Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ХРЪС ДОБРОМИР. Самостоятелен владетел на града Просек на Вардар (край днешната Демир Капия) от края на ХІI и началото на ХІІI век. В края на ХІІ век, по време на офанзивата на император Исак ІІ, заловен и отведен в пленничество. Но в първите години от владичеството на новия византийски император Алексий III повторно се отметнал и формирал независима държава с център Просек като вдигнал въстание срещу византийците, завладял Струмица и Просек и управлявал като независим владетел до 1202 година, откогато му се губят следите.

СВЕТА ПРЕПОДОБНА МАЙКА ТЕОДОРА. Светица от македонско потекло. Тя е царицата Теодора, съпруга на византийския цар Михаил Комнен. Родена от родителите Йован и Елена в мястото Сервия в Македония. Направила много добрини за сиромасите и изградила голяма църква. След смъртта на цар Михаил се замонашила.

КОНСТАНТИНОВИЧ д-р ГАВРИЛ. Изтъкнат деец на македонската колония в руската престолнина. Един от основателите на Македонското научно-литературно другарство в Санкт Петербург (28 октомври 1902 година) и негов подпредседател. Роден през 1878 година в село Смърдеш, Костурско. До V клас учил в Македония, а средното си образование завършил в Белград през 1900 година. Дипломирал се във Военномедицинската академия в руската престолнина. Близък сътрудник и съмишленик на Кръсте Петков Мисирков и на Димитрия Чуповски. Един от основоположниците и член на Славяно-македонското национално-просветно дружество "Св. Кирил и Методий" (1912), съавтор на Меморандума за независимост на Македония, изпратен от страна на членовете на македонската колония в Петербург до посланиците – участници в Лондонската конференция, и до правителствата на съюзените балкански държави (1913), редактор на "Македонски голос" (1913 – 1914), издание на Македонската колония в Санкт Петербург. През 1918 година с Чуповски, Пешковски и Угриновски основали Македонския революционен комитет, чиято програма се застъпвала за Македония като балканска федеративна република. По време на Октомврийската революция се присъединил към болшевиките – управител на болницата в Кем и член на Изпълнителния комитет на Съвета на работническите и войнишките депутати в града. Убит във влак край Мурманск през 1918 година.

ДИНЕВ АНГЕЛ. Македонски национален деец, историк, публицист, безкомпромисен борец против великобългарските фалшификатори на македонската история и македонската народност. Роден в с. Смоквица, Гевгелийско, през 1891 година. През 1918 година емигрирал в България, където се включил в македонското национално движение, при което приел идеята за балканска федерация. Сътрудник на списанието "Илинден", редактор на вестник "Македонски вести" – неформално издание на ВМРО (Об), което набързо било забранено. За Динев тогава започнало време на преследване и арести. Въпреки решенията на Парижката мирна конференция, Динев оптимистично прогнозирал: "В близко бъдеще и Македония ще стане свободна земя, съответно независима и равноправна единица в една обща федерация!" Активен член на Гевгелийското братство в София, което в периода от 1924 до 1929 година му дало възможност да издаде няколко брошури, чиято тема е националноосвободителната борба на Македония. Между тях е и брошурата "Етнографската идея на Македония", в която утвърждава истината за самобитността на македонския народ. Автор на изследването "Македонските славяни" (1938), което имало директно влияние за укрепването на македонската национална идея и което разобличава българското фалшифициране на историята. Изтъкнат активист на Националния комитет на македонските емигрантски дружества (1944 – 1947). Редактор на вестник "Доброволец" (1944 – 1946).
Подпредседател на Македонския инициативен комитет на македонските културно-просветни дружества (1947 – 1948). В Македония се завърнал през 1948 година. Автор на книгите "Илинденска епопея" в два тома . Първият том се появи в София през 1945, а вторият в Скопие през 1949 година. Автор на труда "Политическите убийства в България" (1951, Скопие). Починал в Скопие през 1952 година. През 1983 година скопска "Култура" издаде неговите събрани трудове в пет книги.

АЯНОВСКИ ВАНГЕЛ – Оче. Един от организаторите на народоосвободителното движение на македонския народ в Егейска Македония. Роден във Воден през 1909 година. През април 1942 година основал Македонската антифашистка организация (МАО) и я ръководил. Във Воден основал (1945) Тайната освободителна македонска организация (ТМОРО). От 1947 година – организационен секретар на ГО на НОФ за Егейска Македония. След пристигането си в СР Македония активен обществен деец. Починал през 1952 година в Скопие.

(По "Личности од Македонија")

   НАРОДНА ВОЛЈА
ЧАЙ ОТ ТРОСКОТ
Читај
“АЗ СЛУШАХ РАЗКАЗИТЕ НА БАБИТЕ И ДЕДОВЦИТЕ СИ И ТЕ МЕ ЗАПАЛИХА ЗА МАКЕДОНИЯ”
Читај
ОДЛУКАТА ЗА ПРОМЕНА НА ИДЕНТИТЕТОТ Е ОДЛУКА НА 81 ПРАТЕНИК, НЕ Е ОДЛУКА НА МАКЕДОНСКИТЕ ГРАЃАНИ
Читај
ПИСМЕНА ИЗЈАВА НА ПРЕТСЕДАТЕЛОТ НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЈА, Д-Р ЃОРГЕ ИВАНОВ
Читај
ЕДИН ЧЕСТЕН СПОМЕН
Читај


Ръководството на ОМО „Илинден" - ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля" честитят 70-годишния юбилей на Димитър Иванов от Шумен - активен деец на партията и кореспондент на вестника, като му пожелават много здраве, вярност към македонската кауза и увереност в нашата победа!
Втора годишна конференција

ДО СИТЕ МАКЕДОНСКИ ИСЕЛЕНИЧКИ ОРГАНИЗАЦИИ И АСОЦИАЦИИ

Предмет: Покана за учество на Втората годишна конференција на иселеничките организации во Република Македонија

Почитувани,
Ми претставува особена чест и задоволство да ве поканам да земете учество на Втората годишна конференција на иселеничките организации, што ќе се одржи на 20 и 21 јули 2011 година во Клубот на пратеници, Скопје, во организација на Агенцијата за иселеништво на Република Македонија

Дневен ред на Конференцијата:
1. Зачувување и негување на македонскиот јазик преку говорење на јазикот во семејствата
2. Зачувување на македонската култура од страна на иселеничките организации преку реализирани проекти, предлози и сугестии за наредниот период
3. Државјанство на Република Македонија - значење
4. Избирачко право
5. Значењето на пописите во земјите во кои живеат иселениците од Македонија за утврдување на поточен број на иселеници од Македонија
6. Унапредување на врските со иселеничките организации преку директни контакти на членовите на организациите со Агенцијата за иселеништво, преку постојните средства за комуникација.
7. Иселенички совет - известување на Привремениот иселенички совет за превземените активности
Молиме присуството на претставниците од Вашата организација да го потврдите во Агенцијата за иселеништво најдоцна до 30 јуни 2011 година, на:

е-маил: info@minisel.gov.mk
тел ++ 389 2 3 118 633
факс ++ 389 2 3 118 549

Директор: Васил Наумов

(Преземено од МИМ, 15.06.2011 г.)

Македонија пее

ВАРДАРЕ, ПИРИН, ЕГЕЈ КАЈ ТИ Е

Мили чеда на мајка разделени
тешка рана на срце,
ај на гради,
Вардаре, Пирин кај ти е,
Вардаре, Егеј кај ти е.

Мајко! Македонијо!
Ајде не плачи,
ден ќе дојде ќе ги гушнеш
Пирин, Планини,
Мајко Македонијо
ајде запеј ти,
ден ќе дојде ќе те носат
води егејски.

Вардаре, Пирин кај ти е,
Вардаре, Егеј кај ти е.

Солзи течат мајчински македонски,
тешки како што ни се е еј векови.
Вардаре, Пирин кај ти е,
Вардаре, Егеј кај ти е.

Мајко! Македонијо!
Ајде не плачи,
ден ќе дојде ќе ги гушнеш
Пирин, Планини,
Мајко Македонијо
ајде запеј ти,
ден ќе дојде ќе те носат
води егејски.

Мајко! Македонијо!


ВОЗОТ БРАЌА ТРГНУВА

Возот браќа тргнува
право за Германија
стари мајки остануват
дробни деца да чуват.

Со либето одиме
пари да спечалиме
пари да спечалиме
куќа да направиме.

Таму ќе не пречекаат
нашите верни другари
ергените ќе пеат
женетите ќе плачат.


Поезија

ПРЕМЪЛЧАВАНЕ

От бездната на времето изгряло
като усмивка на безсмъртно цвете,
пътува македонското начало
с протегнати ръце към вековете.

И както на света му е известно,
съдбата му остана несразима -
не затова ли хищно и нечестно
коварството ридае, че го има.

И чужда красота изпепелило,
то много химни на смъртта е пяло,
когато македонска кръв е пило
и хляб от македонска пот е яло.

За да разкъсат робските окови,
когато Македония ги вика,
най-свидните й рожби са готови
главите си да сложат на дръвника.

Убиваха ги български злодеи,
убиваха - и в майчини утроби,
за да създава ужасът лакеи
и подли инквизитори на роби.

Съдба от мъченичество и слава,
народ - достоен с врагове да спори,
когато наглостта ги премълчава,
историята почва да говори. -

Поизбърши си, мащехо, сълзите
и погледни вината си в лицето –
кой на кого забоде нож в гърдите
и после му отхапа от сърцето?

Залутана по кървавите дири,
напразни са усилията твои
от хищници, тирани и вампири
да сътвориш съвременни герои!

Герои не се раждат от палачи!
А жертвите, които си затрила,
да премълчиш, Българийо, не значи,
че живият живот си умъртвила!

Лицето на страха сега е друго,
но за да може пак да ни убива,
то повече прилича на влечуго,
което зад привидност се прикрива.

На всеки, който при мираж се връща,
за да й връчи смъртната присъда,
безсмъртна Македония отвръща: -
Но аз съм аз! И винаги ще бъда!

При участ от разпятия и слава
и като вечна истина голяма,
не българската злоба ще решава
дали ни има и дали ни няма!


ФЕНИКС

На Никола Вапцаров

Когато феникс трябва да умира,
а няма кой безумството да спре,
единственото право да избира
е правото достойно да умре.

Когато гръм сърцето му разпръсне,
че не изплакало сълза на роб,
съдбата го орисва да възкръсне
от свойта пепел и от своя гроб!

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2018 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting