Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

КУСЕВИЧ МЕТОДИЯ (ТОДЕ КУСЕВ). Църковен и културно-просветен деец. Роден около 1830 г. в Прилеп. Член на културно-просветния кръжок в града, който по-късно прераснал в училище. През януари 1863 г. в писмо до вестник "Македония" специално подчертал, че "колкото и да се мъчат да ни спрат (гърците – заб. на ред.) да вървим напред, не могат въобще да го изкоренят чувството на македонците да бъдат македонци!" През 1873 година се замонашил. Назначен за протосингел на Пловдивската митрополия. Често сътрудничил с Кузман Шапкарев. Дал знаменателен принос за отварянето на прилепското класно училище през 1882 година. След като завършил Духовната академия в Киев и Духовната академия в Петроград, заемал високи духовни длъжности: ректор на българската духовна академия в Цариград, епископ и митрополит на Светогорската епархия и др. Починал през 1922 година.

ЦИПОВСКИ ТОДОР – МЕРДЖАН. Народен герой. Роден през 1920 г. в Тетово. След завършване на основното училище учи кюркчийски занаят, а след това заминава да работи в Белград и се включва в тамошното работническо движение. Участва и в студентските демонстрации през 1940 г., на Кошутняк и на 27-мартовските демонстрации през 1941 г., след което е затворен. След окупацията се върнал в Тетово, включил се в дейността на партийната организация като член на СКОЈ (Съюз на комунистическата младеж на Югославия), а след това и като член на КПЮ. През август 1942 година избран за член на Окръжния комитет на КПЮ за Тетово, а през септември е вече негов секретар. В неговата къща на 19 август 1943 г. е проведено Първото заседание на Първия Централен комитет на КПМ, което означи формирането на националната организация на КП в Македония, а това изигра огромна роля за всенародното повдигане на въоръжената борба за национална свобода и македонска държава. "Основаването на КПМ и формирането на нейния Централен комитет представлява силен тласък за по-нататъшния развой на НОВ в Македония." (Й. Б. Тито) През тази година Циповски станал член и секретар на Областния комитет на КПМ за територията на Македония под италианска окупация. Цялостно се ангажира в подтикване на въоръжената борба в този дял на Македония, особено в Дебърско. Партиен ръководител на Оперативната зона и на 48-ма дивизия. Член на Инициативния комитет за свикване на Първото заседание на АСНОМ и негов делегат. Загинал на 17. IХ. 1944 година край село Белица, Мавровско, в борба с балистите.

ИВАНОВСКИ ВАСИЛ. Македонски национален деец, публицист, смятан за основател на съвременната модерна македонска историография. Роден през 1906 г. в с. Ловраде, Костурско. Балканските и Първата световна война прогонили неговото семейство в емиграция в България. На непълни 15 години станал физически работник и се включил в работническото и в комунистическото движение. Член на БРП. Участвал в Септемврийското въстание (1923 г.). Член на ВМРО (о). През 1928 г. емигрирал в СССР. През 1933 г., след завръщането си в България, публикувал брошурата "За идеите и задачите на македонското прогресивно движение". През 1934 г. излиза от печат неговото изследване "Защо ние, македонците, сме отделна нация?", подписана с псевдонима Бистришки, с което поставя основите на завършената македонска историография. "Както българският, така и сръбският и гръцкият империализъм, пише в своето изследване Васил Ивановски, отричат съществуването на македонската нация... За да разобличим тези маневри на поробителите и да им покажем, че нямат никакво право над Македония, за да спрем тяхната асимилаторска политика и за да водим последователна борба за извоюване на правото на самоопределение на македонския народ до неговото отделяне от българската, сръбската и гръцката държава и обединяване в самостоятелна и независима република на работния македонски народ, ние, македонците, трябва гръмко да заявим, че не сме нито сърби, нито гърци, нито българи, а сме отделна македонска нация, която се бори за своето национално освобождение и отделяне в своя македонска държава... Ако македонската нация не съществуваше, не би можело да говориме за такава. Обаче тя е на лице и нейното съществуване трябва да се покаже на всички, защото това до голяма степен ще улесни нашата националноосвободителна борба... В Македония са налице всички елементи на една самостоятелна македонска нация със своя територия и икономическа цялост, със свой език и общ национален характер и със своя македонска история." Поради своята революционна дейност лежал в затвор (1937 – 1939), а през 1942 г. повторно е арестуван и през март 1943 г. с група затворници е прехвърлен в Идризово. Тук развил значителна дейност, написвайки "История на Македония" – акт важен и с дълбокия си символизъм - първата модерна "История на Македония" е написана нелегално в български (тогава) затвор. След бягството от затвора в Идризово на 26 юли 1944 г., се включил в партизанските отряди в Македония. Делегат на Първото заседание на АСНОМ. След освобождението пръв главен редактор на "Нова Македония" и заместник-министър за социални грижи. Дошъл до сблъсък с актуалната власт около континуитета на македонското национално минало и кодифицирането на македонския литературен език. Завърнал се в България, където след Резолюцията на Информбюрото бил осъден на седем години затвор. Починал през 1991 година в София.

(По "Личности од Македонија)