Убийството на Георги Кирилов Гецев и Панде Илиев Панделиев

СПОМЕН ЗА МЛАДИТЕ МАКЕДОНСКИ МЪЧЕНИЦИ ОТ СЕЛО КЛЮЧ

Крум Ст. Филатов

На 11 юли 1965 г. при особени обстоятелства край границата са убити двама младежи от с. Ключ - Георги Кирилов Гецев и Панде Илиев Панделиев. Много неща около двойното убийство остават неизяснени и досега. Българските власти нямаха и нямат интерес от внасянето на яснота по въпроса. Две семейства загубиха свидни, отгледани деца. Убийците останаха ненаказани.

Няколко думи за убитите. Георги Кирилов Гецев е роден през 1943 г. в с. Ключ, Петричко, Благоевградска област. Тук завършва и прогимназия. Изкарва и тримесечен предказармен курс за шофьори.
Панде Илиев Панделиев е роден през 1947 г. в същото село. И той тук завършва прогимназия. Продължава образованието си в промишленото училище в Петрич, специалност хлебопроизводство.
Георги Гецев е любознателно момче. Според неговите съселяни той не остава непрочетена книга от читалищната библиотека в селото. Интересува се от политика. Особено жив интерес проявява към македонския въпрос. По това време той е много наболял. Причина за това е непоследователната политика на Българската комунистическа партия. За определен период от време след края на Втората световна война БКП стои на марксистки позиции по него. Признава македонски народ, нация и език. Но това е по-скоро формално. Много от партийните членове, включително на ръководни партийни постове, остават заклети националисти. След решението на Информбюрото на Комунистическия интернационал от 1948 г. и обявяването на югославското комунистическо ръководство за ревизионисти, БКП сменя курса си по македонския въпрос.
Гецев, както и много други младежи от нашия край, търси истината. Чете много. Влиза в спорове. Македонският проблем е вероятно една от причините да се изявява като противник на тогавашната комунистическа власт. Оформя се като фигура, която сплотява младежите от с. Ключ. Обича македонската музика. Снабдява се с плочи от Р Македония. Пуска ги силно от своя грамофон, за да слушат хората от селото. Поради тези причини е обект на наблюдение от страна на органите на Държавна сигурност. Предупреждават го да не пуска македонски песни толкова силно, защото смущава селяните. Гецев влиза в спор с командира на граничната застава в с. Ключ по това време - майор Златев - българин от гр. Ямбол. В този период от време всички офицери по границата са българи. Между Г. Гецев и майор Златев се появява вражда на патриотична основа. Майорът многократно заявява, че македонци няма, че македонците са българи. Гецев и други младежи твърдят обратното, че македонци има и те са самостоятелен народ с различно от българите историческо развитие.
Когато между двама човека се създаде неприязън, тя се подклажда и от най-дребните неща. Омразата между майора и Гецев се засилва от няколко такива случая. Г. Гецев е шофьор и вози трупи от с. Габрене за Петрич. При един от курсовете по пътя застига каруцата на граничната застава от с. Ключ. Гецев натиска клаксона, за да му направи каруцарят път. Той не отбива. Тогава Гецев се скарва с него. Войникът, българин, го напсува на “майка македонска”. Това прелива чашата. Гецев слиза от кабината и му удря шамарите.
След този случай Гецев е викан в следствието и прокуратурата. Разпоредено е да бъде следен постоянно. Агентите на Държавна сигурност и майор Златев пускат версия, че Георги Гецев крои планове да избяга през границата в Македония. На няколко пъти му конфискуват плочи с македонска музика. Конфискуват му и грамофона. На такава основа конфликтите с майор Златев зачестяват. Гецев не е човек, който лесно скланя глава.
На 11 юли 1965 г. партийната и комсомолската организации в с. Ключ организират посещение на граничната застава. Времето се оказва неподходящо. Духа силен вятър. Когато хората са вече на границата, от граничната застава им съобщават, че на посещение на заставата са дошли и бригадирки. Ще има и танцова забава и е желателно гостите от Ключ да си отидат колкото се може по-бързо. Основната част от хората си тръгват. Георги Гецев, Панде Илиев, Любчо Бойков и Иван Арабаджиев остават близо до граничната бразда. Сядат да играят карти до овчарника на ТКЗС, до изворчето, от което овчарите си наливат вода и поят овцете. Пръв си тръгва Любчо Бойков. На около 300-400 м от изворчето той е пресрещнат от майор Златев на кон. Майорът пита къде са Гошо и Панде. Бойков му казва къде са в момента. Златев му казва да се върне с него и да му покаже точно мястото. На Любчо му прави впечатление, че конят е целият плувнал в пот. Вижда също, че майорът е силно възбуден. Вместо да тръгне със Златев, той побягва към селото.
Майорът продължава пътя си и на 150-200 м среща другият тръгнал си от групата - Иван Арабаджиев. Златев и него пита за Гошо и Панде. Арабаджиев му казва. Златев и на него казва да тръгне с него, но Арабаджиев също побягва към селото.
Останали без дружината за игра на карти, Гошо и Панде тръгват към овчарника на ТКЗС. Овчар е Христо Чамуров от с. Ключ. Взимат от торбата му по парче хляб. Намират в торбата и книга. Гошо я взима и полягат да я четат. Там заспиват. Майорът намира спящите младежи. С един куршум в челото убива спящия Панде. Гошо се събужда и се хвърля към майора. Започва бой между двамата. Гошо успява да му вземе пистолета и побягва. Идват войници. Златев им заповядва да стрелят. Гошо също е убит. Двете тела са зарити на 50-60 метра в един ров. Затрупани са с камъни и са замаскирани с къпини.
Всичко това е наблюдавано от овчаря Христо Чамуров. Майорът му казва, че ако проговори, “Кье го гътне месечинката”. И от страх, да не бъде убит, Чамуров мълчи. Убийството става около 16,00 часа. Стрелбата е чута в селото. Вечерта двамата младежи не се завръщат. На сутринта близките им питат в заставата къде са им децата. Майорът отговаря, че към граничната бразда има стъпки и сигурно са минали границата. Отиват в с. Кулата и питат гръцките власти дали децата им са избягали в Гърция. Отговорът на гръцките власти е отрицателен.
На грозното убийство има още един свидетел - майор Гроздев. Той е командир на заставата в с. Габрене. По време на убийството е бил в обход на границата. Като чува стрелбата, той се насочва към мястото на произшествието. Ден след убийството идва в кръчмата на с. Ключ и при разговор казва на хората, че Гошо и Панде са убити на границата. Хората от селото са потресени от тази новина. Тогава Борис Пасков се качва на една маса в кръчмата и предлага да се окупира заставата, да търсят телата и да отмъстят за убийството. В яда си той казва: “Българите - зад Кочериново!” За тези думи е тормозен дълго от ДС.
Вдига се цялото село да окупира заставата на майор Златев. Предлагат на кмета на селото Ангуш Митов да поведе хората. Знаейки последствията, той се колебае. Тогава Георги Вангелов Чопаков с тояга в ръка и с думите: “Кмете ,селяните ти убиват, а ти си кютиш”, го подкарва напред. Търсят и партийния секретар - Кирил Димов, - но той се скрива. Около 200 човека начело с кмета на селото Ангуш Митов и учителя Пандев тръгват към границата да окупират заставата и да търсят телата. Военните от заставата телефонират по-нагоре на военните власти. Идва заповед всички да се разпръснат, защото България без едно село може да мине. Когато хората от селото стигат до средата на гората, към местността Микето са посрещнати от кордон от войници от съседната застава, въоръжени с автомати и леки картечници. Селяните са разярени от жестоката несправедливост и не се спират. Войската не смее да стреля. Войниците, а и техният офицер, чувстват справедливия гняв на тези хора. Групата от около 200 човека стига до границата. Тук отново са посрещнати от въоръжени войници. Въпреки това районът до границата е претърсен, но телата на убитите младежи не са намерени. На границата кметът Митов побягва към селото, за да се скрие. Негови първи братовчеди го настигат към местността Сливките и го набиват.
През това време се получава заповед от главния прокурор телата на убитите да се предадат на техните близки. Изпратен е един майор да се заеме с разследването на случая. Той заповядва на всички да се приберат в селото, като им обещава, че той ще се заеме с намирането на труповете. Хората не се подчиняват. Тогава разпитва войниците дали знаят къде са погребани убитите. Майор Златев няма интерес от намиране на труповете, защото много неща ще станат ясни. Ако не ги намерят, остава версията, че са избягали зад граница. Едно войниче се осмелява и показва местото. То показва с пръст, а извърта главата си да не гледа.
Откопават двата хвърлени един върху друг трупа. Панде е с дупка от куршум в челото. Гошо е с 11 огнестрелни рани, избити зъби и късано месо от лицето. Поставят ги в две одеяла. Хората засипват телата с горски цветя. Така ги докарват в селото.
Два младежки живота са рано прекъснати. Пандето няма никакви отношения с майора убиец. Той си отива само за да не бъде свидетел на разправата между двамата неприятели. Властите се страхуват от отмъщение. Майор Златев е преместен на работа в гр. Несебър. Никакво наказание няма за изпращането без време на оня свят на две млади момчета. Виновен за смъртта им няма!? По-късно слухове донасят, че той се е самоубил, като се хвърлил от 3-я етаж. Дали този злодей се е размислил, или провидението си е свършило работата, не става ясно.
Учителят Пандев, който добре вижда несправедливостта, гласно изказва възмущението си и е един от организаторите за търсене на телата на убитите, също е подгонен от властите. Обвинен е в дребно хулиганство. Затворен е за 45 дни. Виж, читателю, правосъдие в “Народна” “демократична” република България - убиецът на невинни младежи е невинен по “законите” на тази държава, а човекът, който повежда хората да намерят телата на убитите, е виновен. Той е “дребен хулиганин”. Повече не е учител в селото. Преместен е в друго село. Всичко това не е случайно. Пандев е също македонски патриот. Симпатиите му към Гецев са и на такава основа.
В тези събития участва и Атанас Мирчев. Той вече е лежал в затвора по македонския въпрос. Сега псува военните и им казва, че са убийци на невинни хора и да си ходят в България. За това българското “правосъдие” го осъжда на две години затвор.
Братовчедите на кмета Митов, които го набиват за бягството му от границата, за това са осъдени на по година и половина затвор, която присъда излежават в Бобов дол.

След станалото хората от Ключ са много изплашени и доста време не смеят да излязат от селото, в което има постоянно милиционерско присъствие.

Врати се на претходната страница   Врати се горе