Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
106 години от подлото убийство на Яне Сандански

Яне Царот на Пирина, Яне Старика, Яне Сандан пашата, Яне Пиринският орел

ДИМИТЪР ИВАНОВ



106 години, откакто отекнаха смъртоносните изстрели горе високо в Пирин, близо до Папаз чаиз, които повалиха несломимия, голeмия наш революционер-демократ от Илинденската генерация борци на нашия народ - Яне Сандански.
Колкото повече времето ни отдалечава от дните на подлото убийство, от мръсните ръце на чужди, платени агенти и масовото погребение от признателния наш народ, поставен тогава вместо под турско владичество, под тройния божем „освободителен“ гнет, все по-близка ни става голямата фигура, изпълнена с духовна мощ. Голямата фигура на т.нар. левица на македонското освободително движение и любимецът на всички македонци от покрай Рила, започвайки от Самоков и Дупница, Пирин, Огражден, Малешевията, Осогово, Али ботуш, пък „дур до Белото море“, както ни пееше покойната Васка Илиева.
Ще го виждаме във все по-добра светлина, също както и нашата македонска история, бидейки вече се вдигат информационните транспаранти пред нашето славно и геройско минало, за което ние все повече ще се интересуваме поради негирането ни и почитането паметта на нашите предци.
И покрай всички премеждия, които преживяваше нашият народ, покрай всички опити да бъдем асимилирани преди всичко духовно, подхвърляйки ни чуждо неестествено съзнание чрез разни исторически фалшификати, изкривяване на историческата истина, злоупотребявайки чрез познатите исторически факти, чрез тенденциозно тълкуване с цел да бъдем манипулирани така, както им се иска, всичко е напразно. Напразни ще бъдат всички опити в тази насока.
Напразни са и такива ще останат затова, защото нашият народ от искона е раждал славни юнаци. И не само това, но и знаят как да отдават почит и уважение на своите достойни синове, създавайки легенди, предания и песни, посветени на техните славни дела. С това я продължили традицията от антиката и средните векове, обезсмъртявайки го славния Александър Македонски и митологичния герой Крали Марко. И това с високо художествено майсторство, което е присъщо на македонеца, роден да създава и обогатява народното творчество. Дотолкова, че нашите негатори да грабят и присвояват всичко, което е създадено от нашия гений, започвайки от музикалния такт относно метричността, хороводната стъпка, пък и до нашите ненадминати редки мелодии. Създавали и ги пренасяли от поколение на поколение, за да не бъдат забравени героите, така че и ние днес да можем да ги пеем, приповдигайки го нашето национално съзнание и македонска гордост. Като за парадокс да ги подсещаме нашите негатори, че все пак ни има, че не сме онези, за които ни смятат, заблуждавайки ни не само нас, но и техните еднородници, че всички божем сме били един и същ народ.
И покрай всички опити за присвояване героите на вечно бореща се Македония, като дял от стремежа на негаторите на нашата непобитна македонщина за присвояване на историческото ни наследство, от една страна, а от друга, минимизирайки го крупното революционно дело на Яне Сандански и фаворизирайки ги отродниците и продажниците, все пак неговото дело ще пребъде, защото е народно. Ще пребъде, оставяйки звезда водителка за нас - идните генерации, бидейки нашите предци и под робство, кога свестно, кога подсвестно, но винаги на високо ниво, знаели как да ги направят безсмъртни своите заслужени чеда, запевайки им песни в тяхна чест все още докато са живи или посмъртно. Не го забравил и Яне Сандански - Старико, име, което фалшификаторите се опитаха да го припишат на родоотстъпника Т. Александров.
Така на предходните генерации им беше дадена като аманет песента: „Кой ке ти носи тенката пушка, Ангеле, македонски войводо“, а съвременниците му продължиха песента с неговото име, отговаряйки така: „Ке ми я носи Янето Сандански, горо ле, Пирин планино“. Не са забравени и неговите верни бойни другари, съидейници и последователите на неговото дело, и продължили песента: „Илия Карчовски ке му носи чифте пищови“, а „Атанас Тешовски острата сабя“.
Винаги благодарният, но угнетяван наш народ ги възпя и обезсмърти не само неговите защитници, но и ония, които положиха основите на организираното революционно движение. Така се запяла песента: „Бре не ми оди низ Неврокопско, де гиди Али чауш, бре“ с предупреждението „На пат ми те чекат дур три пусии“, от които първата е на Яне Сандански, а втората и третата - на неговите другари.
Или пък песента: „Тръгнал ми Яне Сандански низ таа гора зелена, низ тая Пирин планина“. Няма да споменаваме всичките песни, в които е изразена всенародната любов към Царот на Пирин, Старико, Сандан пашата - Яне Сандански, а те са над осемдесет.
Не следва ли да се запитаме откъде се намери толкова творческа мощ в толкова бедните села? Но само материално бедните, но духовно богати. Така в село Пирин създават и пренасят до днес покрай останалия арсенал от изворни народни песни и песента, която я слушаме от гласовете на сестри Бисерови: „Пирине, Пирин планино, низ тебе, горо, вървеа Яне Сандански от Влахи, Гоце ми Делчев от Кукуш“. Дай боже такова щастие да бъдат споменати поне в една песен любимите исторически личности на ВМРО и за жал на официалната държавна пропаганда, която величае антигерои и терористи от рода на Ванче Михайлов. Разбира се, ако не става дума за вече фалшифицираните песни - ментета, злоупотребявайки с народния творчески гений.
А от песента: „Кога падна Яне над Пирина“ и от отбрани други патриотични песни сън не ги хващат новите „освободители“ на Македония. Споменатите и неспоменати песни като ясен бял ден показват кои искрено го почитат и прославят делото на Яне Сандански и кои по фарисейски начин го злоупотребяват за противни на неговата борба цели. Затова наш морален дълг е, прекланяйки се пред легендарните подвизи на мъченически загиналия апостол на македонската свобода, да дадем клетва, че ще се обединим в името на борбата, която ни чака, за да бъдем верни на неговото дело, като истински негови последователи, работейки така, както трябва и кой с каквото може.
 
   НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај




В А Ж Н О   С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:

www.gnevot-na-pravdata.com



Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.



СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!


Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting