Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Силата на македонския дух

ПРИЯТЕЛ, КОРЕКТИВ, СТОЖЕР И БОРЕЦ

Стефан Влахов-Мицов

Тридесет години са авторитетен и важен период. Според Библията те почти очертават живота на едно човешко поколение. Още по-важна роля имат в житието на един вестник. Защото вестникът осъществява диалог между поколенията, разкрива приемствеността между тях и между историческите епохи. Тридесетте години съществувание на вестник „Народна воля” на практика са много повече. Не само защото той е приемник и последовател на вестника, издаван от бореца за свободна Македония Яне Сандански в началото на ХХ век. Не само и поради факта, че двете десетилетия след падането на Берлинската стена по динамика и наситеност със събития, противоречия и конфликти, надежди и илюзии се равняват на няколко човешки живота. А и защото „Народна воля” олицетворява македонската историческа съдба и Голгота. Има нещо символично в това, че вестникът започва да излиза в Сидней, Австралия, сред тамошната македонска емиграция, сетне е прехвърлен в Лондон, за да се озове накрая в Пиринския дял на Македония.
По този начин той събира в своята биография пръснатите по света корени на македонския род и силата на македонския дух. Този дух е колкото космополитен, добронамерен и възвишен към всички представители на човешката раса, толкова решителен и безкомпромисен към онези, чиято цел е да го унищожат, унизят или манипулират. Тъкмо в Пиринския дял на Македония вестникът напълно оправда името си да бъде трибуна на македонците, превърнати след 1948 година от мнозинство в малцинство в собствената си Родина, а впоследствие лишени даже от малцинствените си права. Точно в столицата на Пиринския дял на Македония, Благоевград, вестникът освен издание от и за македонския народ, демонстрира и Воля за борба с душманите на македонската идентичност. Но същевременно и Воля за приятелство с нормалните, интелигентни и незаразени с великобългарски шовинизъм граждани на България. И техните статии, репортажи, дописки, литературно творчество, които присъстват във всеки брой на „Народна воля”, са категорично доказателство за това. Те са и свидетелство, че редакционната колегия на вестника начело с поета Георги Христов, не само желае, но и активно работи за добросъседски и приятелски отношения между Република България и Република Македония, между македонския и българския народ. За отношения, базирани на взаимно признаване и уважаване на македонската и на българската история, на македонския и на българския език и на двете култури. В името на принципа за уважение и толерантност „Народна воля” се списва на български и на македонски език. Редакционната колегия и авторите във вестника винаги са изповядвали ценностите на обединена Европа. Даже по времето на Студената война. Още повече днес, когато континентът все още не е напълно обединен чрез Европейския съюз.
Ето защо „Народна воля” често се е превръщал в предвестник на явления, които са идвали в България с голямо закъснение или са се осъществявали посредством международен натиск. По тази причина вестникът неведнъж е подлаган на натиск от българските власти, но коравият македонски дух на редактори и автори не само му е давал възможност да оцелява, а и да бъде флагман на свободното слово. Когато позиции на „Народна воля” по въпроса за малцинствените права, за обучението по майчин език, за журналистическа етика и обективност бъдат препотвърждавани от европейските институции в Брюксел, от Съда по човешки права в Страсбург, от водещи европейски политици, парламентаристи и интелектуалци, това е най-обективният критерий за ролята и значението на вестника и за отговорната мисия, която осъществява.
В този смисъл, „Народна воля” е едновременно приятел, коректив, стожер и борец. Приятел на всички, които гледат на македонското малцинство в България като на мост за добросъседски отношения между македонската и българската държава. Коректив на заблудените от националистическата пропаганда. Стожер на македонската идентичност, история и култура. Борец срещу шовинизма, политическата йезуитщина и лицемерие, упражнявано от институции, партии и организации. Тридесетте години на „Народна воля” се оказаха достатъчни вестникът да добие хиляди приятели и читатели в България и сред македонската диаспора по света. И в същото време недостатъчни, за да озапти гръмогласните политически аутсайдери, които вият подир кервана на историята. Борбата за истината продължава, а заедно с нея на своя пост остава и „Народна воля”.

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
Слоганот „Македонија е бугарска“ прогласен за официјална стратешка цел на Бугарија е закана по мирот
Читај
ПОЧЕТОХА ПАМЕТТА НА ВОЙВОДАТА АТАНАС ТЕШОВСКИ
Читај
Гласовете ви чуваме
Читај
Бугарија да ги изврши пресудите во корист на здруженијата на Македонците
Читај
Бугарија сака да го наметне своето видување за историјата
Читај

Излезе от печат второ, преработено, разширено и допълнено издание на

История на Македония
апология на македонството

от проф. д-р Георги Радулов


Книгата има общо 570 страници. Цена - 15 лева.
Купете си я преди да се е изчерпал тиражът.

Важно! Важно! Важно!

Дружеството на репресираните македонци в България припомня на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими. Отварянето на тези досиета е от голямо значение за македонското малцинство в България.

Поезија
МАКЕДОНСКИ ОТГОВОР

На вестник „Народна воля” – по случай 30 години от излизането на първия му брой

Ето ме – с ръка върху сърцето,
просълзявано от черни думи,
че съм пътник за натам, където
няма страх от подлост и куршуми.

Даже нож до кокал да опира
и отровна чаша да изпие,
истина не може да умира,
камо ли на две да се превие. –

За да бъда никой! А без корен
може ли живот да съществува? -
Все едно – убит или съборен,
към безкрайно нищо ще отплува.
И така ... нататък до безкрая
чужди дом с потта си да съзиждам,
кой съм и защо съм – да не зная,
а къде отивам – да не виждам. -

Робът е удобен – до възхита,
че не търси път към светлината
и дори сълзата си не пита
кой му е виновен за съдбата.

Робът за Родина не тъгува
и не лее кръв за свободата,
а когато на смъртта слугува,
няма равностойност на Земята.
Случи ли се Юди да прекършат
крехките крилца на мекотели,
хлябът и лъжата ще довършат
новите поръчкови разстрели.

Хлябът ли? С трагична баладичност
и с ръцете на позорни нрави
може над абдалова безличност
златни ореоли да постави.

И лъжата е велика сила,
че безброй школовки като мине
може чрез тръбачи на резила
всяка сляпа истина да срине.
Ала всяка доблест под небето,
ала всеки нож за гилотина,
длъжни са да знаят, че сърцето
не продава съвест и Родина.

Не като страхливец и наивник
при лакейски завет ще се крия,
даже и да имам за противник
цялата световна мръсотия!

Александър Македонски



ИЛИНДЕНСКА - 1990-та

На Никола Вапцаров

Поете,
пак със мръсните ръце
днес пипат във душата на народа.
Но вече не прикриват свойта цел
потомците на вълчата порода,

която преди век света продра
със воплите по свойте братя роби,
а тайно –
в дива глутница се сбра
на брата роб земята да зароби.

Задружно сe нахвърлиха тогаз,
да не пропуснат по-тлъст пай
да сграбчат.
Не сме ги викали,
но кой ни пита нас?
За тях сме ние не народ,
а плячка.

Отхапаха по къс.
А сетне с вой
заръфаха се стръвно за гърлата,
вбесени –
искаха със кървав бой
да си докажат върху нас правата.

Но никой не доби нотариален акт.
Затуй те днеска пак се сдушват
здраво,
обзети от едничка мисъл –
как
властта си тук да увековечават.
Отново днес решават вместо нас,
отричат пак правата ни изконни.
В защита дръзнем ли да вдигнем
глас,
те обявяват ни извън закона.

Извън закона –
в своята земя,
изгнаници –
във своята родина.
Умът изтръпва в ужас,
онемял
пред тая страшна
варварска картина.

Да!
Ние носим тежката вина,
че в този слънчев кът сме се родили.
Престъпно е, че родната страна
така обичаме.
О, Боже мили!

Законът вълчи право им е дал –
затуй законно вършат беззакония,
погазват с ярост вяра,
идеал –
свободна да пребъде Македония.

Но ние няма да я предадем –
ще бдим, поете, с вашите плакати:
“Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати.”

Петър Мицков

Македонија пее

ТАКИ ДАСКАЛОТ

Таму ле мајко близу Битола
во реорската густа корија
Таки даскалот славно загинал
со неговата верна дружина
со нив загина смела другарка
млада Елпида Караманова.

Предадени од клети шпијони
ги сардисаа од сите страни
пушки згрмеа бомби стрештеа
крвава почна борба нерамна.

Тогаш извикал Таки даскалот
на неговата верна дружина
фрлајте бомби тиран сотрете
живи во раце не се давајте.

Клети тирани борба нерамна
сета дружина му ја избија
Таки даскалот жив не се даде
самиот крвта си ја пролеа
откачил бомба на неа легнал
За слободата на Македонија.

ТАМУ ДОЛУ КРИВОЛАЧКО

Таму долу Криволачко Црвени Брегови
умре јунак македонец Никола Петров. (2)

Со фашистка полиција борба водеше
цел ден он се стражуваше и им викаше (2)
Ви крвници на народот надвор од тука
Македонија се дига вас да истера. (2)

Јас сум чесен македонец крв македонска
вашите раце не се давам, сам се убивам. (2)
Спиј спокојно наш другару Никола Петров
ти загина за слобода за Македонија. (2)




Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting