Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ХРЪС ДОБРОМИР. Самостоятелен владетел на града Просек на Вардар (край днешната Демир Капия) от края на ХІI и началото на ХІІI век. В края на ХІІ век, по време на офанзивата на император Исак ІІ, заловен и отведен в пленничество. Но в първите години от владичеството на новия византийски император Алексий III повторно се отметнал и формирал независима държава с център Просек като вдигнал въстание срещу византийците, завладял Струмица и Просек и управлявал като независим владетел до 1202 година, откогато му се губят следите.

СВЕТА ПРЕПОДОБНА МАЙКА ТЕОДОРА. Светица от македонско потекло. Тя е царицата Теодора, съпруга на византийския цар Михаил Комнен. Родена от родителите Йован и Елена в мястото Сервия в Македония. Направила много добрини за сиромасите и изградила голяма църква. След смъртта на цар Михаил се замонашила.

КОНСТАНТИНОВИЧ д-р ГАВРИЛ. Изтъкнат деец на македонската колония в руската престолнина. Един от основателите на Македонското научно-литературно другарство в Санкт Петербург (28 октомври 1902 година) и негов подпредседател. Роден през 1878 година в село Смърдеш, Костурско. До V клас учил в Македония, а средното си образование завършил в Белград през 1900 година. Дипломирал се във Военномедицинската академия в руската престолнина. Близък сътрудник и съмишленик на Кръсте Петков Мисирков и на Димитрия Чуповски. Един от основоположниците и член на Славяно-македонското национално-просветно дружество "Св. Кирил и Методий" (1912), съавтор на Меморандума за независимост на Македония, изпратен от страна на членовете на македонската колония в Петербург до посланиците – участници в Лондонската конференция, и до правителствата на съюзените балкански държави (1913), редактор на "Македонски голос" (1913 – 1914), издание на Македонската колония в Санкт Петербург. През 1918 година с Чуповски, Пешковски и Угриновски основали Македонския революционен комитет, чиято програма се застъпвала за Македония като балканска федеративна република. По време на Октомврийската революция се присъединил към болшевиките – управител на болницата в Кем и член на Изпълнителния комитет на Съвета на работническите и войнишките депутати в града. Убит във влак край Мурманск през 1918 година.

ДИНЕВ АНГЕЛ. Македонски национален деец, историк, публицист, безкомпромисен борец против великобългарските фалшификатори на македонската история и македонската народност. Роден в с. Смоквица, Гевгелийско, през 1891 година. През 1918 година емигрирал в България, където се включил в македонското национално движение, при което приел идеята за балканска федерация. Сътрудник на списанието "Илинден", редактор на вестник "Македонски вести" – неформално издание на ВМРО (Об), което набързо било забранено. За Динев тогава започнало време на преследване и арести. Въпреки решенията на Парижката мирна конференция, Динев оптимистично прогнозирал: "В близко бъдеще и Македония ще стане свободна земя, съответно независима и равноправна единица в една обща федерация!" Активен член на Гевгелийското братство в София, което в периода от 1924 до 1929 година му дало възможност да издаде няколко брошури, чиято тема е националноосвободителната борба на Македония. Между тях е и брошурата "Етнографската идея на Македония", в която утвърждава истината за самобитността на македонския народ. Автор на изследването "Македонските славяни" (1938), което имало директно влияние за укрепването на македонската национална идея и което разобличава българското фалшифициране на историята. Изтъкнат активист на Националния комитет на македонските емигрантски дружества (1944 – 1947). Редактор на вестник "Доброволец" (1944 – 1946).
Подпредседател на Македонския инициативен комитет на македонските културно-просветни дружества (1947 – 1948). В Македония се завърнал през 1948 година. Автор на книгите "Илинденска епопея" в два тома . Първият том се появи в София през 1945, а вторият в Скопие през 1949 година. Автор на труда "Политическите убийства в България" (1951, Скопие). Починал в Скопие през 1952 година. През 1983 година скопска "Култура" издаде неговите събрани трудове в пет книги.

АЯНОВСКИ ВАНГЕЛ – Оче. Един от организаторите на народоосвободителното движение на македонския народ в Егейска Македония. Роден във Воден през 1909 година. През април 1942 година основал Македонската антифашистка организация (МАО) и я ръководил. Във Воден основал (1945) Тайната освободителна македонска организация (ТМОРО). От 1947 година – организационен секретар на ГО на НОФ за Егейска Македония. След пристигането си в СР Македония активен обществен деец. Починал през 1952 година в Скопие.

(По "Личности од Македонија")