Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ЗОГРАФСКИ ПАРТЕНИЙ - Възрожденец, църковен деец, пръв славянски епископ от Македония през ХIХ век, автор на учебници, филолог, един от най-образованите македонци на своето време, духовник на руския двор, възпитател на децата на руския император. Роден в Галичник през 1818 година. Рожденото му име е Павле Тризловски-Хаджиевски. В Зографския манастир в Света гора, където се замонашил, получил името Партений. Първата писменост научил в дебърския манастир “Св. Йован Бигорски”. В Охрид през 1835 година ученик на Димитър Миладинов. Учението си продължил в Атина. През 1842 година заминал за Русия, където завършил Духовна академия. Божията служба водел на славянски език, което го довело до конфликт с гръцките фанариоти, които подели срещу него истинска кампания. Македонската страна го предложила за пръв екзарх на българската църква. Застъпил се за създаване на общ македонско-български литературен език. Стоейки зад предложението да се създаде такъв език, писал: “Македонското наречие не само не трябва и не може да бъде изключено от общия писмен език, но по-добре беше, ако то се приемеше за главна негова основа: по тази причина, че то е по-плавно и по-стройно и в много отношения по-богато. Представител на това наречие са югозападните части на Македония.” Поради тази му позиция бил жестоко нападан от екзархистите, което навредило на здравето му. В Цариград през 1857 година публикувал превода на “Кратка свещена история на Старо- и Новозаветната църква” (в който доминира галичкият говор, допълнен от охридско-стружки езикови форми и църковно-славянски елементи), а следващата година учебника “Начално учение за децата”, написан на галички говор. През 1859 година издал учебника “Кратка славянска азбука”. Превел от гръцки Климентовото житие, дело на архиепископ охридски Теофилакт. Към края на 1858 година ръкоположен за епископ Полянински (Кукушки). В своите проповеди будел националното съзнание на македонците и укрепвал мисълта за отхвърляне на духовното робство на Патриаршията. Починал в Цариград през 1876 година.
ДАМЯНОВ АНДРЕЯ - Зограф и строител на църкви, македонски възрожденец в областта на архитектурата. Роден през 1813 година в село Папрадище, Велешко. Със зографство започнал да се занимава със своите братя, известни зографи. Един от най-известните и най-плодовитите майстори строители от семейството Рензовски - Зографски. Изградил четиридесетина храма, между които и църквите “Света Богородица” в Скопие, “Свети Пантелеймон” във Велес, “Св Йоаким Осоговски” край Крива Паланка, “Свето Успение” в Ново село край Щип и други. Издигнал се до най-добър градител на църкви на Балканите. Починал през 1878 година във Велес. В негова чест македонските архитекти учредиха наградата “Андрея Дамянов” за цялостно творчество в сферата на проектирането и архитектурата.
АБДУРАМАНОВ ДИНЕ - Войвода. Роден в село Пателе, Леринско. В Революционната организация се включил през 1896 година. Популярен войвода, обичан от народа като негов смел защитник. На 2 август 1902 година бил обкръжен от турска войска в неговото родно място и след шестчасово сражение се самоубил.
АСЕНОВ КРЪСТЬО - МЕЧКАТА - Деец на македонското освободително движение. Роден през 1877 година в Сливен, България. Българин по народност, внук от сестра на прославения български революционер Хаджи Димитър. Под влияние на Гоце Делчев се включил в националноосвободителната борба на македонския народ. През 1899 година учителствувал в село Лешко, Благоевградско. Един от близките съратници на Яне Сандански. Участвал в пленяването на американската мисионерка Мис Стон. Взел голямо участие в подготвянето на Илинденското въстание в Крушевския край. Начело на своята чета водил жестока борба с турския аскер край Арджанското блато и селото Постоларе, Солунско, където и загинал през 1903 година.
ВЛАХЪТ МИТРЕ - Истинското му име е Димитър Пандуров. Войвода. Роден в село Кономлади, Костурско. По националност влах. Прост овчар, израснал на полето, обичан син на народа, той станал верен негов изразител на желанието му за свобода. Комита в първата чета на ВМРО в Костурско. Легендарен герой и войвода. През целия свой живот бранел самостоятелността на македонското освободително движение. Участник в Илинденското въстание, водейки със своята чета постоянни сражения с войската в Леринско. След въстанието водил сражения и с гръцки чети, които навлизали в Егейска Македония. В една битка с турска войска, тежко ранен край село Жупница, Костурско, се самоубил, за да не падне жив в ръцете на неприятеля (1907).
СТОЯНОВСКИ ЙОВАН - Професор на Икономическия факултет, ректор на университет “Св. Кирил и Методий”. Роден през 1923 година в Битола. Завършил Търговска академия в Битола и Икономическия факултет в Белград. Асистент в Икономическия факултет в Белград, професор и декан на Икономическия факултет. Ректор на Университета в Скопие. Издал много трудове в областта на икономическата наука: “Политическа икономия на капитализма”, “Преливането на народния доход в Югославия”. Ръководител и редактор на югославския научен проект “Стопанската система и недостатъчно развитите региони и САП Косово”. Носител на наградите “11 октомври” и “13 ноември”. Починал в Скопие.

(По „Личности од Македонија“)

Врати се на претходната страница   Врати се горе