Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

Между Баязид и християнските му васали е съществувало недоверие. След смъртта на Костадин неговите наследници и роднини избягали в Западна Европа, в Савоя. Княжеството му поема потурчилият се наследник на Костадин Драгаш - Юсуф. След неговата смърт Турхан паша превзел крепостта през 1460 г. и пропъдил християнското население от града. Княжеството е присъединено към Турция.
През 1383 турците нападат Солун. Виждайки своята слабост, солунските власти признават господството на султана и се задължават да му плащат 10 000 аспри ежегоден данък. В 1391 г. султан Баязид отнема автономията на Солун и превръща някои черкви в джамии. Същата година “Pasayigit Beg” превзема Скопие.
В началото на XV в. турците са господари на голяма част от Балканския полуостров. Македония, Албания, Тракия и българските царства (Видинското, Търновското) последователно са завладени след съдбоносната турска победа на Косово поле. Насърчавани от големите успехи, османците насочват погледи на запад, на север и към Цариград. Тъкмо когато Баязид се готвел да нападне и превземе Цариград и да приключи с Византия, към Османската империя се насочила страшна стихия откъм Средна Азия - монголите начело с Тамерлан (Тимур). Битката между тях и войските на Баязид станала при Анкара (Ангора) през 1402 г. Турската армия е разгромена. Султан Баязид е пленен и затворен в желязна клетка. След няколко дни великият воин умира от мъка.
За щастие на турците, монголите се скарват помежду си и се връщат в Средна Азия. Тримата синове на Баязид - Мохамед, Сюлейман и Муса, си оспорват престола. Започнали кръвопролитни междуособици, които продължили 10 години. В този момент Турция е много слаба. Византийският император Мануил успява да върне Солун към империята (1407 г.). Слабата Византия няма сили да се бори с турците и през 1423 г. император Андроник продава Солун на венецианците. Както в Македония, така и в другите балкански страни е имало все още много феодали християни, но нито един от тях не направил сериозен опит за освобождение. В оня начален момент османите постъпвали разумно. Те почитали феодалните принципи на завладените земи. Ако феодалите признавали като сюзерен султана, от тях искали само малък годишен данък, изпращане от своите деца като заложници в двора на султана и участие със свои сили във войската. Редица турски васали запазват власт над местни владения столетия. Според документи от средата на XV в. на територията на Прилепска и Кичевска нахия от 100 тимара в християнски ръце били 27. В Дебърска област през 1466/67 г. от 98 тимара 18 са в ръцете на християни. Запазили своите владения много феодали в Западна Македония и днешна Албания, като бащата на легендарния Скендербег - Иван Кастриот, мощната феодална фамилия на Арианитите в Дебърско, Балшите в Шкодренско, Топиите в Драч и др. Според едно предание управителят на Разложко, със седалище в Банско, предал крепостта без бой и запазил феодални права до средата на ХV²²² в. Постепенно броят на спахиите християни намалява. В стремежа си да печелят надмощие над свои съперници, да запазят и разширят владенията си те приемали исляма.
Турците облекчили задълженията на селяните. Според Душановия законник селянинът два дни в седмицата работел за господаря, а османите го намалили до 3 дни в годината. Защитата на селяните от експлоатацията на местните власти била принцип на султана и администрацията му. Новите завоеватели спечелили и войнишката класа. На хиляди воини потвърдили статуса под славянското име войник. Дали им държавна земя, не плащали данък и воювали заедно с османската войска. Много служили под командата на своите князе и феодали.
Мохамед убива братята си и се провъзгласява за султан под името Мохамед I. Към 1420 г. турците се почувствували отново силни и подновили завоевателните си походи. Наследникът на Мохамед I, Мурад II, възползвайки се от смъртта на сръбския владетел Стефан Лазаревич, отнел от неговия наследник, Георги Бранкович, редица сръбски крепости, включително Ниш. Последната крепост на македонска земя – Солун – паднала на 29.03.1430 г. По-нататък превземат Тесалия и части от континентална Гърция, която от 1204 г. - нашествието на латинците от IV кръстоносен поход, била разпокъсана на дребни феодални владения, държани от европейски феодали. След 1428 г. се засилва византийската власт там. Начело на Морейския деспотат е Константин, след 1449 г. последен император на Византия.
Виждайки твърдата ръка на султанската власт, през 1432 г. в Западна Македония избухва антитурско въстание, начело на което застава Георги Арианити. То е потушено, но желанието за свобода не угасва. Един от наследниците на Арианитите - Мойсо Големи (Велики) се съюзил със Скендербег (Георги Кастриот) и дълго време били независими владетели в Западна Македония и Албания. Борбата против турците Скендербег започва в началото на ноември 1443 г. По това време той, със свои бойци, като турски васал, трябва да воюва в околностите на Ниш срещу унгарците, водени от Янош Хунияди. Г. Кастриот с племенника си Хамзи Кастриоти и 300 бойци напускат фронта и се насочват към родния край. Тук, подпомогнат от Мойсо Големи, Георги Страс Балша и други феодали, превзема Круя (Кроя) и се провъзгласил на 27.11.1443 г. за самостоятелен владетел (княз). Той и Мойсо, всеки с по около 3000 бойци, водили жестоки битки с турците и много пъти побеждавали. Така в битката на 29.06.1444 г., станала в Долни Дебар, турската войска претърпяла страшно поражение. Тя оставила на бойното поле 7 000 мъртви, а 500 турски войници били пленени. Прекалената централизация, наложена от Скендербег в княжеството, не се харесала на другите феодали. Мойсо и Г. Балша минали на страната на турците. По-късно Мойсо отново воюва на страната на Скендербег. Независимостта на създаденото княжество се запазила до 16.01.1478 г., когато пада Круя.
Днес Скендербег е албански национален герой. Според първия му биограф – М. Барлети, живял по това време, неговият род произхожда от Евматия (Македония). Майка му, Воисава, е славянка. Много автори считат Скендербег за македонски герой. Франсоа Пуквил, добър познавач на историята на Балканите, пише: “...Скендербег, последният от героите на Македония и няма историк достоен за неговата слава ...” Турците го наричат Искендер (Александър), на името на Александър Велики. И той самият, а и други го титулуват принц на Македония. Титулува се също господар на Албания и принц на Епир. Сам Скендербег пише: “Ако не ни лъжат хрониките, ние сме епириоти ...”. Днеска на Балканите делим неделимото. Тогава цялото население воюва срещу турците. Трудно е сега да кажем какви са по националност Кастриоти, Мойсо Арианити, Г. Балаш (Балша). Арсений Балаш, от рода на Балшите, е последният охридски архиепископ (1767г.), а неговият правнук, Г. Баласчев, е български историк. Охридската архиепископия е духовен център на княжеството на Скендербег. Когато турците превземат Круя, заточават целия синод в Сирия. За Балшите сръбският историк П. Сречович отбелязва: “ Балшиžи су добиле презиме от села Балшиžа. Они су потомци Нüемаœини по Вукану”, т.е. те са сърби.

Врати се на претходната страница   Врати се горе
 
С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО
Читај
„НИЕ НОЩЕС СЪЗДАДОХМЕ МАКЕДОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ”
Читај
ЧЛЕНСТВОТО НА ЗАПАДЕН БАЛКАН ВО ЕУ Е ИНВЕСТИЦИЈА ВО МИРОТ
Читај
МАЛТА, РИМ И ВАКСЈО, НОВИ ДЕСТИНАЦИИ НА ВИЗ ЕР ОД СКОПСКИОТ АЕРОДРОМ
Читај
ДЕВЕТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОМО „ИЛИНДЕН” - ПИРИН
Читај



П О К А Н А

Дружеството на репресираните македонци в България кани на среща всички граждани на България с македонско самосъзнание, които поради него са били репресирани по време на комунизма и след него, както и всички, които желаят да подкрепят каузата на репресираните македонци в България.
Елате да се опознаем, да обменим опит и да се организираме за защита на нашите права.
Малцина от репресираните македонци сме получили пълните си обезщетения. Правят се всевъзможни пречки от страна на властите, а мнозина не са информирани на какво имат право. Самото ни съществуване се прикрива от обществото.
Елате на събранието на репресираните македонци, което ще се състои на 22 август 2009 г. от 10.00 часа в Благоевград, на ул. “Полковник Дрангов” (старата “Тодор Ангелов”) в заведението пред двора на детската градина. Да покажем, че ни има, че не сме свели глави пред репресията и няма да замълчим пред измамата.
Заедно можем да направим много. За себе си, за паметта на близките и другарите, за каузата, за която сме страдали. Ако не се организираме, никой друг няма да се погрижи за нас!
Чакаме ви!

Македонија пее
 
АЈ ЗАСВИРЕТЕ МЛАДИ МОМЧИЊА
Ај засвирете млади момчиња,
песна весела со душа и срце,
мерак имам јас со вас да запеам,
песна убава, песна македонска.

Мерак имам јас со вас да запеам,
\ песна весела, песна мераклиска. (2)

Рефрен:
Ај со мерак ќе ти засвириме,
и со мерак ќе ти запееме,
кој што пее зло не мисли
тоа го велат и старите. (2)

Мојата песна знај се ќе победи,
среќата љубов тој во песна ќе претвори.
Среќен живот јас со песна поминав
со песна живеам, со песна ќе умрам. (2)

Рефрен: ..........................

 
АЈ, ЗАСВИРЕТЕ МИ ЧАЛГИИ
Ај, засвирете ми чалгии,
една песна мераклиска,
да се сетам на младоста,
да се врати в срце радоста.

Рефрен:
Свирете ми чалгии,
свирете ми се од срце,
празник ми е на душава,
денес плачам за младоста.

Ај, засвирете ми чалгии,
една песна како животот,
очи, солзи да наполнат,
душа моја да олеснат.

Рефрен: ..........................


КРУШЕВСКИ МАНИФЕСТ

Браќа земљаци и мили комшии!
Ние, вашите вечни комшии, пријатели и познајници от хубавото Крушево и неговите китни села, без разлика на вера, народност, пол и убежденија, не можејќи веќе да трпиме тиранијата на жедните за крф и гладните за чоечко месо муртати, шчо гледаат и нас и вас да дотерат до нош, и нас и вас да дотераат до питачки стап и нашата мила и богата земја Македонија да заприлегат на пуста пустиња, денеска дигнафне глава и решифне со пушка да се браниме от тие наши и ваши душмани и да добиеме слобода.
Вие мошне арно знајте оти ние не сне лоши и разбирате оти от мака си ја кладофне главата в торба, за да заживејме како браќа на оваја земја, ние ве имаме како сфои и сакаме до крај да останиме сфои.
Ние не дигнафне пушка протиф вас - това би било страм за нас; ние не дигнафне пушка протиф мирнио, трудољубивио и чеснио турски нарот, шчо се прерануат, како нас со крваф пот - тој јет наш брат и со него сне живејале и пак сакаме да живејме; ние не излегофне да колиме и да грабиме, да палиме и да крадиме - доста ни сет зулумите на безбројните деребеи по нашата сирота и окрвавена Македонија; ние не излегофне да порисјанчуваме и да бесчестиме вашите мјаки и сестри, жени и ќерки; требит да знајте оти вашио имот, вашио живот, вашата вера и вашата чес ни сет толку скапи, колку шчо ни сет скапи нашите. Анџак, за да си завардиме имото, живото, верата и честа, ние сне зеле пушка.
Ние не сне муртати на сфојата земја, шчо не родила, ние не сне арамии и јанкесеџии, а ревољуционери пот клетва да умриме за правото и за слободата; ние се бунтуваме протиф тиранијата и протиф ропството: ние се бориме и ќе се бориме протиф муртатите, протиф арамиите, протиф зулумќарите и јанкесеџите, протиф насилниците на нашата чес и на нашата вера и протиф тие шчо смучат нашата пот, и експлоатират нашио труд. От нас, и от нашите села да не се плашите - никому зијан не ќа сториме.
Ние не само ве имаме како сфои браќа, туку и ве жаљаме како сфои браќа, бидејќи разбираме оти и вие сте робје како нас, робје на царо и на царските бегој, ефендии и паши, робје на богатите и на силните, робје на насилниците и на зулумќарите, шчо ја запалија царшчината од четирите страни и шчо не натераа нас да дигниме глава за право, за слобода и за чоечки живот. За право, за слобода и за чоечки живот ве каниме и вас да дојдите заедно да водиме борба!
Елате, браќа мусљумани, при нас да тргниме протиф вашите и наши душмани! Елате под бајрако на “Афтономна Македонија”! Македонија јет заедничка наша мајка и викат за помош. Елате да скршиме синџирите на ропството, да се куртулиме от маки и страданија, и да пресушиме реките от крвој и солзи!
Елате при нас, браќа да си слејме душите и срцата и да се спасиме, та ние и нашата чељат и пречељат да живејат мирно, да си работат спокојно и да напредуат!...
Мили наши комшии! Како Турци, Арнаути и мусљумани, разбираме, вие се си мислите, оти царстфото јет ваше и оти вие не сте робје, шчом на царскио бајрак немат крст, а имат ѕвезда и месечина. Оти не јет така и оти грешите, вие брго ќе се сетите и ќа го разберите. Ама ако ви јет намуз да дојдите при нас и да се објавите протиф царската тиранија, ние, вашите по таткојна и по страданија браќа, немат да се докачиме и не ќа ве мразиме. Ние сами ќа се бориме и за нас и за вас, ако јет потребно, до еден ќа умриме пот бајрако за нашата и ваша слобода и за нашето и ваше право. “Слобода или смрт” јет писано на нашите чела и на нашио крваф бајрак. Ние веќе го дигнафне тој бајрак и немат враќање. Ако и вие нe имате како ваши браќа и ни сакате доброто, ако есапите пак да живејте со нас, како шчо сте живејале досега и ако сте верни и достојни синој на мајка Македонија, можите да ни поможите само со едно нешчо - а тоа јет голема помошт. да не се заортачите со душманите, да не дојдите со пушка протиф нас и да не прајте зулуми по рисјанските села!
Нека Господ Бог да благослојт светата борба за правото и слободата!
Нека сет живи борците за слободата и сите чесни и добри македонски синој!
Ура! За “Афтономна Македонија”!


(Крушевският манифест е официален документ на революционната власт на Крушевската република, написан на 6 август 1903 г. на македонски език (крушевски диалект). С това македонският език е въведен в официална употреба в тази македонска република, което ясно демонстрира истинските идеи и намерения на въстаниците. Негов автор е Никола Киров - Майски, макар някои автори да посочват за такъв Никола Карев. Манифестът е преведен на турски език и изпратен до съседните турски села. Запазен е отговор на кмета на село Алданци, в който се изразява разбиране и симпатия към мотивите на въстаниците.)


НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2017 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting