Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
45 години от насилственото побългаряване на македонците от Пиринския дял на Македония

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ!

Петър Мицков

През декември 1965 година щеше да се проведе поредното преброяване на населението в България. Очаквахме го с тревога, защото от няколко години репресиите срещу по-будните македонци се засилваха, беше подета широка кампания за „разясняване на истината за македонския въпрос”, носеше се мълва, че има решение на ЦК на БКП да ни правят българи. През ноември със сигурност знаехме, че опасенията ни не са напразни – при обучението на преброителите за предстоящото преброяване в Благоевградски окръг изрично е наредено в графата „националност” да записват всички жители на окръга като българи.

По това време отбивах военната си служба в мина „Пирин” в с. Брежани, Благоевградско, тъй като поради неблагонадеждност не ми позволиха да служа в редовната българска армия. Опасявайки се за най-лошото от страна на органите на ДС, при които неведнъж бях привикван за „справка”, целяща разясняване на „грешните” ми позиции по македонския въпрос, реших да се възползвам от една вратичка в закона за преброяването, даваща възможност при отсъствие от постоянното си местожителство по време на преброяването дадено лице да бъде преброено в населеното място, в което се намира. Затова си взех платения отпуск и заминах във вътрешността на страната при приятели и роднини.

Преброиха ме в град Копривщица. Оказа се, че съм постъпил правилно – преброителите извън Благоевградски окръг не са имали специални инструкции относно преброяването на македонците. Разбрах го от разговора ми с преброителя, който на изричното ми напомняне в графата „националност” да пише македонец, ми отвърна: „Аз и сам щях да те попитам. Нали знам, че си от Петрич.” И така при преброяването на населението през 1965 година в Копривщица се оказа и един македонец.

По този начин избягнах насилието върху мен и поставих пред свършен факт началника на ДС в Петрич Коста Михалчев. Никога няма да забравя удоволствието, което изпитах, когато видях позеленялото му от злоба и безсилие лице. А какво трябваше да преживеят много македонци в Пиринско през оня мразовит декември на 1965 година... Ако можеше да говори, сеновалът в с. Коларово би могъл да разкаже на какво са били подложени по-образовани младежи от цялото Подгорие, държани там, докато ги принудят „доброволно” да подпишат „молби”, че желаят да бъдат записани като българи. Така беше по цяло Пиринско – страх и насилие. А в демократичната България и до днес нагло се разпространява като неоспорима истина твърдението на централния и на окръжния комитет на БКП по онова време, че преброяването е проведено в обстановка на „пълна свобода” – твърдение, което самият Живков опровергава, споменавайки двадесет години по-късно за „един маньовър”, за който знаели само четирима души, в резултат на който, по неговите думи, „за няколко дни цялото население в този край осъмна като чистокръвни българи”. (Виж Чавдар Маринов, „От „интернационализъм” към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозни общности”, с. 14.) Пък аз ще прибавя – да, на книга.

През 1973 година трябваше да сменя паспорта си – не бях го сменил дотогава, защото в новите паспорти вместо националност поставяха тиренце, а аз нямах никакво желание да се превръщам от македонец в безлична чертичка. Когато отидох в градския съвет да подам документи за нов паспорт, служителката, моя добра позната, ме попита: „Пеце, ке подаеш молба?” (Имаше предвид „молба” за промяна на националността.) „Оти ме питаш? – викам. – Не знаеш, оти таква молба нема да подпишам? Ако ми сменат паспорто, да го сменат – ако не сакат, яс немам зор.” Паспортът ми го смениха, направиха ме пълноправно гордо социалистическо тиренце.

За моя радост нямаше никакви последствия от реакцията ми при подаването на документите – служителката не беше уведомила милицията за думите ми. Където и да е сега, дълбока признателност и поклон.

Тогава написах стихотворението „Разпънати на кръст”. То е посветено на всички, които през онази страшна 1965 и последвалите я години на насилие над македонците в България не се предадоха и останаха такива, каквито са се родили – македонци.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ВАСИЛ СТЕРЈОВСКИ ИЗБРАН ЗА ПРАТЕНИК ВО АЛБАНСКИОТ ПАРЛАМЕНТ
Читај
КАКОВ ЧОВЕК БИЛ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ?
Читај
С ПОЧИТ КЪМ ДЕЛОТО НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Читај


Испраќаме новогодишен поздрав до читателите на весникот “Народна волја“ од градот Прилеп, Република Македонија, со многу искрени желби за здравје и среќа, братство и мир, љубов и разбирање пред се меѓу Македонците и народот во светот во Новата 2011 година!

На Јан Пирински и неговите соработници пожелуваме уште многу, многу години со успех да ја презентираат пред светот вистината за Македонија.

Дај Боже да се множат вакви гласила таму каде што ги има Македонците и нивните пријатели.

12.12.2010 г., гр. Прилеп, Р. Македонија.

Радко Георгиевски
Драги Башески
На редакционния колектив на в. “Народна воля”

по случай Новата 2011 година

пожелавам нов устрем и нови сили за отразяване живота на народа, неговите мечти и надежди, за да се извоюва общонационалното очакване - признаване на древната ни националност!
Лично на главния редактор на вестника г-н Георги Христов и на неговото семейство пожелавам Дядо Коледа да ги посети с пълен чувал хубави подаръци и весело настроение!

Нека Новата 2011 година да донесе на всички много здраве, дълголетие, щастие и успехи във всичко!

5.12.2010 г.

Сариса Параос

ИЗЈАВИ НА ДАМЕ ГРУЕВ:

• Досегашното искуство на нас, Македонците, ни покажа дека само со сопствени сили можеме да се избориме за ослободување на Македонија.

• Ние го напуштивме школувањето во Белград и дојдовме во Софија зашто ни беше ветено од бугарскиот дипломатски агент во Белград дека ќе имаме полна слобода за здружување на нас Македонците. Ако сметате дека сме сториле грев со нашето студентско друштво... одиме дома! Ние со ништо не сме згрешиле спрема бугарските закони. Нашиот грев е тоа што го сакаме нашето отечество. Кога дојдовме тука се надевавме братски да ни помогнете да создадеме своја интелигенција што ќе го поведе отечеството во борба за ослободување. Како што гледате - ние сме измамени!

• Нам ни претстои голема и макотрпна борба за обединување на народот во Македонија за да се спротивставиме не само на турскиот терор, туку и на тугите пропаганди што го цепат народот на Срби, Грци и Бугари.

• Остави ме, Мирчо! Ах, тие погани врховисти - пак не предадоа! - рекол тежко ранет Даме преди да умре.

Поезија
ПЕТЪР МИЦКОВ

На всички, които през 1965 година отстояваха македонското име

Лист форматна хартия –
формуляр канцеларски
с напечатани няколко реда.
Малко късче хартия,
наглед –
като хиляди други бумаги,
но изписана с думи,
по-страшни от всички куршуми:

М О Л Б А

от (име, презиме, фамилия),
живущ. ...............

Моля да ми бъде сменена националността
от македонец на българин.

Подпис:
Впиши си името
и подпиши!
Доброволно,
съвсем доброволно.
Впиши си името
и подпиши!

Декларирам:
Тая земя,
на която с любов съм заченат
и с любов съм роден,
за да нося любов и надежда,
е чужда.

Чужди са Охрид и Преспа,
де още
в безлунните нощи
вълните през сълзи разнасят
кървави вопли
на ослепени войни.

Чужд е белия град на Егея
със звучното име на македонска царица –
Тесалоника –
твоя град, щерко на Филип
Админта,
Александрова сестро.
Чужда е моята нежна Беласица,
чужд е хайдушкия Пирин
с усоите гъсти,
пълни с легенди и песни
за славни комити,
положили кости за тебе,
Родино.

Чужди са майките с черни забрадки,
дето през дългите-дългите нощи,
самотни,
кървави ризи през сълзи прегръщат
наместо любими съпрузи
и синове свидни,
чакани-недочакани.

Впиши си името
и подпиши!

Декларирам:
Святата кръв на дедите,
пролята за тая земя,
за да бъде свободна и силна,
дъждовете отдавна измиха –
не остана и помен от тия светци.
Вече няма и нужда от помен –
нали станахме все атеисти.

Чужда,
чужда е тая земя,
а ние
под наем живеем на нея –
досадни натрапници.

Впиши си името
и подпиши!

Всичко в мене крещи.
Ужас вклещва гърдите.
Буца страшна засяда във
гърлото
и душú,
и душú.
А насреща –
униформената доброволност,
самоуверена,
самодоволна,
цинично ухилена,
заканително сочи със пръст:
– Ще подпишеш ли?

Хищен,
спуска се мрак
с белезници и зинало дуло,
месечина-стръвница
по нощите
пие отново човешки души.
Безнадеждност
и мъка…

– Ще подпишеш ли?

Нямам глас.
Мълчаливо отказвам.

Тъмнина…
1973

Македонија пее

ОГИН И ПЛАМЕН ФРЛАТ ПО МЕНЕ

Огин и пламен фрлат по мене
дека сум голем Бекрија,
дека сум голем Бекрија, моме,
Бекрија ем мераклија. (2)

Рефрен:
А пак јас само по свое
животот свој го живеам,
другари меани, убави жени,
и без број ноки неспани. (2)

Огин и плмен фрлат по мене,
илјада клетви истурат,
илјада клетви истурат, моме
истурат ме проколнуват. (2)

Рефрен...

Огин и пламен фрлат по мене,
оти со мерак живеам,
оти со мерак живеам моме,
живеам и се веселам. (2)

Рефрен...

НИКО, НИКО МЕАНЏИКО

Нико, Нико мори меанџико
чини есап Нико да ми платиш
што ти служев Нико три години
сум решило Нико да се женам.

Еј Стојане море измеќаре
ако сакаш Стојан да се жениш
јас си имам Стојан измеќарки
која сакаш Стојан таја земи.

Нико, Нико мори меанџико
татко ми оставил проклетија
да не земам Нико јас девојка
тук да земам Нико јас вдовица.

Еј Стојане море млад Стојане
ако сакаш Стојан ти вдовица
ако сакаш Стојан ти вдовица
седи овде Стојан земај мене.



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting