Научно изследване

МАКЕДОНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1944 Г.

д-р Константин Георгиев

На пленума се формулира като решение становището, че това присъединяване е в “интерес на македонския народ, както и на България и на Югославия”, “задължават се всички партийни членове и преди всичко членовете от Пиринския край, най-строго да съблюдават и практически да провеждат тая директива на партията по македонския въпрос и настоятелно се препоръчва на македонската емиграция в България “всячески да съдейства за укрепването на братската нам Македонска Народна република, както и за подготовката на обединението в нея на македонското население от Пиринския край”. Пленумът декларативно задължава партията на българските комунисти изцяло да се ангажира с организационната страна на въпроса и “с провеждане на разяснителна работа в България сред македонската емиграция”.
Присъстващите на пленума наред с факта, че “имаме компактни маси от македонската емиграция и цели квартали с десетки хиляди население, какъвто е в София кварталът при Разсадника с 40 000 население, Кючук Париж в Пловдив и т.н.”, изтъкват, че “с тази емиграция не се работи както трябва, или по-точно никак не се работи”. Това, като се има предвид политическата обстановка в страната, едва ли е случайно. Нещо повече - констатира се, че “за първи път в нашия парламент няма представители на македонската емиграция. В миналото, по време на фашизма, особено след неговото засилване, след 19 май 1934 година, а и преди това ние винаги имахме представители на македонската емиграция”. От изказването на този участник в пленума личи, че той въобще не схваща нито разликата, нито ролята на това представителство, за него нещата са както преди Девети септември и затова той наивно заявява: “Аз смятам, че между депутатите от Пиринския край и Горноджумайска област трябва да бъдат излъчени избраници, които да бъдат членове на нашата парламентарна група”, на което Антон Югов ехидно подхвърля, че ако тогава е имало македонска група в парламента, “сега има двама министри и един регент”.В края на краищата се взема решение, че “македонците от Пиринския край трябва да имат в изборите за Велико народно събрание свои македонски кандидати, а в самото Велико народно събрание - своя македонска парламентарна група”. След близо две години от радикалната политическа промяна се препоръчва “вестник “Пиринско дело” да добие преимуществено македонски характер”. Решенията на пленума своевременно са направени достояние на Йосиф Броз Тито.
По пътя, водещ към реализиране на тези задачи, следваше да бъде ликвидиран Македонският научен институт, който десетилетия фалшифицираше историята и замъгляваше съзнанието на македонската емиграция - този институт, който не беше нито македонски, нито научен. А след това - да бъдат разтурени македонските братства, същите, създадени някога уж да бъдат в помощ на националноосвободителната македонска борба, ръководена от Вътрешната македонска революционна организация. Но не става така - “впоследствие братствата се превърнаха в проводници на чужди, противомакедонски интереси и с това причиниха големи пакости на борческа Македония”. Но това разтуряне не протече гладко - върховизираните ръководители на тия братства по места се съпротивляваха, не искаха да предадат имуществата, учредяваха ефории (фондации) на които да ги прехвърлят и т.н. При всички политически промени и сътресения те оставаха верни на своя български сюзерен - достатъчно е да споменем в тази връзка, че когато след разтуряне на сталинскито Коминформбюро българската Компартия сервилно и послушно се отказа от позицията си по македонското обединение - тия същите хора уверяваха света, че “македонското население в Пиринския край решително заявява, че то не желае едно такова присъединение”.
Проведеният ХVІ пленум на ЦК на БРП(К) по македонския въпрос доведе докрай отстъплението от решенията на Х пленум и принципиалното становище по въпроса - и тук македонската емиграция се оказа разделена на две. Достойните нейни представители, тези, които не бяха превили коляно пред върховизма в миналото, и сега намериха сили и кураж да се противопоставят, каквото и да им струваше това в условията на сталинистка България. Изтъквайки, че новите решения са в противоречие и разрез с решенията на Х пленум и изказванията на Георги Димитров, те заявяваха: “Според нас това отстъпление от досегашната политика на партията по този въпрос е погрешна стъпка, която води към опасни последствия. Тези решения не дават една правилна марксистко-ленинска линия по македонския въпрос”.
Междувременно с излизането в опозиция на някои от отечественофронтовските партии, македонският въпрос се превърна в част от вътрешнополитическата борба. Опозиционните лидери застанаха открито на старите шовинистки позиции - търсейки популярност сред националистически настроените слоеве, нейните представители провокативно питаха: “Изразява ли правителственото мнение в.”Работническо дело”, който твърди, че македонската емиграция и населението от Горноджумайска област представляват македонско малцинство, че същите нямали български произход и не са българи и че тяхното обединение могло да стане само на базата на Македонската народна република”. Резултатът от тия провокации и кампанията в тази връзка в опозиционния печат беше този, че правителството протакаше и бавеше присъединението с надежда за провалянето му.
А когато това беше вече факт, в Пиринска Македония настанаха мрачни дни - както в онова върховистко минало, спомените за което бяха още пресни. Местните български власти, несигурни в положението си, искаха от София “да се засилят граничните войскови части”, “да се подсили милицията с една моторизирана част”, “да се отпуснат шинели, обуща и храни на групите за съдействие, които участват в засади и преследвания” - т.е. за новите върховистки шпицкоманди, “пътищата да се поверят на военните власти”, “да се въведе най-строга проверка на пътниците - лични карти, открити листове, оръжие и багаж”, “да се изселят вредните елементи от града и околията и учрежденията се прочистят от съмнителни служащи”, да се въведе “резервна милиция по места”, “да се предприемат частични и внезапни блокади в града и околията за проверка на хората, търсене на оръжие и други материали”, “да се предприемат мерки за подобрение сигурността и охраната на отговорни другари (безопасни квартири, оръжие и др.)”, “да се изселят от града и околията всички опасни врагове”.

Врати се на претходната страница   Врати се горе