Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Научно изследване

МАКЕДОНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1944 Г.

д-р Константин Георгиев

На пленума се формулира като решение становището, че това присъединяване е в “интерес на македонския народ, както и на България и на Югославия”, “задължават се всички партийни членове и преди всичко членовете от Пиринския край, най-строго да съблюдават и практически да провеждат тая директива на партията по македонския въпрос и настоятелно се препоръчва на македонската емиграция в България “всячески да съдейства за укрепването на братската нам Македонска Народна република, както и за подготовката на обединението в нея на македонското население от Пиринския край”. Пленумът декларативно задължава партията на българските комунисти изцяло да се ангажира с организационната страна на въпроса и “с провеждане на разяснителна работа в България сред македонската емиграция”.
Присъстващите на пленума наред с факта, че “имаме компактни маси от македонската емиграция и цели квартали с десетки хиляди население, какъвто е в София кварталът при Разсадника с 40 000 население, Кючук Париж в Пловдив и т.н.”, изтъкват, че “с тази емиграция не се работи както трябва, или по-точно никак не се работи”. Това, като се има предвид политическата обстановка в страната, едва ли е случайно. Нещо повече - констатира се, че “за първи път в нашия парламент няма представители на македонската емиграция. В миналото, по време на фашизма, особено след неговото засилване, след 19 май 1934 година, а и преди това ние винаги имахме представители на македонската емиграция”. От изказването на този участник в пленума личи, че той въобще не схваща нито разликата, нито ролята на това представителство, за него нещата са както преди Девети септември и затова той наивно заявява: “Аз смятам, че между депутатите от Пиринския край и Горноджумайска област трябва да бъдат излъчени избраници, които да бъдат членове на нашата парламентарна група”, на което Антон Югов ехидно подхвърля, че ако тогава е имало македонска група в парламента, “сега има двама министри и един регент”.В края на краищата се взема решение, че “македонците от Пиринския край трябва да имат в изборите за Велико народно събрание свои македонски кандидати, а в самото Велико народно събрание - своя македонска парламентарна група”. След близо две години от радикалната политическа промяна се препоръчва “вестник “Пиринско дело” да добие преимуществено македонски характер”. Решенията на пленума своевременно са направени достояние на Йосиф Броз Тито.
По пътя, водещ към реализиране на тези задачи, следваше да бъде ликвидиран Македонският научен институт, който десетилетия фалшифицираше историята и замъгляваше съзнанието на македонската емиграция - този институт, който не беше нито македонски, нито научен. А след това - да бъдат разтурени македонските братства, същите, създадени някога уж да бъдат в помощ на националноосвободителната македонска борба, ръководена от Вътрешната македонска революционна организация. Но не става така - “впоследствие братствата се превърнаха в проводници на чужди, противомакедонски интереси и с това причиниха големи пакости на борческа Македония”. Но това разтуряне не протече гладко - върховизираните ръководители на тия братства по места се съпротивляваха, не искаха да предадат имуществата, учредяваха ефории (фондации) на които да ги прехвърлят и т.н. При всички политически промени и сътресения те оставаха верни на своя български сюзерен - достатъчно е да споменем в тази връзка, че когато след разтуряне на сталинскито Коминформбюро българската Компартия сервилно и послушно се отказа от позицията си по македонското обединение - тия същите хора уверяваха света, че “македонското население в Пиринския край решително заявява, че то не желае едно такова присъединение”.
Проведеният ХVІ пленум на ЦК на БРП(К) по македонския въпрос доведе докрай отстъплението от решенията на Х пленум и принципиалното становище по въпроса - и тук македонската емиграция се оказа разделена на две. Достойните нейни представители, тези, които не бяха превили коляно пред върховизма в миналото, и сега намериха сили и кураж да се противопоставят, каквото и да им струваше това в условията на сталинистка България. Изтъквайки, че новите решения са в противоречие и разрез с решенията на Х пленум и изказванията на Георги Димитров, те заявяваха: “Според нас това отстъпление от досегашната политика на партията по този въпрос е погрешна стъпка, която води към опасни последствия. Тези решения не дават една правилна марксистко-ленинска линия по македонския въпрос”.
Междувременно с излизането в опозиция на някои от отечественофронтовските партии, македонският въпрос се превърна в част от вътрешнополитическата борба. Опозиционните лидери застанаха открито на старите шовинистки позиции - търсейки популярност сред националистически настроените слоеве, нейните представители провокативно питаха: “Изразява ли правителственото мнение в.”Работническо дело”, който твърди, че македонската емиграция и населението от Горноджумайска област представляват македонско малцинство, че същите нямали български произход и не са българи и че тяхното обединение могло да стане само на базата на Македонската народна република”. Резултатът от тия провокации и кампанията в тази връзка в опозиционния печат беше този, че правителството протакаше и бавеше присъединението с надежда за провалянето му.
А когато това беше вече факт, в Пиринска Македония настанаха мрачни дни - както в онова върховистко минало, спомените за което бяха още пресни. Местните български власти, несигурни в положението си, искаха от София “да се засилят граничните войскови части”, “да се подсили милицията с една моторизирана част”, “да се отпуснат шинели, обуща и храни на групите за съдействие, които участват в засади и преследвания” - т.е. за новите върховистки шпицкоманди, “пътищата да се поверят на военните власти”, “да се въведе най-строга проверка на пътниците - лични карти, открити листове, оръжие и багаж”, “да се изселят вредните елементи от града и околията и учрежденията се прочистят от съмнителни служащи”, да се въведе “резервна милиция по места”, “да се предприемат частични и внезапни блокади в града и околията за проверка на хората, търсене на оръжие и други материали”, “да се предприемат мерки за подобрение сигурността и охраната на отговорни другари (безопасни квартири, оръжие и др.)”, “да се изселят от града и околията всички опасни врагове”.

Врати се на претходната страница   Врати се горе
 
С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО
Читај
НЕ, ДРУГАРЮ СЛЕДОВАТЕЛ, АЗ НЕ СЪМ БЪЛГАРИН. АЗ СЪМ МАКЕДОНЕЦ
Читај
ПРЕТСЕДАТЕЛОТ ИВАНОВ ОДРЖА ПРЕДАВАЊЕ НА ПРЕСТИЖНАТА ОКСФОРДСКА УНИЈА
Читај
ИВАНОВ: АРГУМЕНТИТЕ ЗА БЛОКАДА НА МАКЕДОНИЈА НЕМААТ МЕСТО ВО ПРОЕКТОТ ЗА ОБЕДИНЕТА ЕВРОПА
Читај



П О К А Н А

Дружеството на репресираните македонци в България кани на среща всички граждани на България с македонско самосъзнание, които поради него са били репресирани по време на комунизма и след него, както и всички, които желаят да подкрепят каузата на репресираните македонци в България.
Елате да се опознаем, да обменим опит и да се организираме за защита на нашите права.
Малцина от репресираните македонци сме получили пълните си обезщетения. Правят се всевъзможни пречки от страна на властите, а мнозина не са информирани на какво имат право. Самото ни съществуване се прикрива от обществото.
Елате на събранието на репресираните македонци, което ще се състои на 22 август 2009 г. от 10.00 часа в Благоевград, на ул. “Полковник Дрангов” (старата “Тодор Ангелов”) в заведението пред двора на детската градина. Да покажем, че ни има, че не сме свели глави пред репресията и няма да замълчим пред измамата.
Заедно можем да направим много. За себе си, за паметта на близките и другарите, за каузата, за която сме страдали. Ако не се организираме, никой друг няма да се погрижи за нас!
Чакаме ви!

Македонија пее
 
АЈ ЗАСВИРЕТЕ МЛАДИ МОМЧИЊА
Ај засвирете млади момчиња,
песна весела со душа и срце,
мерак имам јас со вас да запеам,
песна убава, песна македонска.

Мерак имам јас со вас да запеам,
\ песна весела, песна мераклиска. (2)

Рефрен:
Ај со мерак ќе ти засвириме,
и со мерак ќе ти запееме,
кој што пее зло не мисли
тоа го велат и старите. (2)

Мојата песна знај се ќе победи,
среќата љубов тој во песна ќе претвори.
Среќен живот јас со песна поминав
со песна живеам, со песна ќе умрам. (2)

Рефрен: ..........................

 
АЈ, ЗАСВИРЕТЕ МИ ЧАЛГИИ
Ај, засвирете ми чалгии,
една песна мераклиска,
да се сетам на младоста,
да се врати в срце радоста.

Рефрен:
Свирете ми чалгии,
свирете ми се од срце,
празник ми е на душава,
денес плачам за младоста.

Ај, засвирете ми чалгии,
една песна како животот,
очи, солзи да наполнат,
душа моја да олеснат.

Рефрен: ..........................


КРУШЕВСКИ МАНИФЕСТ

Браќа земљаци и мили комшии!
Ние, вашите вечни комшии, пријатели и познајници от хубавото Крушево и неговите китни села, без разлика на вера, народност, пол и убежденија, не можејќи веќе да трпиме тиранијата на жедните за крф и гладните за чоечко месо муртати, шчо гледаат и нас и вас да дотерат до нош, и нас и вас да дотераат до питачки стап и нашата мила и богата земја Македонија да заприлегат на пуста пустиња, денеска дигнафне глава и решифне со пушка да се браниме от тие наши и ваши душмани и да добиеме слобода.
Вие мошне арно знајте оти ние не сне лоши и разбирате оти от мака си ја кладофне главата в торба, за да заживејме како браќа на оваја земја, ние ве имаме како сфои и сакаме до крај да останиме сфои.
Ние не дигнафне пушка протиф вас - това би било страм за нас; ние не дигнафне пушка протиф мирнио, трудољубивио и чеснио турски нарот, шчо се прерануат, како нас со крваф пот - тој јет наш брат и со него сне живејале и пак сакаме да живејме; ние не излегофне да колиме и да грабиме, да палиме и да крадиме - доста ни сет зулумите на безбројните деребеи по нашата сирота и окрвавена Македонија; ние не излегофне да порисјанчуваме и да бесчестиме вашите мјаки и сестри, жени и ќерки; требит да знајте оти вашио имот, вашио живот, вашата вера и вашата чес ни сет толку скапи, колку шчо ни сет скапи нашите. Анџак, за да си завардиме имото, живото, верата и честа, ние сне зеле пушка.
Ние не сне муртати на сфојата земја, шчо не родила, ние не сне арамии и јанкесеџии, а ревољуционери пот клетва да умриме за правото и за слободата; ние се бунтуваме протиф тиранијата и протиф ропството: ние се бориме и ќе се бориме протиф муртатите, протиф арамиите, протиф зулумќарите и јанкесеџите, протиф насилниците на нашата чес и на нашата вера и протиф тие шчо смучат нашата пот, и експлоатират нашио труд. От нас, и от нашите села да не се плашите - никому зијан не ќа сториме.
Ние не само ве имаме како сфои браќа, туку и ве жаљаме како сфои браќа, бидејќи разбираме оти и вие сте робје како нас, робје на царо и на царските бегој, ефендии и паши, робје на богатите и на силните, робје на насилниците и на зулумќарите, шчо ја запалија царшчината од четирите страни и шчо не натераа нас да дигниме глава за право, за слобода и за чоечки живот. За право, за слобода и за чоечки живот ве каниме и вас да дојдите заедно да водиме борба!
Елате, браќа мусљумани, при нас да тргниме протиф вашите и наши душмани! Елате под бајрако на “Афтономна Македонија”! Македонија јет заедничка наша мајка и викат за помош. Елате да скршиме синџирите на ропството, да се куртулиме от маки и страданија, и да пресушиме реките от крвој и солзи!
Елате при нас, браќа да си слејме душите и срцата и да се спасиме, та ние и нашата чељат и пречељат да живејат мирно, да си работат спокојно и да напредуат!...
Мили наши комшии! Како Турци, Арнаути и мусљумани, разбираме, вие се си мислите, оти царстфото јет ваше и оти вие не сте робје, шчом на царскио бајрак немат крст, а имат ѕвезда и месечина. Оти не јет така и оти грешите, вие брго ќе се сетите и ќа го разберите. Ама ако ви јет намуз да дојдите при нас и да се објавите протиф царската тиранија, ние, вашите по таткојна и по страданија браќа, немат да се докачиме и не ќа ве мразиме. Ние сами ќа се бориме и за нас и за вас, ако јет потребно, до еден ќа умриме пот бајрако за нашата и ваша слобода и за нашето и ваше право. “Слобода или смрт” јет писано на нашите чела и на нашио крваф бајрак. Ние веќе го дигнафне тој бајрак и немат враќање. Ако и вие нe имате како ваши браќа и ни сакате доброто, ако есапите пак да живејте со нас, како шчо сте живејале досега и ако сте верни и достојни синој на мајка Македонија, можите да ни поможите само со едно нешчо - а тоа јет голема помошт. да не се заортачите со душманите, да не дојдите со пушка протиф нас и да не прајте зулуми по рисјанските села!
Нека Господ Бог да благослојт светата борба за правото и слободата!
Нека сет живи борците за слободата и сите чесни и добри македонски синој!
Ура! За “Афтономна Македонија”!


(Крушевският манифест е официален документ на революционната власт на Крушевската република, написан на 6 август 1903 г. на македонски език (крушевски диалект). С това македонският език е въведен в официална употреба в тази македонска република, което ясно демонстрира истинските идеи и намерения на въстаниците. Негов автор е Никола Киров - Майски, макар някои автори да посочват за такъв Никола Карев. Манифестът е преведен на турски език и изпратен до съседните турски села. Запазен е отговор на кмета на село Алданци, в който се изразява разбиране и симпатия към мотивите на въстаниците.)


НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2017 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting