Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любомир Левчев получи “Златен венец” на “Стружките вечери на поезията”
ПИША ЛЮБОВНИ ДУМИ, НЕ АНТИМАКЕДОНСКИ
Елена Димитровска
Никога в живота си не съм казал или написал една лоша дума срещу Македония. Писал съм единствено любовни думи. И това не винаги е допадало на някои, каза спечелилият наградата „”Златен венец” на „Стружките вечери на поезията”, българският поет Любомир Левчев след пристигането си на фестивала. Той не пестеше хубавите думи за Струга, за „Стружките вечери на поезията”, за голямата чест, която като лауреат на най-престижното поетично признание му оказва Македония.
- Между нашите народи съществуваха невидими стени, изградени от лъжи. Мисля, че е особено важно, че културните връзки между нас се прочистват. Може би все още не са толкова чисти, колкото водата в Църн Дрим, но важното е, че се развиват - каза Левчев.
За него „Стружките вечери на поезията” е най-значителният фестивал на поезията в света.
Не познавам нито едно друго място на света, на което поетите и поезията да са толкова задължени. Македония искрено я нарекох Република на поезията. За наградата, искрено, не съм мечтал. Мечтаех само на това място да се срещна с моите колеги – поети от Македония и от света – заяви той.
Седемдесет и пет годишният Левчев е автор на 50 поетични книги на български език, публикувани от 1957 до 2007 г. в България, и на 70 отделни книги в 34 страни по света. Носител е на 17 национални и международни награди за поезия на почти всички континенти.
Акцентирайки, че отстрани му били приписвани изявления във връзка с македонския език и народ, Левчев подсети, че неговата връзка с Македония и със Струга е била дълбока още когато преди седемнадесет години за пръв път е бил тук и е дал първото си интервю в Македония.
Между другото лауреатът отдаде чест на македонския поетичен колос Гане Тодоровски, който почина тази година и е един от основателите на фестивала и същевременно негов кръстник.
Искам истински да се поклоня на Гане Тодоровски, който преди 17 години ми предрече, че един ден ще получа „Венеца”. На моята последна среща с него ми каза: “Аз заслужих „Венеца” и искам да го получа, но ти ще го получиш преди мен” – си спомня Левчев.
Той особено е въодушевен от книгата с негова поезия, издадена по повод получаването на „Златния венец”, а за преводите на Бранко Цветкоски и на Тодоровски смята, че на моменти са по-добри от оригинала. Изданията на „Стружките вечери на поезията” са феноменална серия, прекрасна едиция от петдесетина книги, които са истински паметник на този празник на поезията. Това е много по-важно от която и да е сбирка поезия. При връчването искам да кажа само три изречения: „Благодаря, Македония! Благодаря, Струга! Благодаря, Дрим!”, заяви Левчев преди връчването на наградата.
Освен наградата „Златен венец” бяха връчени още наградите „Братя Миладиновци” за най-добра поетична сбирка на македонски поет между двата фестивала на Владимир Мартиновски и наградата „Мостовете на Струга” за най-добър млад поет на Сиим Кера, които се присъждат ЮНЕСКО и „Стружките вечери на поезията”.
КАК И ЗАЩО СЕ РАЖДАТ МИТОВЕТЕ
Читај
РАЗГОВОРИТЕ ВО ЊУЈОРК ПОКАЖАА ДЕКА ГРЦИЈА НЕ САКА РЕШЕНИЕ
Читај
ПРОБЛЕМОТ СО ИМЕТО Е СМЕШЕН И ДОАЃА ОД НЕКОЕ ДРУГО ВРЕМЕ
Читај
ХАГ ТРЕБА ДА ВИ ГИ ОТВОРИ ВРАТИТЕ ЗА НАТО ВО ЧИКАГО
Читај
КОГА ЩЕ ДОЙДЕ НАШИЯТ РЕД?
Читај
Ден на геноцида!
86 ГОДИНИ ОТ ВАРТОЛОМЕЕВИТЕ НОЩИ В БЪЛГАРИЯ
На 12 септември се навършват 86 години от вартоломеевите нощи, в Пиринска Македония и България, в които около 180 македонски революционери и публицисти загубиха живота си в акция, организирана от хората на Иван Михайлов и ръководена от него и българските власти. Нека на този ден всички сведем глави и се помолим за душите на загиналите и за да дойде краят на антимакедонската политика в България!
Важно! Важно! Важно!
Дружеството на репресираните македонци в България припомня на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими. Отварянето на тези досиета е от голямо значение за македонското малцинство в България.
Поезија
БЕЗДНАТА ГИ МНОЖИ ИМИЊАТА
МАЈА АПОСТОЛОСКА е родена на 7 декември 1976 година. Дипломирала општа и компаративна книжевност на Филолошкиот факултет „Блаже Конески” – Скопје, каде моментално е магистрантка по македонски јазик и лингвистика. Уредничка е во списанието за книжевност, уметност и култура „Книжевно житие”. Авторка е на книгите: „Зајграј, веќе, мастилаво!” (поезија, 2000), „Прекин на комуникацијата” (поезија, 2004) и „Зад текстовите” (книжевни критики, есеи и студии, 2007). Заедно со Јовица Тасевски – Етернијан го има составено изборот од современата македонска поезија со библиски, религиозни и апокрифни мотиви што излезе како специјален број на списанието „Стремеж” (11/12. 2000). Врз основа на нејзината поезија во Центарот за култура „Јордан Хаџи Константинов – Џинот” – Велес беше изведена претставата „Прекин на комуникацијата” (2006) во режија на Весна Димитровска. Во периодиката има објавено голем број поетски, критички и есеистички прилози. Нејзината поезија е застапена во неколку антологии и препеана е на англиски, српски и хрватски јазик.
НА ПОЧЕТОКОТ
Според протоколот, конкретниов стих требаше да седне при крајот (или вообшто да не пристигне), со тих разговор да извести дека нема сили да го зграпчи мигот конструктивен исполнет со разбирање и компромис.
Вака сместен, погледот пробивен го сече вниманието, иницира завист или зависност (не знам, бидејќи не сум во средината). Неговото присуство тука станува метафора со умисла. Тоа со ум се постигнува, но загорчен... од наука.
ПЕСНА. ИМЕНУВАЊЕ
Именувањето е долго и напорно со инспирации зајадливи.
Иако е сосема неспорно дека јас сум господарот, невидливи јазици упорно ме успоруваат.
Се поткопува довербата во центарот, бездната ги множи имињата и лити и неволни за спорот мегу мене и племињата чии јазици ме условуваат.
Македонија пее
АЈ, ДА БЕГАМЕ, МОРИ ВАСЕ
Ај, да бегаме, мори Васе,
ај, да бегаме,
ај, да бегаме в града Солуна. (2)
Там ќе најдеме, мори Васе,
там ќе најдеме,
там ќе најдеме, мома Спасија,
мома Спасија, болна легнала.
Ми повикала, мори Васе,
ми повикала,
ми повикала, до три доктора. (2)
Први й вели, мори Васе,
први й вели,
први й вели – не се лекува,
втори й вели – од мерак лежи.
Трети й вели, мори Васе,
трети й вели,
трети й вели – јас ќе ја лекувам,
јас ќе ја лекувам и ќе ја земам.
АМАНЕТ ПРАДЕДОВ
Слушнете мои поколенија
тирани земја би попленија
запрете еднаш извикнете не
доста е веќе доста од се (2)
Рефрен:
Овa е наша земја Македонска
ова е наша грутка прадедовска
овде со крстот сме ставале
овде за живот живот даваме (2)
за Македонија живот даваме
Се што е наше да прославиме
и клетва врс крстот да си ставиме
станете браќа да се заколнеме
аманет прадедов да исполнеме. (2)
Сатира
ОДА ЗА МАЩЕХА БЪЛГАРИЯ
Вест антените обходи
и възторзите отключи,
че в страна на октоподи
всичко може да се случи.
Всичко – значи и престъпно,
всичко – значи и безбожно,
но за бедни – недостъпно,
и за гладни – невъзможно.
Всичко – значи за едните
да са винаги трохите,
а препълнените чаши –
за гърлата на търгаши!
Значи всичко нечестиво
там е сито и щастливо
и богува или бейства,
или истински злодейства.
Но над всичко и над всички
сънчогледови душички
свойта власт е извисило
тодорживковско гъмжило.
Тази напаст несломима
въжделения си има,
но от всичко най-обича
на Бай Ганьо да прилича.
То какво ли не направи
с неовърховистка гадост,
та нелепост да прибави
към предишната си радост.
Тази напаст още жали,
че при тройната подялба
мироносците й дали
утешителна печалба.
Тази напаст от върхушки
и абдалски философи
от барутните вихрушки
припечели катастрофи.
А сърцето й ридало
по мечта неизпълнима:
Македония изцяло
под камшика си да има!
Ама на – не се получи,
при това – и там, където
всичко може да се случи
или става под небето.
И разкъсвана от мъка,
че не стана пазарлъка,
тя опита с тъмни сили
мерзостта си да подсили.
Та се юрна страховито
вечен порив да оспори
с тези ужаси, които
Адолф щеше да повтори.
И почти до изнемога
тя нагоре се катери
и сред вълчата бърлога
пръв съюзник си намери.
И пред брата си тевтонски,
мерзостта ще си прослави,
че от Юди Македонски
може българи да прави.
На гигантските злодеи
с раболепие изпрати
депортирани евреи
за перилни препарати.
След трагични преметушки
на партийните върхушки
вероломничи епоха
на позорна суматоха.
И безкрайно ни е ясно –
че отляво и отдясно
македонските злодеи
се превръщат в корифеи.
Всеки факт се преоблече,
за да вика тъпотата: -
„Окупаторът е вече
синоним на свободата!
Македонецът тъгува,
но беда ли е голяма? –
Там, където съществува,
по-добре е да го няма.
Бих могла да се похваля,
че съм истински щастлива,
ако етносът се каля
и душата си убива.”
Всяка грачеща гугутка
с бесен пристъп на омраза
като дърта проститутка
нищетата си доказа.
И навред ще я прочуе
подсъдимата скамейка,
че по истината плюе,
за да стане европейка!
Ах, не всеки ще посмее
от сърце да се посмее,
ако – за беда голяма –
подла мащеха си няма!
Александър Македонски
Начална
•
За нас
•
Архив
•
За врзака
•
Линкове
© 2006-2012 Narodna Volja - All Rights Reserved.
This website is hosted and under development by:
TJ-Hosting