Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Анализа

ПРАВОТО НА САМООПРЕДЕЛЕНИЕ, БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНЦИТЕ

Петър Новоселски


Често се говори за право на самоопределение, но не винаги и не за всички е ясно какво е това. Предстоящото преброяване и споровете, които избухнаха по въпроса кой и как може да се самоопределя, правят отново актуален този въпрос.

Първоначалното значение на това понятие се отнася не до отделната личност, а до колектива, наречен нация. Самоопределението на народите значи право сами да изберат формата на своето управление или в рамките на несвоя държава, или да формират своя собствена държава. Право сами да определят общата си съдба. По този начин правото на самоопределение е неразривно свързано с демокрацията. и свободната воля на човека. С формирането на националните държави това понятие придобива и смисъл - правото на едно малцинство да се обедини със своята национална държава или да получи право на специално третиране от страна на държавата, в която се намира. Класическа е в този смисъл комунистическата формула за право на самоопределяне до отделяне, която между другото играе голяма роля при създаването на минималната културна автономия на Пиринска Македония през 1947/1948 г., както и при плановете за нейно обединяване със СР Македония.

Правото на нациите да се самоопределят е главен принцип, издигнат от американския президент Уилсън при изготвянето на договорите при завършване на Първата световна война. Все пак при тези договори границите са определяни далеч повече според интереса на победителите, отколкото според този принцип. Паралелно като един от своите основни лозунги го издигат и руските болшевики и именно съгласно него изграждат СССР като федерация. В СССР и СФРЮ е предвидено правото на републиките да се отделят от федерацията (но такова право не е предвидено за автономните области).

В рамките на ООН този принцип залегнал още през 1945 г. в нейния Устав, а след това в Декларацията за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи, приета с резолюция 1514 на 15-та генерална асамблея на ООН на 14 декември 1960 г. В Международния пакт за икономическите, социалните и културните права и в Международния пакт за гражданските и политическите права от 19 декември 1966 г. в параграф първи е казано: „Всички народи имат право на самоопределение. По силата на това право те свободно определят своя политически статут и свободно обезпечават своето икономическо, социално и културно развитие ... Всички участващи в настоящия договор държави ... са длъжни в съответствие с положенията в Устава на ООН да поощряват осъществяването на правото на самоопределение и да уважават това право”. В Декларацията за принципите на международното право от 24 октомври 1970 г. се заявява, че „В силата на принципа за равноправие и самоопределение на народите, утвърдено в Устава на ООН, всички народи имат право свободно, без външно вмешателство, да определят своя политически статут и да осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие и всяка държава е обвързана да уважава това право”. По-нататък се определя, че способите за осъществяване на правото на самоопределение могат да бъдат „създаване на суверенна и независима държава, свободно присъединяване към независима държава или обединение с нея, или установяване на какъвто и да било друг политически статут”. Подобни принципи са включени в редица други документи на Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа, ОБСЕ и много други.

Постепенно след Втората световна война с появата и развитието на системата за правата на човека и с приемането на принципа за непроменяемост на границите се налага едно по-друго схващане по отношение на малцинствата. Подобно на всички човешки права и то става индивидуално, а не колективно, и придобива смисъл на право на отделния човек сам да определи към коя народност принадлежи и дали да се ползва от правата, предвидени за малцинствата. Своебразният конфликт между двата принципа – тези на териториалната цялост и на свободно самоопределение - идва от очевидната опасност от поява на междудържавни конфликти и сепаратизъм. Принципът на териториалната цялост гласи, че територията на държавата не може да се променя без нейно съгласие.

Застрашените от принципа на самоопределение държави обикновено изтъкват като аргумент срещу него именно принципа на териториалната цялост. По този спор съществува схващане, че принципът на териториалната цялост защитава държавата само от външна агресия. Именно в този смисъл е параграф 4, ал. 2, от Устава на ООН за неизползване на сила срещу териториалната неприкосновеност и политическата независимост на държавите, както и в Декларацията за принципите на международното право, според която „Всяка държава е длъжна да се въздържа от каквито и да било действия, насочени към частично или цялостно нарушение на националното единство и териториалната цялост на която и да било друга държава”. Т.е. защитата е срещу насилствени действия от друга държава, а не от свободно самоопределение на част от гражданите. Принципът на териториалната цялост според това мнение се явява подчинен на принципа на самоопределение. Това може да се заключи от Декларацията за международното право, в която е заявено: „Нищо не може да се изтълкува като оправдаващо или поощряващо действия, които биха водели към разделяне или към частично или цялостно нарушаване на териториалната цялост или политическото единство на суверенни и независими държави, съблюдаващи в своите действия принципа на равноправие и самоопределение на народите.” Или с други думи защитата на териториалната цялост се отнася само до онези държави, които спазват правото на самоопределение на народите и съответно е неприложим към онези, които не осигуряват равноправие на живеещите в тях народи и недопускащи свободното самоопределение на тези народи. Или сумирано: териториалното единствено се защищава срещу други държави, а не срещу гражданите и - срещу насилствени промени, а не срещу демократични, като при това държави, които не зачитат правото на самоопределение не могат да очакват международна защита на териториалната си цялост.

В светлината на казаното сепаратизмът и националноосвободителното движение не могат да се разграничат като дефиниции и често се явяват синоними. И двете явления се базират на правото на самоопределение. Например Левски, Ботев и останалите български революционери са не друго, а сепаратисти, борещи се с насилствени методи да отделят част от международно призната държава като Отоманската империя, да нарушат териториалната й цялост. Разлика би могла да се намери повече според начина на употреба, а не според съдържанието на тези две понятия. Първото се употребява повече в положителен смисъл, а второто повече в отрицателен. В рамките на демокрацията и правата на човека разлика би могла да се потърси в начините на отстояване на съответната позиция – чрез демократични методи и зачитане волята на населението или с насилствени методи и напук на волята на хората. Така погледнато, сепаратистко движение, базирано само на демократични средства и разчитащо на подкрепата на гражданите, не е и не би трябвало да се смята за нещо незаконно в която и да е страна, защото е базирано върху самите основи на принципите на международния ред, право и правата на човека. Същото заяви и Европейският съд по правата на човека в Страбург по делото на ОМО „Илинден”-ПИРИН. Дори да е имало основание българските власти да подозират, че партията има сепаратистки намерения, това само по себе си не може да бъде основание за забрана, доколкото партията използва само демократични методи и не си поставя цели, противни на демокрацията. Друг е въпросът, че ПИРИН и нямаше подобни цели.

Именно водени от принципа на самоопределение се разделиха федерации като Чехословакия, Югославия и СССР, а пък се обедини Германия. Водени от съшия принцип редица недържавни нации се стремят към държавност. Такива са баските, каталунците, шотландците и др.
Заслужава да се отбележи обаче, че днес съществува един мълчалив консенсус в Европа, според който правото на отделяне на малцинствата и присъединяването им към друга държава не се подкрепя и прилага, а правото на самоопределение се отнася единствено до получаване на права в рамките на съответната държава. Вероятно най-известното и съответно единствено изключение е Косово.

Правото на самоопреде- ление и България

Обръщайки своя поглед от международните стандарти към българската Конституция, не можем да не забележим, че в нея самото понятие самоопределение напълно отсъства. За сметка на това териториалната цялост се споменава три пъти, държавното единство – два пъти, а националното такова - три пъти. Първо в преамбюла пазенето на държавното единство (наред с националното) е охарактеризирано като „неотменим дълг”. След това чл 2. в първата си алинея определя България като „единна държава” и забранява създаването на автономни образувания, а в алинея втора направо се заявява, че „Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.” Следва член 9, според който териториалната цялост се гарантира от въоръжените сили. Чл, 44, ал 2, пък забранява създаване организации ”чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията”. Самият президент е определен на първо място като олицетворение на единството на нацията (чл. 92, 1).

Така страхът от разпад или отцепване в България е конституционализиран, а пък самоопределението в какъвто и да било смисъл – игнорирано. Страхът от възможен сепаратизъм е съвсем очевиден в самия факт, че дори автономни образувания са забранени, а в практиката самото говорене за такива също се санкционира от съда. (Например достатъчен е само намек за автономия или сепаратизъм от член на някоя партия, за да може не той, а самата партия и организация да бъдат забранени). Забраната на формиране на автономни образувания представлява директно ограничение на правото на самоопределение, защото различните форми на автономия (териториална, културна, икономическа, разпръсната и др.) представляват част от възможностите за практикуване правото на самоопределение без промяна на границите. В това маниашко треперене над териториалната цялост българската Конституция е уникална в Европа. Параноята, изразена в нея, е дала основание на някои изследователи да говорят за българска обсадна менталност или за някакво виждане на себе си и държавата като крепост под обсада. Като се има предвид, че никой не е нападал България през последните 125 години от нейното съединение и че вече 65 години не е участвала в никакви войни, този манталитет е изцяло ирационален. Причина за неговото съществуване е не действителността, а извратената форма национализъм, насаждана от държавата, чрез образованието и медиите. Но по-лошо от неговата неоснователност и абсурдност е отрицателният ефект, който той има по отношение на демокрацията и правата на малцинствата. За съжаление в държавата като че ли няма сила, която да осъзнава този факт като проблем и да се опитва да се бори срещу него.

Поради тази ксенофобичност и страх от малцинствата не е учудващо отсъствието на графа “Македонец” на предстоящото преброяване.

Македонците и самоопределението

И така правото на самоопределение включва няколко измерения. 1. Правото сам да определиш към кой народ принадлежиш и сам да избереш да се ползваш ли от правата, предвидени за малцинствата, или не. (А не както е в българския случай друг да решава какъв си и дали ще се ползваш или не от правата си.)

2. Правото на хората като колектив сами да определят формата си на управление в рамките на държавата.

3. Правото да определят да останат към държавата, да се отделят от нея, оформяйки нова държава или присъединявайки се към друга.

Нека сега видим тези три аспекта приложени към македонците.

Самоопределението като избор към коя нация принадлежиш при македонците преживя трудна история. Съседните на Македония страни вложиха много средства и сили да убедят или накарат нейния народ да избере да се присъедини към техните нации и държави. В териториите, в които те наложиха своята власт, на македонците им бе отнето правото на самоопределение и бяха подложени на асимилация и на тормоз, ако оказваха съпротива. Въпреки огромния труд обаче мнозинството избраха и устояха на избора си да бъдат македонци. Около 1,4 милиона в Македония, 200 000 в Гърция, 50 000 в Албания, между 5 000 и 187 000 в България (според официалните резултати на преброяванията), около 100 000 в Европа, над 200 000 в Америка и също толкова в Австралия и останалата част от света или общо около 2 300 000 са самоопределящите се македонци в света днес. Срещу тях резултатите от съседните пропаганди са – между 200 и 300 хиляди приеха (или им бе наложена) гръцка националност (такива има само в Гърция или сред емигрантите от Гърция). Разбира се, тук не броим хората, които си бяха гърци по начало или пък огромния брой колонисти, населени през ХХ в. Вероятно между 100 и 200 хиляди са приели сръбска идентичност – главно в Сърбия и малък брой в Р Македония. Според различни сметки в България има между 500 000 и 1 000 000 хора с македонско потекло. Броят на хора с българско самосъзнание сред тях, ако извадим средно число от броя на тези с македонско според преброяванията, значи би бил между 400 000 – 900 000. Голяма част от тях са несъмнено от смесено потекло, което допълнително влияе при избора на националност, но несъмнено е също така, че голям брой македонци от несмесен, ако можем така да се изразим, македонски произход днес се самоопределят искрено като българи. Това, което е важно в случая, е, че македонците, самоопределящи се като българи се срещат почти изключително в България (или емигранти от България). В останалите части на Македония тях или ги няма или са символичнен брой. В Егейска Македония досега е известен само един човек с майка от Варна; в Р Македония има по-малко от 2000 души според преброяванията през последните 50 години. Картината е съвсем ясна. Сумарно между 66 и 77 % от македонците в света днес се самоопределят като македонци. При това тях ги има в значителен процент във всички части на Македония. Конкурентните самоопределения изостават далеч назад. На второ място е българското с около 18 – 26 % почти изключително ограничено в България и Пиринска Македония. Гръцкото около 7 % - само в Гърция и Егейска Македония. Сръбското – 3 - 4 % главно в Сърбия и в частта на Македония, кяото някога й принадлежеше – Вардарска Македония. Очевидно от тези резултати е както самоопределението на македонците, така и самобитноста му – негов извор са самите македонци. За разлика от него самоопределението като българи, сърби и гърци е тясно свързано със съответните държавни пропаганди и с живеенето на части от македонския народ в тези държави.

Това обстоятелство много добре се осъзнава от различните центрове за манипулация в България. Те се опитват да го заобиколят по няколко начина. 1. Манипулация със значението и броя на паспортите, издадени на македонски граждани, което уж изразявало българско самоопределение на голяма част от населението в Р Македония. Но този брой след десет години раздаване и рекламиране все още не успява да надхвърли 20 000 и на всекиго е ясно какви са истинските мотиви за търсенето на български паспорт. 2. Манипулация с истинския брой на хора с македонско самоопределение в България – намаляван изкуствено до минимални числа. 3. Манипулация с броя на хора с македонско потекло и българско самосъзнание в България. Според разни божидардимитровци в България имало между 2 и 3 милиона хора с македонско потекло. Доста македонски националисти налапват тази въдица от желание да се чувстват по-многобройни и значими. Но истинската цел на тези неверни и крайно преувеличени цифри е да докажат, че мнозинството на македонския народ в света днес определя себе си като българи. Или статистически ако по света има около два милиона и триста хиляди, самоопределящи се като македонци, то броят на самоопределящите се като българи македонци би бил по-голям - между два и половина и три милиона. 4. За да се тушира изобличителният факт, че българското самоопределение се среща почти изключително и само в България (нещо, което ясно издава истинската му основа), се правят големи усилия да се изобретят български малцинства в Гърция, Албания и Косово. Резултатите досега са почти нулеви, въпреки че са изразходвани доста средства за подкупване на части от населението на тези страни чрез различни помощи, европейски гражданства, безплатно обучение и всякакви други привилегии. Въпреки че едва ли някой би упрекнал Албания в антибългарски чувства, на нейните преброявания до днес българи няма, а същото е и в Косово въпреки големите усилия да се спечели известна подкрепа сред определящите се като македонци или сърби горани. В Гърция, където стандартът е висок и според това подкупването твърде скъпо, всичко на всичко един местен човек с майка от Варна се самоопределя като българин. В Р Македония, чиято територия през миналия век на два-три пъти попадаше под българска власт и бе под нея около 7 години, българското малцинство съставлява около 0,09 % от населението или в сравнение с македонците – 0,14 %. А басните, че нищожният им брой бил причинен от насилие, умряха тази година – на преброяването в Македония ще има графа “Българин”, докато в България графа “Македонец” отново няма да има.

Да видим другите два аспекта на самоопределението и отношението на македонците към тях.

По отношение на формата на управление още през османската власт македонците се определиха за демократично републиканско управление с равноправие на гражданите и зачитане правата на всички народности. Тези цели ги срещаме в почти всички програмни и идеологически манифести на епохата, както и между двете световни войни. Нещо, което виждаме осъществявано в Р Македония.

За самоопределението като право на народите да изберат в коя държава да живеят, македонците никога не са питани. Македония беше разделена против тяхната свободна воля и противно на тяхното самоопределение, демонстрирано чрез борбите за автономия и държавност на истинската ВМРО и Илинденското въстание.



Самоопределението на македонците в България

Да минем към македонците в България. Те никога не са били питани искат ли да останат в България - знаем колко много бяха убити или затваряни в миналото именно заради мечтата им за обединена Македония. И днес никой не ги пита. Но макар и непитани, не значи, че нямат свое мнение по въпроса. Днес самоопределението на онези, които запазиха македонското си чувство и самосъзнание, е ясно изразено.

По отношение на начина на управление то е ясно – желаят да живеят в демократично гражданско общество със зачитане правата на човека и малцинствата. По отношение на това, в коя държава искат да живеят, те са го демонстрирали многократно – в Европейския съюз. И въпреки че България от дълго време е едно лошо място за живеене за всичките си граждани – македонците нямат против да живеят в нея, а само да я променят и направят по-добра. По въпроса за обединението на Македония безусловно доминира позицията,че трябва да се осъществи преодоляване на подялбата на Македония и нейните последици не чрез местене на границите, а чрез тяхното премахва не в рамките на един общ Европейски демократичен и правов съюз.

Ако има някаква съществена промяна, то тя е в отказа от насилствените и конспиративни методи на миналото в полза на мира. Но и тук трябва да се направи уговорка. Ако в миналото македонците са посягали към оръжието, то е било само защото са били принудени – поставени в нечовешки условия и като им е отказана всяка друга възможност за борба. Днес демократичното развитие дава надежда, че законните методи на борба за права правят съвсем ненужно насилието.

Поучени от горчивата си история, македонците са твърди привърженици на ненасилието. Те се опитват да се борят за правата си в рамките на закона, на институциите и с демократични средства. Толкова по-достойна за осъждане е политиката на държавата, която им отказва не само международно гарантирани права, но и отнемаща им възможността мирно и демократично да се борят за тях и да защитават своите интереси. Една политика, която сякаш се стреми да постави македонците отново в същото онова безизходно положение и отчаяние, довело до толкова много насилие в миналото. Управниците би трябвало да се замислят за това, което правят, и дали то е в интерес на Република България. Читателите би трябвало сами да си отговорят, кой се държи по-отговорно и лоялно спрямо държавата: дали властниците, които потъпкват правата и законите, подлагат на унижение и тласкат към отчаяние хората с македонско самосъзнание, или пък македонските активисти, които, въпреки враждебното отношение на държавата, въпреки постоянните унижения и провокации, продължават да се придържат към здравия разум, да търсят решение чрез диалог. И макар отричани - не се отричат от държавата, и макар с потъпкани права – не се отказват от правото и законовия порядък...

И ето че в навечерието на преброяването в България множество политически циркаджии отново се опитват да правят провокации и да ограничават и отнемат дори онова най-малко парче от правото на самоопределение – сам да решиш към кой народ принадлежиш. Но хората, които правят това, би трябвало да осъзнаят, че отнемеш ли на хората правото им на самоопределение в рамките на държавата, ги тласкаш към единствения възможен изход – самоопределение извън държавата със или без част от територията й...

И макар властите постоянно да се хвалят с така наречения български етнически модел, който на практика не представлява нищо друго, а търпеливо гасене от страна на малцинствата на пожарите, подпалвани постоянно от налудничави политици от мнозинството, не трябва да се забравя, че много лоша политика е да се поставя на постоянно изпитание търпението на хората. То може и да не издържи. Защото, ако в България етнически конфликт нямаше през последните две десетилетия, то това е заслуга единствено на малцинствата и на безкрайното им търпение. Държавата няма никаква заслуга за това.

И още нещо. Именно нарушаването на правото на самоопределение е главна опасност за териториалното единство на държавите. Затова, ако желаят да го подсилят от никого неатакуваните си граници, български власти трябва да се погрижат на първо място за спазване на правото на самоопределение и за уважение на правата на всички граждани на България.

Никой не се отделя от хубавото и никой не би тръгнал да се цепи от България, ако в нея се чувства щастлив, уважаван и у дома си. Потъпкването на правата на хората, както и калпавото управление (което също е вид на погазване правата на хората) са онова, което истински заплашва сигурността на държавата. И ето ние виждаме едно своебразно самоопределение на българските граждани – които масово бягат от България, за да търсят щастието си там, където биха се надявали, че могат да го намерят. И мнозинството от тези „самоопределящи се с краката си” граждани са от мнозинството.

   НАРОДНА ВОЛЈА
ДА ПОГЛЕДНЕМ ИСТИНАТА В ОЧИТЕ
Читај
“АЗ СЛУШАХ РАЗКАЗИТЕ НА БАБИТЕ И ДЕДОВЦИТЕ СИ И ТЕ МЕ ЗАПАЛИХА ЗА МАКЕДОНИЯ”
Читај
ПОЗИЦИЈА НА ОМО „ИЛИНДЕН“ - ПИРИН ВО ВРСКА СО РЕФЕРЕНДУМОТ ЗА ИМЕТО НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЈА
Читај
НАШАТА ГЕНЕРАЦИЈА Е ОБВРЗАНА ДА ГО ЗАЧУВА ЗАВЕТОТ ОД ПРЕДЦИТЕ И ДА ИМ ГО ПРЕДАДЕ НА ПОТОМЦИТЕ
Читај
ЗАСЕДАНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ОМО „Илинден“ - ПИРИН
Читај


139 години от рождението на Гоце Делчев
ГОЦЕ

Символ на гордост и слава,
ореол божествен ни стана.
Недостижим и близък остава
и лек, и песен, и рана.

Ти, Гоце, во нас си в сърцето,
ти брат си и син си любими,
ти знаме ни стана, което
е огин в студените зими.

Со песните секой те знае,
на орото рамо до рамо
и сърцето чука, не трае
едно име носиме само:

МАКЕДОНЕЦ и нищо друго
никой не може да ни каже,
бугарин, србин и гърко
не може нас да излаже.

Запей песна, майко мила,
стара песна, македонска,
за воините на Самоила,
за земята ни исконска.

Дур до Кукуш да се чуе
в бащина му стара кука,
дедо зурла да надуе,
тапан до небо да чука!

Димитър Иванов

Македонија пее

ДА НИ Е ЖИВА ПЕСНАТА

Тагата се распослала
Легнала ми натежнала
И си ја барам песната
што ми е мелем за душата

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песна не весели
Со неа векува

Рефрен:

Да ни е жива песната
Песната еј македонска
Срцата што ги разпеа
Душите што ги огреа

Да ни е жива песната
И мојот народ намачен
Запеј му песно запеј му
Да не го видам разплачен

До кај што свети сонцето
До таму ни е народот
А ние што останавме
Песната им ја праќаме

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песната не лекува
О неа векува

Рефрен...




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2018 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting