Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ЯКОВ ОТ КАМЕНА РЕКА. Печатар. Живял през ХVІ век. Роден в свещеническо семейство в Камена река (Македонска Каменица). Оставил значим исторически запис за своето пътуване във Венеция. През 1556 година в печатницата на черногорския печатар Божидар Вукович отпечатал „Часослов” на черковнославянски език. В предговора Яков записал: „Трудих се много време и години за това дело – за светите книги...Излязох от Македония, татковината моя, и влязох в западните земи...”

БОЖИНОВ ПАНАЙОТ. Учител и поет. Роден в село Апоскеп, Костурско. В Цариград завършил екзархийската духовна семинария. Следвайки своята романтична природа и любовта си към поробена Македония, се върнал в татковината и в Костурско участвал в Илинденското въстание. Участвал в много борби край Вишени, на Летничкия връх, край Клисура, а и на други места. Същевременно написал борчески песни. Най-познати са „Смртта на Лазар Поп Трайков”, „Летничков врв”. След потушаването на въстанието работил като учител, но поради сблъсък с великобългарския директор на прогимназията в Костур по въпросите на езика заминал за Америка. През 1910 година се върнал в Македония. Бил жесток противник на плановете на съседите за подялба на Македония, факт, който гъркофилските елементи в Костур не му простили и през 1913 година по подъл и свиреп начин го ликвидирали.

МАНЧОВ ВАСИЛ. Общественик и просветен деец. Роден в Свищов, България, през 1823 година. Активно участвал в живота на кукушките униати. От 1859 до 1866 година учител в Битола, където проявил голяма активност за афирмация на народния език. Наклеветен от гръцките свещеници, турците го затворили в Битолския затвор, където лежал заедно с Димитър Миладинов. Изпратен на заточение в Мала Азия, където прекарал пет години. Починал през 1906 година.

ДЖЕРОВ ЛУКА. Войвода. Роден в Битола през 1870 година. След учението в Битола и Солун учителствувал в Демирхисарско, където формирал много комитети на ВМРО. Същото го правел като учител в Кичевско, за което е затварян. Секретар на Битолския окръжен комитет. Участвал в Илинденското въстание като кичевски войвода и член на Щаба. След края на Първата световна война се определил на страната на серските революционери и на Временното представителство. Водил политическа борба против върховистките предатели на македонското дело. Починал през 1948 година.

ДЖОЛЕВСКИ СПИРИДОНОВИЧ АЛЕКСАНДЪР. Виден македонски деец в Русия. Роден в Тетово през 1881 година. Един от първите и най-компетентни ориенталисти. Завършил през 1908 година арабско-турско-персийския и турския отдел на Санкт Петербургския университет. Като деец на македонската кауза забелязан още през 1903 г., когато е един от подписалите молбата до Съвета на Петербургското славянско благотворително дружество, в която недвусмислено са узаконени отделната македонска националност и македонският език като служебен език.

НИВИЧКИ АТАНАС. Войвода, верен последовател на Гоце Делчев. Роден в село Нивичко, Струмишко. Цялото негово семейство било включено в националноосвободителното движение. Водач и здрав стълб в Гоцевата организация. Със своите здрави мисъл, такт и безпримерен героизъм силно бранел Гоцевите принципи от предателската политика на върховистите. Когато научил, че върховистите тайно изпратили убиец да извърши покушение над Гоце Делчев, Нивички вдигнал на крак цялата струмичка въстаническа милиция, за да попречи на това злосторство.

АРХИЕПИСКОП ДОСИТЕЙ. Първи глава на Македонската православна църква. Роден през 1906 година в Маврово. На 18-годишна възраст се посветил на монашеския живот. Закалугерил се в манастира „Св. Богородица Пречиста” в Кичевско. Като монах в манастира „Хилендар” в Света гора останал осем години. Средно богословско училище завършил в Битола. В Охрид приел и свещеномонашески сан. Теоложки науки следвал в Богословския факултет в Белград. През юни 1951 година произведен в Топлички епископ, което не му пречило да участва в решаването на македонския църковен въпрос. На Втория македонски църковно-народен събор (4-6 октомври 1958 г. в Охрид) на МПЦ Доситей е избран за църковен глава на МПЦ. След прогласяването на МПЦ за самостоятелна (1967) носител и на званието Архиепископ охридски и македонски. Починал през 1981 година в Скопие.

ВАСИЛЕВСКА ИЛКА – ПРИСАГАНКА. Активен борец. Родена през 1923 г. в Прилеп. Участвала в известните илинденски демонстрации в Прилеп през 1940 година. През 1941 година член на МК. През август 1942 година интернирана в България. След интернирането през май 1943 година се присъединила към партизаните. Инструктор на Първия областен комитет на КПМ. Връщайки се от партийна задача в Кичево и Гостивар, през юли 1944 година край село Никифорово, Гостиварско, убита от засада на албанските балистки профашистки отряди.

(По „Личности од Македонија”)