Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ДИМИТРОВ ПОП ПЕТЪР. Църковен и просветен деец. Роден през 1841 година в с. Зарово, Солунско. Гръцки свещеник в Серес, но избягал от гръцкия владика, за да може да се посвети на македонското национално дело. Благодарение на неговата лична активност Солунската македонска община развила широка духовна и културно-просветна дейност. Негова е заслугата на 11 май 1873 година в Солун македонците за първи път да отпразнуват Деня на славянските просветители Кирил и Методий. Своята дейност разширил и в Южна Македония. Помогнал на град Гумендже да се освободи от гръцкия владика. С помощта на Зографския манастир от Атос в Солун отворил малък славянски параклис, на името на Солунските братя. Негова главна ангажираност била Солунската община да стане център за южния дял на Македония за създаването на независима македонска църковна институция за по-успешна борба против гръцките църковно-училищни власти. Крайно активен против надмощието на гърците в Солун. Починал през 1895 година в Солун.

ЧУДОВ НИКОЛА. Учител, революционер и писател. Роден в Охрид през 1865 година. Писар в Охридската митрополия, учител в Охридско, Стружко и Дебърско. Дал значителен принос в работата на Охридското дружество „Свети Климент” (1885). Следващата година действувал в Тайния революционен кръжок на това дружество, а бил и много активен в Охридската организация на ВМРО. Писал песни. Позната е песента му за Охридския чинар, засаден на 16. ІV. 1893 г. , по повод 1 000-годишнината от смъртта на свети Методий. Починал през 1907 година в Охрид.

МАНДЖУКОВ ПЕТЪР. Революционер, анархист. Роден в скопското село Мирковци през 1879 година, племенник от сестра на Нешо Бойкикев от село Кучевище, по-късно охридски владика Натанаил, с когото имал диаметрално противоположни становища за македонския въпрос, обаче близките роднински връзки ги поддържали с любов. Учил в България – в Ловеч, Пловдив, София, Казанлък и Лом. В Казанлък и Лом заедно с някои свои близки другари и съученици основал анархически кръжоци. През 1898 година продължил своето учение в Швейцария и във Франция. Един от основателите и член на Македонския таен революционен комитет в Женева и сътрудник на нелегалните вестници „Отмъщение” и „Глас”.
Преди да се върне в Скопие, писал на Костадин Кирков: „Нашият нещастен македонски народ е подложен на безброй нещастия, страдания и унижения от турците. Това не е за учудване, като се знае тяхната степен на културата. Далеч повече притеснения заслужава поведението на Европа, тая вавилонска блудница, която за сметка на своите съмнителни интереси забравя своя дълг към един малък народ в сърцето на света. Струва ми се, че наш дълг е в момента борбата ни да бъде обърната към тази Европа, която решава съдбата на нашия народ, а след това борбата с турците ще бъде дори безпредметна. Мисля, че трябва да сторим всичко, за да я заболи Европа, удряйки я по джоба, за да се осъзнае, че и други поробени хора имат право на живот и свобода... Аз смятам, че македонският народ в сегашното си положение не може да се освободи с едно въстание, като се знае, че против себе си има не само Турция, но и Европа, а да не говорим за балканските държави. Аз, а и другарите от МТРК, не сме против въстание, както мислят хората от Вътрешната. Ние сме за въстание, но когато бъдем убедени, че то ще успее, а не само да изложим целия народ на кланица. Искаме да жертваме своите собствени, а не народни животи за създаване на условия за едно широко въстание за освобождаване на нашия народ. Ние искаме временно да предизвикаме сблъсък с турските пълчища и чрез собствената си кръв да обърнем вниманието и симпатиите на „човеколюбивата” Европа, пък да я спечелим за едно наше въстание - ако не ни помогне, поне да не бъде против нас.”
През 1898 година се върнал в Скопие. Върнал се, както тогава пишеше „Политическа свобода”, поради „желанието да принесе своите скромни услуги пред освободителния македонски олтар”. В жизнения си път бил много по-зрял, когато бил задържан в Скопие. Освободен, защото нямало никакви доказателства против него. Станал комита (1899) в четата на Гоце Делчев и пребродил Пирин, откривайки при това големината на комитлъка, а така също и неговите слабости. Активно участвал в акцията за вдигане във въздуха на Отоманската банка в Цариград (1900). По своите схващания за революционната борба и начините, чрез които може да се освободи Македония, близък до солунските гемиджии, като ги подпомагал с взривни материали за акциите, които подготвяли в Солун (1903). Известно време учителствувал в Скопие. Заподозрян за диверсантски начинания, арестуван от турските власти, а след излежаване на присъдата в затвор – прогонен в България. Там написал своите мемоари. Починал през 1966 година.

(По „Личности од Македонија” )