Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

РАЗВИГОРОВ МИХАИЛ (МИШЕ). Деец на ВМРО. Роден през 1873 г. в Щип. След завършване на педагогическо училище - учител в Щип. Член на Местния революционен комитет. След разкриването на Винишката афера (1897) заточен в Мала Азия. След амнистирането през 1902 г. се включил в подготовката на Илинденското въстание, в което със своя чета действал в Щипско. През март 1907 г. четата му била открита и след тежки и дълги сражения с турска войска, за да не бъде пленен, се самоубил.

АНАСТАСОВ ИВАН – ГЪРЧЕТО. По народност грък. Роден в Мелник през 1880 г. След завършването на педагогическо училище – учител в с. Игуменец, Петричко. Оттогава се посветил на освободителното дело на Македония. Бил комита в много чети, участвайки в сраженията, които те водили с войската. Когато се разгоряла борбата с върховистите в Петричко, твърдо застанал на Гоце-Делчевите позиции и участвал в разбиването на върховистките чети. И макар че бил против въстанието, когато то избухнало, активно се включил в него. Благодарение на Гоце Делчев, който имал голямо влияние над него, Анастасов станал виден деец на македонското освободително движение. Загинал през 1905 година.

МАЖОВСКИ ИСАИЯ. Непокорен дух, бунтовник, зограф, политически работник, историк. Роден в Лазарополе, Дебарско, през 1852 г. Два пъти пътувал из царска Русия, за да търси помощ за освобождението на Македония от турското робство. Сътрудничил с албанските първенци за обща борба срещу турците. Често арестуван и после помилван от турските власти, той продължавал своята национална дейност. Автор на книгата "Спомени", в която изнася собствените си виждания за историята на Македония. На една обществена изява на параход на река Днепър, Русия, той подчертал: "Ние, клетите македонци, охкаме и плачем, но никой не иска да ни чуе, дори и самите наши братя ни пречат!" След Хуриета емигрирал в България, където и починал през 1926 г., най-вероятно в София.

КЪРЧОВАЛИЯТА ИЛИЯ. Демирхисарски войвода, участник в Македонското (Кресненското) и Илинденското въстание. Роден през 1856 г. в с. Кърчево, Демирхисарско. Въстаник в четата на Стоян войвода по време на Македонското въстание (1878 – 1879). След една среща с Гоце Делчев през 1897 г. се включил в ТМОРО. Формирал чета на Демирхисарския (Егейска Македония) район, първа в Серския санджак. Заедно с четите на Яне Сандански и Атанас Тешовалията участвал в борбите против проникналите върховистки чети. По време на Илинденското въстание неговата чета се борела в Демирхисарско, а след това и в Неврокопско. Бил привлечен от Борис Сарафов, но набързо се отказал от него. Починал през 1918 година.

КОЦАРЕВ АНАСТАС. Патриот и борец за национални права на македонците. Роден в Охрид през 1889 г. Следвал и завършил докторат в Женева. По време на Първата световна война - начело на Генералния съвет на македонските дружества в Лозана. Обърнал се към Версайската мирна конференция с искане Македония да има собствена автономия в една балканска федерация. Публикувал научни трудове от областта на канцерологията (науката за рака). Починал в Охрид през 1931 г.

АДАМОВ НИКОЛА. Изтъкнат агроном. Роден през 1924 г. в Кочани. Държавно земеделско училище завършва в Неготин, Краина, земеделски техникум в Кюстендил, а земеделско-горски факултет в Скопие. Работил като съветник в Държавния център за земеделство и горите в Земеделската камара. Многогодишен директор на Земеделския комбинат "Скопско поле", като дал значителен принос за неговото израстване в модерен земеделски комбинат. Един от пионерите за въвеждане на оранжерийното градинарско производство и на фермерството в Македония. За известен период работил в Перу като експерт на ООН по икономика на агрокомплекса. Получил много признания и награди, между които и наградите на Стопанската камара на Македония и от Холандия. Починал през 1997 г. в Скопие.

КОНДОВСКИ ДИМИТЪР. Академичен художник, портретист, график, университетски професор, академик. Роден през 1927 г. в Прилеп. През 1949 г. завършил средно художествено училище в Скопие, а през 1952 г. Академия за изобразително изкуство в Белград. Работил като преподавател в гимназия, преподавал в Педагогическата академия, а след основаването на Академията за изобразителни изкуства в Скопие – неин редовен професор. Член на групите "Денес" и "Мугри". С голям брой свои самостоятелни изложби на рисунки и графики се представил на художествената публика в страната и чужбина: Скопие, Белград, Александрия, Дижон, Берлин и други места. Автор на художествени критики и прегледи от областта на изобразителното изкуство. Своя художествена идентичност намирал в издирването на архитектонските облици и структури, изразени в нашето църковно изобразително изкуство, в нашия фолклор и в нашето всекидневие. Изтъкнат илюстратор на книги. Член на МАНУ от 1991 година. Носител на много домашни и от чужбина признания и награди, между които и най-високата републиканска награда – "11 Октомври", за цялостното му творчество. Починал през 1993 година в Скопие.

(По "Личности од Македонија")

   НАРОДНА ВОЛЈА
ЧАЙ ОТ ТРОСКОТ
Читај
“АЗ СЛУШАХ РАЗКАЗИТЕ НА БАБИТЕ И ДЕДОВЦИТЕ СИ И ТЕ МЕ ЗАПАЛИХА ЗА МАКЕДОНИЯ”
Читај
ПРОТЕСТИТЕ СЕ ИЗРАЗ НА КРИЗА НА ЛИДЕРСТВОТО НАСЕКАДЕ ВО СВЕТОТ
Читај
МАКЕДОНИЈА ГИ РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ НА НАТО И НА ЕУ, А НЕ СО СОСЕДИТЕ
Читај
“МНОГО ПРАВИЛНО Е ПОСТЪПИЛА ПОЛИЦИЯТА, ЧЕ НЕ НИ ДАДОХА ДА СЕ ПИШЕМ МАКЕДОНЦИ. НИЕ ИСКАХМЕ, АМА НЕ НИ ДАВАТ”
Читај


Македонија пее

ДО КАДЕ ИМА СОЈ МАКЕДОНСКИ

Имам земја мајка мила
многу јадовна
со векови роб што била
пак е јадовна
и кинеа волци врани
срце в постела
ја делеа од три страни
и на три дела. (2)

Рефрен:

Мечкин Камен славен
славен Илинден
а некој вели
народ безимен
ако нека вели
дури научи
до каде има
сој македонски. (2)

Има уште крв што блика
по бој нерамен
има уште глас што вика
за Мечкин Камен
Ти кинеа волци врани
срце в постела
те делеа од три страни
на три дела. (2)
Рефрен:...


БОГ ДА БИЕ, КОЈ ПРВ ПОЧНА

Бог да бие, кој прв почна, (2)
кој прв почна да ми оди на печалба,
на печалба, мило либе - Америка.

Три години, без работа, (2)
без работа, мило либе, ем, без пари, (2)

Параходот веќе пристигна, (2)
пари немам, мило либе да се качам. (2)

Ако сакаш да си дојдам, (2)
продај си го, мило либе, ѓерданчето. (2)

Ако не стаса ѓерданчето, (2)
продај си го мило елечето.
Праќај пари, мило либе, да си дојдам.


Поезия

ФИЛИПИКА

От българи
и гърци
по-жестока
окупация
светът
до днес
не помни.

От векове
дълбока,
жива,
люта
рана
в гърдите
на Егея
и на Пирин
незаръбена
остана.

Родена
с алчна
кръв
и мисли
в злоба
закалени
и закърмени,
и заклети
в кръста
на лъжата.

Кърви
земята
македонска
от окупатори
засята.

Сълзи
душата
на сърцето
за Пирин
и Егея.

Сълзят
площади,
улици,
дворове,
ниви
и градини,
дерета,
урви
и увини.

Орат
земята
плодородна
на Егея
и дишат
на Пирина
красотата.

Благинка
чужда,
македонска,
кой
не иска?
Кой?

Усмивка
скрита
хвърля
сянка
право
срещу
нас - в очите.


ПЕТЪР ХРИСТОВ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2018 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting