Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


БРЕГАЛНИШКИ КОНСТАНТИН. Методиев ученик, един от най-познатите автори на нашата стара книжовност. Не се знае кога точно е роден и къде, но от някои извори („Поучително евангелие”) се разбира, че е бил епископ и съвременник на Наум. Изживял съдбата на Кирило-Методиевите ученици в Моравия: бил продаден като роб във Венеция, откъдето го откупил някакъв цариградски мисионер и го довел в Цариград. Успял да замине за България, където по това време се забелязвала богата книжовна дейност. През 906 година Константин се споменава като епископ. Според някои извори неговата епископия била в Баргала край Брегалница. Оставил зад себе си ценни книжовни дела: „Поучително евангелие” (893), съставено от Азбучна молитва, „Прилог 51”, беседи и църковни напътствия „Служба на Методий” и „Четирите слова против арияните”.

СТОИЛОВ (ТРАЙКОВ) МИЛАН.v Секретар на Македонското научно литературно другарство. Роден през 1891 година в Кукуш. Учил в родния си град, в Българската духовна семинария в Цариград и във Военната медицинска академия в Петербург. Там, в Русия, станал член на Тайния македоно-одрински кръжок (ТМОК), основател и секретар на Македонското научно литературно другарство. Участвал в Илинденското въстание и в борбите с турците край кочанско село през 1903 година бил убит.

БУРКО ЙОВАН. Скопски протоиерей, борец против елинизма. През 1890 година гърците го изгонили, като последен македонски поп в църквата „Св. Спас”, от служене в този древен македонски храм, заявявайки, че църквата е само гръцка и че доколкото християните от Скопие не искат да служат богослуженията на гръцки език, нека отиват при българите. Спорът между македонските вярващи от Скопие и гръцките духовници достигнал до „точката на кипене” през 1896 година. На голям митинг в града македонското население, предвождано от протоиерей Йован Бурко, изразило своето недоволство от изхвърлянето на славянските църковни книги от „Св. Спас” от гръцките попове и от гръцката арогантност и насила завзело църквата „Св. Спас”. Три десетилетия преди това събитие – през 1870 година, когато България се сдобила със своя църква, един дял от скопяни, пробългарски настроени, поставили българско знаме в града и организирали тържество. Протоиерей Бурко със своите парохиани отказал да участва в него. Той останал верен на своята клетва и продължил в „Св. Спас” да служи на славянски език. Преди да се запопи, Бурко бил занаятчия в Скопие. Пишел на македонски език (скопско наречие). Написал на македонски недовършената си автобиография, в която могат да се намерят важни данни за разпространението на българската и сръбската пропаганда в Скопие и Скопско, за борбата против елинизма и факти от всекидневието на македонците от този регион през втората половина на ХІХ век. Протоиерей Йован Бурко бил погребан в двора на църквата „Св. Спас”.

ДУМОВ КОСТА. Роден в село Владово, Воденско, Егейския дял на Македония. Член на КПГ. Способен организатор и агитатор на партията. Няколко пъти интерниран на пустите егейски острови. От Метаксасовите хора през 1936 година интерниран на остров Айстратис. Седем години след това, в първите дни на 1943 година, германският окупатор го прехвърлил в лагера „Павлос Мелас” в Солун, където бил екзекутиран два месеца по-късно.

АБАДЖИЕВ ГЕОРГИ. Новелист, историограф, публицист. Роден през 1910 година в Дойран. Гимназия завършил в Горна Джумая, Пиринския дял на Македония. Право следвал в София. Член на Македонския литературен кръжок (1938 – 1941) в София. Уредник на вестник „Македонско знаме” (1945 – 1947). В Македония се върнал през 1948 година. Развил значителна литературна активност и публистична дейност. Директор на Института за национална история и член на Дружеството на писателите на Македония от 1949 година. Негови по-важни трудове са: „Труд и луѓе” (репортажи за изкуството и разкази), книгите с разкази: „Изгрев”, епопеята ”На Ножот”,”Последна средба”, романите „Арамиско гнездо” и „Пустина” и историческата монография „Балканските војни в Македония”. През 1972 година са публикувани четири тома, избрани от неговото творчество. Починал в Скопие през 1963 година.

АНГЕЛАРИЙ. Вторият архиепископ на възобновената Охридска архиепископия и на Македонската православна църква. Неговото светско име било Цветко Кръстевски. Роден е през 1911 година в село Долнени, Прилепско. През 1945 година става член на Инициативния комитет за организиране на МПЦ. За архиерей е избран през 1975 година. Две години по-късно става митрополит. През 1979 година е издигнат за македонски архиепископ. Загива в автомобилна катастрофа в Дреновската клисура през 1986 година.

(По „Личности од Македониjа”)