НАРОДНА ВОЛЈА

Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

ПРЕДГОВОР

Поднасяйки тая книга на българските читатели, считаме за нужно да изтъкнем, че в нея сме си поставили задача да изложим старата история на Македония въз основа на изворите и по-новата литература, до колкото ни беше достъпна при нашите скромни условия и средства за научна работа. За предфилиповата епоха особено бяха ни полезни: гръцката история от G. Busolt и историята на древността от Ed. Meyer. За епохата на Филипа си послужихме главно със съчинението на A. Schafer (Demоsthenes und seine Zeit) и с отличната история на елинизма от J. Kaerst. Останалата литература, която сме използвали, е цитувана на мястото си.
Въпроса за народността и народностното съзнание на старите македонци ние разгледахме в особена глава, защото от неговото разрешение зависи схващането на македонската история изобщо. Нашето гледище по тоя въпрос се схожда с това на видни чужди учени, историци и езиковедци, които отхвърлят теорията за елинското потекло на македонците. Тая теория се защищава главно от гръцки учени, и то с тенденция да се обосноват притезанията на днешна Елада да владее области, населени с чужди ней етнически елементи. (Подчертаванията оттук до края са на редакцията - НВ.)Но това са напразни усилия, защото дори да би могло да се докаже безсъмнено, че старите македонци са били сродни с елините, това още не би създало право на днешна Гърция да владее Македония. Днешните гърци обичат да се издават за наследници на старите и проглушават света с интересите на елинизма; обаче те забравят, че старите гърци и римляни като нации загинали в смешението на разните племенни елементи, които наводнили Елада и Италия; там произлезли нови народи, които турили основа на нови държави. Колкото се отнася до елинската култура, тя се откъснала от националната си основа още във времето на Александра Велики. Неговите завоювания не представят разширение на политическата власт на елините, а само – на тяхната култура, която при това разпространение била повлияна от източните култури и не могла да запази непокътната своята особеност. В замяна на това тя добила космополитичен характер, което облекчило възприемането й от чужди народи. Тая, тъй наречена елинистична култура, била възприета по-късно и от римляните и разпространена и в западната част на империята им. В римско време Елада се намирала вече в пълен политически, стопански и умствен упадък; нейните творчески сили били вече угаснали и тя живеела само със славното си минало. Напротив елинистичната култура продължавала да цъфти в областите на някогашната Александрова империя, особено в Египет, Сирия и М. Азия; обаче източните елементи в тая култура, които не били задушени от елинизма, с течение на времето изпъквали все повече и повече и се развивали в ущърб на гръцките. Затова и във византийската култура ориенталските и християнски елементи играят много по-голяма роля, отколкото елинско-римските. Днес вече се установява с положителни данни, че византийската култура не може да се смята като продължение на староелинската; напротив, за нейното съзиждане са допринесли своя дял всички народи, които влизали в състава на Византийската империя. От това е ясно колко са неоснователни притезанията на днешна Елада за наследството на Византия. Със същото право Италия би могла да изяви права върху земите на бившата Западна Римска империя. Това е, разбира се, абсурдно. Затова гърците би трябвало да престанат да говорят за някакви политически права на стария елинизъм; с това те не могат да заблудят никой здравомислещ човек, който има пред вид историческото развитие.
Сметнахме за необходимо да изтъкнем горното, за да подчертаем, че нашето изложение на старата македонска история не преследва никаква политическа тенденция. Ние сме дълбоко убедени, че скоро ще дойде време, когато съдбата на Македония ще бъде пререшена въз основа на справедливите искания на собственото й население, а не въз основа на принципи, които са отживели времето си.
Обяснение на таблицата с образа на Филипа, която прилагаме в началото на книгата, читателят ще намери в притурка V. Картата в края на книгата е изработена въз основа на картата на R. Kiepeгt; в нея влизат само земите, които образували собствена Македония. По независещи от нас причини не можахме да дадем подробна карта на целокупното Филипово царство, а трябваше да се задоволим с една малка скица, която преследва скромната цел да ориентира донякъде незапознатия с древната география читател.
Дължим да изкажем и тука сърдечна благодарност на проф. Д. Дечев, който ни даде ценно съдействие при коректурата и приготви превод на Филиповото писмо (Притурка IV); също на д-р Ив. Велков и на студента по история В. Миков, които приготвиха показалеца.

София, август 1922 год.

ГАВРИЛ И. КАЦАРОВ

ЧАСТ ПЪРВА

МАКЕДОНИЯ ПРЕДИ ФИЛИПА II

I
Граници на Македония, македонските области. – Старо население на Македония: староседелци, траки и пеони. – Антични сведения за народността на македонците. – Македонският език. – Отношенията между македонци и гърци. – Свръзка с Илирия и Епир. – Национално съзнание на македонците. – Произход на царската династия.

1. Македония, както и Епир, в старо време не се е смятала географски като част от Елада. Според пътeписа на Скилакса Елада почва от Амбракийския залив навътре. Същият периегет, като изброява гръцките градове в Македония, изрично добавя, че са елински и ги дели от македонските. Според друг анонимен периегет Македония почвала на север от прохода Темпе (дн. Ликостомон).
Границите на Македония географът Страбон определя така: „Македония към запад се ограничава от брега на Адриатическо море, към изток от успоредна на тоя бряг меридионална линия, която минава през устието на р. Хебър (Марица) и града Кипсела; към север – от мислима права линия, прокарана през планините Бертиск (Североалбански Алпи), Скард (Шар), Орбел, Родопа и Хемус (Стара планина). Тия планини почват от Адрия и се простират по права линия до Евксинския Понт (Черно море), като образуват към юг един голям полуостров, който обхваща Тракия, Македония, Епир и Ахея. Към юг Македония се ограничава от Егнатиевия път (Via Egnatia), който върви от Дирахион (Дурацо) към изток до Тесалоника. Тая фигура на Македония се доближава твърде много до паралелограм.

(Продължава в следващия брой)

НАРОДНА ВОЛЈА

Слоганот „Македонија е бугарска“ прогласен за официјална стратешка цел на Бугарија е закана по мирот
Читај

ПОЧЕТОХА ПАМЕТТА НА ВОЙВОДАТА АТАНАС ТЕШОВСКИ
Читај

Гласовете ви чуваме
Читај

Бугарија да ги изврши пресудите во корист на здруженијата на Македонците
Читај

Бугарија сака да го наметне своето видување за историјата
Читај

Излезе от печат второ, преработено, разширено и допълнено издание на

История на Македония
апология на македонството

от проф. д-р Георги Радулов

Книгата има общо 570 страници. Цена - 15 лева.
Купете си я преди да се е изчерпал тиражът.

Важно! Важно! Важно!

Дружеството на репресираните македонци в България припомня на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими. Отварянето на тези досиета е от голямо значение за македонското малцинство в България.

Поезија

МАКЕДОНСКИ ОТГОВОР

На вестник „Народна воля” – по случай 30 години от излизането на първия му брой

Ето ме – с ръка върху сърцето,
просълзявано от черни думи,
че съм пътник за натам, където
няма страх от подлост и куршуми.

Даже нож до кокал да опира
и отровна чаша да изпие,
истина не може да умира,
камо ли на две да се превие. –

За да бъда никой! А без корен
може ли живот да съществува? -
Все едно – убит или съборен,
към безкрайно нищо ще отплува.
И така ... нататък до безкрая
чужди дом с потта си да съзиждам,
кой съм и защо съм – да не зная,
а къде отивам – да не виждам. -

Робът е удобен – до възхита,
че не търси път към светлината
и дори сълзата си не пита
кой му е виновен за съдбата.

Робът за Родина не тъгува
и не лее кръв за свободата,
а когато на смъртта слугува,
няма равностойност на Земята.
Случи ли се Юди да прекършат
крехките крилца на мекотели,
хлябът и лъжата ще довършат
новите поръчкови разстрели.

Хлябът ли? С трагична баладичност
и с ръцете на позорни нрави
може над абдалова безличност
златни ореоли да постави.

И лъжата е велика сила,
че безброй школовки като мине
може чрез тръбачи на резила
всяка сляпа истина да срине.
Ала всяка доблест под небето,
ала всеки нож за гилотина,
длъжни са да знаят, че сърцето
не продава съвест и Родина.

Не като страхливец и наивник
при лакейски завет ще се крия,
даже и да имам за противник
цялата световна мръсотия!

Александър Македонски

ИЛИНДЕНСКА - 1990-та

На Никола Вапцаров

Поете,
пак със мръсните ръце
днес пипат във душата на народа.
Но вече не прикриват свойта цел
потомците на вълчата порода,

която преди век света продра
със воплите по свойте братя роби,
а тайно –
в дива глутница се сбра
на брата роб земята да зароби.

Задружно сe нахвърлиха тогаз,
да не пропуснат по-тлъст пай
да сграбчат.
Не сме ги викали,
но кой ни пита нас?
За тях сме ние не народ,
а плячка.

Отхапаха по къс.
А сетне с вой
заръфаха се стръвно за гърлата,
вбесени –
искаха със кървав бой
да си докажат върху нас правата.

Но никой не доби нотариален акт.
Затуй те днеска пак се сдушват
здраво,
обзети от едничка мисъл –
как
властта си тук да увековечават.
Отново днес решават вместо нас,
отричат пак правата ни изконни.
В защита дръзнем ли да вдигнем
глас,
те обявяват ни извън закона.

Извън закона –
в своята земя,
изгнаници –
във своята родина.
Умът изтръпва в ужас,
онемял
пред тая страшна
варварска картина.

Да!
Ние носим тежката вина,
че в този слънчев кът сме се родили.
Престъпно е, че родната страна
така обичаме.
О, Боже мили!

Законът вълчи право им е дал –
затуй законно вършат беззакония,
погазват с ярост вяра,
идеал –
свободна да пребъде Македония.

Но ние няма да я предадем –
ще бдим, поете, с вашите плакати:
“Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати.”

Петър Мицков

Македонија пее

ТАКИ ДАСКАЛОТ

Таму ле мајко близу Битола
во реорската густа корија
Таки даскалот славно загинал
со неговата верна дружина
со нив загина смела другарка
млада Елпида Караманова.

Предадени од клети шпијони
ги сардисаа од сите страни
пушки згрмеа бомби стрештеа
крвава почна борба нерамна.

Тогаш извикал Таки даскалот
на неговата верна дружина
фрлајте бомби тиран сотрете
живи во раце не се давајте.

Клети тирани борба нерамна
сета дружина му ја избија
Таки даскалот жив не се даде
самиот крвта си ја пролеа
откачил бомба на неа легнал
За слободата на Македонија.

ТАМУ ДОЛУ КРИВОЛАЧКО

Таму долу Криволачко Црвени Брегови
умре јунак македонец Никола Петров. (2)

Со фашистка полиција борба водеше
цел ден он се стражуваше и им викаше (2)
Ви крвници на народот надвор од тука
Македонија се дига вас да истера. (2)

Јас сум чесен македонец крв македонска
вашите раце не се давам, сам се убивам. (2)
Спиј спокојно наш другару Никола Петров
ти загина за слобода за Македонија. (2)

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове