Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)



Освен това Пердика, понеже преследвал целта да обедини цяла Македония под властта си, търсел помощ, за да покори царя на линкестите Арабай. По тия причини в 424 г. Пердика и халкидците поканили Спарта да прати войска в Тракия, като обещали, че ще я издържат на свои средства, и то половината от Пердика, а другата половина от халкидците.
Спарта не е могла да не използува тоя сгоден случай да облекчи положението си в Пелопонес, като нападне съюзната атинска област в Тракия, която имала за Атина твърде голямо значение. За вожд на тая експедиция бил избран Брасида, най-способният офицер и дипломат, с когото разполагала.
Към края на авг. 424 г. Брасида стигнал в македонския град Дион в подножието на Олимп. Пердика се присъединил към него и тръгнали против Арабая (син на Бромера). Когато стигнали прохода, който водел в Линкестида, Брасида казал, че преди да се започнат неприятелски действия, ще се опита да спечели с добром Арабая за съюзник на Лакедемон, толкоз повече, че сам Арабай вече предложил преговори и бил наклонен да признае Брасида като посредник; пък и пратениците на халкидците, които придружавали Брасида, го съветвали в свой интерес да не изпълва желанието на Пердика, да не би последният, след като постигне целта си, да се отдръпне от общото дело. С една дума, Брасида гледал на съюза с Пердика само като на средство за борба с Атина, до като Пердика искал да използва силите на Брасида, за да постигне собствената си цел. Пердика протестирал против опита на Брасида да играе роля на посредник, ала последният не обърнал на това никакво внимание, ами сключил самичък договор с Арабая и се върнал при халкидяните. Пердика се сметнал онеправдан и за напред вместо половина давал само третиня от разноските за издръжка на войската.
Когато атинците се научили за пристигането на Брасида в Македония, те обявили Пердика за неприятел и взели мерки да пазят по-добре тракийските си владения. Ала заети с подготовка на похода против Беотия, те не пратили там достатъчно войска. Брасида спечелил града Акант, после Стагира и се обърнал към Амфипол (Дек. 424 г.). Жителите на Аргил, които му предали града си, му служели като водачи. Когато стигнали при моста на Струма, стражата му била изненадана и разгонена; Брасида минал моста и навлязъл в гъсто населената околност на Амфипол, при което мнозина от гражданите паднали в ръцете му. В града се появила голяма паника; там имало наистина не малко неприятели на Атина, спечелени от Пердика и халкидците, но мнозинството от жителите държало с поселените в тая колония атинци. Атинският стратег Евклес, който командувал тука, веднага пратил известие на Тукидида, историка, който се намирал със 7 триери при Тасос, да побърза да иде на помощ на заплашения град. Но преди още да пристигне, Амфипол се предал на Брасида: последният именно, щом се научил за повикването на Тукидида, който експлоатирал в тия места златни рудници и се ползувал с голямо влияние, уплашил се да не би той да събере помощна войска между траките. В такъв случай амфиполитяните не биха се съгласили да се предадат, разчитайки на подкрепа от страна на Тукидида. Затова Брасида решил да предложи незабавно на амфиполитяните приемливи условия: всички, дори и атинците, могат да си запазят имота и гражданското право; който не иска да остане в града, може в петдневен срок да се изсели заедно с имота си. Това докарало промяна на настроението у гражданите и било решено да се капитулира.
Тукидид успял да запази само пристанището Еион: опитът на Брасида да вземе и това място не сполучил. Към Брасида се присъединил и едонският град Миркин, след като едонският цар Питак бил убит от синовете на Гоаксис и съпругата на Питака Брауро. Същото направили и Галепс и Ойсиме (тасоски фактории); при това на Брасида помагал и Пердика, който веднага след превземането на Амфипол дошъл при него.
Загубата на Амфипол била голям удар за Атина; съюзниците й се раздвижили, всички вярвали, че е дошъл часът на тяхното освобождение. Брасида, ако и да не получил от Спарта нужната подкрепа, имал успехи. Той спечелил градовете по Атонския полуостров, с изключение на Дион и Сане; след това взел Тороне (в Ситония) с помощта на предатели. Атина владеела още Метона на македонския бряг, полуострова Палена, Еион, Тасос и тракийския бряг източно от устието на р. Места.
В април 423 г. било сключено примирие между Атина и Спарта. Веднага след това гр. Скионе на южния бряг на Палена се присъединил към Брасида. Когато дошли пратеници да му известят за сключеното примирие, Брасида отказал да повърне града на Атина. В Атина се разсърдили и не приели предложения от Спарта третейски съд. По предложение на Клеона било решено да се прати войска против Скионе, която да превземе града и да избие всички мъже. Скоро след това отпаднал от Атина и гр. Менде, и то под натиска на олигархическата партия в града. Понеже се очаквало нападение от страна на Атина, Брасида пренесъл жените и децата от Скионе и Менде в Олинт и оставил в тия два града гарнизон. При тия обстоятелства помощта на македонския цар не е била излишна за спартанския пълководец, та Брасида се съгласил с желанието на Пердика да предприеме заедно с него втори поход против Арабая. Пердика събрал войска от Македония и хоплити (тежко въоръжени) от елинските градове в неговото царство, а Брасида се присъединил към него с пелопонесците и с помощна войска от съюзниците (халкидци, акантци и др.). Ядрото на войската образували ок. 3 000 хоплити и 1 000 халкидски и македонски конници; имало и многобройна войска от варварските племена. Линкестите излезли срещу неприятелите, но били разбити и принудени да се отдръпнат в планините. Пердика настоявал да се продължи походът навътре в страната, а пък Брасида искал да се върне по-скоро в Халкидика, да не би да го изпреварят атинците и превземат Менде. Пердика очаквал да му дойдат на помощ илирийци, които той бил наел по-рано за предстоящия поход. Ала когато му известили, че тия илирийци минали на страната на Арабая и се готвели да го нападнат, и той се съгласил да се върне назад.
Обаче поради разпрата между него и Брасида, те не се уговорили помежду си за обратния поход; двете войски се намирали доста далеч една от друга. През нощта между македонските войници и варварите се появила паника, понеже очаквали нападение от страна на илирите.

Поради това войската ударила на бяг, повличайки със себе си и самия Пердика, който не успял да извести нищо на Брасида. На сутринта последният се видял заобиколен от значителни неприятелски сили. Ала благодарение на хладнокръвието и тактиката си той успял да се отдръпне без големи загуби. Още на същия ден той стигнал в Арниса (на сев. бряг на Островското езеро), първия град в македонска област. Неговите войници, разсърдени от постъпката на Пердика, избивали по пътя добитъка на изостаналите назад обозни кола и ограбвали багажите.
Пердика разбрал, че не ще може да постигне целта си със спартанска помощ; той решил отново да се сближи с Атина, при всичко, че е било в негов интерес да подкрепя пелопонесците, докато добият окончателно надвес над атинците.
Във време на похода в Линкестида атинските стратези Никиас и Никострат стигнали с войска и флота в Тракия. В Потидея те набрали тракийски наемници и се обърнали против Менде. Пердика веднага влязъл в преговори с тях, сключил предварително съглашение, и за да докаже добрите си намерения към Атина, издействувал пред приятелите си в Тесалия, да не пропущат да мине през Тесалия помощната войска, която Спарта искала да изпрати в Тракия на помощ на Брасида. Между това демократите в Менде предали града на атинските стратези; след това последните обсадили Скионе, дето се намирала и част от пелопонеската войска. Брасида, който направил безуспешен опит да превземе Потидея (422 г. пролетта), не могъл да помогне на обсадения град.
При двуличното държане на Спарта, която не се изказвала открито против поведението на Брасида, военната партия в Атина отново спечелила надвес: мир между Атина и Спарта не можал да се сключи. През април 422 г. Клеон пак бил избран стратег. Сега Атина сключила отбранителен и нападателен съюз с Пердика. Пердика се задължил да смята приятелите и неприятелите на Атина като свои приятели и неприятели, да се отнася с атинците справедливо и искрено и да им помага според силите си; да не позволява никому да изнася от Македония дървен материал за весла, освен на Атина или комуто позволи последнята. Важно е, че в договора Пердика позволява на Атина да посредничи в спора му с Арабая; може би независимостта на Линкестида е била призната от Пердика.
Тоя съюз не останал без влияние върху ботиеите, които сега били заплашвани от Пердика; някои от техните градове (не и Спартол) се покорили и сключили съюз с Атина.
По-нататъшните събития в Тракия ще засегнем само накъсо. Клеон стигнал тука през септември с 30 кораби, 1 200 атински хоплити, 300 конници и 2 – 3 000 души съюзнишка войска. Той превзел Тороне, след което и атонските градове отново се присъединили към Атина. След това се установил в Еион и поискал от Пердика да му дойде на помощ според договора; поискал и тракийски наемници от царя на одомантите Полес. Опитът на Клеона да превземе Стагира не сполучил, но Галепс паднал в ръцете му. Брасида, който разполагал с 2 000 хоплити (пелопонесци и халкидци), 300 гръцки конници и голям брой тракийски конници и пелтасти, пратил част от войската си в Амфипол, а с другата завзел хълма Кердилион на десния бряг на Струма срещу града. При една рекогносцировка към Амфипол атинската войска била нападната ненадейно от Брасида и разбита решително; Клеон паднал в сражението, но и Брасида бил смъртно ранен (окт.422 г.). Брасида бил погребан тържествено в Амфипол и се чествувал за напред като герой – основател на града с ежегодни игри и жертвоприношения.
Пролетта 421 г. бил сключен мир между Атина и Спарта. Според договора Амфипол трябвало да се повърне на атинците. Градовете Аргил, Страгира, Акант, Стол, Олинт и Спартол трябвало да плащат форос на Атина, но да бъдат автономни, ако не пожелаят по своя воля да станат атински съюзници. Запазвали автономията си и Мекиберна, Сане, Сингос. Колкото се отнася до Скионе, Тороне, Сермилия и градовете, които се намирали вече в атински ръце или още били обсаждани, атинците могли да решат за съдбата им, както си искат.
Ала изпълнението на тия условия срещнало големи мъчнотии. Тракийските градове отказали да ги приемат. Комендантът на Амфипол Клеарида обявил, че не е в състояние да предаде Амфипол против волята му. Дори и съюзниците на Спарта отказали да признаят тоя мир. Последната се видяла принудена да сключи отбранителен съюз с Атина (421 г.). Това разслабило пелопонеския съюз: Коринт, Аргос, Елида, Мантинея сключили отделен съюз, към който се присъединили и халкидците в Тракия. Спарта не била в състояние да предаде Амфипол на Атина; тя сторила това, що била длъжна: оттеглила войската си от Тракия. Тука Атина сама трябвало да си помогне. Ала поради изтощението си тя не могла да действува енергично. Град Скионе бил принуден най-после да се предаде; но против Амфипол и халкидците Атина нищо не могла да стори; последните дори превзели (421 г.) атинския съюзен град Тисос (в Атонския полуостров), а пък през зимата олинтийците превзели пристанището си Мекиберна, което било в атински ръце.
След битката при Мантинея (418 г.) образуваният от Алкибиада демократически противоспартански съюз между Атина, от една страна, и Елида, Аргос и Мантинея, от друга – се разпаднал. Аргос сключил съюз със Спарта. Двете държави пратили заедно пратеници в Македония и Тракия, за да придумат Пердика да се откаже от Атина и да се присъедини към тях. Пердика се съгласил, убеден главно от аргивците, защото сам той изкарвал рода си от теменидите от Аргос. Наистина Пердика със свойствената си хитрост и предпазливост не отпаднал явно от Атина, но тайно сключил съюз с Аргос и Спарта. Бил подновен също и съюзът на халкидците с Лакедемон.
Тия събития накарали Атина да обърне по-голямо внимание на работите в Тракия, толкова повече че през лятото 417 г. се отцепил от нея и гр. Дион в Атон. Веднага била пратена войска под началството на Никиас против халкидяните и Амфипол. Пердика бил длъжен да иде на помощ на атинците, но, както видяхме, той бил вече в съюз със Спарта. Наистина Пердика се явил с войска при Никиас, но скоро се оттеглил и така осуетил атинския поход. Страхливият Никиас, убеден, че няма сила да се бори и против халкидяните, и против Македония, прекъснал похода и се върнал в Атина.
Атинците се разсърдили на Пердика, който няколко пъти вече ги лъгал. През зимата 417 – 6 г. те блокирали Македония откъм морето, а с халкидяните било сключено примирие, което трябвало да се подновява всеки 10 дни. През същата зима (416 г.) атинците пренесли с товарни кораби в Метоне конници и македонски изгнаници, за да нахълтат от там в македонската област и да грабят. Лакедемонците поканили халкидците да помогнат на Пердика, който, както изглежда, бил залисан и с вътрешни бъркотии; ала те, уморени от дългата борба, не били наклонни да скъсат примирието с Атина.
През март 414 г. една атинска ескадра под началството на Еветион тръгнала към Термейския (Солунски) залив. Пердика, който пострадал от блокадата и бил изоставен и от халкидците, се принудил да сключи отново съюз с Атина. Сега се представил за Атина удобен случай да нападне Амфипол. Еветион набрал много тракийски наемници и в края на лятото заедно с Пердика потеглил към града. Той не могъл да го превземе, но пуснал кораби в Струма и почнал да го обсажда.
Скоро след това Пердика завършил пълния с бури и тревоги свой живот. За неговата вътрешна дейност ние не знаем нищо; но не можем да не признаем, че тоя енергичен, умен и властолюбив цар има големи заслуги за запазването и затвърдяването на македонското царство. Той е живял в неспокойно време, когато Македония била заплашена от силни неприятели, преди всичко от Атина, която с помощта на гръцките градове по македонско-тракийския бряг постоянно застрашавала Македония и спъвала стопанското й развитие. Тя се е стремяла да откъсне Македония от морето и дори да я направи васална. От друга страна, Македония била заплашвана в това време от силното одриско царство. Въпреки тия мъчнотии Пердика съумял с умна политика и майсторско използуване слабостите на противниците си да изкара държавния кораб на сигурен бряг. Както по своя характер, тъй и по своята политика Пердика ни напомня донякъде гениалния Филип II.
Нека прибавим най-после, че у Пердика не се забелязва по-значителен стремеж да влезе в свръзка с духовната култура на Елада. Имаме само известие, че дитирамбикът Меланипид и прочутият лекар Хипократ пребивавали в неговия двор. Когато в 446 г. жителите на Хестиея в Евбея били прогонени от атинците, те намерили убежище в Македония. Тия преселения на гърци в Македония не малко спомагали за засилване на елинизма в тая страна.

VI

Цар Архелай и отношенията му към Атина. – Вътрешна дейност на Архелая. – Елинизмът в Македония и съседните княжества. – Война на Архелая с линкестите. – Състоянието на Тесалия и намесата на Архелая. – Архелай и Спарта. – Смъртта на Архелая.
След смъртта на Пердика на престола се качил Архелай (413 – 399 г. пр. Хр.). Според запазеното у Платона предание, той бил син на една робиня на Алкета (брата на Пердика II), която, види се, била наложница на Пердика. От съпругата си Клеопатра Пердика имал и син, който след смъртта му останал малолетен. Вероятно е, че Архелай останал да управлява като негов настойник. Но той си поставил за цел да се качи сам на престола, като премахне законните наследници. Веднъж той поканил на гощавка чича си Алкета и сина му Александра, който бил почти негов връстник, и след като ги напил добре, качил ги на кола, извел ги вън и ги убил; никой не могъл да намери някаква следа от тях. А пък седемгодишния син на Пердика той хвърлил в един кладенец, като казал на майка му, че сам паднал в кладенеца, гонейки една гъска. След това той се оженил за Клеопатра.
С Атина, която след Сицилийската катастрофа доста ослабнала и не представаяла вече опасност за Македония, Архелай поддържал приятелски сношения. Благодарение на това, тя могла да изкарва от Македония корабостроителен материал, от който имала голяма нужда. И Атина му отвръщала за неговите зауслуги. Когато в 410 г. гр. Пидна се опитал да отхвърли македонската власт, Архелай обсадил града, ползувайки се и от помощта на атинския стратег Терамен. След превземането на града, Архелай го преместил от брега 20 стадии навътре, за да унищожи търговската му мощ.
Имаме запазено едно атинско решение, с което се изказва благодарност на Архелая заради заслугите му към Атина и се дава нему и на наследниците му титлата "проксен".
Ако Пердика II, зает твърде много с външната политика, не е могъл да мисли за реформи в държавата, Архелай напротив обърнал голямо внимание на вътрешната уредба на Македония, която във време на Пердика била доста съсипана. Тукидида, който бил съвременник и имал възможност да упознае добре Македония, Архелай направил за Македония повече, отколкото всички осем царе преди него. Той съградил крепости, за да засили сигурността на страната, прокарал пътища и снабдил конницата с по-добро въоръжение. Тия реформи не малко спомогнали да закрепне влиянието на централната власт и да се оживят търговските сношения. За последното свидетелствува и обстоятелството, че тепърва от време на тоя владетел са запазени и медни монети; изобщо количеството на монетите в негово време се увеличило значително. Той променил и монетната система, като вместо финикийската система, която до тогава се употребявала в Македония, приел лидийско-персийската. С това била свързана може би и някаква финансова реформа, за която не знаем нищо.
Обикновено се приема, че Архелай преместил столицата си от Еге в Пела (дн. Постол при Енидже-вардар), който бил разположен върху височина, обкръжена от блата, и чрез плавателната река Лудиа (Кара Азмак) имал сношение и с морето. За това няма изрични свидетелства; напротив ясно е, град Пела е добил по-голямо значение като столица тепърва във време на Филип II.
Архелай засилил връзките на Македония с гръцкия свят и се потрудил да присади елинската култура в своето отечество. По подражание на старите гръцки тирани той искал да играе роля на меценат, като направи двореца си средище на поезия и изкуство: той се надявал, че по тоя начин ще даде по-голям блясък на своята произходяща от Херакла династия. В неговите монети образът на Херакла се среща по-често, което показва, че той се стремял да изтъкне по-ясно на гърците славния си произход. Имайки това пред вид, ще ни се види вероятно и предположението на Гутшмид, че в негово време списъкът на царете ще да е претърпял нова редакция.
Така Архелай не преставал да привлича в двореца си славни поети и художници; при него пребивавал известно време трагикът Агатон, епикът Хойрил, китаристът Тимотей, също и историкът Тукидид. И Сократ бил канен да иде при него, но той отказал и заръчал да съобщят на Архелая, че в Атина четири мери брашно стрували един обол и вода имало в изобилие. Живописецът Зевксис украсил с картини новопостроения му палат. Архелай устроил по гръцки образец празници с жертвоприношения и музикални състезания в чест на Зевса олимпийски и музите, особено в гр. Дион (в тракийска Пиерия при Олимп, при дн. Малатрия); тоя град от тогава добил голямо значение и станал прочут със своите сгради и художествени творения.
Особено значение за стремежите на Архелай има обстоятелството, че най-славният на времето трагик Еврипид живял няколко време в неговия дворец и написал за прослава на царя и неговия род драмата "Архелай". От нея са запазени за жал незначителни откъсляци. От тях узнаваме, че родоначалникът на македонската династия, изгонен от отечеството си, си спечелил слава и царство, пренасяйки храбро всякакви неволи, също както неговият прадед Херакъл. Керст предполага, че в диалога на философа Антистен, със заглавие "Архелай", е бил описан синът на Темена, Архелай, като истински идеален монарх, отговарящ на философската теория на времето. През това време в обществения живот на Елада почнали да изпъкват монархически тенденции и естествено е, че гърците обръщали поглед към царския род на север, който носел името на Херакла и свързвал митическите гръцки спомени със задачите на настоящото. Наистина връзките между младата македонска мощ и гръцкия свят са още слаби; Македония не е още достатъчно силна, за да играе ръководна роля в Елада; но за бъдещото развитие не е без значение обстоятелството, че елински идеали се свързват с македонската монархия и че тая свръзка намира израз и в литературата.
За преценката на Хераклидското родословие на македонските царе е важно и обстоятелството, което е изтъкнал Керст; стремежът към възприемане на елинската образованост обхванал в това време и съседните на Македония княжества. Царят на молосите в Епир, Тарипс, във време на пелопонеската война почнал да въвежда в Епир гръцка култура и свързал своя род с Ахила. И князете на малките княжества в горня Македония, които се намирали под върховна власт на македонските царе, не искали да останат по-назад от последните. Така князът на линкестите Арабай (съвременник на Пердика II и Архелая) се изкарвал от рода на коринтските Бакхиади и вероятно смятал Херакла за свой родоначалник. Династията на орестите приела за свой прадед Орест, сина на Агамемнона, който уж основал гр. Аргос в Орестида. Вероятно е, че подобна тенденция обхванала в това време и Пеония, както изложихме вече на друго място.
Не може да се каже, дали пренесената в Македония елинска култура е проникнала по-дълбоко в средата на народа, или си останала ограничена в царския дворец и между болярството. Във всеки случай, ясно е, че бурните времена, които настанали в Македония след смъртта на Архелая, малко са благоприятствували за развитие на хвърленото от него семе. Едва ли можем да се съмняваме, че масата на македонския народ още не е била готова да възприеме елементите на по-високата духовна култура, насаждана изкуствено от царския дворец. Съмнително е дори, дали и сам Архелай е можал да схване по-дълбоко тая култура. Освен неговата жестокост и сладострастие, стари автори изтъкват и суеверието му; разказва се, че при едно слънчево затъмнение той се затворил в палата си и накарал да острижат косата на сина му, както било обичай при скръб и големи нещастия. Според Елиана Сократ казвал, че Архелай похарчил 400 мини, за да украси палата си с фрески, а за своето образование не направил нищо; хората, които отивали в Македония, желаели само да видят неговия палат; зарад самия Архелай отивали само тия, които той успявал да придума с подаръци.
В края на царуването си Архелай водил война с княза на линкестите Арабай и с княза Сира, за което дава недостатъчни сведения Аристотел. Kohler предполага, че вътрешното засилване на македонското царство възбудило страх и завист у васалните князе, които побързали да нападнат Македония. Намирайки се на тясно вследствие на това нападение, Архелай дал по-голямата си дъщеря за жена на елимейския княз, а по-младата дал на Аминта, мислейки по такъв начин да го примири със сина си, който му бил роден от Клеопатра.
За политическите отношения между Македония и Елада особено значение е имала пограничната Тесалия. Щом македонските царе почнали да се стремят към политическо влияние над Елада, те обърнали поглед към Тесалия. Тая богата област в това време се намирала на низка степен на развитие; там още съществувало крепостничество; поради слабо развитата търговия страната напълно зависела от чужди търговци. Политическите и социалните борби не давали покой: в повечето градове властвувало болярството (напр. Алевадите в Лариса) и отделните родове враждували помежду си; някои градове (Лариса, Фере) се мъчели да разширят властта си върху по-голяма част от Тесалия. Крепостното население (пенести) негодувало против господарите си – чифликчии; занаятчиите и търговците, които били лишени от политически права, се бунтували и искали да се освободят от политическа и стопанска зависимост.
В гр. Фере към края на Пелопонеската война завзел властта Ликофрон, който в 404 г. разбил ларисейците и се стремял да си подчини цяла Тесалия. Естествено при такова състояние Тесалия не била кадърна да се противи сериозно на външен неприятел.
От друга страна, Спарта, която след съсипването на Атина установила хегемонията си над Гърция, не е могла да остави Тесалия, па дори и Македония, извън сферата на своето влияние. Само през Тесалия тя е могла да завърже и по суша сношения с тракийските побрежни градове, каквито тя вече поддържала по море. Но тука нейните интереси се кръстосали с тия на Македония.
Ние споменахме вече, че още Пердика се ползувал с голямо влияние в Тесалия. Архелай намерил благоприятен случай да се намеси отново там. Той завзел Лариса, възстановил властта на крайните олигархи и взел 10 благородни момчета като заложници; областта Перебия била присъединена към Македония; навярно Архелай имал по-широки планове за бъдеще, та искал да задържи в ръцете си тая област – пътя към Тесалия и изобщо към сев. Гърция.
За отношенията между Спарта и Архелая могат да се черпят някои сведения от една политическа брошура, дошла до нас под името на Херода. Архелай искал след свършването на войната между Атина и Спарта да влезе в пелопонеския съюз и дори се обещавал да внася паричен принос, какъвто внасяли и държавите, които в това време станали членове на съюза. Ала Спарта отказала да го приеме, мотивирайки, че той във войната с Атина не дал никаква помощ на Спарта; освен това изтъквала, че той, като "тиран и варварин" не може да влезе в республикански гръцки съюз. В същност Спарта се е бояла от силната вече Македония, която стъпвала на егейския бряг и се готвела да играе роля в елинските работи. По тая причина Спарта не е могла да гледа спокойно на намесата на Архелая в Тесалия. Тя пратила войска в тая област, завзела може би гр. Фарсал (339 г.?) съюзила се с Ликофрона и се готвела за война с Архелая. Ала в това време Архелай бил убит и в Македония настъпила анархия. Въпреки тия благоприятни обстоятелства, Спарта не се намесила в Македония, защото събитията, които настъпили в персийската монархия, я поставили пред нови по-големи задачи.
Архелай умрял в 399 г. пр. Хр.; според едно предание убил го неволно във време на лов неговият любимец Кратей. Според друго предание той станал жертва на заговор, Архелай бил обещал да даде на Кратея една от дъщерите си за жена, но не изпълнил обещанието си. Огорчен от това, Кратей се сдружил с Хеланократа от Лариса, другия любимец на Архелая, който също бил сърдит на царя, защото не изпълнил обещанието си да го повърне в отечеството му, отдето бил изгонен. На чело на заговора пък застанал някой си Декамних, който бил разгневен, защото Архелай го предал Еврипиду да го бие с бич, задето говорел лошо за последния. Така царят бил убит във време на лов. За достоверността на тия предания не може да се каже нищо положително. Във всеки случай едва ли може да се приеме, че Кратей е извършил убийството по свой почин и за лично удовлетворение. Може би той е действал като оръдие на неприятелите на Архелая в Лариса, към което сочи и ролята на ларисееца Хеланократ.

VII

Вътрешни бъркотии в Македония. – Орест, Архелай II, Павсаний, Аминта II и Аминта III. – Съюз между Олинт и Македония. – Аминта III и Спарта, борби с Олинт. – Отношенията на Аминта III към елинските държави, Александър II, Птоломей Алорски, намеса на Тива в Македония. – Пердика III и отношенията му към Атина. – Илирите и пеонците нападат Македония. – Общ поглед върху старата македонска история.
Периодът на македонската история от смъртта на Архелая до възцаряването на Филип II е пълен с бури и бъркотии, както вътрешни, тъй и външни. Царската власт станала играчка в ръцете на разни претенденти, не един цар бил премахнат насилствено; външни неприятели, възползувани се от тая анархия, нахълтвали в Македония за завоювания и грабежи. За жал и относно това време известията, с които разполагаме, не ни позволяват да разберем, какви са мотивите на вътрешните борби, какви са противоположностите, които делят партиите. Изказано е предположение, че вследствие реформите на Архелая в македонското болярство се образували две партии, от които едната, бидейки против реформите, е подкрепяла притезанията на линкестийския княжески род върху македонския престол. Но и това не е сигурно, защото дори и личностите на тия, които заемали престола или претендирали за него, не са ни достатъчно известни. Неустановена е и хронологията на събитията.
След смъртта на Архелая, убиецът му Кратева (или Кратей) успял да вземе властта за няколко деня, но бил премахнат. Но и малолетният син на Архелая, Орест, бил убит от своя настойник Аероп II, който завзел престола си под име Архелай II; предполага се, че той принадлежал към линкестийския княжески род. Той е царувал още в 394 год., когато спартанският цар Агесилай се връщал от М.-Азия през Тракия и Македония; Аероп се опитал да му попречи пътя, но Агесилай го излъгал с военна хитрост и минал благополучно. Скоро Аероп умрял от естествена смърт. Наследил го син му Павсаний, който след една година бил убит от Аминта II, незаконнородения син на Архелая. Но и той скоро бил убит от своя любимец Дерда. Сега на престола се качил Аминта III, син на Аридея (ок. 389 – 369 г. пр. Хр.), който отначало бил привърженик на Аеропа. Той имал да се бори дълго, додето да се закрепи на престола. Явил се и нов претендент за престола, Аргей; илирийците нападнали Македония и отнели някои от пограничните й области; размърдали се вероятно и васалните княжества на Македония. Притискан от всякъде, Аминта се обърнал за помощ към Олинт.
Ние споменахме по-рано за Халкидския съюз, образуван в 432 г. против Атина, който успял да се задържи през цялата пелопонеска война, намирайки опора ту в Спарта, ту в Македония. В 395 г. и тоя съюз участвувал в общото въстание против Спарта. След извършения по съвета на Пердика II синойкизъм гр. Олинт разполагал вече с голяма, добре организирана съюзна област. Олинтската равнина била доста плодородна и добре обработена; търговията и индустрията били в разцвет, и градът се радвал на голямо благосъстояние. В съюзната халкидска държава Олинт имал надвес, ала и другите общини се ползували с известна автономия; членовете на съюзните градове имали помежду си епигамия и енктесис, т. е. право да се установяват свободно в която община искат и да сключват там законен брак. Външната политика се намирала в ръцете на съюза, търговската политика била уредена по общи правила; също и монетното право било централизирано. Съюзът разполагал със значителна военна сила: според Ксенофонта 800 хоплити, още по-голям брой пелтасти и 600 конници; имали и флота. На чело на съюза стоял епонимен магистрат, вероятно стратег. В съюзното събрание навярно са участвали всички граждани на съюза; подробности за уредбата на съюза не са ни известни.
Понеже Аминта предложил на халкидците изгодни за търговията им условия, също и териториални отстъпки, те сключили с него отбранителен съюз за 50 години. Според договора позволява се на халкидците да изнасят от Македония смола, всякакъв дървен материал, също и корабостроителен материал, с изключение на бял бор, който може да се изнася само за нуждите на халкидския съюз (значи не и за частни лица), като се плаща определеното мито. При износа и вноса на всички стоки от Македония в халкидската съюзна област и обратно се плаща мито. Определя се, договорящите страни да не сключват по отделно съюз с Амфипол, ботиеите, акантците и мендейците – ясно е, значи, че те са неприятели на халкидския съюз -, а само задружно, след предварително съгласие. Тоя член от договора е явно в полза на Олинт, както изобщо и целият договор.
Ала олинтийците не мислели да изпълнят честно договора; те били решили да използват обстоятелствата, за да установят властта си в Македония. Като не намерил помощ от Олинт, Аминта бил свален от илирийците, и на престола се качил Аргей, вероятно член от линкестийския княжески род (385 г.). Ала след две години Аминта подпомогнат от тесалийците, а може би и от елимейския княз Дерда, отново спечелил Македония: за Аргея вече не се говори. Види се, че бил сключен мир с илирите (и линкестите?), и Аминта се оженил за Евридика, дъщеря на Сира, който бил зет на линкеста Арабая. С тая женитба Аминта преследвал може би целта да се отърве от илирийската опасност.
Сега Аминта поискал от Олинт да повърне на Македония отстъпената област; ала олинтийците не само отказали, но заграбили и други македонски градове (дори и Пела). Същевременно те завзели Потидея, след което и останалите градове в Палена трябвало да влязат в съюза им, а също и Тороне. Към изток само Аполония и Акант още им се противели; ако олинтийците успеели да вземат и тия градове, те могли вече да проснат ръка към Амфипол и богатата пангейска област; съседните тракийски племена дори били наклонени да ги подкрепят в тая задача. За да се осигурят още повече, олинтийците почнали преговори с Беотия и Атина. С една дума, тук израснала една нова гръцка държава, която би могла да се наложи на Македония, Тракия и Тесалия и да играе важна роля и в самата Елада.
При тая опасност, която заплашвала Македония, Аминта се решил да потърси помощ от Спарта. За същата цел отишли в Спарта и пратеници от Аполония и Акант. Спарта, за която също засилването на Олинт не било желателно, се съгласила да помогне на Македония. Тя взела мерки да се приготви по-голяма войска, и веднага (382 г.) изпратила Евдамида с 2 000 неодамоди, периеки и скирити, който спечелил Потидея и почнал война с Олинт. Между това брат му Фебид завзел чрез предателство тиванската крепост Кадмея, което не било благоприятно за олинтийците, защото не могли вече да очакват помощ от спартанските противници в Елада. Скоро след това тръгнал към Олинт и спартанският хармост Телевтий със значителна войска. Към него се присъединили и Аминта и елимейският княз Дерда, който водел 400 конника. В битката, която се развила пред Олинт, халкидяните отначало имали успехи, но Телевтий и Дерда успели да ги накарат да се оттеглят зад стените на града. Телевтий нямал достатъчно сили да обсади Олинт, та олинтийците нападнали през зимата присъединилите се към Спарта градове; ала при Аполония те пак били разбити от Дерда (381 г.). По-късно Телевтий паднал убит в едно сражение пред Олинт. Спартанците изпратили нови сили и продължили войната, много от градовете се присъединили към нея. Най-после Олинт бил обсаден и принуден да се предаде от глад (379). Халкидският съюз бил разтурен и членовете му трябвало да влязат в спартанския съюз и да се задължат да доставят помощни войски. И Аминта се отървал от един опасен противник; неговата власт в Македония се закрепила.
Освобождението на Тива и основаването на втория атински морски съюз нанесли голям удар на спартанската хегемония. В 375 год. атинският стратег Хабрий се явил в Тракия, за да действува за разширението на атинския съюз. Халкидците веднага възобновили своя съюз и се присъединили към Атина. В това време и Аминта сключил съюз с Атина. По кое време атинският пълководец Ификрат се намират при Аминта, който дори го осиновил, не се знае.
Някои сведения за историята на Аминта могат да се извадят от един надпис, намерен близу до Еласона, в старата Перебия. От тоя документ се вижда, че Аминта разрешил един пограничен спор между елимеите и града Долихе (в Перебия), от което можем да заключим, че Аминта е имал върховна власт както над Елимея, тъй и над северната част на Перебия. Можем значи да приемем, че след пропадането на халкидския съюз горномакедонските княжества признали своята зависимост от Македония. Аминта, след като закрепил властта си в Македония, подел плана на Архелая да закрепи влиянието на Македония в Тесалия и завзел поне част от Перебия.
Аминта предпочитал да поддържа приятелски сношения с повечето гръцки държави. Той взел участие и в общия конгрес, свикан в Спарта (371 г. ) за да се сключи мир между гръцките държави, и признал правото на Атина да владее Амфипол. Навярно Аминта искал да има в Атина опора против стремежите на Язона от Фере, който не само искал да установи властта си в Македония, но дори мечтаял и за поход против Персия. Трябва да забележим, че Язон, след като обединил цяла Тесалия под властта си, нападнал и перебите, които, осланяйки се на Македония, отказвали по-рано да признаят властта му. Едни от общините той превзел на сила, други му се покорили доброволно. И за Аминта не оставало друго освен да сключи съюз с Язона и да признае зависимостта си от Тесалия (371 г.).
Наскоро след това Аминта III умрял (370 г. пр. Хр.), и на престола се качил най-старият му син Александър II (370/69 – 368). Същата година паднал от ръката на убиец и Язон; съдбата запазила за Македония задачата, която той бе си поставил. Вътрешните борби в Тесалия избухнали с още по-голяма буйност. В гр. Фере на чело на управлението застанал Александър, който започнал да разширява насилствено властта си. Срещу неговите тирански въжделения Алевадите от Лариса повикали на помощ Александра II Македонски, който веднага се намесил, завзел Лариса и Кранон и поставил там македонски гарнизони. Ала против самия Александра II се повдигнал Птоломей от Алор, подпомаган от майката на царя Евридика, на която той бил зет и любовник. Между това тесалийската аристокрация се обърнала към Тива да иска помощ против Александра Ферейски и против Македония. В 369 г. Пелопид стигнал в Тесалия, дето завзел Лариса, и след това отишъл в Македония, дето бил повикан и от двете партии като посредник. Пелопид се обявил в полза на законния цар, сключил с него съюз и взел заложници; освен това той го помирил с Птоломея; предполага се, че на Птоломея сега било дадено отделно княжество в Ботиея заедно с гр. Алор. Ала това примирение било привидно; след оттеглянето на Пелопида Птоломей нагласил заговорници, които убили Александра при едно угощение, като се възползували от македонския военен танц "телесий" (368 г.). След това той се оженил за Евридика и се обявил настойник на малолетните й синове Пердика и Филип. Ала против него се повдигнал Павсаний, сродник на царското семейство, който бил изгнаник. Подпомаган от халкидците, той набрал наемници, превзел Антемунт, Терма, Стрепса и нахълтал в Македония, дето мнозина се присъединили към него. Евридика и Птоломей, заплашени от Павсания, се обърнали за помощ към атинския стратег Ификрат, който в това време се намирал на тракийския бряг с кораби, за да действува против Амфипол. С негова помощ Павсаний бил прогонен от Македония.
Между това Тива отново се намесила в Тесалия, дето били изпратени да действуват Пелопид и Исмений, обаче войска не била пратена. Повикан от приятелите на убития Александър, Пелопид събрал набързо наемници в гр. Фарсал и навлязъл в Македония; ала тия наемници били подкупени от Птоломея и се присъединили към него. Впрочем и Птоломей предпочел да се сближи с Тива, защото не искал да признае атинските притезания над Амфипол; затова той сключил отбранителен и нападателен съюз с Тива, като дал за заложници своя син Филоксен и 50 македонски боляри, между които се намирал и младият Филип, бъдещият цар на Македония.
Три години след това Пердика III, брат на убития Александър, отмъстил за него като убил Птоломея и се качил на престола (365 г.). Следната година атинският пълководец Тимотей бил натоварен с войната против Амфипол и халкидците (олинтийците), които ок. 368 г. излезли от атинския съюз, защото имали желание да турят ръка на Амфипол. Най-напред той се обърнал против Македония, превзел градовете Пидна и Метона и принудил Пердика III да се присъедини към Атина; с негова помощ Тимотей воювал против олинтийците. В 363 г. той превзел Тороне и Потидея и принудил голяма част от халкидските градове да влязат в атинския съюз. Но Олинт и Амфипол той не могъл да превземе; последниятград получил подкрепа и от тракийския цар Котис. Алкимах, който бил изпратен от Тимотея против тоя град, бил принуден да се предаде на траките. Неуспехът на Атина навярно не е бил неприятен на Пердика: след смъртта на Пелопида не могла да се очаква намеса на Тива в македонските работи; може би и македонските заложници били вече повърнати; Олинт отслабнал и не бил опасен за Македония. При тия обстоятелства Пердика не е имал интерес, Атина да се засили отново в Тракия. И ние виждаме, че когато Тимотей напуснал Тракия (362 г.) Пердика се отметнал от Атина и се сближил с Амфипол. Затова наследникът на Тимотея Калистен отново воювал с него, но поради мъчнотиите, с които имал да се бори, сключил договор с Пердика III, за което атинците го осъдили на смърт. В Амфипол бил поставен македонски гарнизон. В 360/59 г. сам Тимотей отново нападнал тоя град, но пак нямал успех, та дори се принудил да изгори корабите си в Струма, за да не паднат в ръцете на неприятеля.
В това време илирите, с които Пердика и по-рано имал борби, нахълтали отново в Македония. В едно кръвопролитно сражение с тях загинал Пердика III заедно с 4 000 македонци (359 г. пр. Хр.). Западна Македония паднала в ръцете на илирите. Положението на Македония сега било отчаяно: докато илирийците се готвели за ново нападение, за да завладеят цялата страна, откъм север нахлули други неприятели, пеонците.
Като завръшваме външната история на Македония в предфилиповата епоха, остава ни да прибавим само няколко общи бележки. Колкото и малко да ни е позната политическата история на стара Македония, все пак ясно се долавят основните идеи, които са ръководили македонската политика. Те са: първо – унищожаване на отделните княжества и обединението им в една държава под властта на царя; второ – стремеж да се спечели морският бряг, за да се осигури стопанската независимост наМакедония. Македонските царе рано разбрали истината, че "всяка по-голяма държава, която иска да стъпи на собствени крака, трябва да има бряг; чрез това тепърва тя добива истинска свобода". Най-после третата цел на македонската политика е била, да се установи македонско влияние в съседната Тесалия – нещо, което трябвало да служи като първа стъпка към намеса в работите на Елада.
Тия основни насоки на македонската политика се забелязват ясно вече във времето Пердика II, а отчасти и по-рано. И Архелай се е ръководил от тях и ги е предал на наследниците си; няма да сбъркаме, ако приемем, че мисълта на единна македонска държава е била вече влязла в съзнанието на народа. Аминта III, ако и да е имал да се бори с големи мъчнотии, здраво е застъпвал идеята за държавно единство. Същото може да се каже и за Александра II, който отново се намесил в Тесалия, ако и новите династически борби да му побъркали да задържи спечеленото. Но и Птоломей, както и наследникът му Пердика III, са имали същата цел пред очи. Така може да се каже, че делото, което завършил тъй бляскаво Филип II, е било вече подготвено по-рано. Това обстоятелство, разбира се, не намалява неговите велики заслуги, но то ни служи да си обясним по-лесно бързите му успехи и тяхната трайност.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
ЧАЙ ОТ ТРОСКОТ
Читај
“АЗ СЛУШАХ РАЗКАЗИТЕ НА БАБИТЕ И ДЕДОВЦИТЕ СИ И ТЕ МЕ ЗАПАЛИХА ЗА МАКЕДОНИЯ”
Читај
ПРОТЕСТИТЕ СЕ ИЗРАЗ НА КРИЗА НА ЛИДЕРСТВОТО НАСЕКАДЕ ВО СВЕТОТ
Читај
МАКЕДОНИЈА ГИ РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ НА НАТО И НА ЕУ, А НЕ СО СОСЕДИТЕ
Читај
“МНОГО ПРАВИЛНО Е ПОСТЪПИЛА ПОЛИЦИЯТА, ЧЕ НЕ НИ ДАДОХА ДА СЕ ПИШЕМ МАКЕДОНЦИ. НИЕ ИСКАХМЕ, АМА НЕ НИ ДАВАТ”
Читај


Македонија пее

ДО КАДЕ ИМА СОЈ МАКЕДОНСКИ

Имам земја мајка мила
многу јадовна
со векови роб што била
пак е јадовна
и кинеа волци врани
срце в постела
ја делеа од три страни
и на три дела. (2)

Рефрен:

Мечкин Камен славен
славен Илинден
а некој вели
народ безимен
ако нека вели
дури научи
до каде има
сој македонски. (2)

Има уште крв што блика
по бој нерамен
има уште глас што вика
за Мечкин Камен
Ти кинеа волци врани
срце в постела
те делеа од три страни
на три дела. (2)
Рефрен:...


БОГ ДА БИЕ, КОЈ ПРВ ПОЧНА

Бог да бие, кој прв почна, (2)
кој прв почна да ми оди на печалба,
на печалба, мило либе - Америка.

Три години, без работа, (2)
без работа, мило либе, ем, без пари, (2)

Параходот веќе пристигна, (2)
пари немам, мило либе да се качам. (2)

Ако сакаш да си дојдам, (2)
продај си го, мило либе, ѓерданчето. (2)

Ако не стаса ѓерданчето, (2)
продај си го мило елечето.
Праќај пари, мило либе, да си дојдам.


Поезия

ФИЛИПИКА

От българи
и гърци
по-жестока
окупация
светът
до днес
не помни.

От векове
дълбока,
жива,
люта
рана
в гърдите
на Егея
и на Пирин
незаръбена
остана.

Родена
с алчна
кръв
и мисли
в злоба
закалени
и закърмени,
и заклети
в кръста
на лъжата.

Кърви
земята
македонска
от окупатори
засята.

Сълзи
душата
на сърцето
за Пирин
и Егея.

Сълзят
площади,
улици,
дворове,
ниви
и градини,
дерета,
урви
и увини.

Орат
земята
плодородна
на Егея
и дишат
на Пирина
красотата.

Благинка
чужда,
македонска,
кой
не иска?
Кой?

Усмивка
скрита
хвърля
сянка
право
срещу
нас - в очите.


ПЕТЪР ХРИСТОВ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2018 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting