Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ЛЕСНОВСКИ ГАВРИЛ. Ктитор и отшелник от кривопаланечкото село Осиче. Работил през ХІІ век. Основател на Лесновския манастир, който през цялото време на турското робство бил огнище на просветата не само за този край, но и за по-далечните места в Македония.
КЕПОВ ИВАН. Просветен работник, публицист, историк. Роден през 1870 година в с. Бобошево, Кюстендилско. Участвал в народноосвободителното движение, първо в организацията на върховистите, а набързо след това във ВМРО. Завършил история през 1892 година в София. В периода 1901 – 1903 година редактор на вестник „Изгрев”, който излизал в Кюстендил и чрез който той демаскирал явния върховизъм на генерал Цончев. Близък съратник на Гоце Делчев, Гьорче Петров, Яне Сандански и Димо Хаджидимов, който активно сътрудничил в неговия вестник. Автор на много историографски трудове и учебници. Починал в София през 1938 година.
ГУЛИБЕГОВСКИ АВРАМ. Строител от втората половина на ХІХ век. Изграждал къщи и църкви в Серес и околията и участвал в изграждането на жп линията Солун – Скопие. Ръководител на група от 70 майстори от Бутице, Мелник и Ростуше.
ХРИСТОВ КОТЕ. Войвода и отстъпник. Роден в село Руля, Костурско. Водил хайдутска дружина. Спечелен за делото от Лазар Поптрайков, включил се във ВМРО през 1900 година и създал своя чета. Своеволен, създавал големи главоболия на Организацията. От смъртната присъда, произнесена от районното ръководство, го спасил Гоце Делчев. Продължил със своето своеволие – станал платен агент на гръцкия костурски владика Каравангелис. Формирал гръцки чети за борба срещу ВМРО, за което бил славен като гръцки герой, т. нар. „македономахи”. През 1905 година убит от турските власти в Битола. Историята на неговото предателство е една от най-трагичните в македонското освободително движение. След Илинденското въстание 15-хиляден аскер почнал да чисти Костурско от комити. Дълго скитал по родните планини младият войвода и поет Лазар Поптрайков със своята чета. На 2 октомври (стар стил) 1903 година четата била обкръжена от 5-хиляден аскер. Според сведения, достигнали до нас, комитите си пробили път през обръча, давайки само три жертви. В битката куршум преминал през устата на войводата Лазар, счупвайки му два зъба, и излязъл през врата. Така ранен, „гол и бос”, както ще отбележи в своите спомени войводата Славейко Арсов, Лазар се довлякъл до селото Руля при своя приятел и другар войводата Коте Христов. Лазар знаел, че по-отдавна Коте е във връзка с гръцките андарти, обаче, когато почнало въстанието, като горски войвода, му простил греховете, та дори и целунал Коте. И вместо да му помогне, Коте Христов заедно със съселянина си Павле Киров заклал тежко ранения двадесет и пет годишен Лазар. Окървавената глава поп Ставре от село Писодер я занесъл на гърците в Костур, където тя била фотографирана, а снимките безплатно раздадени на населението от костурските села – за страх! Коте бил награден от гръцкия костурски владика Каравангелис Германос, организатор на първите гръцки въоръжени андартски чети, с петдесет турски лири. Блаже Конески при една възможност, говорейки за отношенията между македонците през времето, използвайки за пример убийството на Лазар Поптрайков, казал: „Всеки македонец си има свой Коте!”
ТЕРМОВСКИ ПАНДО. Участник в Народноосвободителната война в Егейския дял на Македония и в Гражданската война в Гърция. Роден през 1907 година в село Галище, Костурско. Преди войната се включил в прогресивното работническо и национално движение, а по време на окупацията – и в съпротивителното движение, и в единиците на ЕЛАС: през 1944 година като заместник и комисар на Първа егейска ударна бригада, секретар на Околийския комитет на Народноосвободителния фронт за Костурско. През юли 1946 година пленен, осъден на смърт и разстрелян от гръцките националистически власти през февруари 1948 година в Атина.
ХУСЕИНИ АБДУРАХМАН-АБДУШ. Драматичен режисьор и актьор, основател и първи директор на Театъра на народностите в Скопие. Роден през 1922 година в Скопие. Участник в НОБ от 1941 година, член на Първия скопски партизански отряд, осъден и лежал в „килията на смъртта”. След освобождението се посвещава на театралното изкуство и станал един от основателите на Театъра на народностите в Скопие и пръв негов режисьор и директор. Критиката отбелязва като най-значими постановките „Сомнително лице”, „Женидба”, „Коштана”, „Со сила лекар”, „Покондирена тиква”, „Не се жена за пари” и др. Починал през 2001 година в Скопие.

(По „Личности од Македонија”)