Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


И така: ясно е, че през Х в. никакъв нов български народ не се е създавал, а също така че през XI – XII в. на територията на Тракия, Мизия и Македония не е живеел един народ, нито хората на тази територия са имали общи цели и общи акции.
Едно нещо закърпва теорията за създаване на подобен народ – възникването на ново (така нареченото Второ) българско царство в Мизия с център Търново. Ако не се е създал подобен народ, то как се е появило това царство, кой го е създал? Силен на пръв поглед аргумент, но съдържащ два фатални проблема. Първият е, че почива на съвременни идеи и логика (несъществували и неприложими за онова време), а именно, че държавите се създават от народи и за народи. Вторият е противоречията със съвременните на събитията документи.
Но дори и да беше вярна логиката и да ги нямаше проблемите с историческите източници, пак това царство нямаше да може да закърпи теорията. То си остава заключено в Мизия и донякъде в Северна Тракия. В Македония прониква по изключение, властта му тук се изчислява на не повече от две десетилетия, а от средата на XIII в. нататък това царство нито ще се опитва да превземе Македония, нито ще се противопоставя (напротив - дори ще помага донякъде) на установяването там на византийска или сръбска власт. А и самото население така и няма да прави опити да се присъедини към България, нито да се противопостави на небългарските властници.
Но да се върнем на самите исторически източници.
Какво царство се създава през 1185 г.? Най-близките до времето автори ни съобщават само че се е случило въстание срещу василевса и че е провъзгласен за цар узурпатор. Това е, така да се каже, мода по това време – почти всяка година или през година някой някъде във Византия се е провъзгласявал за византийски император. Няма данни в нашия случай да е било по-различно. Малко след началото на въстанието през 1189 г. през Балканите минава прочутият германски император Фридрих Барбароса с войските си като участник в Третия кръстоносен поход. При това той влиза в преговори с въстаниците на няколко пъти. От запазените сведения от участници в похода узнаваме, че начело на въстаниците е Петрос, който носи титлата император на Гърция и хората му го титулуват така. Император на Гърция е латински превод на титлата василевс на ромеите, т.е. византийски император. Нещо повече - същият Петрос моли Барбароса лично да му даде титлата император на Гърция, а в замяна му обещава 40 000 кумани за нападение срещу Цариград. Това потвърждава, че титлата, носена от водача на въстаниците, и първичната титла на новата държава е византийски император, а не български цар.
Едва през 1202 г. в писмо на Калоян до папата откриваме титлата "Император на българи и власи", след това през 1204 г. папата ще му даде титлата рекс (крал) на българи и власи. Тази титла обаче не е първоначалната. През 1202 г. Калоян е принуден да сключи мир с Византия, при което и да се откаже от своята дотогавашна титла. Тогава именно той посяга към друга царска титла (единствената вакантна) – българската.
Но защо, ако започва да претендира за българската царска титла, включва това "и на власи"? Отговорът е много прост. Защото не е българин. Защото известният ни като Калоян на много от своите съвременници е известен като Яница Влахът. И това не е само прякор. Такъв го нарича в писмо до него папата, а и самият Калоян потвърждава същото в писмата си до папата, а същото в свое писмо потвърждава и архиепсикопът на Търново – Василий. Всички те твърдят, че Калоян произхождал от благороден римски род и че по кръв е римлянин, нещо, което съгласно терминологията на епохата, означава само едно – влах.
Влах е наричан не само той, но и братята му също. Макар и до днес да не е докрай изяснен произходът на така наречените Асеневци, два факта са несъмнени – те са наричани от другите и сами са се наричали власи, а сред имената им има освен християнски и тюркски, но не и славянски. Всъщност име Асен така и не е съществувало. Името е звучало като Асан (така се изписва на гръцки и латински), а на славянските диалекти в Мизия меко – Асян. Това толкова очевидно турско и характерно за куманите име създаде доста неприятности на българските историци и националисти и те го фалшифицираха като Асен. За целта използваха македонския и сръбския изговор на славянското изписване на името. Асѣн. Но то, както е известно, на славянските диалекти в Мизия се чете Асян, не Асен, а Търново е в Мизия, не е в Македония. Сърбите не случайно са го изписвали като Асан, а не Асѣн, защото не се е изговаряло Асен, а Асан. Официалното изписване на името на Калоян на неговия печат е било Калwѣн и правилно се чете като Калоян, а не Калоен. Освен това името не е славянско, а тюркско, и е име на влах – славянският изговор според това не е по-важен от латинския или гръцкия. И така името е било Асан (изговаряно на славянските диалекти в Мизия меко като Асян) и според това трябва да говорим за Йоан Асан I и Йоан Асан II, а не за Иван Асен и т.н., а династията да наричаме Асановци или Асаниди.
Не само водачите са наричани власи. Власи са наричани и въстаниците, и държавата. Войската на Асанидите така, както я описват съвременните автори поне до 1205 г., не включва в себе си българи, а само власи и кумани.
Понятието българи се появява много рядко или по отношение на част от поданиците на Асанидите или във връзка с царската титла. С течение на времето след приемането на новата титла – "Цар на българи и власи", византийските автори започват със задна дата да вмятат и понятието българи, с цел да обяснят наличието му в титлата на по-късните Асаниди. Но и то си остава изкуствено и съшито с бели конци. Например Никита Хониат, завършил историята си след 1207 г., описва въстанието на Асанидите като въстание на два рода или две части на един етнос – а именно власи и българи. Но това е само при провъзгласяването на въстанието. При описанието на безбройните походи и военни действия думата българи не я намираме. Войниците, с които се сблъскват византийските военачалници (сред които е и самият Хониат), са власи или власи и кумани, никога българи.
В обстоятелството, че в Мизия откриваме власи с тюркски имена, няма нищо учудващо - според Георги Акрополит около един век преди това в Мизия са живеели множество смесени народи, които говорили на всички езици. Много други автори говорят за многобройно влашко население в Мизия и Тракия. Дори и Тесалия се е наричала Велика Влахия, а пък Мизия по това време е известна просто като Влахия.
Огромни усилия са хвърлени от българските националисти и историци да преборят очевидните факти. Забавно е да прочетеш как те прибягват до същите мисли и аргументи, които порицават у македонските си колеги. Според тях под власи в историческите източници се е разбирало българи. Когато македонските историци твърдят подобни неща за Самуиловата държава (че под българи трябва да се разбира друго), тогава същите тези историци ги наричат фалшификатори. Явно аршинът на българската историография има различни мерни системи според големината и вида на националната нужда.
Но да се върнем към включването на понятието власи в титлата. Защо, след като посяга към българската титла, Калоян не го прави просто и ясно, както е постъпил брат му Петрос, когато се е провъзгласил за василевс на ромеите, ами е примесил към оригиналната титла "Цар на българите" и етнонима власи? Защото, докато за първата титла спокойно е можел да претендира, тъй като е бил ромей, то на титлата цар на българите не е могъл, тъй като не е бил българин. Затова Яница Влахът донарежда титлата така, че тя да стане на българи и власи. Сега той като влах би могъл да претендира за нея. И тук опираме до един любим на българските националисти аргумент, който обаче въобще не е в тяхна полза. Калоян твърди, че някогашните български царе са негови предци/предшественици. Ето, значи, заключават някои историци, че е бил и се е смятал за българин. Да, ама не. Калоян не казва, че е потомък на българските царе. Той казва, че е такъв на "древните царе на българи и власи". Влахизирайки ги по такъв начин, той, Яница Влахът, човекът с римска кръв и произход, е можел да претендира за тяхното наследство като влах, не като българин.
Калоян обаче не забравя първичната си титла и мечта. Водейки преговори с папата, той не изпуска случая да предложи помощ на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход за превземането на Цариград. Исканията му са прости: да бъде признат за "крал на Влахия". Кръстоносците грубо отказват. Месеци след като е получил титлата "Крал на българи и власи" и официално е коронясан от папския кардинал в Търново (април 1204 г.), Калоян с радост приема предложението на тракийските ромеи да го провъзгласят за василевс на ромеите (т.е за такъв, за какъвто от началото претендирали да станат Асанидите). Именно като василевс на ромеите начело с армия от власи и кумани воюва Калоян с кръстоносната империя в Цариград и побеждава император Балдуин при Одрин. Именно като василевс на ромеите той прави големите си завоевания в Тракия и Македония – успехът му се дължи именно на това, че ромеите масово предават градовете си на него – новия им император. Именно за това човекът, не успял преди това да разшири територията си на юг от Стара планина, сега изведнъж с лекота и почти без бой достига до Солун. Неспособността му да контролира дивите кумани и собствената си жестокост довежда до провал на плановете му – ромеите разбират, че е по-добре да се подчинят на кръстоносците, отколкото на човека, който ги граби и убива и когото вече наричат Скилоянис (Кучейоан).
Първичната мечта за владеене на Византия никога не напуска царете в Търново. Те твърде често носят титлата "Цар на българи и гърци" или "Цар на всички българи и гърци". (При това трябва да се поясни, че в старославянските и латинските тесктове понятието гърци се е отнасяло изключително за ромеите и Византия, а не на някакъв гръцки народ). Най-силните от тях – като Йоан Асан II, продължават да мечтаят за Константинопол (без владеенето на който титлата василевс на ромеите остава празна дума).
Власите обаче след 1204 г. бързо са елиминирани от титлата. Причината за това е проста и няма нищо общо с някакви етнически промени, както погрешно мислят някои. Просто в титлата на империята няма място за етноними, за нецарски понятия. Затова например ние ще срещаме в титлата понятието гърци (= ромеи), но не и власи, каракачани, албанци, евреи и т.н. Понятието ромеи е универсално. Всеки поданик на василевса – жител на империята, е ромей. Именно по този образец се изгражда и българското царство. Самите Асаниди заимстват идеята какво е това България, българи и царство от Византия. Понятието българин за тях придобива универсално значение за населението на Балканския север и като такова е мултиетническо. Много характерно е едно допълнение, направено към превода на Манасиевата летопис. Според автора на това допълнение някога българите се били заселили в Мизия и от Дунав до Драч и по-нататък, защото, пояснява той, "и власите, и сърбите, и останалите са едно". Т.е. и власите, и сърбите, и останалите народи на тази територия са българи. Балканският юг с Македония обаче за управниците в Търново е бил византийски ("гръцки"), не български.
Самите търновски владетели не са смятали Македония за българска земя. На известния си надпис в Търново Йоан Асан ΙΙ описва своите завоевания след битката при Клокотница по следния начин: "Излязох на война в Романия (Византия - б.м.) и разбих гръцката войска, а самият цар господин Теодор Комнин плених ... и превзех цялата земя от Одрин до Драч – гръцка, още арбанашка и сръбска". Т.е. земята от Одрин до Драч е гръцка (т.е. ромейска), арбанашка (т.е. албанска) и сръбска (сръбските владения в областта на Косово). Македония за него е очевидно ромейска земя, а не българска, и той я превзема, а не я освобождава, както упорито се бълнува в съвременната българска историография и нейните жертви – учебниците по история. Същото откриваме и в текста, посветен на пренасянето на мощите на св. Иларион Мъгленски по времето на Калоян. По-късно и патриарх Евтимий ще заяви същото – Македония е "гръцка земя". И сръбските владетели споделят това виждане. Когато Стефан Душан превзема цяла Македония и Тесалия (освен гр. Солун), разделя царството си на две части – едната на юг от Скопие – е "гръцко царство", а другата на север, е сръбско кралство.
И така Второто българско царство е продукт не на въстание на някакъв български народ, нито е етническа държава на български народ. Появява се като местна узурпация на византийската титла от въстаници ромеи - власи, но поради неуспеха да се превземе властта в Цариград тя еволюира към българско царство, създадено по образеца на Византия – мултиетническо и универсално, в което понятието българи включва в себе си и власи, и сърби, и други народи в северната половина на полуострова. Царете на това царство никога няма да напуснат мечтата си и първоначалната си цел – да станат византийски императори. Те докрай ще смятат Македония за небългарска, ромейска земя и ще проявяват минимален интерес към нея.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ И БУГАРИТЕ – НЕМААТ ОПШТА ИЛИ ЗАЕДНИЧКА ИСТОРИЈА – ИМААТ САМО ЗАЕДНИЧКИ МОМЕНТИ
Читај
ОБРАЌАЊЕ ПО ПОВОД ДОДЕЛУВАЊЕТО НА ПРИЗНАНИЕТО „НАЈДОБАР МЛАД НАУЧНИК”
Читај
ВСЕМАКЕДОНСКИ СЪБОР В ЧЕСТ НА ЯНЕ В МЕЛНИК
Читај


Македонија пее

ДО КАДЕ ИМА СОЈ МАКЕДОНСКИ

Имам земја мајка мила
многу јадовна
со векови роб што била
пак е јадовна
и кинеа волци врани
срце в постела
ја делеа од три страни
и на три дела. (2)

Рефрен:

Мечкин Камен славен
славен Илинден
а некој вели
народ безимен
ако нека вели
дури научи
до каде има
сој македонски. (2)

Има уште крв што блика
по бој нерамен
има уште глас што вика
за Мечкин Камен
Ти кинеа волци врани
срце в постела
те делеа од три страни
на три дела. (2)
Рефрен:...


БОГ ДА БИЕ, КОЈ ПРВ ПОЧНА

Бог да бие, кој прв почна, (2)
кој прв почна да ми оди на печалба,
на печалба, мило либе - Америка.

Три години, без работа, (2)
без работа, мило либе, ем, без пари, (2)

Параходот веќе пристигна, (2)
пари немам, мило либе да се качам. (2)

Ако сакаш да си дојдам, (2)
продај си го, мило либе, ѓерданчето. (2)

Ако не стаса ѓерданчето, (2)
продај си го мило елечето.
Праќај пари, мило либе, да си дојдам.


Поезия

ФИЛИПИКА

От българи
и гърци
по-жестока
окупация
светът
до днес
не помни.

От векове
дълбока,
жива,
люта
рана
в гърдите
на Егея
и на Пирин
незаръбена
остана.

Родена
с алчна
кръв
и мисли
в злоба
закалени
и закърмени,
и заклети
в кръста
на лъжата.

Кърви
земята
македонска
от окупатори
засята.

Сълзи
душата
на сърцето
за Пирин
и Егея.

Сълзят
площади,
улици,
дворове,
ниви
и градини,
дерета,
урви
и увини.

Орат
земята
плодородна
на Егея
и дишат
на Пирина
красотата.

Благинка
чужда,
македонска,
кой
не иска?
Кой?

Усмивка
скрита
хвърля
сянка
право
срещу
нас - в очите.


ПЕТЪР ХРИСТОВ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2018 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting