НАРОДНА ВОЛЈА

98 ГОДИНИ ТОРМОЗ НАД МАКЕДОНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

На 12 септември т. г. представители на ОМО „Илинден” - ПИРИН, Дружеството на репресираните македонци в България и Културно-просветно дружество „Никола Вапцаров” положиха цветя на Паметника на Гоце Делчев в Благоевград. Присъстваха хора от всички краища на окръга, а също така и от Шумен.
Повод за това бе 12 септември, годишнината от вартоломеевите нощи в Благоевград, когато през 1924 г. започва кървава серия от политически убийства, която ще обхване не само цяла България, но ще достигне и до редица европейски градове. Убийствата са организирани от Иван Михайлов и неговите привърженици с активното съучастие на българските власти – полиция, армия, съд, администрация, както и на българските медии. За няколко месеца са изтребени почти до крак македонската левица и поборниците за независимост на македонското движение. Този ден е определен от македонските организации в България за Ден на геноцида над независимото македонско движение в България и на жертвите на антимакедонската политика в страната.
Съпредседателят на ПИРИН Стойко Стойков произнесе кратко слово за трагичните събития, за поуките от тях и за нуждата да се борим за правата си и за демокрация и законност. С минута мълчание и падане на колене бе почетена паметта на невинно избитите.
Акцията бе разрешена от общината и охранявана от полицията, чийто брой бе в рамките на нормалното. Това, което обаче бе неприемливо, е следното. Охраната бе поверена на шефа на криминалната полиция в града (както сам се представи). Нима властите третират мирното използване на законни права от страна на гражданите като криминален акт? Много обидно и провокативно наистина. Освен това същият господин предупреди, че делегацията нямала право да вее знамена, да вдига плакати и подобно, с което директно бяха ограничени правата на македонците и те са третирани като граждани втора категория, които не могат да правят това, което имат право да правят всички останали. (И което имат „право” да правят българските върховисти в градове в Република Македония!) В потвърждение на тази констатация на неколцината представители на друга македонска организация, които самостоятелно положиха венец на паметника, им бе свалена лентата с надписа от страна на полицаите.
Голям бе броят на цивилни ченгета, които демонстративно наблюдаваха, а след това още по-демонстративно последваха членовете на ОМО „Илинден” - ПИРИН до клуба им в центъра на града. Останаха извън клуба на купчина и сякаш това им бе малко, та извършиха срамен инцидент. На излизане от клуба на двама членове на ПИРИН - Иван Гаргавелов и Иван Бутраков, хората от службите влизат в разговор с тях. Без никаква причина и основание един от тях – Делин, известен като ръководител на групата, занимаваща се с преследване на македонците в окръга и с нарушаване на правата им, грубо се нахвърля върху Гаргавелов и го обижда. Нарича го няколко пъти „сръбско лайно”, „фатмак” и го заплашва, че ще заповяда да го арестуват и в полицията ще яде здрав бой. Заканва му се, че ще се разправи с него. На възрастния Бутраков пък му казва, че се бил напикал от страх. Когато двамата членове се качват в колата, самозабравилият се представител на службите съвсем се развилнял, затръшнал силно вратата и ударил многократно с юмруци по стъклото на автомобила, опитвайки да го счупи.
Това не е първият случай на този срам за службите за сигурност (които в този си антимакедонски отдел са срам и позор сами по себе си) да извършва подобни просташки провокации и да обижда хората. През септември 2006 г. той е един от героите, инсценирали случая с уж „краденето на лични данни” от страна на ПИРИН в Сандански. При безпричинното задържане на съпредседателя Ботьо Вангелов и гражданката Васка Николова, този човек се държи дивашки, къса показанията на Николова, заплашва я, заповядва й да пише нови, обижда Вангелов на етническа основа и му заявява, че не е никакъв македонец, а влах. Но то и възможно ли е друг тип хора да вършат толкова долна и противоестествена работа като това да нарушават законните права на хората. Присъстващите други служители на сигурността, сред които и пенсионирания бивш шеф на службите и дългогодишен тормозител на македонските активисти в окръга Альоша Капчин, не счели за необходимо да обуздаят побеснелия си колега.
Срещу споменатия индивид е поднесена жалба от потърпевшите.

НАРОДНА ВОЛЈА

Слоганот „Македонија е бугарска“ прогласен за официјална стратешка цел на Бугарија е закана по мирот
Читај

ПОЧЕТОХА ПАМЕТТА НА ВОЙВОДАТА АТАНАС ТЕШОВСКИ
Читај

Гласовете ви чуваме
Читај

Бугарија да ги изврши пресудите во корист на здруженијата на Македонците
Читај

Бугарија сака да го наметне своето видување за историјата
Читај

Излезе от печат второ, преработено, разширено и допълнено издание на

История на Македония
апология на македонството

от проф. д-р Георги Радулов

Книгата има общо 570 страници. Цена - 15 лева.
Купете си я преди да се е изчерпал тиражът.

Важно! Важно! Важно!

Дружеството на репресираните македонци в България припомня на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими. Отварянето на тези досиета е от голямо значение за македонското малцинство в България.

Поезија

МАКЕДОНСКИ ОТГОВОР

На вестник „Народна воля” – по случай 30 години от излизането на първия му брой

Ето ме – с ръка върху сърцето,
просълзявано от черни думи,
че съм пътник за натам, където
няма страх от подлост и куршуми.

Даже нож до кокал да опира
и отровна чаша да изпие,
истина не може да умира,
камо ли на две да се превие. –

За да бъда никой! А без корен
може ли живот да съществува? -
Все едно – убит или съборен,
към безкрайно нищо ще отплува.
И така ... нататък до безкрая
чужди дом с потта си да съзиждам,
кой съм и защо съм – да не зная,
а къде отивам – да не виждам. -

Робът е удобен – до възхита,
че не търси път към светлината
и дори сълзата си не пита
кой му е виновен за съдбата.

Робът за Родина не тъгува
и не лее кръв за свободата,
а когато на смъртта слугува,
няма равностойност на Земята.
Случи ли се Юди да прекършат
крехките крилца на мекотели,
хлябът и лъжата ще довършат
новите поръчкови разстрели.

Хлябът ли? С трагична баладичност
и с ръцете на позорни нрави
може над абдалова безличност
златни ореоли да постави.

И лъжата е велика сила,
че безброй школовки като мине
може чрез тръбачи на резила
всяка сляпа истина да срине.
Ала всяка доблест под небето,
ала всеки нож за гилотина,
длъжни са да знаят, че сърцето
не продава съвест и Родина.

Не като страхливец и наивник
при лакейски завет ще се крия,
даже и да имам за противник
цялата световна мръсотия!

Александър Македонски

ИЛИНДЕНСКА - 1990-та

На Никола Вапцаров

Поете,
пак със мръсните ръце
днес пипат във душата на народа.
Но вече не прикриват свойта цел
потомците на вълчата порода,

която преди век света продра
със воплите по свойте братя роби,
а тайно –
в дива глутница се сбра
на брата роб земята да зароби.

Задружно сe нахвърлиха тогаз,
да не пропуснат по-тлъст пай
да сграбчат.
Не сме ги викали,
но кой ни пита нас?
За тях сме ние не народ,
а плячка.

Отхапаха по къс.
А сетне с вой
заръфаха се стръвно за гърлата,
вбесени –
искаха със кървав бой
да си докажат върху нас правата.

Но никой не доби нотариален акт.
Затуй те днеска пак се сдушват
здраво,
обзети от едничка мисъл –
как
властта си тук да увековечават.
Отново днес решават вместо нас,
отричат пак правата ни изконни.
В защита дръзнем ли да вдигнем
глас,
те обявяват ни извън закона.

Извън закона –
в своята земя,
изгнаници –
във своята родина.
Умът изтръпва в ужас,
онемял
пред тая страшна
варварска картина.

Да!
Ние носим тежката вина,
че в този слънчев кът сме се родили.
Престъпно е, че родната страна
така обичаме.
О, Боже мили!

Законът вълчи право им е дал –
затуй законно вършат беззакония,
погазват с ярост вяра,
идеал –
свободна да пребъде Македония.

Но ние няма да я предадем –
ще бдим, поете, с вашите плакати:
“Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати.”

Петър Мицков

Македонија пее

ТАКИ ДАСКАЛОТ

Таму ле мајко близу Битола
во реорската густа корија
Таки даскалот славно загинал
со неговата верна дружина
со нив загина смела другарка
млада Елпида Караманова.

Предадени од клети шпијони
ги сардисаа од сите страни
пушки згрмеа бомби стрештеа
крвава почна борба нерамна.

Тогаш извикал Таки даскалот
на неговата верна дружина
фрлајте бомби тиран сотрете
живи во раце не се давајте.

Клети тирани борба нерамна
сета дружина му ја избија
Таки даскалот жив не се даде
самиот крвта си ја пролеа
откачил бомба на неа легнал
За слободата на Македонија.

ТАМУ ДОЛУ КРИВОЛАЧКО

Таму долу Криволачко Црвени Брегови
умре јунак македонец Никола Петров. (2)

Со фашистка полиција борба водеше
цел ден он се стражуваше и им викаше (2)
Ви крвници на народот надвор од тука
Македонија се дига вас да истера. (2)

Јас сум чесен македонец крв македонска
вашите раце не се давам, сам се убивам. (2)
Спиј спокојно наш другару Никола Петров
ти загина за слобода за Македонија. (2)

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове