Анкара (Ангора) през 1402 г. Турската армия е разгромена. Султан Баязид е пленен и затворен в желязна клетка. След няколко дни великият воин умира от мъка.
За щастие на турците, монголите се скарват помежду си и се връщат в Средна Азия. Тримата синове на Баязид - Мохамед, Сюлейман и Муса, си оспорват престола. Започнали кръвопролитни междуособици, които продължили 10 години. В този момент Турция е много слаба. Византийският император Мануил успява да върне Солун към империята (1407 г.). Слабата Византия няма сили да се бори с турците и през 1423 г. император Андроник продава Солун на венецианците. Както в Македония, така и в другите балкански страни е имало все още много феодали християни, но нито един от тях не направил сериозен опит за освобождение. В оня начален момент османите постъпвали разумно. Те почитали феодалните принципи на завладените земи. Ако феодалите признавали като сюзерен султана, от тях искали само малък годишен данък, изпращане от своите деца като заложници в двора на султана и участие със свои сили във войската. Редица турски васали запазват власт над местни владения столетия. Според документи от средата на XV в. на територията на Прилепска и Кичевска нахия от 100 тимара в християнски ръце били 27. В Дебърска област през 1466/67 г. от 98 тимара 18 са в ръцете на християни. Запазили своите владения много феодали в Западна Македония и днешна Албания, като бащата на легендарния Скендербег - Иван Кастриот, мощната феодална фамилия на Арианитите в Дебърско, Балшите в Шкодренско, Топиите в Драч и др. Според едно предание управителят на Разложко, със седалище в Банско, предал крепостта без бой и запазил феодални права до средата на ХV²²² в. Постепенно броят на спахиите християни намалява. В стремежа си да печелят надмощие над свои съперници, да запазят и разширят владенията си те приемали исляма.
Турците облекчили задълженията на селяните. Според Душановия законник селянинът два дни в седмицата работел за господаря, а османите го намалили до 3 дни в годината. Защитата на селяните от експлоатацията на местните власти била принцип на султана и администрацията му. Новите завоеватели спечелили и войнишката класа. На хиляди воини потвърдили статуса под славянското име войник. Дали им държавна земя, не плащали данък и воювали заедно с османската войска. Много служили под командата на своите князе и феодали.
Мохамед убива братята си и се провъзгласява за султан под името Мохамед I. Към 1420 г. турците се почувствували отново силни и подновили завоевателните си походи. Наследникът на Мохамед I, Мурад II, възползвайки се от смъртта на сръбския владетел Стефан Лазаревич, отнел от неговия наследник, Георги Бранкович, редица сръбски крепости, включително Ниш. Последната крепост на македонска земя – Солун – паднала на 29.03.1430 г. По-нататък превземат Тесалия и части от континентална Гърция, която от 1204 г. - нашествието на латинците от IV кръстоносен поход, била разпокъсана на дребни феодални владения, държани от европейски феодали. След 1428 г. се засилва византийската власт там. Начело на Морейския деспотат е Константин, след 1449 г. последен император на Византия.
Виждайки твърдата ръка на султанската власт, през 1432 г. в Западна Македония избухва антитурско въстание, начело на което застава Георги Арианити. То е потушено, но желанието за свобода не угасва. Един от наследниците на Арианитите - Мойсо Големи (Велики) се съюзил със Скендербег (Георги Кастриот) и дълго време били независими владетели в Западна Македония и Албания. Борбата против турците Скендербег започва в началото на ноември 1443 г. По това време той, със свои бойци, като турски васал, трябва да воюва в околностите на Ниш срещу унгарците, водени от Янош Хунияди. Г. Кастриот с племенника си Хамзи Кастриоти и 300 бойци напускат фронта и се насочват към родния край. Тук, подпомогнат от Мойсо Големи, Георги Страс Балша и други феодали, превзема Круя (Кроя) и се провъзгласил на 27.11.1443 г. за самостоятелен владетел (княз). Той и Мойсо, всеки с по около 3000 бойци, водили жестоки битки с турците и много пъти побеждавали. Така в битката на 29.06.1444 г., станала в Долни Дебар, турската войска претърпяла страшно поражение. Тя оставила на бойното поле 7 000 мъртви, а 500 турски войници били пленени. Прекалената централизация, наложена от Скендербег в княжеството, не се харесала на другите феодали. Мойсо и Г. Балша минали на страната на турците. По-късно Мойсо отново воюва на страната на Скендербег. Независимостта на създаденото княжество се запазила до 16.01.1478 г., когато пада Круя.
Днес Скендербег е албански национален герой. Според първия му биограф – М. Барлети, живял по това време, неговият род произхожда от Евматия (Македония). Майка му, Воисава, е славянка. Много автори считат Скендербег за македонски герой. Франсоа Пуквил, добър познавач на историята на Балканите, пише: “...Скендербег, последният от героите на Македония и няма историк достоен за неговата слава ...” Турците го наричат Искендер (Александър), на името на Александър Велики. И той самият, а и други го титулуват принц на Македония. Титулува се също господар на Албания и принц на Епир. Сам Скендербег пише: “Ако не ни лъжат хрониките, ние сме епириоти ...”. Днеска на Балканите делим неделимото. Тогава цялото население воюва срещу турците. Трудно е сега да кажем какви са по националност Кастриоти, Мойсо Арианити, Г. Балаш (Балша). Арсений Балаш, от рода на Балшите, е последният охридски архиепископ (1767г.), а неговият правнук, Г. Баласчев, е български историк. Охридската архиепископия е духовен център на княжеството на Скендербег. Когато турците превземат Круя, заточават целия синод в Сирия. За Балшите сръбският историк П. Сречович отбелязва: “ Балшиžи су добиле презиме от села Балшиžа. Они су потомци Нüемаœини по Вукану”, т.е. те са сърби.

Врати се на претходната страница   Врати се горе