НАРОДНА ВОЛЈА

Трудно се пише за любим приятел! Струва ни се, че думите не могат да изразят силата на чувствата ни! Трудно е дори когато добре се познаваме, дори когато ни обединява най-благородната човешка кауза – службата на своя народ и отечеството! Защото искаме всички – и врагове, и приятели - да разберат колко е добър, честен, смел и мъдър!

Този, за който с такъв възторг говоря, е моят незаменим духовен приятел – вестник „Народна воля”, - една чиста капка в морето от вестникарска помия! Сближихме се (и се врекохме) още при първата ни среща през далечната 1992 година. Сестра ми Виктория (вече покойница) също голяма родолюбка, се беше снабдила с декемврийския брой по неведоми пътища... Когато ми го подаваше, каза: „Внимавай, той е нещо като апокрифна книжнина. Не се нрави никак на полицията!” По-късно лично се убедих в истинността на думите й.
Още когато погледът ми жадно попиваше заглавията – душата ми полетя, окриляна от неописуема радост! Не можех да повярвам, че държа в ръцете си това родно съкровище! Не съм проливала никога толкова сълзи от щастие! Трудно беше за вярване, че в тази полицейска държава на следене, подслушване, манипулиране и всякакъв вид насилие, в която думите „македонец” и „Македония” звучат като проклятие, се издава такъв вестник. Че се намират смели родолюбци, които пишат истината за нашата древна и съвременна история, за освободителните ни борби, за славните ни предци – загинали за осъществяването на свидната им мечта – Свободна и независима Македония!
Още в „еуфория” написах писмо до Редакцията на вестника – най-емоционалното писмо, което съм писала! Изразих възхищението си от групата смелчаци, както и от техните знания, информираност и култура! Молех да стана абонат до края на живота си! И до днес нашите срещи с моя скъп приятел, вестник „Народна воля”, са все така очаквани и вълнуващи. Макар че премина през всички кръгове на жандармерийския ад – ОЦЕЛЯ! И ето – на първи октомври празнува 30-ия си рожден ден! Честит рожден ден, приятелю! Честита радост и успех на редакторите! Те издържаха на всички инквизиторски похвати, на които бяха подложени – конфискация на издания, които не се синхронизираха с българските лъжи, нападения над редакторите и редакцията, заплахи, тормоз над гл. редактор г-н Георги Христов, който продължава и до днес, какво ли не още! Инквизицията продължава на всички нива, независимо че България е подписала всички европейски „кетапи” за правата на човека – неин гражданин!
По цял свят думата „македонец” е символ на ум, способност, смелост, почтеност и благородство, а в Ганьовата държава аспаруховци изпитват страх. Навярно заради „калъчката”, забита в гърба на Македония в 1912 година! Навярно заради онази карта „за подялба на Македония”, която сътвориха с братята си сърби, делейки „БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ”. Кой знае?!
Но аз пиша за един радостен ден – рождения ден на в. „Народна воля”! Нека не помрачавам светлината на този ден със спомена за фаталните удари, с които България унищожи целостта на Македония! А нашият тридесетгодишен рожденик продължава да е единствената връзка, „пъпната връв” между македонците, разпилени по целия свят! Той обогатява знанията ни за историята, културата и бита на нашия народ, информира ни за последните събития относно Македония! Чрез него македонското малцинство, живеещо в България, може да изрази отношението си по различни въпроси, касаещи македонците.
Да сте чели в българската преса новини за проблемите и успехите на „братска” Република Македония? В лавината от разновидни вестници и списания можете да прочетете подробности за женитбите, разводите, изневерите, богатствата и гафовете на кинозвезди и звездни политици – но за Македония - нищо! Ако все пак попаднете на „нещо” – то ще е пошло, целящо да унизи достойнството й, което безспорно доминира над българското. Наистина е страшно да пишеш за някого, когото си убил, ограбил и на края се стремиш да заличиш неговата самоличност! Но ненаситността и злобата са прокоба! Ние, македонците, в болшинството си не страдаме от тях. Сплотени сме и се обичаме! Независимо в кой край на земното кълбо се намираме, милеем и страдаме за своята родина - Македония! Как вълнуващо го е казал нашият Никола Вапцаров в стихотворението си „Доклад”: за работника хлебар синьото на фирмата му „Охрид” означава Родина! Както за мен, така и за много мои сънародници, в. „Народна воля” означава РОДИНА! Ето един случай, който ме изпълни с гордост и умиление. Абонирах г-н Борис Гилев, македонец от град Варна – потомък на стар борчески род от с. Вишени, Костурско. Следващия месец ме потърси сестра му Сия и ме помоли да абонирам и нея. „Защото го чета и препрочитам”, каза като отговор на моя въпрос. С удоволствие го четат и мои приятели българи и от него научават повече за историята не само на Македония, а и на своя народ!

Още веднъж ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, приятелю „Народна воля”! Бъди все така всеобхватен, честен, добронамерен и неподкупен! Запомни, че истината е твоята отбрана и нападение, ако решат пак да те щурмуват!
ОБИЧАМЕ ТЕ!

НАРОДНА ВОЛЈА

Слоганот „Македонија е бугарска“ прогласен за официјална стратешка цел на Бугарија е закана по мирот
Читај

ПОЧЕТОХА ПАМЕТТА НА ВОЙВОДАТА АТАНАС ТЕШОВСКИ
Читај

Гласовете ви чуваме
Читај

Бугарија да ги изврши пресудите во корист на здруженијата на Македонците
Читај

Бугарија сака да го наметне своето видување за историјата
Читај

Излезе от печат второ, преработено, разширено и допълнено издание на

История на Македония
апология на македонството

от проф. д-р Георги Радулов

Книгата има общо 570 страници. Цена - 15 лева.
Купете си я преди да се е изчерпал тиражът.

Важно! Важно! Важно!

Дружеството на репресираните македонци в България припомня на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими. Отварянето на тези досиета е от голямо значение за македонското малцинство в България.

Поезија

МАКЕДОНСКИ ОТГОВОР

На вестник „Народна воля” – по случай 30 години от излизането на първия му брой

Ето ме – с ръка върху сърцето,
просълзявано от черни думи,
че съм пътник за натам, където
няма страх от подлост и куршуми.

Даже нож до кокал да опира
и отровна чаша да изпие,
истина не може да умира,
камо ли на две да се превие. –

За да бъда никой! А без корен
може ли живот да съществува? -
Все едно – убит или съборен,
към безкрайно нищо ще отплува.
И така ... нататък до безкрая
чужди дом с потта си да съзиждам,
кой съм и защо съм – да не зная,
а къде отивам – да не виждам. -

Робът е удобен – до възхита,
че не търси път към светлината
и дори сълзата си не пита
кой му е виновен за съдбата.

Робът за Родина не тъгува
и не лее кръв за свободата,
а когато на смъртта слугува,
няма равностойност на Земята.
Случи ли се Юди да прекършат
крехките крилца на мекотели,
хлябът и лъжата ще довършат
новите поръчкови разстрели.

Хлябът ли? С трагична баладичност
и с ръцете на позорни нрави
може над абдалова безличност
златни ореоли да постави.

И лъжата е велика сила,
че безброй школовки като мине
може чрез тръбачи на резила
всяка сляпа истина да срине.
Ала всяка доблест под небето,
ала всеки нож за гилотина,
длъжни са да знаят, че сърцето
не продава съвест и Родина.

Не като страхливец и наивник
при лакейски завет ще се крия,
даже и да имам за противник
цялата световна мръсотия!

Александър Македонски

ИЛИНДЕНСКА - 1990-та

На Никола Вапцаров

Поете,
пак със мръсните ръце
днес пипат във душата на народа.
Но вече не прикриват свойта цел
потомците на вълчата порода,

която преди век света продра
със воплите по свойте братя роби,
а тайно –
в дива глутница се сбра
на брата роб земята да зароби.

Задружно сe нахвърлиха тогаз,
да не пропуснат по-тлъст пай
да сграбчат.
Не сме ги викали,
но кой ни пита нас?
За тях сме ние не народ,
а плячка.

Отхапаха по къс.
А сетне с вой
заръфаха се стръвно за гърлата,
вбесени –
искаха със кървав бой
да си докажат върху нас правата.

Но никой не доби нотариален акт.
Затуй те днеска пак се сдушват
здраво,
обзети от едничка мисъл –
как
властта си тук да увековечават.
Отново днес решават вместо нас,
отричат пак правата ни изконни.
В защита дръзнем ли да вдигнем
глас,
те обявяват ни извън закона.

Извън закона –
в своята земя,
изгнаници –
във своята родина.
Умът изтръпва в ужас,
онемял
пред тая страшна
варварска картина.

Да!
Ние носим тежката вина,
че в този слънчев кът сме се родили.
Престъпно е, че родната страна
така обичаме.
О, Боже мили!

Законът вълчи право им е дал –
затуй законно вършат беззакония,
погазват с ярост вяра,
идеал –
свободна да пребъде Македония.

Но ние няма да я предадем –
ще бдим, поете, с вашите плакати:
“Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати.”

Петър Мицков

Македонија пее

ТАКИ ДАСКАЛОТ

Таму ле мајко близу Битола
во реорската густа корија
Таки даскалот славно загинал
со неговата верна дружина
со нив загина смела другарка
млада Елпида Караманова.

Предадени од клети шпијони
ги сардисаа од сите страни
пушки згрмеа бомби стрештеа
крвава почна борба нерамна.

Тогаш извикал Таки даскалот
на неговата верна дружина
фрлајте бомби тиран сотрете
живи во раце не се давајте.

Клети тирани борба нерамна
сета дружина му ја избија
Таки даскалот жив не се даде
самиот крвта си ја пролеа
откачил бомба на неа легнал
За слободата на Македонија.

ТАМУ ДОЛУ КРИВОЛАЧКО

Таму долу Криволачко Црвени Брегови
умре јунак македонец Никола Петров. (2)

Со фашистка полиција борба водеше
цел ден он се стражуваше и им викаше (2)
Ви крвници на народот надвор од тука
Македонија се дига вас да истера. (2)

Јас сум чесен македонец крв македонска
вашите раце не се давам, сам се убивам. (2)
Спиј спокојно наш другару Никола Петров
ти загина за слобода за Македонија. (2)

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове