Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


МЕТОДИЙ. Не се знае неговото светско име. Просветител, областен военен управител, мисионер на християнството, светец. Роден между 810 и 820 година и най-възрастен син на заместник-стратега (заместник на военния управител) на Солун - Лъв. Заедно с най-младия брат - Константин, младините си прекарал в Солун, където се говорел езикът на македонските славяни, който братята отлично владеели. За Методиевата биография в „Похвално слово за Кирил и Методий” е казано: „... А пък неговият по-стар брат, преблаженият Методий, от млади години започна да приема световни почести. С мъдростта си той беше като благоуханен цвят в цъфтеж и беше обичан от всички владетели. Защото с речта си се показваше като Соломон, изнасяйки чудесни приказки и поуки и въпроси от дъното на сърцето, и в службата на всички им беше мил, и във война се проявяваше като Самсон и Гедеон и се показваше като Исус Навин. Затова и получи висок войводски чин и с него прекара немалко време.” Методий, според семейната традиция, се отдал на военния зов. Назначен за архонт (управител) на славянско княжество, той управлявал там десет години. Мястото на това княжество не е известно, но преобладава мнението, че се е намирало някъде в Македония, според някои е било в Брегалничко-Струмичката област. След това по неизвестни причини се оттеглил на Олимп в Мала Азия, където се и замонашил. По-късно там дошъл и Константин. През 862 г. Михаил Трети повикал и двамата братя и им поверил Моравската мисия. Мисията имала извънредно религиозно и политическо значение: утвърждаване на византийското влияние на северозапад - в територията на днешните Чехия, Словакия и Унгария, за сметка на влиянието на папството и Германската империя. След смъртта на Кирил, през 869 година, папа Адриян изпратил Методий в Панония при княз Коцел. („Методий, пък, остави жалостта по своя роден брат Кирил, и след като получи разрешение от блажения папа Адриян, отиде с всички свои ученици в Панония, в града Морава, където наследи архиерейството. И таму всичко добре подреди и поучи”, се казва във Второто житие на свети Наум.) При неговото второ идване в Рим, Методий бил посветен за панонски надбискуп. Реакцията на германското духовенство в Панония и Моравия отишла дотам, че Методий бил поставен в затвор, където останал тридесетина месеца. След намеса на папата през 873 година е освободен, като същевременно славянското богослужение било ограничено. Интригите против него обаче не спрели. През 879 година бил принуден трети път да ходи в Рим – да се оправдава пред папата. Папата Йоан Осми позволил богослужението на славянски език. Чувствайки, че наближава последният му час, Методий довършил превода на Библията на славянски език освен Макавейските книги. Умрял през 885 година в Моравия.

НИКОДИМ. Монах. Книжовник от ХIV век. Протосингел при Охридската архиепископия. Запазени са 158 листа от неговите Паранезис на Ефрем Сирин (сборник слова за монашески поуки), написан през 1353 година, при което се разкрива и византийското влияние в Охридския книжовен център. Бил близък до най-изтъкнатите дейци на Охридската архиепископия.

ЙОСИФОВСКА МАРА – ГЮРГЯ. Борец в Първия прилепски партизански отряд. Родена през 1920 година в Прилеп. Рано, под влияние на своите братя Аспарух и Кузман Йосифовски – Питу, се включила в националноосвободителното движение. Работила като организатор на актива на прогресивните жени. Поради участието си в Илинденските демонстрации през 1940 година, следена и преследвана от полицията. Преминала в нелегалност. Заедно с брат си Аспарух били борци от Първия партизански отряд „Гоце Делчев”. След разформироването на отряда Мара се прехвърлила в Битола и се включила в току-що формирания Пръв битолски партизански отряд „Пелистер”. Загинала в сражение на отряда през май 1942 година.

ГРЕКОВСКИ ТРИФУН. Лекар, деец на Македонското студентско дружество в Женева. Роден през 1893 година в Енидже Вардар. Гимназия учил в Солун, където участвал в таен ученически кръжок с националнореволюционни цели. Поради тормоза от гръцката власт емигрирал в Италия, а след това - в Швейцария. В Женева следвал медицина и активно се включил в Македонското студентско дружество „Македония” - един от водещите дейци, поставили македонския въпрос пред Дружеството на народите (14 ноември 1912 година и 28 юли 1921 година). През 1924 година се преселил в Гевгелия. Популярен народен лекар. През 1941 година активно се включил в народноосвободителното движение. В кумановското село Жегляне основал партизанска болница, която след това станала дивизионна болница. След освобождението - управител на болницата в Битола, по-късно във Велес и в Гевгелия. Починал през 1973 година в Гевгелия.

(По „Личности од Македониjа”)