Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

СВЕТА МЪЧЕНИЦА ЕЛИКОМДА. Християнска светица. Живяла през трети век. Родена в Солун и възпитана в християнското училище. Вдовица с три деца. Работила около Божието дело, напълно посветена на набожния живот. Заради разпространението на християнството осъдена на смърт и погубена заедно със своите деца.

ХАДЖИИВАНОВ ХАДЖИДИМКО. Възрожденец. Роден около 1813 в село Горно Броди, Драмско. Издигнал се като един от първенците на селото и активно участвал във възродителното движение в Серско, Мелнишко и Неврокопско в периода между 60-те и 70-те години на ХIХ век. Дългогодишен председател на македонската община в Горно Броди и на серската македонска община. По негова инициатива в Горно Броди е доведен за учител Георги Иванов, който въвел в училище майчиния на мястото на гръцкия език. Инициатор за свикване на народното събрание в село Гайтаниново, където се решило народът да се откаже от Патриаршията (1869 г.) Цялото семейство на Хаджи Димко било отдадено на възрожденската борба, в която похарчили имота си. Самият той бил затворен и хвърлен в зандана „Беас куле” в Солун, откъдето избягал и се заселил в Дупница, България. Напълно беден и разочарован , починал през 1906 година.

ЙОСИФОВСКИ КУЗМАН – ПИТУ. Едно от най-славните имена на НОБ в Македония, неин организатор, член на ЦК на КПМ, организатор на свикването на Първото заседание на АСНОМ, автор на неговите държавотворни документи, народен герой. Роден в Прилеп през 1915 година. След завършването на средното си образование в Прилеп и Битола, студент по право в Белградския университет, където заемал видно място в ръководството на студентското движение. Активно работел за формирането на македонското студентско дружество „Вардар”. Член на МАНАПО. Дълбоко осъзнаващ континуитета на борбата за национална свобода на македонския народ, той говори: „Легендите, които ми разказваше баба ми Заха за Крали Марко, за Дядо Ильо войводата и за Крушевската република за мене бяха фантастичен народен извор. Без този македонски патриотизъм въпрос е дали аз можех да бъда комунист. И не само аз, но и всеки македонец, който е станал комунист. Защото ние, македонците, сме успешни, прогресивни като македонски патриоти, защото сме гоцевисти, санданисти, гьорчевисти.” От 1938 година член на КПЮ. През 1939 година секретар на МК в Прилеп. Организирал (1939 – 1940) много демонстрации в Прилеп и участвал в тях. През 1941 г. член на Пленума на ПК на КПЮ за Македония. Един от най-изтъкнатите организатори на въоръженото въстание на македонския народ (1941 – 1944). Като партиен работник действал в Битола и в западния дял на Македония. През март 1942 година формирал Окръжния комитет за Западна Македония. Избран за негов секретар. През март 1943 г. избран за член на първия ЦК на КПМ и за член на ГЩ на НОВ и ПОМ. През първия ден на историческото Преспанско съвещание (2 август 1943), което изиграло значителна роля в по-нататъшното разгаряне на въоръжената борба на македонците, изнесъл реферат, посветен на 40-годишнината на Илинденското въстание, в което представил нова версия на историята на македонския народ. В реферата между другото казал: „Днес, когато македонският народ се намира пред решителна борба за извоюване на своята национална свобода, споменът за Илинден трябва повече от всякога да свети пред очите на целия македонски народ, пред лицето на всички честни и свободолюбиви македонци, пред всички, които обичат своята родина!” Така Кузман изтъкнал континуитета на македонската национална освободителна борба, при което призовал за „прибиране на всички вътрешни сили и отваряне на една яка материална снага в самата Македония. А това ще рече: създаване на пълно единство на всички общи класи и слоеве, единство на всички стари и нови борци за свобода на Македония, започвайки от старите революционери илинденци, опълченци и се стигне до комунистите: създаване на единен македонски народноосвободителен фронт...” Показал завидна активност за подготовката на провеждане на Първото заседание на АСНОМ. От август 1943 г. на партийна работа в Скопие. Формирал АМОК (Акционен народноосвободителен комитет) и поддържал връзката на ЦК на КПЮ и на БРП (к). Загинал при фашистка блокада в Скопие през февруари 1944 година. В анкетата на списанието „Македонско време” избран между тридесетте най-значими македонци през ХХ век.

СТАМБОЛИЙСКИ ХРИСТО. Един от основателите на Техноложко - металургичния факултет в Скопие. Роден през 1920 година в Струмица. Пръв декан на посочения факултет. Дал значителен принос в развоя на научната мисъл и практика в неорганичната и аналитичната химия и в технологията на силикатите, за което публикувал много научни трудове. Починал през 1989 година в Скопие.

(По „Личности од Македонија’’)

   НАРОДНА ВОЛЈА
ДА ПОГЛЕДНЕМ ИСТИНАТА В ОЧИТЕ
Читај
ЕДИНСТВЕНАТА МОЈА ВИНА БЕШЕ ШТО СУМ МАКЕДОНЕЦ И ШТО САКАВ ДА ОСТАНАМ МАКЕДОНЕЦ
Читај
СРЕДБА СО Г. ЏАНГ ЧИНГЛИ, ПОТПРЕТСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИОТ КОМИТЕТ НА КИНЕСКИОТ ПОЛИТИЧКИ И КОНСУЛТАТИВЕН СОВЕТ
Читај
ПРЕТСЕДАТЕЛОТ ИВАНОВ НА СРЕДБИ СО ПРЕМИЕРОТ И СО ПРЕТСЕДАТЕЛОТ НА ПАРЛАМЕНТОТ НА МОЛДАВИЈА
Читај


139 години от рождението на Гоце Делчев
ГОЦЕ

Символ на гордост и слава,
ореол божествен ни стана.
Недостижим и близък остава
и лек, и песен, и рана.

Ти, Гоце, во нас си в сърцето,
ти брат си и син си любими,
ти знаме ни стана, което
е огин в студените зими.

Со песните секой те знае,
на орото рамо до рамо
и сърцето чука, не трае
едно име носиме само:

МАКЕДОНЕЦ и нищо друго
никой не може да ни каже,
бугарин, србин и гърко
не може нас да излаже.

Запей песна, майко мила,
стара песна, македонска,
за воините на Самоила,
за земята ни исконска.

Дур до Кукуш да се чуе
в бащина му стара кука,
дедо зурла да надуе,
тапан до небо да чука!

Димитър Иванов

Македонија пее

ДА НИ Е ЖИВА ПЕСНАТА

Тагата се распослала
Легнала ми натежнала
И си ја барам песната
што ми е мелем за душата

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песна не весели
Со неа векува

Рефрен:

Да ни е жива песната
Песната еј македонска
Срцата што ги разпеа
Душите што ги огреа

Да ни е жива песната
И мојот народ намачен
Запеј му песно запеј му
Да не го видам разплачен

До кај што свети сонцето
До таму ни е народот
А ние што останавме
Песната им ја праќаме

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песната не лекува
О неа векува

Рефрен...




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2018 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting