Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Обективни анализи
ЕДИН ВЕК БЕЗ ПРОМЯНА!
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
Още в първата четвърт на миналия век първият български дипломиран невролог и психиатър, учен и изследовател, положил основите на българската психиатрия и народопсихология, д-р Никола Кръстников е успял с конкретни аргументи да докаже обективно народопсихологията на българския народ. Поради факта, че тези аргументи имат изключителното значение и са актуални и днес, можем да ги съпоставим с днешната действителност в страната.
Вестник „Трета възраст”, брой 32 от 11. – 17. VIII. 2010 г., по повод 130 години от рождението му публикува кратки бележки за д-р Кръстников и част от популярния му реферат „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот”, която част предоставяме на читателите на в. „Народна воля”. Рефератът е четен в психологическото дружество в София през 1922 година:
„Трябва да признаем, че социалните чувства у българина са съвършено слабо развити и това е главната причина за неуспехите в нашия обществен и държавен живот. Японците, които са изучавали причините за нашите народни и държавни погроми след последната война, са констатирали, че главната причина за това е нашето слабо развито национално чувство. Наистина, българинът има много слабо съзнание за общественост. И нека признаем, че в това отношение българският народ стои по-ниско и от народи, които иначе, по обща култура, стоят много по-долу от него... Недоверчивостта и скритността са защитни психологически особености на народи, които са живели дълго време в робство. Хитростта и лъжливостта са също робски черти, но те служат не толкова за защита, колкото за постигане на известни цели от хора, които се намират в зависимост, в робство. Наистина, у нас думата „хитър” се употребява като синоним на умен и докато в другите народи думата „хитър” се смята за оскърбителна, у нас тя се счита за похвална. През време на робството чрез хитростта и скритността българинът е избягвал напасти, които са идели от неговите угнетители – завоеватели, или е постигал известна облага от тях. Но той е запазил тази робска черта и като свободен гражданин. Някои от българите, когато се намират в чужда държава, се изказват, че чужденците били глупави, понеже лесно можели да се излъжат. И мнозина наистина си служат с хитростта в отношенията си с чужденците, забравяйки обаче, че ако наивната хитрост на българина е била достатъчна много пъти, за да постигне своята цел по отношение на по-малко културния турчин, то тя става жалка и смешна в очите на по-високо културния европеец...
Пак поради недоразвитие на социалните чувства в нашия обществен живот липсват обществено осъждане и обществено одобрение. Хора, извършили вулгарни престъпления, намират достъп, и даже уважение, във всички среди на българското общество. А хора, които извършват някоя постъпка на самопожертвуване, доблест, смелост, остават често незабелязани, дори биват осмивани и подигравани. Добър пример за това е социалната тъпост, която проявяваме към жертвите на войната, сираците, вдовиците и пр. Липсата на обществен съд и изолация за престъпниците против държавата и обществото се дължи все на същата причина. Затова в България няма будно обществено мнение, както в другите културни държави... Благодарение на слабото социално съзнание на народа и интелигенцията, не е чудно, че в българския обществен живот изпъкваха начело на управлението хора, не само недоразвити, но даже душевно болни, нравствено тъпи, страдащи от морален идиотизъм или грандомания. Ние сме наблюдавали в нашия политически живот дейци, които биха могли да бъдат демонстрирани на лекции по психиатрия като случаи на типични психиатрични форми...”
Констатациите и анализите на д-р Кръстников напълно отговарят и днес на народопсихологията на българския народ. Става въпрос за липсата на будно обществено мнение, на „слабото социално съзнание на народа и интелигенцията”, откъдето, посочва д-р Кръстников, „не е чудно, че в българския обществен живот изпъкваха начело на управлението хора, не само недоразвити, но даже душевно болни, нравствено тъпи, страдащи от морален идиотизъм или грандомания”. Днес в обществения и политическия живот на страната се наблюдава същата жалка ситуация. Години наред много държавници и политици в своите изказвания и действия потвърждават психическото си състояние на страдащи от грандомания, и то в много силна форма. Пресен е например случаят с безсрамните определения за българския народ на големия националист Божидар Димитров, който заяви за своя народ, че е „шибан народ”. Примери има много, но основен за някои български политици и държавници си остава абсурдната заблуда да отричат националността, миналото, културата и идентичността на македонския народ. Една капитална грешка на някои днешни политически и държавни дейци, за която идните български поколения ще се срамуват.
Д-р Кръстников съвсем конкретно посочва, че японците, които са изучавали причините за „държавни погроми”, са констатирали като главна причина „слабото развито национално чувство”. А това чувство се насажда от управници, „страдащи от морален идиотизъм или грандомания”, както точно и конкретно го е посочил българският пръв дипломиран невролог и психиатър, ерудиран лекар и учен д-р Никола Кръстников.
В контекста на тези размисли иска ми се да напомня, че българският народ и интелигенция не трябва да мислят, че посочвайки тези обективни анализи от д-р Кръстников, аз имам намерение да подценявам достойнството им. Целта е да забележа, че е време почтените народни дейци на българския народ да заемат своето полагащо им се място в обществения и политическия живот на страната и да сложат кръст на безумствата на досегашните български политици и държавници, които тласкат българския народ към бездната на безумието.
Идните български обществени, политически и държавни труженици трябва да застанат твърдо зад прогресивните идеи и принципи на Европейския съюз, на който България е членка. Те са длъжни да не позволят „душевно болни” и „нравствено тъпи” политически и държавни индивиди да маскарят българския народ пред европейската и световната прогресивна общественост.
Ние, македонците, имаме пълно разбиране, че всичко онова, което спира и нарушава бурния просперитет на българския народ и държава, е напълно валидно и за нас. Защото и ние сме реални членове на това общество. Ето защо е време българската прогресивна общност да прояви желание и заедно да започнем да градим нови отношения на правда и справедливост за всички.
Уверени сме, че с тези нови начинания на всеобща борба за изграждане на едно ново общество сигурно и непременно ще сложим и началото на истинско добросъседство между Република Македония и Република България, както и между останалите балкански народи. И по този начин ще защитим политическото си пространство от „душевно болни” и „нравствено тъпи” създания, в името на нашето приятелско съжителство, за което бъдните поколения ще ни бъдат благодарни.
НАРОДНА ВОЛЈА
Слоганот „Македонија е бугарска“ прогласен за официјална стратешка цел на Бугарија е закана по мирот
Читај
ПОЧЕТОХА ПАМЕТТА НА ВОЙВОДАТА АТАНАС ТЕШОВСКИ
Читај
Гласовете ви чуваме
Читај
Бугарија да ги изврши пресудите во корист на здруженијата на Македонците
Читај
Бугарија сака да го наметне своето видување за историјата
Читај
Излезе от печат второ, преработено, разширено и допълнено издание на
История на Македония
апология на македонството
от проф. д-р Георги Радулов
Книгата има общо 570 страници. Цена - 15 лева.
Купете си я преди да се е изчерпал тиражът.
Важно! Важно! Важно!
Дружеството на репресираните македонци в България припомня на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими. Отварянето на тези досиета е от голямо значение за македонското малцинство в България.
Поезија
МАКЕДОНСКИ ОТГОВОР
На вестник „Народна воля” – по случай 30 години от излизането на първия му брой
Ето ме – с ръка върху сърцето,
просълзявано от черни думи,
че съм пътник за натам, където
няма страх от подлост и куршуми.
Даже нож до кокал да опира
и отровна чаша да изпие,
истина не може да умира,
камо ли на две да се превие. –
За да бъда никой! А без корен
може ли живот да съществува? -
Все едно – убит или съборен,
към безкрайно нищо ще отплува.
И така ... нататък до безкрая
чужди дом с потта си да съзиждам,
кой съм и защо съм – да не зная,
а къде отивам – да не виждам. -
Робът е удобен – до възхита,
че не търси път към светлината
и дори сълзата си не пита
кой му е виновен за съдбата.
Робът за Родина не тъгува
и не лее кръв за свободата,
а когато на смъртта слугува,
няма равностойност на Земята.
Случи ли се Юди да прекършат
крехките крилца на мекотели,
хлябът и лъжата ще довършат
новите поръчкови разстрели.
Хлябът ли? С трагична баладичност
и с ръцете на позорни нрави
може над абдалова безличност
златни ореоли да постави.
И лъжата е велика сила,
че безброй школовки като мине
може чрез тръбачи на резила
всяка сляпа истина да срине.
Ала всяка доблест под небето,
ала всеки нож за гилотина,
длъжни са да знаят, че сърцето
не продава съвест и Родина.
Не като страхливец и наивник
при лакейски завет ще се крия,
даже и да имам за противник
цялата световна мръсотия!
Александър Македонски
ИЛИНДЕНСКА - 1990-та
На Никола Вапцаров
Поете,
пак със мръсните ръце
днес пипат във душата на народа.
Но вече не прикриват свойта цел
потомците на вълчата порода,
която преди век света продра
със воплите по свойте братя роби,
а тайно –
в дива глутница се сбра
на брата роб земята да зароби.
Задружно сe нахвърлиха тогаз,
да не пропуснат по-тлъст пай
да сграбчат.
Не сме ги викали,
но кой ни пита нас?
За тях сме ние не народ,
а плячка.
Отхапаха по къс.
А сетне с вой
заръфаха се стръвно за гърлата,
вбесени –
искаха със кървав бой
да си докажат върху нас правата.
Но никой не доби нотариален акт.
Затуй те днеска пак се сдушват
здраво,
обзети от едничка мисъл –
как
властта си тук да увековечават.
Отново днес решават вместо нас,
отричат пак правата ни изконни.
В защита дръзнем ли да вдигнем
глас,
те обявяват ни извън закона.
Извън закона –
в своята земя,
изгнаници –
във своята родина.
Умът изтръпва в ужас,
онемял
пред тая страшна
варварска картина.
Да!
Ние носим тежката вина,
че в този слънчев кът сме се родили.
Престъпно е, че родната страна
така обичаме.
О, Боже мили!
Законът вълчи право им е дал –
затуй законно вършат беззакония,
погазват с ярост вяра,
идеал –
свободна да пребъде Македония.
Но ние няма да я предадем –
ще бдим, поете, с вашите плакати:
“Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати.”
Петър Мицков
Македонија пее
ТАКИ ДАСКАЛОТ
Таму ле мајко близу Битола
во реорската густа корија
Таки даскалот славно загинал
со неговата верна дружина
со нив загина смела другарка
млада Елпида Караманова.
Предадени од клети шпијони
ги сардисаа од сите страни
пушки згрмеа бомби стрештеа
крвава почна борба нерамна.
Тогаш извикал Таки даскалот
на неговата верна дружина
фрлајте бомби тиран сотрете
живи во раце не се давајте.
Клети тирани борба нерамна
сета дружина му ја избија
Таки даскалот жив не се даде
самиот крвта си ја пролеа
откачил бомба на неа легнал
За слободата на Македонија.
ТАМУ ДОЛУ КРИВОЛАЧКО
Таму долу Криволачко Црвени Брегови
умре јунак македонец Никола Петров. (2)
Со фашистка полиција борба водеше
цел ден он се стражуваше и им викаше (2)
Ви крвници на народот надвор од тука
Македонија се дига вас да истера. (2)
Јас сум чесен македонец крв македонска
вашите раце не се давам, сам се убивам. (2)
Спиј спокојно наш другару Никола Петров
ти загина за слобода за Македонија. (2)
Начална
•
За нас
•
Архив
•
За врзака
•
Линкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by:
TJ-Hosting
