Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Нищо ново...

ЧУТОВНОТО (ОЧАКВАНО) БЪЛГАРСКО МЪЛЧАНИЕ


В края на август вестник "Трета възраст" излезе с материал, в който величаеше един убиец, кръволок и терорист - Иван Михайлов. Главният редактор на в. "Народна воля" Георги Христов (на снимката вдясно) не можа да остане спокоен и безразличен и изпрати писмо на директора на "Трета възраст" Николай Желев. В него той реално обрисува образа на този потънал в кървища "борец за българщината". Както винаги се случва, така и сега последва пълно мълчание. Въобще в България с македонците диалог се води или с ругатни, обиди и лъжи, или с чутовно мълчание. В писмото си г-н Христов умишлено премълча факта, че в Република Македония съществува организация, носеща нелегалното име на И. Михайлов - Радко. Така че, хора, внимавайте: духовните наследници на един злокобен изрод са край нас и очакват своя час. Да не им го даваме! Предлагаме на нашите читатели писмото (без съкращения), което г-н Христов изпрати на г-н Желев още на 14 септември тази година.

ГОСПОДИН ЖЕЛЕВ,

Позволете ми най-напред да Ви се представя. Казвам се Георги Христов. Творческият ми псевдоним е Ян Пирински. Главен редактор съм на вестник "Народна воля", излизащ в Благоевград.
Винаги чета с интерес и удовлетворение Вашите редове, помествани на първа страница във всеки брой. А повод да Ви пиша сега е публикацията във Вашия вестник – "Трета възраст", брой 34 от 24. – 30. VIII. 2011 г. , посветена на Иван Михайлов. Още в отправката на първа страница той е представен като "Чутовният водач на ВМРО". Самият материал на 10-а страница е озаглавен "Последният борец-великан". Публикацията е по повод 26 август, рождената дата на "водача" на ВМРО.
Ще Ви помоля да ме извините, ако откриете някаква неподреденост в мислите ми, но въпросната публикация във Вашия вестник ме възмути. Ще обясня защо.
В началото се дават биографични данни за Иван Михайлов. Следва: "По това време е и секретар на водача на ВМРО Тодор Александров. След убийството на Тодор Александров (31. VIII. 1924 г.) постепенно се утвърждава като водач на организацията. По негово нареждане са унищожени предатели и врагове на българщината в Македония като Стоян Мишев, Тодор Паница, Илия Пандурски, ген. Михайло Ковачевич, Велимир Прелич и др. Светът е смаян от силата на ВМРО."
По-нататък се говори, както Ви е известно, за "литературното творчество" на Иван Михайлов.
Но нека да видим бегло кой е Иван Михайлов.
Да започнем с една версия, че той е убиецът на Тодор Александров, за да заеме поста му. Тази версия се подкрепя от факта, че по-късно Иван Михайлов нарежда да бъде убит и Александър Протогеров.
Но да оставим това, което историята ще потвърди или ще отрече, а да се обърнем към фактите. Изброяват се пет имена (и др.) на врагове на "българщината в Македония", които са били "унищожени". Но само те ли са? Да Ви припомня още няколко от хилядите жертви на Вашия "чутовен водач" и "борец-великан".
Методи Алексиев (27. II. 1887. гр. Велес – IХ. 1924). През септември 1924 г. е убит край село Покровник.
Георги Д. Баждаров (8. II. 1881, с. Горно Броди, Серско – 19. IХ. 1929, гр. Варна). Обявява се против михайловисткото крило във ВМРО. Убит е от негов представител.
Александър И. Буйнов (26. IХ. 1879, гр. Шумен – 27. IХ. 1924). Убит е в Банско от представители на "дясното крило" на организацията, погребан в м. Лушин край с. Добринище.
Симеон Хр. Кавракиров (16. ХI. 1898, гр. Солун – 14. VI. 1934). На 8 юни 1932 е отвлечен от представители на ВМРО и две години е държан в плен. След Деветнадесетомайския преврат 1934 е убит в местността Семково, Източна Рила.
Чудомир П. Кантарджиев (23. IХ. 1883. гр. Сливен – 14. IХ. 1924, гр. Пловдив). Убит е по време на Горноджумайските събития 1924.
Иван Г. Коюмджиев (25. V. 1870, с. Либяхово, дн. Илинден – 26. ХI. 1923). Обявява се срещу дейността на ВМРО. Преследван от представители на организацията. Убит в София.
Тодор З. Кънчев (16. IV. 1887, гр. Пещера – 8. VIII. 1923). Деец на БЗНС. Убит е в седловината Юндола в Родопите.
Симеон В. Молеров (15. II. 1875, с. Банско - 7. V. 1923). Става жертва на сложните и остри взаимоотношения между БЗНС и ВМРО. Убит е по пътя от Банско за Разлог от членове на организацията.
Тодор Н. Паница (2. VII. 1879, с. Оряхово, дн. град – 8. V. 1925). Убит е в Бургтеатър във Виена от Мелпомена (Менча) Кърничева (по-късно съпруга на Иван Михайлов). (Както казва народът: краставите магарета през девет баира се подушват! - б.м.)
Георги И. Папалезов (21. VII. 1883, с. Белотинци, Драмско – 15. VI. 1925). През май 1925 г. е арестуван от полицията и предаден на представители на ВМРО. Отведен е в с. Дъбница и след едномесечни жестоки мъчения е обесен в м. Банян край с. Сатовча.
Георги Попгеоргиев (22. VI. 1888, с. Лъки – 16. VI. 1925). През май 1925 е арестуван и отведен в с. Дъбница. След изтезания е обесен край с. Садово.
Никола К. Попов (Даскала) (26. ХI. 1889, м. Гега, дн. село, на бившето сборно с. Игуменец – 28. Х. 1922). Баща на Антон Попов. Арестуван от привържениците на ВМРО и обесен в землището на Гега.
Александър Н. Протогеров (23. II. 1867, гр. Охрид – 7. VII. 1928, София). Влиза в остър конфликт с Иван Михайлов. Убит по негово нареждане.
Христо Т. Разбойников (25. ХII. 1881, с. Дутлия, Серско – 20. VI. 1925). Води борба срещу беззаконията на привържениците на ВМРО. През 1925 е арестуван и след изтезания разстрелян в м. Зича край Петрич.
Георги И. Скрижевски (29. III. 1882, Скрижово, Зъхненско – 26. II.1925, Свиленград). Убит е от наемни убийци. Смъртта му се свързва с Горноджумайските събития 1924.
Димо Хаджидимов (14. II. 1875 – с. Горно Броди, Серско – 13. IХ. 1924, София). Убит е по решение на ВМРО.
Стойо Н. Хаджиев (IХ. 1880, с. Голешово – IХ. 1924). На 28. IХ. 1924 е заловен от привърженици на ВМРО (михайловисти). Убит е в землището на с. Покровник.
Георги И. Чанджиев (16. VII. 1884, гр. Неврокоп – 15. VI. 1925). През май 1925 е арестуван от полицията и предаден на ВМРО. Закаран е в с. Дъбница и след жестоки изтезания е обесен на брега на р. Мътница.
Петър Я. Чаулев (1882, гр. Охрид – 23. ХII 1924, гр. Милано, Италия). След убийството на Тодор Александров членството му в ЦК на ВМРО е бламирано. По нареждане на Иван Михайлов е убит.
Тези сведения съм взел от книгата "Енциклопедия Пирински край", в чието изработване са взели участие и историци, чиито имена са на известни националисти или пък на агенти на Държавна сигурност. Но да видим какво още пише в нея:
"Акция на ВМРО в Неврокоп 1922 – наказателна акция, организирана от ВМРО за разгромяване на група федератисти... Акцията е насочена и срещу правителството на БЗНС... По време на акцията неврокопският гарнизон е извън града и не може да се намеси в защита на законната власт... Властта на БЗНС е разгромена, забранени са всякакви прояви на политически партии. Назначен е нов военен комендант на града, който се съобразява с исканията на ВМРО."
"Горноджумайски събития 1924 – наказателна акция, предприета на 12 срещу 13 септември в Горна Джумая (дн. Благоевград)... Уведомен е и военният министър Иван Вълков... Вечерта на 12 срещу 13 септември... убиват Ал. Василев; на следващия ден са убити Г. Атанасов и Арс. Йовков... Заловени и убити са съмишлениците на Ал. Василев... През следващите дни започва преследване на др. дейци... В София са убити Димо Хаджидимов и Владислав Ковачев, в гр. Пловдив – Чудомир Кантарджиев, в Свиленград – Георги Скрижевски..."
(Тук, г-н Желев, искам да внеса едно пояснение. В посочената Енциклопедия по понятни причини не се казва истината. Или поне не цялата. По време на Горноджумайските събития се прави погром над лявото, прогресивното крило на ВМРО (обединена), т. е. над враговете на Иван Михайлов. Убитите в тези събития са извънредно много. Днес македонците в България отбелязваме този ден като Ден на геноцида.)
"Крупнишки събития 1925 – наказателна акция на ВМРО... четите на ВМРО извършват арести... Извънреден организационен съд извършва арести, осъжда някои от тях на различни наказания, а други – на смърт. На 24 август в м. Орловец (на около 4 километра североизточно от селото) са убити бившите общ. съветници и дейци на БКП и на БЗНС Стоян Газерски, Ангел Кипров, Партени Партениев, Симеон Попов, Костадин Трендафилов, Трошан Трошанов, Кральо Цветков, Йосиф Чакалски и Петър Чакалски. На лобното място е издигнат паметник (1934)."
"Градевски събития 1925 – наказателна акция на ВМРО... в с. Градево... Проведено е следствие от специална съдебна комисия и на 8 юли някои комунисти са осъдени на смърт, на 14 д. са наложени тежки физически наказания и парични глоби... На 13 юли присъдата е утвърдена лично от Иван Михайлов: същия ден в м. Мадана е убит... Петър Маревски. На 14 юли в м. Обесеник... са убити Стоил Груев, Благо Мазнеов, П. Мазнеов, Яне Маламов, Максим Миразчийски, А. Пазов, Б. Тюфекчиев, Иван Христов, Йордан Цицков и Стоян Цицков."
"Дъбнишки събития 1925 – наказателна акция на ВМРО над членове и привърженици на Македонската федеративна организация... Задържани са и комунисти, земеделци и др. дейци, считани също за противници на ВМРО. В началото на май 1925 четите й извършват масово арести в гр. Неврокоп, неврокопските села и други селища; задържаните са закарани в с. Дъбница. На 18 май по нареждане на ЦК на ВМРО и лично на Иван Михайлов се конституира съдебноследствена комисия и нелегален съд от представители на ЦК на организацията. На разпити са подложени десетки хора. Комисията взема техните показания и издава присъди. 79 души (според други източници – не по-малко от 120 души) са убити в двора на Арнаудовата къща (наречена още "Кървавата къща" и "Къщата на ужасите" – б. м.)... Част от жертвите са погребани в местността Топалов дол (Кавак дере) край Дъбница. В центъра на селото е издигнат паметник на загиналите."
От краткото изброяване, което направих, ясно се вижда, че убийствата и злосторствата на Иван Михайлов и бандите му са ужасяващи. А в цитираната вече Енциклопедия се крие и разковничето за разбойническата душевност на Иван Михайлов: "Михайлов е привърженик на становището традиционните форми на борба да се сменят с тактиката на индивидуалния терор."
Да се пише за националните герои, за тези, които са жертвали живота си за своята родина и народ, за борещите се за всемирна свобода, където народите да живеят в разбирателство и мир, е не само необходимо, но и морален дълг. Защото борбата им за справедливост, правда и свобода е свещено и велико дело. Всеки народ има такива национални личности, с които той с достойнство може да се гордее. И не само това, някои от тези свети личности със своите идеали и борба преминават националните граници и с почит и уважение се славят по света.

Но да се прославя един убиец, кръволок, терорист е... Как Вие, г-н Желев, бихте го окачествили?
Вие знаете много добре какво е тероризъм. Знаете и какво е терорист. В момента, когато пиша тези редове, по синия екран пред мен текат кадри от терористичния акт на 11 септември 2001 година в САЩ. Бихте ли нарекли Осама бин Ладен "чутовен водач" и "борец-великан" и бихте ли споделили с гордост и патос, че "светът е смаян от силата" на "Ал Кайда" !?!
Всичката тази пролята кръв, отрязаните глави, убийствата, бесенията , садистическите изтезания, насажданият страх (от това време е приказката "ще те лапне месечината", защото човек може да замръкне у дома си, но да осъмне мъртъв, заровен някъде или пък захвърлен заклан в безименно дере!) се обясняват със защитата на "българщината". Че кой толкова заплашва тази "българщина" и я поставя в опасност? Тази въображаема опасност не е ли породена от желанието на недотам читави елементи да се чувстват велики, да създават чиста раса, да насаждат омраза към различието и към различните от тях? Различни не само по етнически белег, но и по начин на мислене, на разсъждение, на живот, на поглед към бъдещето... Защото Иван Михайлов и касапите му са опръскани не само с македонска кръв!
А не е далеч в миналото времето, когато изроди в името на "германщината" измислиха погромите над невинни и мирни хора, над прогресивни книги, изобретиха концлагерите, газовите камери, крематориумите в защита на чистата арийска раса. Не може да не знаете, г-н Желев, че по времето на Втората световна война бяха изпратени хиляди евреи от Македония в Треблинка, за да бъдат унищожени. И това ли беше в защита на "българщината"? (Днес фашистката окупация духовните наследници на Иван Михайлов наричат освобождение. Каква ирония!)
Ето такива мисли ми минават през главата, когато някой се опитва да пее оди за престъпници, садисти и терористи. И не мога да бъда спокоен, когато това става на страниците на даден вестник. Още повече пък на вестник като "Трета възраст", който преди не много време помести материал за Казахстан: колко са там малцинствата, на какво внимание и уважение се радват те, какви грижи се полагат, за да се съхранят техните култура, история, традиции, език и т. н. Да се публикува такъв материал в страна като нашата (в която се заявява открито, че малцинства няма, в която се отнемат всички права и свободи на малцинствата, гарантирани от международни документи, които са ратифицирани и от България, в която се провежда активна асимилация на различните от българския етнос, в която се толерира нетърпима омраза към различието и различните) бих казал, че се иска известна доза смелост.
Кога сте по-смел, г-н Желев? Когато показвате как трябва да живеят в мир, сговор, разбирателство и толерантност всички хора, или когато величаете един душевадец като Иван Михайлов? Нужно ли е да казвам, че той е сред първите проводници на фашизма в България и неговите действия могат спокойно да минат в графа "престъпления срещу човечеството"?!
Между другото бих си позволил да Ви предложа, ако досега не сте направили това, да се запознаете с книгата "Черешова задушница" от Валентин Караманчев. Много полезно четиво!
Много ми е чудно как в брой 33 в. "Трета възраст" помества материали под общото заглавие "Стратези, идеолози и водачи на ВМРО" за личности, воювали за свободата на Македония, а в брой 34 същият вестник прославя един убиец! Г-н Желев, не си ли давате сметка, че ако кръволокът Иван Михайлов бе живял във времето на тези чисти борци като Даме Груев и Гьорче Петров, то той би ги унищожил като врагове на "българщината"?
Смятам (и се надявам, че редколегията ще ме подкрепи) в някой от следващите броеве на в. "Народна воля" да запозная читателите на вестника с настоящите редове и с Вашата реакция (или с Вашето мълчание), за да видят какво е мнението ми на човек, който не е българин, но е лоялен и честен български гражданин.
Мисля, г-н Желев, че историята би трябвало да се знае, за да не се повтарят кървавите събития в нея, а и за да не забравяме истинските герои. А и българите имат с какво да се съизмерват със света: с революционерите си, които са заявявали, че след освобождението на България от турското иго ще отидат в съседни страни да помагат на своите братя християни и те да се освободят; с борците за чиста и свята република, в която всички народности да имат еднакви права; с богатия си фолклор, и то без комшийския; с историята си, в която има и падения, и срамни неща, и възходи...
И никак не върви до Левски и Ботев в пантеона на истински великите, чисти и безсмъртни личности да се слага и слави мръсен кървав убиец като Иван Михайлов. За мен това е напълно непонятно и неприемливо. А за Вас, г-н Желев?
Накрая още един скромен въпрос: защо един лакей на Двореца (че е бил първокачествен лакей си личи от факта, че е създавал държава в държавата, а правителствената полиция му е осигурявала жертви), избягал от България през 1934 година, до смъртта си през 1990 г. живее в чужбина, не се завръща в България, след като толкова много е допринесъл за "българщината"? Гузен ли е бил, страх ли го е било, или е изпитвал срам? Е, срам едва ли! То по всичко личи, че той е бил роден без това човешко чувство, както и без много други човешки чувства, но как е понасял живота си без България, без миризмата на кръв, без стонове, мъки, без черни забрадки и неизвестни гробове, без затъмнени небеса от сенките на бесилките, без самотни дерета, варници и ниви, превърнати в гробища!? Що за български патриот е бил? И нещо много важно: няма ли животът в България да стане по-добър и по-човешки, ако днешните му духовни наследници го последват по емигрантските му пътища и не се завърнат?
Едва ли можете да ми отговорите с чиста съвест, г-н Желев. А бихте ли искали? И не мога да не Ви запитам: Вие за каква "българщина" сте? За михайловистка или някаква друга?

14. 09. 2011 г.
Благоевград

С огорчение
и болка:




   НАРОДНА ВОЛЈА
ДА ПОГЛЕДНЕМ ИСТИНАТА В ОЧИТЕ
Читај
“АЗ СЛУШАХ РАЗКАЗИТЕ НА БАБИТЕ И ДЕДОВЦИТЕ СИ И ТЕ МЕ ЗАПАЛИХА ЗА МАКЕДОНИЯ”
Читај
СРЕДБА СО ПРЕМИЕРОТ НА РЕПУБЛИКА МАЛТА, Г. ЏОЗЕФ МУСКАТ
Читај
ОБРАЌАЊЕ НА ОТВОРАЊЕТО НА ПРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЈА ЗА ВИЗАНТОЛОГИЈА И МЕДИЕВИСТИКА
Читај
ЖИТЕЙСКИЯТ КРАЙ НА ЕДИН СВЕТЪЛ И ВЪЗВИШЕН ПЪТ
Читај



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2018 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting