Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


СТАНИШЕВ ДИМИТЪР. Резбар. Роден през 1806 година. Работил 30 години в групата на Петре Филипович-Гарката, където усъвършенствал резбарския занаят. Участвал в изработката на иконостасите за черквите „Св. Богородица” в Скопие, „Св. Йоан Бигорски”, Рилския манастир и „Св. Никола” в Крушево. След като усъвършенствал занаята, напуснал групата на своя майстор, формирал собствена група, с която работил из Македония и Косово.

МУШЕВИЧ АТАНАСОВ МАРКО. Художник на икони от XIX век. Роден в Крушево. Като бояджия и художник на икони и картини Марко обиколил Македония, България, Сърбия, Румъния, Турция и Русия. Говорел турски, гръцки, румънски, албански, македонски, руски, сръбски и български език. Контактувал с видни личности от Европа. Изпълнявал специални национални мисии в Солун, София, Белград, където от тамошните власти, но и от европейските представители в тях търсел помощ „ за отчаяното положение на измъчените, нещастни, но силни по дух славяно-македонци”. Събирал македонски народни песни, настоявал в Македония да се отварят училища и да се печатат буквари на македонски език. През 1902 година от „името на православното национално население” пътувал до Петербург и бил приет от цар Николай I, комуто предал „адрес” за положението на Македония. Това направил и през юни 1911 г. Работил и намирал разбиране с Наце Динов и Димитър Чуповски. След войните се закалугерил и се преселил в Прилеп, където и починал като „животописец” и „фирмописец”.

ТОШЕВ СТОЯНОВ ДОНЧО (Дончо Щипянчето). Синоним на революционна твърдост. Роден в село Ерджели, Щипско. Пръв куриер на ТМОРО. При пренасянето на бомби в чували с ориз от Щип до Битола на 19 април 1896 година е заловен в Битола. Хвърлен в долап в Битолския затвор, ужасно измъчван, но не предал никого. „Нашият ужас от тази вест (за арестуването на Дончо - б. ред.) беше неописуем. Защото аферата беше първа по ред. Твърдостта на характера на куриера ни не беше изпитана и доказана, а ние самите не бяхме закалени, не знаехме съдбата на писмото, нито пък държанието на затворника”, записал Гьорче Петров в своите „Спомени”. Но Дончо бил по-твърд от камък. Намерил начин да окуражи другарите от организацията. От влажните мухлясали долапи, в които бил окован, изпратил писмо до организацията: „По-скоро ще умра, отколкото да издам нещо!” Народът го превърнал в легенда, пеейки: „Аферим бе, Дончо! Нищо не издаде.” Починал като емигрант в Кюстендил през 1930 година.

КАРАДЖА ТАШКО. Участник в Народоосвободителната война в Егейския дял на Македония. Роден в село Дъмбени, Костурско, през 1914 година. От млади години се включва в борбата за национални права и социална правда на македонския народ. Ръководител на младежкото и комунистическо движение в Дъмбени и Корещата. Поради своята активност през 1936 година е арестуван от органите на известния с лоша слава Метаксас и изпратен в заточение на остров Айстратис, а след това в средновековната крепост Акронавплион. В заточение останал четири години – до капитулацията на Гърция. През юни 1941 година се включил в организирането на Движението за съпротива в окръг Катерини. Член на Македонското младежко бюро на КПГ. През април 1942 година е провален и арестуван от органите на Гестапо в Солун. Осъден на смърт. Екзекутиран в края на май 1942 година в Солун.

ЧУШКАР БОРО. Активен борец, генерал. Роден през 1916 година в Куманово. Член на КПЮ от 1940 година. Заради своята антифашистка и националноосвободителна дейност през 1938 и 1940 година е затворен в лагера „Билеча”. В организирането на народноосвободителната борба се включил през 1941 година. Работил на редица ръководни позиции в единиците на НОВ: политически комисар на баталион и на Трета МНОУБ, на 42 македонска дивизия и на Петнадесети македонски корпус, който участвал на Сремския фронт. След освобождението бил на отговорни длъжности в сектора на вътрешните работи, където и получил чин полицейски генерал-майор. Починал през 1982 година в Скопие.

ШОПТРАЯНОВ ГЕОРГИ. Университетски професор, протагонист на френската култура в Македония. Роден през 1907 година във Велес. Високо образование получил в Скопие и в Белград. Докторирал в Дижон Френска литература през 1936 год. Основал и ръководил Катедрата по френски език и литература на Философския факултет. Преподавател в няколко френски университета в Безансон и Клермон-феран. Почетен и задочен член на Академията на науките и изкуствата в Безансон. Заради приноса във френско-македонското приятелство и утвърждаване на френската култура в Македония е носител на ордена „Легия на честта” на Френската република. Починал през 2001 година в Скопие.

(По „Личности од Македонија”)