Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


СТАНИШЕВ ДИМИТЪР. Резбар. Роден през 1806 година. Работил 30 години в групата на Петре Филипович-Гарката, където усъвършенствал резбарския занаят. Участвал в изработката на иконостасите за черквите „Св. Богородица” в Скопие, „Св. Йоан Бигорски”, Рилския манастир и „Св. Никола” в Крушево. След като усъвършенствал занаята, напуснал групата на своя майстор, формирал собствена група, с която работил из Македония и Косово.

МУШЕВИЧ АТАНАСОВ МАРКО. Художник на икони от XIX век. Роден в Крушево. Като бояджия и художник на икони и картини Марко обиколил Македония, България, Сърбия, Румъния, Турция и Русия. Говорел турски, гръцки, румънски, албански, македонски, руски, сръбски и български език. Контактувал с видни личности от Европа. Изпълнявал специални национални мисии в Солун, София, Белград, където от тамошните власти, но и от европейските представители в тях търсел помощ „ за отчаяното положение на измъчените, нещастни, но силни по дух славяно-македонци”. Събирал македонски народни песни, настоявал в Македония да се отварят училища и да се печатат буквари на македонски език. През 1902 година от „името на православното национално население” пътувал до Петербург и бил приет от цар Николай I, комуто предал „адрес” за положението на Македония. Това направил и през юни 1911 г. Работил и намирал разбиране с Наце Динов и Димитър Чуповски. След войните се закалугерил и се преселил в Прилеп, където и починал като „животописец” и „фирмописец”.

ТОШЕВ СТОЯНОВ ДОНЧО (Дончо Щипянчето). Синоним на революционна твърдост. Роден в село Ерджели, Щипско. Пръв куриер на ТМОРО. При пренасянето на бомби в чували с ориз от Щип до Битола на 19 април 1896 година е заловен в Битола. Хвърлен в долап в Битолския затвор, ужасно измъчван, но не предал никого. „Нашият ужас от тази вест (за арестуването на Дончо - б. ред.) беше неописуем. Защото аферата беше първа по ред. Твърдостта на характера на куриера ни не беше изпитана и доказана, а ние самите не бяхме закалени, не знаехме съдбата на писмото, нито пък държанието на затворника”, записал Гьорче Петров в своите „Спомени”. Но Дончо бил по-твърд от камък. Намерил начин да окуражи другарите от организацията. От влажните мухлясали долапи, в които бил окован, изпратил писмо до организацията: „По-скоро ще умра, отколкото да издам нещо!” Народът го превърнал в легенда, пеейки: „Аферим бе, Дончо! Нищо не издаде.” Починал като емигрант в Кюстендил през 1930 година.

КАРАДЖА ТАШКО. Участник в Народоосвободителната война в Егейския дял на Македония. Роден в село Дъмбени, Костурско, през 1914 година. От млади години се включва в борбата за национални права и социална правда на македонския народ. Ръководител на младежкото и комунистическо движение в Дъмбени и Корещата. Поради своята активност през 1936 година е арестуван от органите на известния с лоша слава Метаксас и изпратен в заточение на остров Айстратис, а след това в средновековната крепост Акронавплион. В заточение останал четири години – до капитулацията на Гърция. През юни 1941 година се включил в организирането на Движението за съпротива в окръг Катерини. Член на Македонското младежко бюро на КПГ. През април 1942 година е провален и арестуван от органите на Гестапо в Солун. Осъден на смърт. Екзекутиран в края на май 1942 година в Солун.

ЧУШКАР БОРО. Активен борец, генерал. Роден през 1916 година в Куманово. Член на КПЮ от 1940 година. Заради своята антифашистка и националноосвободителна дейност през 1938 и 1940 година е затворен в лагера „Билеча”. В организирането на народноосвободителната борба се включил през 1941 година. Работил на редица ръководни позиции в единиците на НОВ: политически комисар на баталион и на Трета МНОУБ, на 42 македонска дивизия и на Петнадесети македонски корпус, който участвал на Сремския фронт. След освобождението бил на отговорни длъжности в сектора на вътрешните работи, където и получил чин полицейски генерал-майор. Починал през 1982 година в Скопие.

ШОПТРАЯНОВ ГЕОРГИ. Университетски професор, протагонист на френската култура в Македония. Роден през 1907 година във Велес. Високо образование получил в Скопие и в Белград. Докторирал в Дижон Френска литература през 1936 год. Основал и ръководил Катедрата по френски език и литература на Философския факултет. Преподавател в няколко френски университета в Безансон и Клермон-феран. Почетен и задочен член на Академията на науките и изкуствата в Безансон. Заради приноса във френско-македонското приятелство и утвърждаване на френската култура в Македония е носител на ордена „Легия на честта” на Френската република. Починал през 2001 година в Скопие.

(По „Личности од Македонија”)

   НАРОДНА ВОЛЈА
ЧАЙ ОТ ТРОСКОТ
Читај
“АЗ СЛУШАХ РАЗКАЗИТЕ НА БАБИТЕ И ДЕДОВЦИТЕ СИ И ТЕ МЕ ЗАПАЛИХА ЗА МАКЕДОНИЯ”
Читај
ОДЛУКАТА ЗА ПРОМЕНА НА ИДЕНТИТЕТОТ Е ОДЛУКА НА 81 ПРАТЕНИК, НЕ Е ОДЛУКА НА МАКЕДОНСКИТЕ ГРАЃАНИ
Читај
ПИСМЕНА ИЗЈАВА НА ПРЕТСЕДАТЕЛОТ НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЈА, Д-Р ЃОРГЕ ИВАНОВ
Читај
ЕДИН ЧЕСТЕН СПОМЕН
Читај


110 години от героичната гибел на големия син на Македония Гоце Делчев
АПОСТОЛ НА МАКЕДОНСКАТА СВОБОДА
На 4 май 1903 година край село Баница в сражение с турския аскер загива Гоце Делчев - титанът на македонското националноосвободително движение. Той е човек, който заема най-свидно място в народните сърца. Животът му и до днес е символ на пълно себеотдаване, на най-висок патриотизъм, нравствена чистота и човеколюбие.

С неговата смърт Македония загубва най-активния си и непримирим ръководител и голям войвода, превърнал се в легенда. За Гоце македонският народ създаде много и много песни, чрез които му изгради вечен паметник в душите на македонските генерации, и той остана завинаги в историята на Македония.


Катерина Трайкова-Нурджиева

IN MEMОRIAM



ИВАН ГЕОРГИЕВ

На 28. ХI. 2012 година почина Иван Младенов Георгиев, роден на 15.Х. 1956 година в село Полена, Благоевградско. Един от първите членове на ОМО „Илинден” – ПИРИН в село Полена. Активно участва във всички мероприятия на партията.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” заедно с всички членове на партията и читателите на вестника споделят болката на близките на починалия по повод 6 месеца от смъртта му!

 
Македонска народна песна

АКО УМРАМ, ИЛ ЗАГИНАМ

Ако умрам ил загинам,
немој да ме жалите,
напијте се рујно вино,
скршите ги чашите.

Еј верни другари
песна запејте
мене спомнете.

Ако умрам ил загинам
поп немој да викате,
вие на гроб да ми дојте,
оро да заиграте.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2018 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting