Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ЛУКА. Евангелист, близък сътрудник на апостол Павел. Живял през първи век от нашата ера. Придружавал Апостола по време на неговата мисия в Македония. След заминаването на апостол Павел за Солун, Лука останал във Филипи и продължил делото му – ръководейки църковната община, продължил разпространяването на християнското учение и неговото утвърждаване между населението.

СВЕТИ ЯКОВ КОСТУРСКИ. Македонски светител, мъченик. Произхожда от Костурско. Той и неговите братя по вяра – дякон Яков и монах Дионисис – заради това, че не искали да приемат исляма, били убити през есента на 1520 година.

КАРПОШ ВОЙВОДА. Водач на народно въстание през ХVII век. Старейшина на голяма хайдушка дружина, която първо действала в планината Деспот, а след това в Нишката, Лесковачката, Вранянската, Брезовичката и Пиротската каза. Застанал начело на въстанието, което през октомври 1689 г. избухнало в Североизточна Македония – в пространството между Кюстендил и Скопие. Непосредствен повод за въстанието била Австро-турската война, а причина – тежкото икономическо и социално положение на народа. Главна крепост на въстанието била Крива паланка. Не са познати причините поради които лично Карпош, който от султана получил званието башбог, което означавало, че станал командир на всички турски стражи от Щип, Радовиш, Велес, Дойран, Сер, Неврокоп, Разлог, Петрич и Мелник, се обърнал срещу турската управа. Хронистът Силахдар записал: "...Неверникът, наречен Карпош, един от мортолозите на Скопие, който се издигнал с милостта на падишаха и на края се самозабрави, побягна и стана главатар на дружина, която броеше повече от три хиляди немюсюлмански разбойници от редовете на бунтовната рая..."
Завладяването на Крива паланка, дотогава най-силното турско укрепление в областта, окуражило въстаниците. Те завоювали Куманово и го оградили с ровове, а разширили и своята свободна територия към Кюстендил и към Скопие. Австрийският цар Леополд Първи признал движението на македонските въстаници, а Карпош приел като "крал на Куманово", изпращайки му калпак като потвърждение на това признание. Според онова, което е останало като сведения, може да се реконструира територията, която държали Карпошовите въстаници: от Качаничката Клисура и Велес до пред Кюстендил и от Грделичката Клисура до Щип. Това било първата свободна територия след идването на турците на това пространство. Тя се удържала всичко на всичко около шест недели. Към края на октомври 1689 г. Турция решила да стабилизира ситуацията на фронта: на помощ бил повикан татарският хан от Крим – Селим Гирай. Страшна пустош оставала там, където минавали татарите. Селим Гирай между Куманово и Скопие унищожил почти всичко, което било християнско. Битката пред новоизградената кумановска твърдина била жестока и краткотрайна – въстаниците били разбити! По-голямата част от тях били избити. С пленените въстаници от града, между които бил и Карпош, който, според хрониките, се бил до последните си сили, татарският хан тръгнал към Скопие, където влязъл много лесно, защото тук нямало защитници – неколкото стотин въстаници, които се задържали в Скопие, се разбягали, щом чули за поражението и за голямата турска военна сила, която се упътила към града. Със същата жестокост се отнасял ханът и към въстаниците в Тетово, Велес и Мариово. От юг пък към Скопие грабела многобройна турска войска от Пелопонес начело с Арнаут Коджа Халил – паша. Арнаутската войска не била никак по-различна към местното население там, където минавала. В едно евангелие от манастира "Трескавец" е запазен запис от 1690 година, който гласи: "Тогава разби Хаил паша с войска Скопие и Качаник и сече Скопска нахия. Тогава беше тежко зло скапотията." Независимо че краят на въстаническия войвода е различно описан, повечето летописци са единни: Карпош заедно с около 200 съучастници, е набит на кол на Каменния мост в Скопие, след това тялото му татарите разсекли със сабите си и останките били хвърлени във Вардар. Това се случило през първите дни на декември 1689 година.

ПАНДИЛОВ ДИМИТЪР. Академичен художник. Роден в с. Тресонче, Гостиварско, през 1898 година. Непосредствено след Първата световна война завършил Художествена академия в София. Скопската изложба е първо представяне на македонски художник в Македония. От 1928 г. до 1943 г. живеел в с. Хайредин в България, където работил като учител по рисуване. Имал и три самостоятелни изложби (през 1930, 1934 и 1937). След освобождението – преподавател в скопската гимназия "Йосиф Броз Тито", един от основателите на ДЛУМ, автор на много самостоятелни изложби. Като художник и педагог дал значителен принос във формирането на много генерации млади художници. По-познати работи: "Жетва", "Жетварки", "Вршидба", "Режење на афион", "Невести на чешма". Загинал по време на земетресението в Скопие през 1963 година.

(По "Личности од Македонија")