Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ЗОГРАФСКИ ПАРТЕНИЙ - Възрожденец, църковен деец, пръв славянски епископ от Македония през ХIХ век, автор на учебници, филолог, един от най-образованите македонци на своето време, духовник на руския двор, възпитател на децата на руския император. Роден в Галичник през 1818 година. Рожденото му име е Павле Тризловски-Хаджиевски. В Зографския манастир в Света гора, където се замонашил, получил името Партений. Първата писменост научил в дебърския манастир “Св. Йован Бигорски”. В Охрид през 1835 година ученик на Димитър Миладинов. Учението си продължил в Атина. През 1842 година заминал за Русия, където завършил Духовна академия. Божията служба водел на славянски език, което го довело до конфликт с гръцките фанариоти, които подели срещу него истинска кампания. Македонската страна го предложила за пръв екзарх на българската църква. Застъпил се за създаване на общ македонско-български литературен език. Стоейки зад предложението да се създаде такъв език, писал: “Македонското наречие не само не трябва и не може да бъде изключено от общия писмен език, но по-добре беше, ако то се приемеше за главна негова основа: по тази причина, че то е по-плавно и по-стройно и в много отношения по-богато. Представител на това наречие са югозападните части на Македония.” Поради тази му позиция бил жестоко нападан от екзархистите, което навредило на здравето му. В Цариград през 1857 година публикувал превода на “Кратка свещена история на Старо- и Новозаветната църква” (в който доминира галичкият говор, допълнен от охридско-стружки езикови форми и църковно-славянски елементи), а следващата година учебника “Начално учение за децата”, написан на галички говор. През 1859 година издал учебника “Кратка славянска азбука”. Превел от гръцки Климентовото житие, дело на архиепископ охридски Теофилакт. Към края на 1858 година ръкоположен за епископ Полянински (Кукушки). В своите проповеди будел националното съзнание на македонците и укрепвал мисълта за отхвърляне на духовното робство на Патриаршията. Починал в Цариград през 1876 година.
ДАМЯНОВ АНДРЕЯ - Зограф и строител на църкви, македонски възрожденец в областта на архитектурата. Роден през 1813 година в село Папрадище, Велешко. Със зографство започнал да се занимава със своите братя, известни зографи. Един от най-известните и най-плодовитите майстори строители от семейството Рензовски - Зографски. Изградил четиридесетина храма, между които и църквите “Света Богородица” в Скопие, “Свети Пантелеймон” във Велес, “Св Йоаким Осоговски” край Крива Паланка, “Свето Успение” в Ново село край Щип и други. Издигнал се до най-добър градител на църкви на Балканите. Починал през 1878 година във Велес. В негова чест македонските архитекти учредиха наградата “Андрея Дамянов” за цялостно творчество в сферата на проектирането и архитектурата.
АБДУРАМАНОВ ДИНЕ - Войвода. Роден в село Пателе, Леринско. В Революционната организация се включил през 1896 година. Популярен войвода, обичан от народа като негов смел защитник. На 2 август 1902 година бил обкръжен от турска войска в неговото родно място и след шестчасово сражение се самоубил.
АСЕНОВ КРЪСТЬО - МЕЧКАТА - Деец на македонското освободително движение. Роден през 1877 година в Сливен, България. Българин по народност, внук от сестра на прославения български революционер Хаджи Димитър. Под влияние на Гоце Делчев се включил в националноосвободителната борба на македонския народ. През 1899 година учителствувал в село Лешко, Благоевградско. Един от близките съратници на Яне Сандански. Участвал в пленяването на американската мисионерка Мис Стон. Взел голямо участие в подготвянето на Илинденското въстание в Крушевския край. Начело на своята чета водил жестока борба с турския аскер край Арджанското блато и селото Постоларе, Солунско, където и загинал през 1903 година.
ВЛАХЪТ МИТРЕ - Истинското му име е Димитър Пандуров. Войвода. Роден в село Кономлади, Костурско. По националност влах. Прост овчар, израснал на полето, обичан син на народа, той станал верен негов изразител на желанието му за свобода. Комита в първата чета на ВМРО в Костурско. Легендарен герой и войвода. През целия свой живот бранел самостоятелността на македонското освободително движение. Участник в Илинденското въстание, водейки със своята чета постоянни сражения с войската в Леринско. След въстанието водил сражения и с гръцки чети, които навлизали в Егейска Македония. В една битка с турска войска, тежко ранен край село Жупница, Костурско, се самоубил, за да не падне жив в ръцете на неприятеля (1907).
СТОЯНОВСКИ ЙОВАН - Професор на Икономическия факултет, ректор на университет “Св. Кирил и Методий”. Роден през 1923 година в Битола. Завършил Търговска академия в Битола и Икономическия факултет в Белград. Асистент в Икономическия факултет в Белград, професор и декан на Икономическия факултет. Ректор на Университета в Скопие. Издал много трудове в областта на икономическата наука: “Политическа икономия на капитализма”, “Преливането на народния доход в Югославия”. Ръководител и редактор на югославския научен проект “Стопанската система и недостатъчно развитите региони и САП Косово”. Носител на наградите “11 октомври” и “13 ноември”. Починал в Скопие.

(По „Личности од Македонија“)

Врати се на претходната страница   Врати се горе
 
С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО
Читај
„НИЕ НОЩЕС СЪЗДАДОХМЕ МАКЕДОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ”
Читај
ЧЛЕНСТВОТО НА ЗАПАДЕН БАЛКАН ВО ЕУ Е ИНВЕСТИЦИЈА ВО МИРОТ
Читај
МАЛТА, РИМ И ВАКСЈО, НОВИ ДЕСТИНАЦИИ НА ВИЗ ЕР ОД СКОПСКИОТ АЕРОДРОМ
Читај
ДЕВЕТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОМО „ИЛИНДЕН” - ПИРИН
Читај



П О К А Н А

Дружеството на репресираните македонци в България кани на среща всички граждани на България с македонско самосъзнание, които поради него са били репресирани по време на комунизма и след него, както и всички, които желаят да подкрепят каузата на репресираните македонци в България.
Елате да се опознаем, да обменим опит и да се организираме за защита на нашите права.
Малцина от репресираните македонци сме получили пълните си обезщетения. Правят се всевъзможни пречки от страна на властите, а мнозина не са информирани на какво имат право. Самото ни съществуване се прикрива от обществото.
Елате на събранието на репресираните македонци, което ще се състои на 22 август 2009 г. от 10.00 часа в Благоевград, на ул. “Полковник Дрангов” (старата “Тодор Ангелов”) в заведението пред двора на детската градина. Да покажем, че ни има, че не сме свели глави пред репресията и няма да замълчим пред измамата.
Заедно можем да направим много. За себе си, за паметта на близките и другарите, за каузата, за която сме страдали. Ако не се организираме, никой друг няма да се погрижи за нас!
Чакаме ви!

Македонија пее
 
АЈ ЗАСВИРЕТЕ МЛАДИ МОМЧИЊА
Ај засвирете млади момчиња,
песна весела со душа и срце,
мерак имам јас со вас да запеам,
песна убава, песна македонска.

Мерак имам јас со вас да запеам,
\ песна весела, песна мераклиска. (2)

Рефрен:
Ај со мерак ќе ти засвириме,
и со мерак ќе ти запееме,
кој што пее зло не мисли
тоа го велат и старите. (2)

Мојата песна знај се ќе победи,
среќата љубов тој во песна ќе претвори.
Среќен живот јас со песна поминав
со песна живеам, со песна ќе умрам. (2)

Рефрен: ..........................

 
АЈ, ЗАСВИРЕТЕ МИ ЧАЛГИИ
Ај, засвирете ми чалгии,
една песна мераклиска,
да се сетам на младоста,
да се врати в срце радоста.

Рефрен:
Свирете ми чалгии,
свирете ми се од срце,
празник ми е на душава,
денес плачам за младоста.

Ај, засвирете ми чалгии,
една песна како животот,
очи, солзи да наполнат,
душа моја да олеснат.

Рефрен: ..........................


КРУШЕВСКИ МАНИФЕСТ

Браќа земљаци и мили комшии!
Ние, вашите вечни комшии, пријатели и познајници от хубавото Крушево и неговите китни села, без разлика на вера, народност, пол и убежденија, не можејќи веќе да трпиме тиранијата на жедните за крф и гладните за чоечко месо муртати, шчо гледаат и нас и вас да дотерат до нош, и нас и вас да дотераат до питачки стап и нашата мила и богата земја Македонија да заприлегат на пуста пустиња, денеска дигнафне глава и решифне со пушка да се браниме от тие наши и ваши душмани и да добиеме слобода.
Вие мошне арно знајте оти ние не сне лоши и разбирате оти от мака си ја кладофне главата в торба, за да заживејме како браќа на оваја земја, ние ве имаме како сфои и сакаме до крај да останиме сфои.
Ние не дигнафне пушка протиф вас - това би било страм за нас; ние не дигнафне пушка протиф мирнио, трудољубивио и чеснио турски нарот, шчо се прерануат, како нас со крваф пот - тој јет наш брат и со него сне живејале и пак сакаме да живејме; ние не излегофне да колиме и да грабиме, да палиме и да крадиме - доста ни сет зулумите на безбројните деребеи по нашата сирота и окрвавена Македонија; ние не излегофне да порисјанчуваме и да бесчестиме вашите мјаки и сестри, жени и ќерки; требит да знајте оти вашио имот, вашио живот, вашата вера и вашата чес ни сет толку скапи, колку шчо ни сет скапи нашите. Анџак, за да си завардиме имото, живото, верата и честа, ние сне зеле пушка.
Ние не сне муртати на сфојата земја, шчо не родила, ние не сне арамии и јанкесеџии, а ревољуционери пот клетва да умриме за правото и за слободата; ние се бунтуваме протиф тиранијата и протиф ропството: ние се бориме и ќе се бориме протиф муртатите, протиф арамиите, протиф зулумќарите и јанкесеџите, протиф насилниците на нашата чес и на нашата вера и протиф тие шчо смучат нашата пот, и експлоатират нашио труд. От нас, и от нашите села да не се плашите - никому зијан не ќа сториме.
Ние не само ве имаме како сфои браќа, туку и ве жаљаме како сфои браќа, бидејќи разбираме оти и вие сте робје како нас, робје на царо и на царските бегој, ефендии и паши, робје на богатите и на силните, робје на насилниците и на зулумќарите, шчо ја запалија царшчината од четирите страни и шчо не натераа нас да дигниме глава за право, за слобода и за чоечки живот. За право, за слобода и за чоечки живот ве каниме и вас да дојдите заедно да водиме борба!
Елате, браќа мусљумани, при нас да тргниме протиф вашите и наши душмани! Елате под бајрако на “Афтономна Македонија”! Македонија јет заедничка наша мајка и викат за помош. Елате да скршиме синџирите на ропството, да се куртулиме от маки и страданија, и да пресушиме реките от крвој и солзи!
Елате при нас, браќа да си слејме душите и срцата и да се спасиме, та ние и нашата чељат и пречељат да живејат мирно, да си работат спокојно и да напредуат!...
Мили наши комшии! Како Турци, Арнаути и мусљумани, разбираме, вие се си мислите, оти царстфото јет ваше и оти вие не сте робје, шчом на царскио бајрак немат крст, а имат ѕвезда и месечина. Оти не јет така и оти грешите, вие брго ќе се сетите и ќа го разберите. Ама ако ви јет намуз да дојдите при нас и да се објавите протиф царската тиранија, ние, вашите по таткојна и по страданија браќа, немат да се докачиме и не ќа ве мразиме. Ние сами ќа се бориме и за нас и за вас, ако јет потребно, до еден ќа умриме пот бајрако за нашата и ваша слобода и за нашето и ваше право. “Слобода или смрт” јет писано на нашите чела и на нашио крваф бајрак. Ние веќе го дигнафне тој бајрак и немат враќање. Ако и вие нe имате како ваши браќа и ни сакате доброто, ако есапите пак да живејте со нас, како шчо сте живејале досега и ако сте верни и достојни синој на мајка Македонија, можите да ни поможите само со едно нешчо - а тоа јет голема помошт. да не се заортачите со душманите, да не дојдите со пушка протиф нас и да не прајте зулуми по рисјанските села!
Нека Господ Бог да благослојт светата борба за правото и слободата!
Нека сет живи борците за слободата и сите чесни и добри македонски синој!
Ура! За “Афтономна Македонија”!


(Крушевският манифест е официален документ на революционната власт на Крушевската република, написан на 6 август 1903 г. на македонски език (крушевски диалект). С това македонският език е въведен в официална употреба в тази македонска република, което ясно демонстрира истинските идеи и намерения на въстаниците. Негов автор е Никола Киров - Майски, макар някои автори да посочват за такъв Никола Карев. Манифестът е преведен на турски език и изпратен до съседните турски села. Запазен е отговор на кмета на село Алданци, в който се изразява разбиране и симпатия към мотивите на въстаниците.)


НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2017 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting