Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Да си припомним миналото. Преди 19 г.: По повод “Десетте лъжи на македонизма” от Б. Димитров

КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА?

Проф. Георги Радулов

На нас не ни е приятно, че части от македонското население е считано за варвари, нито одобряваме зверствата извършени от двете воюващи страни, но това са исторически факти. Името македонец има висока стойност във Византия и ако Василий II беше наречен “македоноубиец”, това би било равнозначно на убиец на византийци, убиец на собствения си род, на самия себе си. Та сам Василий II, както и цялата династия, водеща началото си от император (867-886) Василий I до Никифор III Вотаниат (1078-1081), се нарича “македонска”. По това обаче малко се говори и от македонските и от българските историци. Защо? Ами не влиза в калъпите. Българският калъп не допуска македонци в IX, X, XI век, а македонският - македонци родени извън днешна Македония и които не се борят за независима Македония.
Според някои източници Самуил е от стар аристократичен род от Македония. М. Ковачев пише: “Споредъ стари спомени тези трима братя (Мойсей, Аронъ и Самуилъ) произхождали от рода на византийския императоръ Юстиниянъ... (527-565)” [Ковачевъ, Михаилъ. Български ктитори въ Света-Гора. София, 1943, с.116].
Някои историци считат, че Самуил и Василий II имат арменски произход. Арменският историк Степанос Торонски пише за комитопулите: “... император Василий ги бе довел с наемните войски в Македония, за да воюват против българите” [Златарски, Васил, цит.дело, с.658]. Ще отбележим, че Василий II, който прояви голяма жестокост спрямо войниците на Самуил, се отнася благосклонно към неговите благородници. Даже синът на Ивец - Манойло Ивец, го виждаме по-късно като доверено лице на император Михаил IV (1034- 1042). Правнукът на последния цар Йован Владислав - Радомир Арон, го виждаме (1091 г.) също благородник от свитата на император Алексей I [Бошковски М. Македониjа во ХI и ХII век. Надворешни упади на териториjата на Македониjа. Скопjе, Институт за национална историjа, 1997, с.61]. На много македонски феодали и първенци са запазени имотите и общественото положение. В 1067 г. на императорския престол на Византия сяда (1068-1071 г.) Роман IV Диоген, за който има сведения, че е по потекло от Северна Македония. Запазена е автокефалността на Охридската архиепископия, докато българската църква е ликвидирана и в нейния диоцез се настанява Констатинополската патриаршия.
Факт е, че по-късните византийски хронисти наричат държавата на Самуил “Вулгария”, но в този термин те не влагат днешното значение на думата. Лъв Дякон, роден в Мала Азия около 950 г., нарича поданиците на Самуил “скити” и “мизи”. Той пише, че византийският император събрал войска и я повел “против мизите. Тяхната дързост и упоритост нанесли големи щети на ромейската държава, немилостно ги ограбвали областите на македонците и всичко възрастно убивали...” [Бошковски Милан. Името Македония во делата на средновековните автори. Поредица във в.Нова Македониjа, от 13.12. до 26.12.1992]. Византийският поет Йоан Кириотес, живял по това време (10 в.) в гр. Мелитена, нарича населението на Самуиловото царство македонци, а не българи или гърци [Донски, Александър. Орисия. София, Издателство “Македонски книжовник”, 1997, с.90].
Уважавани чуждестранни историци определят днес държавата на Самуил като македонска. Г.Острогорски пише: “Срещу мощната Македонска империя той (Василий II, б.м.) потърси съюз със суверените на другите балкански страни” [Ostrogorsky, G. Histoire de l’etat Byzantin. Paris, 1967, с.333]. Такова е становището на Костас Амандос, Мошин и други историци.
Лъжа пета: “Охридската архиепископия (1019-1767 г.) – македонска църква”. Най-напред ще отбележим, че Охридската архиеписдкопия не е била създадена “500-600 години преди раждането Климент Охридски”, както твърди Б. Димитров. Тя не е създадена от безименно лице, а от самия Юстиниан Велики, големият син на македонската земя. И понеже знаем, че някои малко знаещи, но със самочувствие неприятели на македонския народ, ще кажат: “Какво общо има Юстиниан с Македония?”, ще цитираме хронистът Прокопий, който пише, че Юстиниан “Построил великолепен град, наречен Юстиниана прима (дн.Скопие). Така той изпълнил своя дълг към родината си, загдето го отгледала … И тъй такива дела извършил в Македония”.
 
   НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај




В А Ж Н О   С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:

www.gnevot-na-pravdata.com



Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.



СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!


Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting